Решение по дело №111/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от „******“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на регистрация и управление в гр.София, бул. „****, представлявано от управителя Д. Д., против Решение №192/19.10.2023г., постановено по АНД №20233530200566/2023г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора РСТ е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, преклудирайки правото му на защита поради факта, че не е уважил направеното още с жалбата и потвърдено в съдебно заседание искане за разпит като свидетел на лицето Ш. Д., за което е прието в НП, че е осъществявало трудова дейност при дружеството – касатор без да му е връчено уведомление за регистриране на сключения с него трудов договор. Като нарушения на материалния закон в касационната жалба се сочат следните: 1/ оспорва се приетото за установено от РС обстоятелство, че лицето Д. полага труд, възложен от касатора в качеството му на работодател и в обект на това дружество. В този смисъл твърди, че в момента на проверката лицето е било в землището на с. **** с лична цел и на място, намиращо се извън имотите на дружеството. Сочи, че в землището на с. **** са засадени около 1000 декара насаждения с пауловния и само 180 декара от тях били пряко свързани с „******“ ЕООД, поради което посоченото място на нарушението в НП не било ясно и точно посочено. Липсвали доказателства, които да установят приетия от съда факт; 2/ Касаторът твърди, че РС е оставил без разглеждане и произнасяне възражението им относно датата, на която е констатирано вмененото административно нарушение, като счита посочената в обжалваното НП и в АУАН дата 20.03.2023 г.за невярна; 3/ Касаторът твърди, че РС е оставил без разглеждане и произнасяне направеното от него оспорване на квалификацията на нарушението в обжалваното НП, а именно чл.62, ал.2 от КТ, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ, като сочи, че след като регистрацията в системата на НАП на трудов договор с лицето Д. е извършена на 22.03.2023г., то на 20.03.2023г. касаторът не е могъл да предостави на лицето Д. посочените в чл.63 ал.1 документи, тъй като те все още не съществували към тази дата.; 4/ Касаторът оспорва и мотивите на районния съд по направеното от него възражение на направената от административния орган констатация за наличие на други нарушения, извършени от дружеството, без представени или посочени надлежни доказателства - респективно влезли в сила наказателни постановление.

Ето защо касаторът моли за отмяна на съдебното решение на РСТ и за произнасяне по същество чрез уважаване на жалбата му срещу наказателното постановление. В с.з. касаторът се не изпраща представител, но е депозирано писмено заявление, с което изцяло поддържа касационната жалба. Липсва направена претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище, не се явява, но се представлява по делото от ст.юрк. М.М., която оспорва касационната жалба като неоснователна, тъй като нарушението било безспорно доказано. Заявява, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №192/19.10.2023г., постановено по АНД №20233530200566/2023г. по описа на РС – Търговище е потвърдено НП № 25-2300064 от 28.06.23 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Търговище, с което на „******“, представлявано от Д.Й.Д.- управител, за нарушение 63, ал. 2 вр. с ал. 1 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева. С решението е осъдено „******“ ЕООД да заплати на Дирекция „ИТ“ Търговище сумата от 80.00 лева -юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на решението въззивният съд е изложил като установени следните факти: При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище на 20.03.23г. около 15.00 часа на обект на контрол - масив с трайни насаждения /пауловния/в землището на с. ****, общ. Търговище, стопанисван от работодателя „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. София, гр. София, район Лозенец, пк1407, жк „Лозенец“ ,ул. ****, е констатирано, че на обекта полага труд като „работник полевъд“ лицето Ш. Д.У.Д., гражданин на Република Узбекистан, с работно време за деня от 08.00 часа до 17.00 часа, с уговорена почивка в работния ден от 11.00 часа до 13.00 часа, почивни дни - 2 дни в седмицата, уговорено трудово възнаграждение 100 лева дневно. Отчел е като доказан факта, че на 27.11.22г. работодателят е сключил с лицето Ш. Д., гражданин на Републища Узбекистан на основание чл. 68, ал. 3 от KT срочен трудов договор за изпълнение на сезонни работи и дейности за срок от 3 месеца, считано след 01.02.23 година, с място на работа-землището на с. ****, общ. Търговище, за работа на длъжност „общ работник, смесено растениевъдство и животновъдно стопанство“, с основно месечно трудово възнаграждение от 800.00 лева, на пълно работно време-40 часа седмично. Установено било, че за лицето Д. има направена регистрация от 15.02.23 година в Агенцията по заетостта, за осъществяване на краткосрочна заетост за сезонна работа до 90 дни по чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от работодателя ******“ ЕООД, с продължителност на заетостта от 01.03.23 година до 30.05.23 година. При проверката работодателят не представил справка от НАП за прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, от която да е видно, че работодателят е заверил уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен с посоченото лице Д. трудов договор преди постъпването му на работа. От работодателя била представена справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 22.03.23 година, съгласно която за лицето Ш. Д. е заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Същевременно от предоставена от страна на НАП информация се установявало, че за посоченото лице Д. на 22.03.23 година работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен на 21.03.23 година срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т. 1 от КТ, със срок на договора до 22.06.23 година, основно трудово възнаграждение в размер 1050 лева, длъжностно наименование „общ работник“, населено място на работа на лицето - гр. Шумен. Въз основа на тези доказателства бил съставен АУАН срещу касатора и впоследствие било издадено обжалваното НП.

Въз основа на приетите доказателства РС е приел, че в хода на АНПроизводство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и че установеното административно нарушение е доказано по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства и от събраните в съдебно заседание показания на свидетелите Н.К., Г. К. и Д.Ю./първата - актосъставител, а другите двама – свидетели по акта/. РС е направил извод, че при определяне размера на наложената имуществена санкция наказващият орган е отчел всички обстоятелства, свързани с определяне отговорността на наказаното лице, смекчаващи и отегчаващи, като е мотивирал вида и размера на наложеното наказание. Въззивният съд е посочил, че не приема „изрично мотивираното възражение относно допуснато нарушение във връзка с местото на извършване на адм. нарушение, а именно, че не е конкретизирано, като установеното лице Д. не е бил на обект на работодателя“. Посочил е, че последното обстоятелство не се потвърждава, а се опровергава от приетите писмени и събраните в съдебно заседание гласни доказателства.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Съдът се е произнесъл по допустима и подадена в срок жалба срещу НП.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът установи следното:

Първото наведено в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, преклудиращо правото на защита на жалбоподателя поради факта, че РС не е уважил направеното още с жалбата и потвърдено в съдебно заседание искане за разпит като свидетел на лицето Ш. Д., за което е прието в НП, че е осъществявало трудова дейност при дружеството – касатор без да му е връчено уведомление за регистриране на сключения с него трудов договор, визира наличие на касационното отменително основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК. При разглеждане на същото настоящият състав прецени, че още с подадената на 24.07.2023г. жалба срещу издаденото НП жалбоподателят е направил следното доказателствено искане: „Моля да бъде допуснат и призован като свидетел лицето Ш. Д.У.Д., гражданин на Република Узбекистан, с настоящ адрес в град Търговище, ул.***********.“. С Разпореждане №620/31.07.2023г. по АНД №566/2023г. районният съдия е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, разпоредил е призоваване на страните и на свидетелите по АУАН, но изобщо не се е произнесъл по направеното в жалбата доказателствено искане. В проведеното по АНД №566/2023г. на 18.09.2023г. единствено открито съдебно заседание са разпитани тримата свидетели, които са актосъставителя по случая и двамата свидетели по съставения АУАН – и тримата служители на Д“ИТ“ – Търговище. Представителят на жалбоподателя е участвал в разпита на тези свидетели, задавайки им въпроси с цел установяване на наведените в жалбата му твърдения. След приключване на разпитите им, този представител е направил отново искане към съда да се произнесе по направеното в жалбата доказателствено искане за допускане на свидетеля Д.. Мотивирайки се с това, че лицето Д. е попълнил декларация на владян от него език/узбекски/, РС е отхвърлил като неоснователно направеното искане за допускането му като свидетел по делото.

В производствата по обжалване на НП районният съд винаги е инстанция по същество, която следва да извърши проверка на установените факти и приложеното право от гледна точка на правилното приложение на процесуалните правила и на материалния закон. Процедурата за разглеждане на жалби срещу НП е уредена в ЗАНН, но разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/. Като въззивна инстанция по същество и съгласно приложимите правила на чл. 13 ал.1 НПК и чл. 107 НПК, РС е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, да събере доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица, да събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина, да събере и провери както доказателствата, които разобличават нарушителя или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават същия или смекчават отговорността му. Приложимата норма на чл. 13 ал. 4 НПК гласи, че не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. Разпоредбата на чл. 315 НПК предвижда, че във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред. Цитираните норми, съдържащи основни правила за изясняване на делата от фактическа страна, имат за цел да гарантират разкриването на обективната истина в процеса, равните процесуални права на страните и правото на защита на обвиняемия/нарушителя. Израз на реализиране на правото на защита на лицето, срещу което има административнонаказателно обвинение, е гарантираната му от закона възможност да участва в събирането на доказателства и да прави доказателствени искания. Именно, упражнявайки правото си на защита, касаторът чрез своя процесуален представител, е поискал своевременно събиране на конкретно доказателство: първо с жалбата до РС, а после и в съдебно заседание. Изложените от РС мотиви за отказа да се уважи това искане не съдържат аргумент, който да се явява по – силен от принципа да се гарантира правото на защита на лицето чрез участие в събирането на доказателства. Наличието на подписана от поисканото за свидетел лице декларация в АНПреписка не може да се ползва за основание да не се допусне събиране на свидетелските му показания. Именно чрез разпита на поискания свидетел съдът би могъл категорично да реши въпросите за реализиране на административното нарушение по НП и за основателността на подадената срещу това НП жалба. Допускайки до разпит посочените от АНОрган трима свидетели и отказвайки да допусне до разпит поискания от жалбоподателя един свидетел, районният съдия не е спазил принципа за равенство на страните в процеса и принципа за събиране на всички доказателства, необходими за изясняване на обективната истина. Не може предварително да се прецени доказателствената стойност на несъбрани свидетелски показания, а едва след събирането им съдията може и следва да обсъди дали и защо кредитира или не същите. Предвид посочения адрес за призоваване на свидетеля в град Търговище, осигуряването му не би препятствало хода на делото.

С оглед изложеното съдът намира за основателно оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд, което нарушение е довело до непълнота на доказателствата и поставя под съмнение правилното приложение на материалния закон. Съгласно приложимата на основание чл. 84 ЗАНН норма на чл. 348 ал. 3 т.1 НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Предвидената в чл. 220 АПК забрана за установяване на нови фактически положения в касационното производство, както и предвидената в чл. 219 ал.1 АПК допустимост само на писмени доказателства в това производство, не позволяват на настоящата инстанция да събере поисканите гласни доказателства.

При така изложените мотиви съдът прецени обжалваното съдебно решение като неправилно на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и същото при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 изр.1 предл.посл. АПК следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от друг съдебен състав на районния съд съгласно чл. 222 ал.2 т.1 АПК. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да събере доказателствата, относими към наведените в жалбата доводи, да извърши пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност и на база на същия ясно да изложи приетата от съда фактическа обстановка, по отношение на която следва да прецени приложимия материален закон.

По отговорността за разноски – По искането на страните за присъждане на разноски, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл.222 ал.2 т.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №192/19.10.2023г., постановено по АНД №20233530200566/2023г. по описа на РС – Търговище

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.

Председател:
Членове: