О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….06.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 736 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Й.Д.Х. с ЕГН ********** и
с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Е.Д.Г.
срещу Решение № 135 от 10.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4728 по описа на ВРС
за 2019г., в частта, в която по иска на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”България” 49, бл. 53Е, вх. В е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Х. с ЕГН **********
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* в условията на солидарност с Р.Г.Р. с
ЕГН ********** следните парични
вземания:
сумата от 3889.94 лева /три хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и
сумата от 1797.73
лева /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три
стотинки/ лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена в полза на ищеца Заповед № 534/28.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1164/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. На първо място въззвникът
счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, доколкото между същите
страни за същото искане и основание е налице влязло в сила решение, по арг. от чл.299 от ГПК. Позовава се на съдебно решение от
14.05.2018г. по гр.д. № 18036/2017г. на ВРС, потвърдено с решение от
06.12.2018г. по в.т.д. № 1478/2018г. на ВОС, с което съдът е отхвърлил
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че Й.Д.Х. с ЕГН **********
дължи на кредитора суми, произтичащи от договор за потребителски кредит т №********** от 20.10.2016г. Сочи се, на
следващо място, че съдът не е коментирал в мотивите си признанието на ищеца, че
на осн.чл.12.3 от ОУ на ДПК е прекратил едностранно
договора с уведомително писмо от 05.04.2017г., поради което и между тях не е
налице валидна облигационна връзка. Поддържа въведените с ОИМ възражения
относно действителността на ДПК и неговата нищожност поради липса на съгласие,
накърняване на добрите нрави предвид неспазване разпоредбите на ЗПК и наличие
на неравноправни клаузи в него, касаещи договорното възнаграждение , ГПР,
неустойка при прекратяване на договора, доколкото същите не са индивидуално
договорени.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и отхвърляне на иска в цялост с присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Й.Д.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Е.Д.Г. срещу Решение № 135 от 10.01.2020г., постановено
по гр.д.№ 4728 по описа на ВРС за 2019г., в частта, в която по иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” 49, бл. 53Е, вх. В е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Х. с ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* в условията на солидарност с Р.Г.Р. с
ЕГН ********** следните парични
вземания:
сумата от 3889.94 лева /три хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и
сумата от 1797.73
лева /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три
стотинки/ лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена в полза на ищеца Заповед № 534/28.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1164/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 736/2020 год. на ВОС за 15.07.2020г. от 10.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да
се връчи препис от отговора на въззиваемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.