№ 74
гр. Бургас , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Н. С. Х. с ЕГН-********** от с.В.,
общ.Сунгурларе, обл.Бургас, понастоящем в З.о. – Д. към З.-Бургас, *-** група, килия
№ *** против Решение № 260240/09.02.2021г., постановено по гр. дело № 5815/2020г.
по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил претенцията на въззивника за осъждане на
Прокуратурата на Република България, представлявана от РП-Карнобат за заплащане
на сумата от 20 000лева, представляващи претърпени неимуществени вреди в
следствие незаконно задържане за периода от 27.03.2018г. до 28.02.2019г. по водено
срещу него наказателно производство приключило с осъдителна присъда.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът,
който намира постановеното решение за неправилно. Моли съда за отмяна на
решението и уважаване на претенцията. Счита, че с решението са унижени
гражданските му права. Заявява, че поддържа претенцията си в искания размер, като
счита, че съдът ще се произнесе в негова полза, в противен случай ще отнесе въпроса
до по-висша инстанция. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени
искания.
Въззивника се явява лично в с.з. и поддържа въззивната си жалба. Желае
отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата му претенция в посочения от
1
него размер, като счита, че е бил незаконно задържан за срок по-голям от максимално
разрешения от осем месеца. Не сочи доказателства.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Прокуратурата на Република България.
В с.з. процесуалният представител на Прокуратурата на Р. България, моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че
претенцията на въззивника-ищец срещу прокуратурата правилно е била отхвърлена,
тъй като не е налице незаконно задържане. По-конкретно навежда, че надвишаване на
максимално разрешения 8-месечен срок за задържане под стража в досъдебното
производство не е изтекъл, тъй като ищецът е бил задържан с Постановление на РП-
Карнобат от 27.03.2018г. за срок от 72 часа с цел осигуряване явяването му пред съда
по искане на прокуратурата за вземане на МНО“Задържане под стража“, по което РС-
Карнобат се е произнесъл на 29.03.2018г., като е взел исканата мярка. Досъдебното
производство е приключило след 5 месеца на 31.08.2018г., когато делото е било
внесено в съда с обвинителен акт срещу ищеца. В рамките на съдебната фаза
задържането под стража на ищеца е станало с определение на съда от 16.10.2018г.,
чиято цел е била гарантиране изпълнението на Присъда № 17 от 16.10.2018г., с която
въззивника е бил признат за виновен и му е наложено наказание Лишаване от свобода
за срок от 10 години. Твърди, че по отношение постановеното от съда задържане под
стража в съдебната фаза на наказателното производство е неприложима разпоредбата
на чл.63, ал.4 НПК, която касае максималния срок на задържане в рамките на
досъдебната фаза на наказателното производство. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът твърди пред първоинстанционния съд и поддържа пред въззивната
инстанция, че е бил задържан на 27.03.2018 г. и до 28.02.2019 г. е пребивавал в ареста
на „ОЗ“ Бургас. Твърди, че това задържане е незаконно, тъй като е продължило три
месеца повече от допустимия осеммесечен срок.
2
Безспорно е установено по делото, че с Постановление от 27.03.2018г. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152, ал. 1, т.2,
предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152, ал, т.2,
предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
С оглед привличането му като обвиняем за извършване на две отделни
престъпления за изнасилване, извършени при условията на опасен рецидив и
предвидените за всяко от тях наказания лишаване от свобода от три до петнадесет
години с Постановление от 27.03.2018г. по реда на чл.64, ал.2 НПК с цел осигуряване
на обвиняемия пред съда за разглеждане на искане на прокуратурата за вземане на
постоянна мярка за неотклонение Х. е задържан за срок до 72 часа за периода от 18,00ч.
на 27.03.2018г. до 18,00ч. на 29.03.2018г..
По отправеното от Прокуратурата искане по чл.64 НПК е образувано ЧНД №
118/2018г. по описа на РС-Карнобат, по което с протоколно определение от
29.03.2018г. спрямо обвиняемия Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Горното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила на
03.04.2018г..
На 05.09.2018г. е образувано НОХД № 348/2018г. по описа на РС-Карнобат по
внесен на същата дата от РП-Карнобат обвинителен акт против Н. Ст.Х. с обвинения за
престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152, ал. 1, т.2, предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. чл. 152, ал, т.2, предл. първо, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, ведно с ДП № 81/2018г. по описа на РУ-Сунгурларе.
НОХД № 348/2018г. по описа на РС-Карнобат е приключило пред първа
инстанция с Присъда № 17/16.10.2018г., с която е признат за виновен по повдигнатите
му обвинения и му е наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок от девет години, увеличено на основание чл. 24 от НПК с една година на десет
години „Лишаване от свобода“.
Относно мярката за неотклонение, следва да се посочи, че в проведеното на
16.10.2018г. разпоредително заседание първостепенният съд е потвърдил мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия по реда на чл. 248, ал.1 , т. 6 от
НПК. След приключване на разпоредителното заседание, съдът е пристъпил незабавно
към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, приключило с
горепосочената присъда. След постановяване и обявяване на присъдата съдът се е
занимал с мярката на неотклонение на подсъдимия Х. съобразно разпоредбата на чл.
309 от НПК като видно от съдебния протокол, с постановеното определение съдът е
потвърдил наложената мярка „Задържане под стража“.
Първоинстанционното присъда е била обект на инстанционен контрол, като
3
видно от приложеното ВНОХД № 1004/2018г. по описа на ОС-Бургас с Решение №
223/12.02.2019г. е изцяло потвърдена.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковата претенция по чл.2, ал.1, т.1
от ЗОДОВ като неоснователна, тъй като от данните по делото не се установява
твърдяното незаконно задържане.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна по следните съображения:
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че полицейското
задържане за срок до 24 часа по чл. 72 и чл. 73 от ЗМВР, прокурорското задържане за
срок до 72 часа по чл. 64, ал. 2 от НПК и мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ по чл. 63, ал. 1 от НПК касаят три различни хипотези на задържане, каквото се
постановява от различни органи при различни предпоставки и по различен
процесуален ред. Полицейското задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предприема
от органите на полицията спрямо заподозряно в извършване на престъпление лице,
като задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред съда,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Задържането по чл. 64, ал. 2 от НПК се предприема от
прокурора спрямо лице, което вече е привлечено като обвиняем в извършване на
престъпление и обвинението му е предявено, с оглед необходимостта от довеждането
му пред съда за разглеждане на искането на прокурора за вземане спрямо него на мярка
за неотклонение "задържане под стража", като постановлението подлежи на
обжалване. Задържането като мярка за неотклонение се постановява от съда, съгласно
чл. 64, ал. 1 от НПК, при наличие на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК, като
определението подлежи на обжалване пред въззивния съд, съгласно чл. 64, ал. 6 от
НПК. В тази връзка, независимо в коя от трите хипотези е предприето задържането,
ако то бъде отменено, поради липса на законовите предпоставки за налагането му,
държавата отговаря за причинените на задържания вреди вследствие незаконното му
задържане в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ. Законността на
задържането в този смисъл относно предпоставките и реда за предприемането му се
преценява не от гражданския съд в производството по ЗОДОВ, както неоснователно
настоява жалбоподателят, а в производството по обжалването му по съответния
предвиден от закона процесуален ред. Неговата отмяна е предпоставка за уважаване на
иска за обезщетяване на вредите. Във всички други случаи, в които задържането не е
било отменено като незаконно, държавата отговаря за претърпените от задържания
4
вследствие на него вреди, ако то е било осъществено в нарушение на чл. 5, пар. 1 от
КЗПЧОС, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗОДОВ, въведена със
ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г. /. Нормата на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията
прокламира правото на свобода и сигурност, според което, никой не може да бъде
лишен от свобода, освен в посочените в букви А-F случаи, сред които по б. С – законен
арест на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената от закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление
или укриване след извършване на престъпление, само в съответствие с процедури,
предвидени от закона. Според чл. 5, пар. 4 от Конвенцията, всяко арестувано лице има
право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е длъжен в кратък
срок да се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, е длъжен да нареди
незабавното освобождаване на задържаното лице. По този начин Конвенцията
препраща към националното законодателство, но същевременно изисква всяко
лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите по чл. 5, пар. 1, а именно при
наличие на правна сигурност и в рамките на определения срок, несъобразяването с
които именно е основание за прилагане на коментираната хипотеза на незаконно
задържане.
В настоящия случай законосъобразността на постановлението от 27.03.2018 г.
на РП-Карнобат за задържане на основание чл. 64, ал. 2 от НПК на ищеца за срок от
72 часа е била проверена от наказателния съд в последвалото производство, при което
съдът е взел т.нар. постоянна мярка за неотклонение Задържане под стража,
представляваща законен арест, взет от съдебен орган по см. на чл. 5, ал. 1, б. б) от
Конвенцията. В този смисъл и доколкото наведените от ищеца в исковата молба и
поддържани с въззивната жалба доводи за незаконност на това задържане касаят
обосноваността на акта на прокуратурата, с който е постановено, и необходимостта от
прилагането му, с оглед възможността за осигуряване явяването на лицето пред съда и
съществуването на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за внасяне на искане за
вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража", то посредством тях се
оспорва наличието именно на законовите предпоставки за постановяване на
задържането, които са били предмет на преценка при обжалване на постановлението, а
не се отнасят до нарушаване на правото на свобода и сигурност по смисъла на чл. 5,
пар. 1 от ЕКЗПЧОС. При това положение тези предпоставки не могат да бъдат
преразглеждани от гражданския съд в производството по ЗОДОВ и след като
постановлението за прокурорско задържане не е било отменено от съда, който е
оставил без уважение жалбата против същото, то не е налице изискуемата се от чл. 2,
ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ предпоставка задържането да е отменено, за да се приеме то за
незаконно и да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпени
вследствие на него от ищеца неимуществени вреди.
5
Напълно се споделят и правните изводи на първостепенния съд, че не е налице
незаконно задържане, поради надвишаване на максимално допустимите по закон
срокове по следните съображения:
Както бе посочено по- горе ищецът твърде, че е бил незаконно задържан за
срок по-голям от максимално разрешения от осем месеца за периода от 27.03.2018г. до
28.02.2019г. по водено срещу него наказателно производство приключило с
осъдителна присъда.
Действително, както правилно е посочено в обжалваното решение в
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК са регламентирани максимални срокове, в които
може да бъде изтърпявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. По-
конкретно в цитираната разпоредба е посочено, че допустимото задържане на
досъдебното производство не може да надхвърли една година и шест месеца - по
обвинения с предмет престъпление, за което е предвидено минимално наказание не по-
малко от петнадесет години „лишаване от свобода”; осем месеца - за тежки умишлени
престъпления и два месеца - за всички останали обвинения. В конкретния случай
съобразно обвинението спрямо ищеца максималния срок на допустимото задържане е
осем месеца. Тези срокове обаче са относими към наказателното производство в
досъдебната му фаза. Както се посочи по-горе ищецът е задържан на 27.03.2018г., а
обвинителният акт е внесен в съда на 05.09.2018г.. С внасянето на обвинителния акт в
съда е досъдебната фаза е приключила и е започнала съдебната фаза на наказателното
производство. Следователно в рамките на досъдебната фаза спрямо лицето е била взета
законосъобразно мярка за неотклонение задържане под стража за период от малко
повече от 5 месеца. С постановената осъдителна присъда № 17/16.10.2018г. по НОХД
№ 348/2018г. на РС-Карнобат на осн.чл.59 НК съдът е постановил приспадане от
изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода на времето, пред което
ищецът е бил задържан в рамките на досъдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд като е
приел, че в конкретния случай не е налице твърдяното незаконно задържане, е
постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. В този смисъл същото
следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260240/09.02.2021г. по гр.д. № 5815/2020г. по
описа на РС-Бургас.
6
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7