Р
Е Ш Е Н И Е
№
10.08.2020г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на тридесети юли две хиляди
и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1705
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В
искова молба се твърди, че на 31.10.2017г. било подписано Приложение №1 към
договор за покупко-продажба на вземания от 31.10.2017г. между „**“ООД и ищеца
„АСВ“ЕАД, по силата на което вземанията на „**“ООД срещу ответника Б.М.Т.,
произтичащи от Договор за паричен заем №91279/14.10.2016г., били прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството-кредитор. За извършената цесия длъжникът била уведомена с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Писмото обаче се върнало
в цялост, като в известието за доставяне било посочено, че получателя не е
намерен на посочения адрес. До постоянния адрес на ответника, чрез куриерска
фирма, било изпратено второ уведомително писмо, но то отново се върнало
невръчено, тъй като получателя не бил открит на адреса.
На
следващо място ищецът поддържа ,че на 14.10.2016г. между „**“ООД и Б.М.Т. бил
сключен договор за паричен заем №91279, по силата на който на ответника бил
предоставен паричен заем от 700 лева. С полагането на подписа си в договора
заемополучателя удостоверила ,че е получила уговорената сума. Задължението
трябвало да бъде върнато на 18бр.седмични погасителни вноски, които освен
главница включвали и договорна лихва. Общият размер на задължението, което
ответника трябвало да върне бил 752,23 лева. Всяка погасителна вноска била в
размер на 41,79 лева, като първата се дължала на 21.10.2016г., а последната- на
17.02.2017г. Поради допусната от Б.Т. забава на плащанията на 4бр.седмични
погасителни вноски, настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от
25.11.2016г. На същата дата заемодателят начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 186,90 лева, представляваща 20% от сумата от 934,51
лева, формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора. Тъй като в тридневен срок от
сключване на договора заемополучателя не представил на заемателя обезпечение на
вземането му, той дължал и неустойка в размер на 300,77 лева, разсрочена на 18
равни вноски, всяка от които в размер на 16,71 лева. Така погасителната вноска,
която следвало да заплаща ответника била в размер на 58,50 лева. Поради
настъпилата забава в плащанията, Б.Т. дължала обезщетение за забава в размер на
187,53 лева за периода от 26.11.2016г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. До момента ответникът била заплатила
118,49 лева, с които погасила 73,10 лева главница, договорна лихва 10,48 лева и
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 34,91 лева.
Поради
неплащане на горепосочените задължения, на 30.07.2019г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника. Образувано било ч.гр.д.№1379/2019г., по което на 01.08.2019г.
съдът издал Заповед №803 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Със същата било разпоредено на Б.Т. да заплати на ищеца претендираните суми.
Въпросната заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Предвид
изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Б.М.Т. дължи на АСВ“ЕАД 626,90 лева главница за периода от
04.11.2016г. до 17.02.2017г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 25.11.2016г., договорна лихва в размер на 41,75 лева за
периода от 04.11.2016г. до 17.02.2017г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 25.11.2016г., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 265,86 лева за периода от 04.11.2016г. до
17.02.2017г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 25.11.2016г., неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
25.11.2016г. в размер на 186,90 лева, обезщетение за забава за периода от
26.11.2016г. до 30.07.2019г. в размер на 187,53 лева, законна лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед №803/01.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№1379/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане и на направените в заповедното и настоящото производство деловодни
разноски. С молба от 10.02.2020г. ищецът иска съдът да постанови неприсъствено
решение, с което да уважи предявения по отношение на ответника иск с правно
основание чл.422 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК.
Ответникът Б.М.Т.,
редовно призована, съгласно разпоредбата на чл.41 от ГПК, не се явява и не
изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане
за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в
негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по
същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства-
заверени преписи от Договор за паричен заем №91279/14.10.2016г., погасителен
план, молба за сключване на договор за паричен заем, общи условия по договор за
заем, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.10.2017г., потвърждение за сключена цесия, 2бр.уведомителни писма, известие
за доставяне, обратна разписка към товарителница, както и материалите съдържащи
се в ч.гр.д.№1379/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявените от ищеца
искове.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъдат осъдена да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 223,82 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведеното по делото
едно съдебно заседание. Наред с това, против ответника са предявени общо 5
установителни иска, всеки от които за сума по малка от 1000 лева, всички на
стойност 1308,94 лева. Производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в
съдебното производство. С оглед на това, съдът прие, че за така предявените
искове на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
150 лева.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 76,18 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №803/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1379/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.Т., с ЕГН **********,***, че
дължи на „АГ***0, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Д-р ***представлявано
от ***, сумата от 626,90 лева /шестстотин
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/ главница за периода от 04.11.2016г.
до 17.02.2017г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 25.11.2016г., договорна лихва в размер на 41,75 лева /четиридесет и
един лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от 04.11.2016г. до
17.02.2017г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 25.11.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
265,86 лева /двеста шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ за
периода от 04.11.2016г. до 17.02.2017г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 25.11.2016г., неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 25.11.2016г. в размер на 186,90 лева /сто
осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, обезщетение за забава за периода
от 26.11.2016г. до 30.07.2019г. в размер на 187,53 лева /сто осемдесет и седем
лева и петдесет и три стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от
31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №803/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1379/2019г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
Б.М.Т., с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГ***0, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Д-р ***представлявано от ***, направените по
настоящото дело разноски в размер на 373,82 лева /триста седемдесет и три лева
и осемдесет и две стотинки/, както и разноските направени по ч.гр.д.№1379/2019г.
по описа на РС-Димитровград в размер на 76,18 лева /седемдесет и шест лева и
осемнадесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: