МОТИВИ ПО НОХД № 7020/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х
наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато
обвинение против А.С.А. и Б.О.Р. за това, че на 21/22.01.2011 г. в гр. Пловдив, след предварително
сговаряне помежду си в немаловажен случай, при условията на повторност, след
като са били осъждани с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели
чужди движими вещи: 1 бр. ДВД домашно с ресивър
комплект марка „С.” с неустановен модел на стойност 110 лв., 1 бр. говорител
басов 12 инчов с неустановена марка и модел на стойност 60 лв., 1 бр. позлатен
дамски часовник - медальон марка „Ч” на стойност 30 лв., 1 бр. виД.камера марка „У.” на стойност 60 лв., повредени стари
мобилни телефони /без стойност/, 1 бр. авто-СД-плейър
марка „Д.” модел DE 3090 RMP на стойност 85 лв., 1 бр. авто-СД
марка „М.”, модел СА 3070 на стойност 40 лв., 1 бр. авто-радиокасетофон
„К.”, модел КRС на стойност 20 лв., 1
бр. авто-СД марка „Т.”, модел MD 9060 на стойност 40 лв., 1 бр. крайно стъпало за
автомобилна музикална система с неустановена марка и модел на стойност 220 лв.,
1 бр. авто-ДВД марка „N.”, модел СМС 3300 ТV – ТЕ на
стойност 250 лв. и 1 бр. авто-СД-плейър МР3 марка „LG” с неустановен модел на стойност 90 лв. или
всички вещи на обща стойност 1005 лв. от владението на Г.Ю.Ш. ЕГН ********** ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.І, т.5, т.7, вр.с чл.194, ал.1,
вр.с чл.28, ал.1 от НК.
Производството по делото
е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
По делото е бил приет за
съвместно разглеждане предявения от М.С.А. граждански иск против подсъдимите
солидарно за сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от престъплението, за което се води делото, ведно със
законната лихва от датата на извършването му до окончателното изплащане на
сумата. Свидетелят А. е конституиран като граждански ищец по делото.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от подсъдимите
обвинение, като моли при определяне на наказанието, по отношение на подсъдимия А.
да се определи такова ориентирано около минималния предвиден в закона размер, а
по отношение на подсъдимия Р. такова между две и три години лишаване от
свобода. Прави се искане във връзка с особената процедура, по която се
разглежда делото, така определените наказания да се намалят с една трета.
Предлага се всеки от подсъдимите да изтърпи ефективно наказанието, което ще му
бъде определено. По отношение на предявения граждански иск се предлага същият да
бъде уважен, като обаче съдът се съобрази и с обстоятелството, че вещта, чиято
стойност се претендира, съставлява веществено доказателство и може да се върне
на собственика й. Моли се подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените
по делото разноски, включително и тези от гражданския ищец, а веществените
доказателства, съставляващи част от инкриминираните вещи, да се върнат на
свидетеля Ш., от чието владение са били отнети.
Повереникът
на гражданския ищец адв. С. моли да се уважи
предявения граждански иск, или алтернативно съдът да постанови с присъдата си
връщане на инкриминираната вещ, чиято стойност се претендира и която съставлява
веществено доказателство, на гражданския ищец. Изрично се претендира осъждане
на подсъдимите да поемат направените по делото разноски от гражданския ищец.
Защитникът
на подсъдимия Р. адв.К. моли за определяне на
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца лишаване от свобода,
което да бъде намалено с една трета. Относно гражданския иск защитникът
предлага същият да не бъде уважаван, а на гражданския ищец да се върне
инкриминираната вещ, чиято стойност последният претендира в иска си.
Подсъдимият Р. се признава за виновен по
фактите изложени в обвинителния акт, отказва да даде обяснения по делото, сочи,
че поддържа становището защитника си и моли за минимално наказание, като
заявява, че повече няма да повтори постъпката си.
Защитникът
на подсъдимия А. адв.К. моли да се определи минимално
наказание лишаване от свобода по отношение на нейния подзащитен, чието
изтърпяване да се отложи с изпитателен срок. Излага конкретни доводи в подкрепа
на искането си, а по отношение на гражданския иск моли да не бъде уважаван.
Подсъдимият
А. се признава за виновен по всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника
си и моли за определяне на наказание, чието изтърпяване да се отложи с
изпитателен срок.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
А.С.А. е роден на *** ***, живущ ***.
Той е българин, български гражданин, неженен, без образование, осъждан,
неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. е бил осъждан преди
датата на инкриминираното деяние веднъж по НОХД № 2170/2009 г. по описа на ПРС,
като за престъпление по чл.194, ал.1 от НК му е било наложено наказание
пробация. Съдебният акт по това дело е влязъл в законна сила на 29.04.2009 г.
Подсъдимият Б.О.Р. е роден на *** ***,
живее в същия град. Той е българин, с българско гражданство, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р. е бил осъждан многократно
преди извършване на престъплението, предмет на настоящото дело, а именно: по
НОХД № 1443/2002 г. на РС Пловдив, със съдебен акт в сила от 04.09.2003 г. му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен; по
НОХД № 1389/2002 г. на ПРС, със съдебен акт в сила от 23.09.2003 г. му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено от Р. като непълнолетен; по НОХД
№ 555/2002 г. на ПРС, с влязъл в сила съдебен акт на 10.03.2004 г. му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година за престъпление
по чл.195, ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен; с определение в
сила от 28.05.2004 г. наказанията по изброените дела били групирани на
основание чл.25 от НК и наложено едно общо най-тежко и увеличено по реда на
чл.24 от НК наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода; по НОХД
№ 976/2005 г. на ПОС, с влязъл в сила на 16.06.2005 г. съдебен акт на Р. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, както и
обществено порицание за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, извършено от него
като непълнолетен. Налице е и едно осъждане на подсъдимия Р. след датата на
инкриминираното по настоящото дело деяние, а именно по НОХД № 1270/2011 г. със
съдебен акт в сила от 23.02.2011 г. му е било наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
На 21/ 22.01.2011 г. подсъдимите А. и Р. се
срещнали в една градинка в кв. “И.” в гр. Пловдив. Тъй като и двамата имали
нужда от средства, решили да проникнат в гаражното помещение на свидетеля Ш.,
където знаели, че последният има налична много и различна техника. Двамата решили
да отнемат вещи от помещението на Ш., които да продадат и по този начин да се
сдобият с парични средства. В изпълнение на замисленото, още същата нощ, те
отишли до дома на свидетеля Ш.. След като огледали имота подсъдимите
установили, че над гаражното помещение, което се намирало зад къщата, имало два етажа, които били в процес на
строеж. Същите били свързани с гаражното
помещение с вътрешно стълбище. Двамата подсъдими, след като разкъсали метална
решетка на прозорец от втория етаж на строящата се над гаража постройка, през
вътрешното стълбище успели да проникнат в гаражното помещение, което
съставлявало и работилница на свидетеля Ш. за поправка на електроуреди. От там
подсъдимите взели 1 бр. ДВД домашно с ресивър
комплект марка „С.” с неустановен модел, 1 бр. говорител басов 12 инчов с
неустановена марка и модел, 1 бр. позлатен дамски часовник медальон марка „Ч”,
1 бр. виД.камера марка „У.”, повредени стари мобилни
телефони, 1 бр. авто-СД-плейър марка „Д.” модел DE 3090 RMP, 1 бр. авто-СД марка „М.”,
модел СА 3070, 1 бр. авто-радиокасетофон „К.”, модел
КRС, 1 бр. авто-СД марка „Т.”, модел MD
9060, 1 бр. крайно стъпало за автомобилна музикална система с неустановена
марка и модел, 1 бр. авто-ДВД марка „N.”, модел СМС 3300 ТV –
ТЕ и 1 бр. авто-СД-плейър МР3 марка „LG” с неустановен модел. Част от вещите били собствени на свидетеля Ш., а други, били
оставени за поправка при него от различни лица. След като успели незабелязано
да изнесат вещите от работилницата, по-късно подсъдимите ги продали на различни
лица, а получените финансови средства употребили за закупуването на хероин. На 22.01.2011 г. свидетелят Ш. отишъл в
работилницата си и я отворил. След като влязъл вътре, установил, че са му били
отнети както негови лични вещи, така и такива, които са му били оставени от свидетелите
А.М.С., С.В.Н., А.Н.П. за ремонт. Като огледал обстойно и установил липсата на
конкретните вещи, свидетелят Ш. се обърнал за съдействие към органите на
полицията. При проведените оперативно-издирвателни мероприятия полицейските
служители установили, че отнемането на вещите било извършено от подсъдимите А.
и Р.. След като били разкрити от
органите на полицията подсъдимите А. и Р. признали пред полицейския служител свидетеля
Д. за извършеното от тях. От своя страна подсъдимият А. и лично посочил на
полицейските служители лицата, на които са продали заедно с Р. отнетите от
свидетеля Ш. вещи. След като узнали от органите на полицията, че закупените от
тях вещи са били отнети от подсъдимите А. и Р., с протоколи за доброволно
предаване посочените от подсъдимия А. лица предали вещите на полицейските
служители, както следва: свидетелят Т. с протокол за доброволно предаване от
02.02.2011 г. предал закупените от него
от подсъдимите 20 бр. платки за мобилни телефони, 30 бр. батерии и 2 бр.
мобилни телефони; свидетелят Е.Д. с протокол за доброволно предаване от
02.02.2011 г. предал закупеното 1 бр. авто-СД марка
„Н.”; свидетелят Г.З.А. с протокол за доброволно предаване от 02.02.2011 г.
предал закупените 1 бр. авто-СД марка “ДЕУ” с падащ
панел сив на цвят, 1 бр. усилвател за лек автомобил с мощност 500 W, 1 бр. усилвател марка „С.” и 1 бр. бас-говорител 92 инчов с размери 30 х 30 см; свидетелят Щ.Б.
с протокол за доброволно предаване от 02.02.2011 г. – предал закупените 2 бр.
мобилни телефони и 2 бр. ДВД; свидетелят Б.К. с протокол за доброволно
предаване от 01.02.2011 г. – предал закупените 2 бр. авто-СД,
1 бр. АРК с падащ панел черен на цвят и още 1 бр. авто-СД.
Така описаната фактическа
обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Ш., К., А., Б., Т., Д.,
С., Н., П. и Д., дадени на досъдебното производство, а също и тези на свидетеля
А., макар последните да нямат пряко отношение към разследвания случай. Като
цяло свидетелските показания съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. От
показанията на свидетелите категорично се установява извършителството
на престъплението, както и действията на подсъдимите след отнемане на
инкриминираните вещи. Направеното от всеки от подсъдимите в съдебно заседание, а
от подсъдимия А. и на досъдебното производство признание на вината, е напълно
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Що се касае до обясненията на
подсъдимия Р. от досъдебното производство, то същите се възприемат от съда само
отчасти и то доколкото са в съответствие с останалите доказателства по делото,
като съдът ги разглежда критично, предвид факта, че те съставляват и средство
за защита на подсъдимия. В крайна сметка, твърденията му от досъдебното
производство, че не е участвал в самото отнемане на вещите, а само в
последващата им продажба, са дискредитирани от показанията на свидетеля Д.,
който сочи, че и двамата подсъдими са признали пред него именно извършването на
престъплението, а също и от обясненията на подсъдимия А., като именно заетата
вече в съдебно заседание позиция от подсъдимия Р. е изцяло в съответствие с
доказателствата по делото.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид писмените доказателства и
доказателствени средства – фактура, характеристични справки и справки за
съдимост за всеки от подсъдимите, протоколи за доброволно предаване, а така
също и събраните веществени доказателства.
За изясняване на делото е от значение е
изготвената съдебно -оценъчна експертиза, която дава конкретен отговор на
въпроса относно стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието,
която именно е от значение за наказателното производство. Съдът възприема
заключението на експертизата като изготвено с необходимите професионални знания
и опит.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации
на същия, като обосновани и правилни.
При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимите А. и Р.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на вмененото им
престъпление в обема на същото, посочен в обвинителния акт.
Налице са
безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5, т.7, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК. Така
подсъдимите, след като са се разбрали помежду си и са се уговорили
предварително да посетят работилницата на свидетеля Ш., за да отнемат от там
вещи с цел да се сдобият с парични средства за закупуване на наркотични
вещества, са извършили противозаконно
отнемане на вещи, върху които са успели да установят своя трайна фактическа
власт, отдалечавайки ги от местопрестъплението, а след това и като са се
разпоредили с тях като със свои, продавайки ги на трети лица. За да достигнат
до помещението, където вещите са били съхранявани от свидетеля Ш., подсъдимите
са извършили действие по разкъсване на метална решетка на прозорец, за което
свидетелстват и свидетелят Ш., и свидетелят
Д., поради което е налице квалифициращият признак по т.3 на ал.1 на чл.195 от НК. Чрез действията си по отнемане и отдалечаване на вещите от помещението,
където същите са били съхранявани от свидетеля Ш., подсъдимите са лишили
досегашният владелец на инкриминираните вещи от достъп и разпореждане с тях,
или в крайна сметка от възможността му да ги владее. С това деянието е било
довършено.
Що се
касае до квалификацията на престъплението и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК във
връзка с чл.28, ал.1 от НК, то предвид посочените данни относно осъждането на А.,
както и общото наказание, на подсъдимия Р., наложено при групиране на
предходните му наказания, налице е извършване на престъплението за всеки от тях
при условията на повторност, тъй като настоящото деяние е осъществено след
влязло в сила осъждане за друго такова престъпление за всеки от подсъдимите.
От
субективна страна деянието всеки от подсъдимите е извършил умишлено със
съзнавани и целени общественоопасни последици при общност на умисъла. Описаното по-горе последващо престъплението
поведение на подсъдимите Р. и А. е
показателно, като сочи и на налична користна цел у всеки един от тях.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а, ал.1, вр.
с чл.54 НК за всеки от подсъдимите. В случая според съда не следва да се
прилага разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, във вр. с чл.55 от НК, както съдебният състав
разбра искането на защитника К., защото подобно снизхождение би било абсолютно
неоправдано, тъй като изобщо не са налице изключителни или многобройни по своя
характер смекчаващи вината на подсъдимия Р. обстоятелства. Следва да се има
предвид също така, че дори и при евентуално приложение на разпоредбата на чл.55
от НК, или определяне на наказание под предвидения законов минимум, както се
поиска от защитника на подсъдимия Р., то това наказание не може допълнително да
се намалява с една трета, като подобно смесване на процедурите е недопустимо.
При определяне на
наказанието по посочения по горе ред за всеки от двамата подсъдими, съдът взе
предвид следното: По отношение на подсъдимия Р., като единствено смекчаващо
вината му обстоятелство може да се приеме сравнително младата му възраст. Като
отегчаващи вината му обстоятелства съдът откроява предходните му множество
осъждания, като и последващото престъплението такова, което определя подсъдимия
Р. като лице с утвърдени трайни престъпни навици, които не са били повлияни по
никакъв начин от постановяваните до момента наказания, с лоши характеристични
данни и също със завишена степен на обществена опасност. На фона на предходните
осъждания на Р., посоченото от него в съдебно заседание, че повече няма да
извършва подобни деяния, се възприема от съда като твърде формално. Що се касае
до подсъдимия А., като смекчаващо вината му обстоятелство се взема предвид
младата му възраст, оказаното съдействие на разследването с посочване на
лицата, на които са продадени част от инкриминираните вещи, изразеното на
досъдебното производство съжаление за извършеното. Като отегчаващо вината му
обстоятелство, съдът определи характера на самото престъпление, размера на
щетите и броя на реално пострадалите лица, като прецени, че предходното
осъждане на А. вече е взето предвид при определяне правната квалификация на
престъплението.
Предвид вида на проведената по делото
процедура признанието на вината от всеки от подсъдимите не може да се прецени
допълнително като особено смекчаващо вината обстоятелство, защото от
поведението им на досъдебното производство, което дори не е включвало даване на
подробни обяснения, не може да се направи извод, че е налице оказано
изключително по своя характер съдействие за разкриване на обективната истина от
когото и да било от двамата подсъдими. Посочването на купувачите на отнетите
вещи е извършено от страна на подсъдимия А. поради неговото разкриване от
страна на полицейските служители, а не по собствени подбуди. Ето защо и
съобразно с чл.54 от НК, като взе предвид личността на всеки от извършителите и
степента на обществена опасност на самото престъпление, факта, че се касае до
на практика множество пострадали от престъплението лица, предвид установеното,
че част от вещите, които са били в помещението на свидетеля Ш., са били
собствени на други лица и сравнително високата стойност на отнетото имущество,
съдебният състав определи наказание лишаване от свобода от две години за
подсъдимия Р. и такова от една година лишаване от свобода за подсъдимия А.. При
приложението на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване на наказанието на всеки от тях
с една трета, полученото наказание се явява една година и четири месеца
лишаване от свобода за подсъдимия Р. и осем месеца лишаване от свобода за А.,
на каквито именно наказания съдът осъди подсъдимите с присъдата си.
Така определеното за
всеки от двамата подсъдими наказание според съда е съобразено с личността на
извършителя и държи сметка за справедливостта, като ще способства за постигане целите на
наказанието и по-специално ще се въздейства възпиращо спрямо всеки от
подсъдимите към извършване на подобни престъпни деяния за в бъдеще.
По отношение на
подсъдимия А., предвид факта, че преди инкриминираното деяние същият е бил
осъждан на наказание пробация, са налице формалните условия на чл.66, ал.1 от НК и съдът счита, че за поправянето на този подсъдим не е абсолютно наложително
същият да изтърпи ефективно така определеното му наказание от осем месеца
лишаване от свобода. За този си извод съдът още веднъж прецени, че подсъдимият А.
все още е много млад, оказал е съдействие на разследването, осъждан е само
веднъж преди престъплението, за което се води делото и все още има реална
възможност да се поправи. Затова и на основание чл.66, ал.1 от НК, наложеното
му наказание лишаване от свобода бе отложено с изпитателен срок от три години.
Предвид липсата на
формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК по отношение на другия подсъдим Р.,
наказанието му от една година и четири месеца лишаване от свобода, се определи
да бъде търпяно реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание разпоредбата на чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Относно веществените
доказателства, а именно част от инкриминираните вещи, които са били събрани
след доброволно предаване, съдът, като се съобрази с данните относно
собствеността на всяка от тях, счете, че с присъдата си следва да постанови
връщане на всяка конкретна вещ на нейния
собственик, който именно има правомощия да се разпорежда с нея и за когото
именно е настъпила липсата на вещта в момента на отнемането й, независимо, че
всички вещи са били отнети от владението на свидетеля Ш.. Затова и съдът постанови с присъдата си
връщане на веществените доказателства 1 бр. ДВД домашно с ресивър комплект марка „С.” с
неустановен модел, 1 бр. говорител басов 12 инчов с неустановена марка и модел,
1 бр. позлатен дамски часовник медальон марка „Ч”, 1 бр. виД.камера
марка „У.”, повредени стари мобилни телефони, 1 бр. авто-СД-плейър
марка „Д.” модел DE 3090 RMP, 1 бр. авто-СД марка „М.”, модел СА 3070, 1 бр. авто-радиокасетофон „К.”, модел КRС, 1 бр. авто - СД марка
„Т.”, модел MD 9060, всички находящи се на съхранение в VІ РУП гр. Пловдив, на собственика им свидетеля Г.Ш.,
след влизане в сила на присъдата. Относно вещественото доказателство,
съставляващо 1 бр. крайно стъпало за автомобилна музикална система с
неустановена марка и модел също находящо се на съхранение в VІ РУП гр. Пловдив с
присъдата си съдът постанови същото да се върне на неговия собственик свидетеля
А.П., след влизане в сила на присъдата. Вещественото доказателство -1 бр. авто-ДВД марка „N.”, модел СМС 3300 ТV – ТЕ, находящо се на съхранение в VІ РУП гр. Пловдив се
постанови с присъдата да бъде върнато на собственика му свидетелят М.А., след
влизане в сила на присъдата, а вещественото доказателство
1 бр. авто – СД - плейър МР3 марка „LG” с неустановен модел,
също на съхранение в VІ РУП гр. Пловдив, се постанови да бъде върнато на неговия собственик С.Н.,
също след влизане в сила на присъдата.
Що се касае до приетия
за съвместно разглеждане граждански иск, то същият е с правно основание по
чл.45 от ЗЗД и касае обезщетяване на действителни виновно причинени от
престъплението вреди. Установява се от доказателствата по делото, че свидетелят
М.А., който е граждански ищец, е собственик на една от инкриминираните вещи, а
именно авто – ДВД марка “Н.”, като същото е закупил
лично срещу издадена му фактура през 2007 г. и е предоставил на свидетеля Ш. за
ремонт по-късно. Именно тази вещ, която е била отнета от подсъдимите е била
продадена на свидетеля Ем.Д., който обаче, я е предал
с протокол за доброволно предаване и същата съставлява веществено доказателство
по делото. Ето защо и предвид постановеното връщане на вещите на техните
собственици, то по отношение на свидетеля А., собственик на въпросната
инкриминирана вещ, на практика е налице възстановяване на самата вещ с
присъдата, поради което и не е налице основание да се търси обезщетяване на
собственика на вещта с паричната равностойност на вещта, понеже за него не е
налице реално настъпила щета. При това положение съдът отхвърли предявения
граждански иск.
С
оглед признаване на всеки от подсъдимите за виновен в извършване на вмененото
им престъпление и на основание чл.189, ал.3 от НПК, същите бяха
осъдени да заплатят по равно по сметката на ВСС направените по делото разноски
за възнаграждение на експерт от по 25 лева, а на гражданския ищец М.А., предвид
изрично направеното искане в тази насока, сумата от по 150 лева всеки от тях,
съставляваща направени от М.А. разноски в производството за повереник.
Като
причина за извършване на деянието съдът определя незачитането на чуждото право
на собственост, произтичащо от липсата на достатъчно образование и правна култура, както
и утвърдените престъпни навици по отношение на подсъдимия Р..
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.