О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №349
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ”Ленно” АД, с предходно наименование ”ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ЦУМ, бул.”Мария
Луиза” №2, ет.5,
представлявано от Александър Георгиев Тонков, действащо чрез юрк.А К, със съдебен адрес:
гр***, против Решение №5758 от 16.12.2019г. по гр.д.№19272/2019г. по описа на
Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателят, против
“Строминекс“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Люлебургас“, бл.1, вх. Г, ап.72 и М С Д, с ЕГН **********, с адрес *** ***, двамата със съден адрес: ***чрез адв.П П, обективно и субективно
кумулативно съединени искове,
както следва: с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, да бъде прието за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1760.91 евро, представляваща падежирала главница
по вноска №4, вноска №5 и вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., произтичащи от Договор за заем-кредит “Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г. и приложение №1-Погасителен план
към него, с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-09.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 14.70 евро, представляваща падежирала договорна
лихва от вноска №4, вноска №5 и вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г. , за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д.№10672/2018г. на ВРС, както и иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 44.27 евро, представляваща остатък от падежирала главница от вноска №4 до вноска
№6, през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г. дължими по силата
на горепосоченият договор за заем; иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 94.68 евро, представляваща остатък от падежирала
договорна лихва от вноска №4 до вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до
29.05.2017г., дължими по силата на горепосоченият договор за заем; иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро, представляваща неустойка за забава по
чл.2.3, б. (с) и (d) от дължими
по силата на горепосоченият договор за заем за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г. и искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на ищеца на сумата от 25 евро, представляваща
такса за уведомление по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно
чл.2.5, б. (b), т. (ii) от Договора и сумата от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на
уведомление по смисъла на чл.2.3., .б. (f), вр. с чл.2.5, b. (б), t. (iii) от горепосоченият договор за заем.
В жалбата се
излага, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, и на материалния
закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд, е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е изпълнил вмененото му от закона задължение, след като
направи доклада по делото да укаже на всяка от страните, за кои факти, които са
в нейна тежест да докаже не са посочени и не са представени доказателства.
Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно, с проекта на доклад, съдът не е
указал на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства,
които да удостоверяват реалното предоставяне на заемната сума по процесният
договор, в резултат, от което е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Сочи
се, че чл.2.2. б.“ii“ от процесният договор
е отразено, че заемът се предоставя посредством плащане, което се
извършва от сметка с идентификационен номер 03457813, собственост на
заемодателя, открита при оператора на платежни инструменти “ТНК Пей ПТЕ.ЛТД.“,
с регистрационен номер 201612596Н към сметка с идентификационен номер 06076689,
собствена на “Прайм Маркетс“ СА., открита при същия оператор. Ето защо се
поддържа, че са налице предпоставките чл.266, ал.3 от ГПК, съответно че е
налице извинителна причина за допускане на представеното доказателство за първи
път във въззивното производство и моли за приемане на представените с жалбата
доказателства и допускане на съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място
се сочи, че в хода на първоинстанционното производство, е представена хронологична
ведомост, която удостоверява направеното плащане от заемодателя към посочената
сметка в чл.2.2. (a) (i) от договора. Сочи, че по аргумент от чл.55 от ТЗ и
чл.182 от ГПК, редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат
като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки и
същите следва да се ценят в съвкупност с останалите събрани доказателства. Ето
защо, се моли съдът да кредитира редовно водените счетоводни книги, като вземе
предвид представената хронологична ведомост, удостоверяваща директното плащане
от страна на заемодателя към посочената сметка в чл.2.2 (a) (i) от договора за
заем. В заключение, се моли въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното такова и да постанови ново, с което да уважи
предявените искове. Претендират се съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемите е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционният съд. Моли се за оставяне без
уважение на доказателствените искания на жалбоподателя и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
По
доказателствените искания:
Въззивника е обективирал искане за събиране на доказателства, чрез приемане
на представени с жалбата документи и назначаване на ССч.Е. Така направените доказателствени искания са
неоснователни, тъй като не е налице твърдяното от ищеца процесуално нарушение
допуснато от районният съд. Вярно е, че чл.146, ал.2 от ГПК задължава съдът с проекта
за доклад да укаже на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, но в случая ищеца не е навел твърдения, че сумата по процесният
договор е предадена на заемополучателят. Още по малко е навел твърдения, че
това е станало, чрез превеждането и по сметка на ответника, открита и поддържана
от трето за спора лице. В този смисъл за съдът не е било налице задължения да
указва на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Изложените от
ищеца фактически твърдения по повод процесният договор за заем, се ограничават
до позоваването, че по силата на сключването на същия, за ответниците е
възникнало задължение да върнат сумата предмет на договора, ведно с
произтичащите от това последици. За пълнота следва да се посочи, че
интерпретацията на жалбоподателят относно вменените с чл.146, ал.2 от ГПК
задължения в смисъл, че с доклада по делото, съдът следва да укаже на всяка от
страните за кои факти, които са в нейна тежест да докаже, не са посочени и не
са представени доказателства, не намира опора в текста на цитираната правна
норма. Ето защо настоящият състав на съдът намира, че не са налице условията по
чл.266, ал.3 от ГПК, в резултат, от което понастоящем възможността за събиране
на исканите от жалбоподателят доказателствата, е преклудирана, съответно
исканията му, следва да се оставят без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на ”Ленно” АД, против Решение №5758 от 16.12.2019г. по
гр.д.№19272/2019г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателят, против “Строминекс“ ЕООД и М С Д, обективно и субективно
кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, да бъде прието за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1760.91 евро,
представляваща падежирала главница по вноска №4, вноска №5 и вноска №6, през периода
от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., произтичащи от Договор за заем-кредит
“Прайм“-клиентски №5465 от 29.11.2016г. и приложение №1-Погасителен план към
него, с нотариална заверка на подписите на страните от 29.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-09.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
14.70 евро, представляваща падежирала договорна лихва от вноска №4, вноска №5 и
вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. , за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение №5384/12.07.2018г., по ч.гр.д.№10672/2018г. на
ВРС, както и иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 44.27 евро, представляваща остатък от падежирала главница от вноска
№4 до вноска №6, през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г. дължими по силата
на горепосоченият договор за заем; иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94.68 евро,
представляваща остатък от падежирала договорна лихва от вноска №4 до вноска №6,
през периода от 29.03.2017г. до 29.05.2017г., дължими по силата на
горепосоченият договор за заем; иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 2640.51 евро,
представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б. (с) и (d) от дължими по силата
на горепосоченият договор за заем за периода 30.01.2017г. до 05.07.2017г. и
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане от
ответниците на ищеца на сумата от 25 евро, представляваща такса за уведомление
по електронна поща за просрочена дължима сума съгласно чл.2.5, б. (b), т. (ii)
от Договора и сумата от 50 евро, представляваща разходи и разноски по изпращане
на уведомление по смисъла на чл.2.3., .б. (f), вр. с чл.2.5, b. (б), t. (iii)
от горепосоченият договор за заем.
ОСТАВЯ без уважение исканията на жалбоподателя за приемане по делото
на извлечение от “ТНК Пей
ПТЕ.ЛТД“, ведно с официален превод на същото от английски език и за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№349/2020г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно
с препис от настоящото определение.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се използва само при
невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при
изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.