№ 524
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110109829 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството е образувано по депозирана искова молба от „****”
ЕООД, с ЕИК**** със седалище и адрес на управление: гр.****, п.к. 1404,
бул."****" № 81В, ап.3, против М. Е. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „****“ 38, с правно основание на чл. 422 ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение №**** от 18.11.2022г.,
издадена по ч.гр.д. № 5017/2023г. по описа на ВРС, а именно, че ответникът
М. Е. Р., ЕГН **********, дължи на „**** ****“ с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. ****, п.к. 1404, бул. „****“ № 81В, ап. 3, сумата в
общ размер на 532.54 лв., формирана както следва: 400 лв. представляваща
главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № **** сключен
между „****“ ЕАД и М. Е. Р., обезпечен чрез Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „****“ ЕООД и длъжника, вземанията по
които са прехвърлени на ****“ ЕООД, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер 49.46 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за потребителски кредит, сумата в размер на 83.08 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за
потребителски кредит № **** както и лихва за забава върху главницата по
1
Договор за потребителски кредит № **** считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че между **** ЕАД, ЕИК ****, в
качеството си на кредитодател и М. Е. Р., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № **** на
25.11.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На 25.11.2017 г. Твърди се, че по
силата на договора ответникът е получил сумата от 400 лв., срещу което се
съгласил да върне 6 броя вноски по 74.91лева в срок до 31.05.2018 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно
наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „****“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1404,
бул. „****“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. С Приложение № 1.
към описания по-горе договор, „****“ ЕАД и „****“ ЕООД е прехвърлил на
цесионера „****“ ЕООД, ЕИК ****. Видно от представената извадка от
Приложение № 1 вземането на „****“ ЕАД и „****“ ЕООД към ответника по
гореописания Договор за кредит № **** е прехвърлено на „****“ ЕООД, ЕИК
****, за сумата от 532.54 лв.
Твърди се, че ответникът М. Е. Р., ЕГН: ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
2
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от М. Е. Р., ЕГН: ********** по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.
Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит,
съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска М. Е.
Р., ЕГН: ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За
периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ответникът надлежно е получил исковата молба и приложенията към
нея. В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, не е постъпил
такъв.
В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява.
Процесуалният му представител депозира становище и отправя искане при
наличието на предвидените в разпоредбата на чл.238 ГПК предпоставки,
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи
предявените искове.
Ответникът редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за
връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131
ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение,
като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено надлежно,
чрез майката на ответника.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер,
3
съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника
бъде осъден да заплати 275 лева, от които 175 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 100лв.
Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които
ответникът не е направил възражение в общ размер на 50,64 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът М. Е. Р., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на „**** ****“ с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. ****, п.к. 1404, бул. „****“ № 81В, ап. 3, сумата в общ размер
на 532.54 лв., формирана както следва: 400 лв. представляваща главница,
произтичаща от Договор за потребителски кредит № **** сключен между
„****“ ЕАД и М. Е. Р., обезпечен чрез Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „****“ ЕООД и длъжника, вземанията по
които са прехвърлени на ****“ ЕООД, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер 49.46 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за потребителски кредит, сумата в размер на 83.08 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за
потребителски кредит № **** както и лихва за забава върху главницата по
Договор за потребителски кредит № **** считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2419 по ч.гр д. №
5017/2023по описа па Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал.1 ГПК
във вр. чл. 415, ал.1 ГПК..
ОСЪЖДА М. Е. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „**** ****“ с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1404, бул.
„****“ № 81В, ап. 3 СУМАТА от 275 лева, от които 175 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от
100лв. - сторени в исковото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. 5017/2023г. на ВРС в общ размер на
4
50,64 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може
в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд
отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5