№ 279
гр. гр. Димитровград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100447 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на основание Договор №026LD-R-004121/26.10.2017г.
за банков кредит ищецът „Първа инвестиционна банка“АД предоставил на ответника П. Г.
Г. кредит в размер на 30000 лева за погасяване на съществуващи задължения, с краен срок
за погасяване до 28.10.2027г. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 26.10.2017г. по
сметка в банката, открита на името на ответника. Твърди ,че усвоения кредит бил погасяван
през периода от 28.11.2017г. до 25.09.2020г., като длъжникът била в просрочие, считано от
28.09.2020г.- общо 424 дни към 25.11.2021г. включително. По кредита били просрочени 14
вноски по главница, съгласно погасителен план, които били дължими на падежи през
периода от 28.09.2020г. до 28.10.2021г.Общият размер на просрочената главница бил
3193,99 лева, а считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита- 05.11.2021г.,
общият размер на главницата, включващ сбора от просрочените вноски по главница по
погасителен план бил 23370,14 лева.
На следващо място, по кредита били просрочени 14 вноски за лихва, които били
дължими през периода от 28.09.2020г. до 28.10.2021г. Общият размер на просрочената
лихва бил 1706,43 лева. Считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита-
05.11.2021г., размера на просрочената договорна лихва е 1735,73 лева.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора, Банката чрез ЧСИ ***
изпратила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията. Тази
покана била връчена лично на адресата на 18.10.2021г. Въпреки това, ответникът не платила
просрочените задължения по Договора в предоставения й срок, поради което Банката
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.11.2021г.
1
На 26.11.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против П. Г. Г.. Образувано било ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на РС-
Димитровград, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №683/29.11.2021г., с която било разпоредено на
длъжника да заплати на кредитора сумата от 23370,14 лева- главница, 1735,73 лева-
непогасена договорна лихва за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г., 297,75 лева-
наказателна лихва за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г., 136,33 лева- законна лихва,
начислена за периода от 05.11.2021г. до 25.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и 611,76 лева
деловодни разноски. В законоустановения срок ответника възразила, че не дължи
изпълнение на посочените в заповедта суми. Предвид това, на ищеца било указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си, като за него възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по горепосочения
Договор за кредит, сумите, визирани в Заповед №683/29.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по
заповедното и настоящото производство.
Ответникът П. Г. Г., чрез пълномощника си адв.З.Д., депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че не оспорва сключването на процесния договор за кредит между
страните, както и че парите по него са били усвоени, като с тях са погасени налични към
този момент задължения на ответника. Счита, че клаузите на Договора са сключени при
липсата на равнопоставеност на страните и при явно неизгодни условия за
кредитополучателя. В тази връзка посочва, че ищецът е предоставил кредит в по-голям
размер от предходния и е определил вноски за погасяване на същия. Ответникът работела на
постоянен трудов договор, но към датата на сключване на договора за кредит финансовото й
състояние не покривало изискванията за ползване на такъв кредит. След приспадане на
задължителните суми за осигуряване на нормален живот, кредитора не можел да не изчисли,
че не остава и половината от месечната вноска по кредита. Освен това, същият проследил
кредитната история на ответника и нищо в него не отговаряло на условията за отпускане на
кредита. Ответникът била приела непосилни условия за изпълнение по кредита, притисната
от нуждата да излезе от списъка за нередовните кредитополучатели от предходен кредит. За
да бъде изрядна към кредитора, тя още на втората година била принудена да изтегли бърз
кредит, с който да покрие вноските по настоящия кредит. Този стремеж да бъде изрядна към
отпусналите й кредит институции, довело до необходимостта през следващите 2-3 години тя
да изтегли общо 19 бързи кредита, за да покрива вноските по този кредит и по всички
последващи такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото Искане за отпускане на кредит от 19.10.2017г., П.
2
Г. е поискала „Първа инвестиционна банка“АД да й отпусне потребителски кредит от 30000
лева за срок на връщане от 120 месеца. Декларирала, че получава нетен месечен доход от
670 лева от работа по безсрочен трудов договор.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор №026LD-R-
004121/26.10.2017г. за банков кредит, ищецът е предоставил на ответника банков кредит в
размер на 30000 лева по разплащателна сметка в ищцовата банка за погасяване на
съществуващи задължения. Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2027г. Страните
се договорили в т.4.1 от Договора, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на
Банката годишна лихва в периода до 28.10.2018г. в размер на 7%, а след изтичане на този
срок, за остатъчните срок и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на
Банката за лева, увеличен с надбавка от 6,43 пункта. Лихвата по т.4.1 била договорена
съобразно декларираното от кредитополучателя в т.14 от настоящия договор трудово
правоотношение и при изпълнение на предвиденото в т.12 б.“а“ задължение ответника да
получава работната си заплата по разплащателна сметка в Банката, по която има издадена
дебитна карта. поддържа по разплащателната си сметка в Банката, по което има издадена
дебитна карта.
Според Погасителния план към процесния договор за кредит, ответникът е следвало
да върне задължението си към Банката на 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 350,03 лева, първата от които дължима на 26.10.2017г. , а последната на
28.10.2027г. Общата сума на задължението е в размер на 42003,58 лева, от която 30000 лева
главница и 12003,58 лева договорна лихва.
Видно от приетото като доказателство по делото Придружително писмо изх.
№56681/10.10.2021г. по описа на ЧСИ ***, на 18.10.2021г. на ответника лично е била
връчена Покана от ищеца, с която П. Г. е уведомена, че поради неизпълнение на
задълженията й по горепосочения Договор за кредит към 01.10.2021г. дългът й към Банката
е в общ размер 25225,52 лева, от които просрочени задължения 4799,44 лева. Длъжникът е
поканена в 7-дневен срок от получаване на поканата доброволно да погаси всички
просрочени задължения в пълен размер, както и че в противен случай ползвания от нея
кредит ще бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
Предвид това ,че ответника не погасила в дадения й срок задълженията си към
Банката, на 26.11.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника П. Г. Г.. Във връзка с така
депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на РС-
Димитровград, по което на 29.11.2022г. съдът издал Заповед №683 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на
ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 23370,14 лева главница-
неизплатено задължение по Договор №026LD-R-004121/26.10.2017г. за банков кредит,
договорна лихва за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г. в размер на 1735,73 лева,
наказателна лихва за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г. в размер на 297,75 лева, 136,33
3
лева- законна лихва за периода от датата на предсрочна изискуемост 05.11.2021г. до
25.11.2021г., 48 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законна лихва ,считано от 26.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
деловодни разноски в размер на 611,76 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответника, която представила възражение по чл.414 от ГПК, с твърдение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице
К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, кредитът по
Договор №026LD-R-004121/26.10.2017г. за банков кредит е бил изцяло усвоен на
26.10.2017г. по банкова сметка IBAN: ** с титуляр П. Г. Г.. Кредитополучателят е била в
забава на плащанията си по Договора за банков кредит, считано от
28.09.2020г.Счетоводното записване на предсрочната изискуемост на кредита е 05.11.2021г.
Към 26.11.2021г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
дължимите суми от П. Г. са следните: неиздължена главница – 3193,99 лева, като са
просрочени 14 вноски за периода от 28.09.2020г. до 28.10.2021г.; неиздължената
възнаградителна лихва е в размер на 1735,73 лева, като са просрочени 14 вноски за периода
от 28.09.2020г. до 28.10.2021г.; наказателната лихва за забава за периода от 28.09.2020г. до
04.11.2021г. е в размер на 297,75 лева; законната лихва от датата на предсрочната
изискуемост на кредита -05.11.2021г. до 25.11.2021г. е 136,33 лева. След настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията, цялата останала главница, която не е
падежирала също става изискуема, като общо дължимата главница е 23370,14 лева. От
извършената проверка на кредитното досие на П. Г. в ПИБ-клон Димитровград е
установено, че в него се съдържа информация за общо 10 договора за кредит към други
банки, като условията предложени от ПИБ спрямо останалите договори за кредит са най-
изгодни- най-голям размер, най-дълъг срок за погасяване и най-ниска лихва. Най –близо до
тези условия е кредитът към „Сосиете Женерал Експресбанк“АД в размер на 20500 лева,
който е за същия срок, но при по-висока договорна лихва и по-ниска наказателна такава.
Нареденият от ПИБ превод в размер на 19800 лева към „Сосиете Женерал Експресбанк“АД
/Банка ДСК/ не е отишъл за погасяване на кредита на ответника в същата банка, тъй като
към датата на издаване на справката -24.03.2022г. е с остатък в размер на 18054,05 лева.
Вещото лице не може да посочи какво се е случило с преведените средства след
постъпването им по сметката в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД- дали те са били
изтеглени или преведени по други сметки и дали това е сторено злоумишлено от титуляря
на сметката или други лица.
В проведеното на 27.09.2022г. съдебно заседание по делото, по искане на ищеца,
съдът допусна до разпит свидетелите ***. В своите показания свид.*** посочва, че работи
като кредитен специалист в „Първа инвестиционна банка“АД, клон Димитровград. Твърди,
че ответника искала да получи потребителски кредит, с който да обедини съществуващите
към момента кредитни задължения, които били сключени при много високи лихви. Повечето
от тези задължения били т.нар.“бързи кредити“. Единствения кредит, който бил с лихва под
4
10% бил този получен от „Сосиете Женерал Експресбанк“. От банката-ищец направили
погасителен план, вноската по който била приемлива спрямо дохода, получаван от
ответника. След разрешаване на кредита парите били отпуснати по разплащателна сметка,
като още същия ден било наредено превеждането им към кредиторите, за да се погасят
задълженията към тях. В последствие свидетелят извършил проверка, като установил, че
кредита от „Експресбанк“ още е действащ въпреки, че парите за погасяване били преведени
от банката –ищец.
Според свид.***- заместник-управител на офис Димитровград при Банката-ищец,
ответника поискала да изтегли кредит, с който да рефинансира свои съществуващи кредити.
От Банката направили обстойна проверка за нейните задължения, като решили тя да бъде
финансирана, но при условие, че погаси всичките си други задължения до този момент.
Лихвата, която Банката предложила на Г., била по-ниска от лихвите по останалите кредити,
които ответника имала. Значително по-ниска била и дължимата месечна вноска, като срока
за изплащане на задължението бил максимално дълъг- 120 месеца. След като кредита бил
разрешен, Банката превела парите за погасяване на задълженията на ответника към всички
нейни кредитори в т.ч. и към „Сосиете Женерал Експресбанк“. Въпреки това, кредита от
последната банка останал висящ. Свидетелят поискала Г. да даде обяснение за това
обстоятелство, но тя отказала. Поддържа, че всеки клиент, който изпитва затруднения при
плащане на задълженията си следва да дойде в Банката и да обясни за това си положение.
Тогава Банката предприемала индивидуални способи за предоговаряне на кредита.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е
на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за банков
кредит от 26.10.2017г., по което ответникът е кредитополучател, и наличието на настъпила
изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение
във връзка сключен Договор №026LD-R-004121/26.10.2017г. за банков кредит, съгласно
който „Първа инвестиционна банка“АД е предоставила на ответника П. Г. Г. кредит в
размер на 30000 лева. Наличието на това договорно отношение, както и целта на
предоставения кредит- за погасяване на съществуващи задължения, не се оспорва от страна
на ответника, още повече, че същата е положила подписа си като кредитополучател на всяка
страница от представения по делото договор, автентичността на който също не беше
оспорен в настоящото производство. На последно място, не се спори, че Г. е получила
реално парите от кредита, като е преустановила плащанията на вноските по договора от
28.09.2020г., което се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-
5
счетоводна експертиза.
Спорно по делото е сключен ли е бил процесния договор при явно неизгодни условия
за кредитополучателя; позволявало ли е финансовото състояние на ответника към момента
на сключване на договора да погасява уговорените вноски към Банката; отговаряла ли е
ответника на условията на Банката за отпускане на такъв кредит.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответника, че договора за банков кредит е бил сключен от Г. при явно неизгодни условия за
нея. Видно от приетото като доказателство по делото Искане за отпускане на кредит от
19.10.2017г., именно П. Г. е поискала „Първа инвестиционна банка“АД да й отпусне
потребителски кредит от 30000 лева за срок на връщане от 120 месеца. Самият договор за
банков кредит е бил сключен между страните на 26.10.2018г., т.е. 7 дни по-късно, след като
от Банката е била извършена проверка на финансовите възможности на кредитополучателя
и съответно способността й да обслужва предоставения й кредит. Условията на Договора за
кредит са ясно формулирани, като неразделна част от него е бил Погасителния план, в който
детайлно са описани броя на дължимите от ответника погасителни вноски, техния размер,
съдържание и дата, на която следва да бъде платена всяка от тях. Към датата на сключване
на договора кредитополучателя е била запозната както с неговото съдържание, така и с
представения Погасителен план, като същата е положила своя подпис на всяка една от
страниците на тези документи. От заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че към момента на сключване на процесния Договор в
Банката –кредитор е имало информация, че ответника е имала вече сключени общо 10
договора за кредит към други банки и небанкови кредитни институции. Видно от
показателите и условията по тези кредити, условията които Банката-ищец е предложила на
Г. по процесния договор за кредит са най-изгодни. Предоставен й е бил кредит в най-голям
размер , за най-дълъг срок на погасяване и при най –ниска лихва. Най-близък до тези
условия е единствено кредита предоставен на ответника от „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД, който обаче е за по-малка сума, за същия срок и по –висока лихва. С така
предоставения от „Първа инвестиционна банка“АД кредит на ответника е дадена
възможност да погаси изцяло задълженията си по вече предоставените й общо 10 кредита,
като в бъдеще за период от 120 месеца заплаща месечни погасителни вноски при значително
по-ниска договорна лихва от тази по горепосочените кредити.
На следващо място, съдът счита, че към момента на сключване на процесния договор
за кредит финансовото състояние на ответника й е позволявало тя да погасява вноските си
към Банката. Видно от приетото като доказателство по делото Искане за отпускане на
кредит от 19.10.2017г. е, че Г. е декларирала нетен месечен трудов доход от 670 лева. Наред
с това е посочила, че съпруга й е пенсионер и получава нетен месечен доход от 450 лева.
Двамата живеят в собствено жилище, като децата им са навършили пълнолетие. Съгласно
приложения към Договора за кредит Погасителен план ежемесечно Г. е следвало да внася в
Банката погасителна вноска от 350,03 лева без нейния размер да се променя във времето. В
хода на настоящото производство ответникът не представи други доказателства за размера
6
на своите месечни доходи, но предвид финансовото развитие на страната същите следва да
са се повишавали ежегодно за разлика от размера на дължимите банкови вноски, който е
неизменна величина за целия срок на договора. С оглед на това, съдът счита ,че както при
сключване на процесния договор за кредит, така и в последствие, финансовото състояние на
П. Г. е позволявало тя да може да погасява вноските си към Банката, той като същите по
размер са близо два пъти по –ниски от получавания от нея нетен месечен доход.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че тя не е отговаряла на
условията на Банката за отпускане на такъв кредит. Право да прецени дали евентуалния
кредитополучател отговаря на условията за отпускане на кредит има единствено самата
Банка. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели-служители на „Първа
инвестиционна банка“АД беше установено, че преди отпускане на искания от Г. кредит, те
са извършили проверка на нейното финансово състояние- получавани трудови доходи,
семейно положение и наличие на задължения към други кредитни институции. Преценили
са, че ответника ще може да се справи с погасяването на вноските по кредита, като са дали
положително становище за отпускането на такъв.
На последно място, съдът счита за неоснователно възражението на ответника ,че след
като тя е била в затруднено положение по време на обявената в страна пандемия и заплатата
й не е стигала за погасяване на вноските по кредита, Банката е трябвало да й предложи по
своя инициатива по-леки условия за плащане. В тази насока съдът взе предвид показанията
на свидетелите *** и ***, служители на Банката-ищец, според които в тежест на
кредитополучателя е при възникнали затруднения за плащане на дължимите вноски да
уведоми за това кредитора и да поиска облекчаване на условията за плащане. По делото
обаче не беше установено Г. да е отправяла подобни искания към Банката и тя да й е
отказала да преразгледа условията по процесния договор за кредит.
Предвид изложеното и доколкото по делото няма спор, че между страните е бил
сключен процесния договор за банков кредит, сумата по който е била преведена по сметка
на ответника и последната след 28.09.2020г. е преустановила обслужването на
задълженията си, същата дължи на ищеца останалите непогасени месечни вноски.
Безспорно установено от приетите като доказателства по делото Придружително писмо изх.
№56681/10.10.2021г. на ЧСИ *** и Покана №239-133/01.10.2021г. от „ПИБ“АД е, че на
18.10.2021г. ответника е била уведомена лично от своя кредитор, че неизпълнява
задълженията си по сключения Договор за банков кредит, като й е даден срок, в който
същите да ги изпълни и е предупредена, че в противен случай след изтичане на този срок
ползвания кредит ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. По делото не се събраха
доказателства Г. да е изпълнила дадените й в горепосочената Покана указания, поради което
на 05.11.2021г. същия е бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, Г. дължи на
ищеца сумата от 23370,14 лева главница и договорна лихва за периода от 28.09.2020г. до
04.11.2021г. в размер на 1735,73 лева,
7
Предвид неизпълнението на задължението за плащане на посочените в Договора за
банков кредит вноски след 28.09.2020г., ответникът дължи на Банката лихва за забава
/наказателна лихва/. Тази лихва за забава е изчислена от съдебно счетоводната експертиза,
като за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г. тя е в размер на 297,75 лева, а за периода от
датата на предсрочна изискуемост 05.11.2021г. до 25.11.2021г нейния размер е 136,33 лева.
В хода на настоящото производство ответникът не направи възражения, респ. не
ангажира доказателства за валидно изпълнение на падежиралите му задължения по договора
чрез плащане на дължимите от него суми, поради което съдът приема за безспорно
доказано,че П. Г. дължи същите към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, искът по чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на
изискуемите и неплатени вноски, включващи главница и договорна лихва, както и
начислена наказателна лихва по кредита до 25.11.2021г., когато е било депозирано в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П. Г. Г.. В този
смисъл съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено, че към този
момент последната не е изпълнила задължението си да заплати на банката-ищец сумата от
23370,14 лева главница- неизплатено задължение по Договор №026LD-R-
004121/26.10.2017г. за банков кредит, договорна лихва за периода от 28.09.2020г. до
04.11.2021г. в размер на 1735,73 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2020г. до
04.11.2021г. в размер на 297,75 лева, 136,33 лева- законна лихва за периода от датата на
предсрочна изискуемост 05.11.2021г. до 25.11.2021г., ведно със законна лихва ,считано от
26.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№683/29.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№1851/2021г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, ответникът следва бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на РС-Димитровград разноски за платена
държавна такдса от 511,76 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото за платена държавна такса- 592,47 лева,
възнаграждение за вещо лице-500 лева и юрисконсултско възнаграждение -450 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Г. Г., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.”***, че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ №37, с
ЕИК **, представлявано от *** и *** - изпълнителни директори, сумата от 23370,14 лева
/двадесет и три хиляди триста и седемдесет лева и четиринадесет стотинки/ главница-
неизплатено задължение по Договор №026LD-R-004121/26.10.2017г. за банков кредит,
8
договорна лихва за периода от 28.09.2020г. до 04.11.2021г. в размер на 1735,73 лева /хиляда
седемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, наказателна лихва за периода
от 28.09.2020г. до 04.11.2021г. в размер на 297,75 лева /двеста деветдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, 136,33 лева /сто тридесет и шест лева и тридесет и три
стотинки/- законна лихва за периода от датата на предсрочна изискуемост 05.11.2021г. до
25.11.2021г., ведно със законна лихва ,считано от 26.11.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, за което е издадена Заповед №683/29.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА П. Г. Г., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“, бул.“Драган Цанков“ №37, с ЕИК **, представлявано от *** и *** -
изпълнителни директори, сумата в размер на 611,76 лева /шестстотин и единадесет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д.№1851/2021г. по описа на
РС-Димитровград, както и направените по настоящото дело разноски в размер на 1542,47
лева /хиляда петстотин четиридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9