р
е ш е
н и е
№ 285
гр. Габрово,
28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
участието на секретаря Лидия Симеонова и прокурора ..., като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВ АНД № 235 по описа за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.М.Д., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** – чрез
адв. И.И. от ГАК, против Наказателно постановление № 12/05.02.2020 година на Кмета
на Община Габрово, с което на основание чл. 22, ал.5 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 18, ал.1, т.1 от
Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на
Община Габрово му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
нарушение по чл. 4, ал.1 от същата Наредба.
В
жалбата е декларирано искане за отмяна на атакувания санкционен акт поради липса
на доказателства за материалната компетентност на автора му, неточно и непълно
описание на вмененото нарушение и негова маловажност. Претендира се и
присъждане на направените деловодни разноски.
В съдебно заседание адв. И.И. не
оспорва установеното от АНО поведение на своя подзащитен, поставяйки акцент
обаче върху липсата на умисъл за нарушаване на обществения ред. Ето защо поради
субективна несъставомерност отново моли за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление.
Община Габрово се представлява от юрк. Л., който пледира за потвърждаване на обжалвания
санкционен акт с оглед доказаността на осъщественото деяние и неговия автор в
лицето на Д.Д., както и отсъствието на допуснати в хода на административното
производство процесуални пороци.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган с оглед правомощията на Кмета на Община Габрово, възложени му
посредством чл. 22, ал.5 от ЗМСМА.
На 09.12.2019 г. около 17:00 ч. в общежитие на пл. „Марсел де Бископ“ в гр.
Габрово, след възникнал първоначално словесен скандал, свидетелят С.А. блъснал
своята малолетна сестра В.А.. Това му действие било възприето от жалбоподателя,
който ударил първоначално шамар, а след това – нанесъл и удар с юмрук в лицето на
свидетеля С.А., след което сигнализирал за случилото се на тел. 112.
Пристигналите на място полицейски служители В.К. и Т.Т. провели разговор с
установените лица, след което за нанесения удар с ръка, квалифициран като
нарушение по чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и
сигурността на територията на Община Габрово, съставили против Д.Д. и АУАН №
644/09.12.2019 г. Впоследствие е
издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Д.Д. на
24.02.2020 г., като на 02.03.2020 г. против него е депозирана и настоящата
жалба.
Съдът разглежда именно тази фактология за категорично установена както въз
основа събраните по делото писмени и гласни доказателства, така също и с оглед
липсата на нейно оспорване от страна на жалбоподателя. От особено значение за
процеса са показанията на свидетеля С.А., лично участвал в развилия се конфликт
и възприел с максимална прецизност действията на Д.Д.. Именно посоченият
свидетел ясно посочи възникналия със сестра му около 17:00 ч. на 09.12.2019 г.
в общежитие на пл. „Марсел де Бископ“ в гр. Габрово вербален конфликт, съчетан
и с блъскане от негова страна. Неоспорим факт е също така и че при
възприемането на това действие Д.Д. му е нанесъл първоначално шамар, а след
това и юмрук в лицето, които факти след това са предадени и на пристигналите на
място полицейски служители В.К. и Т.Т., респ. извън всякакво съменение е
обективната съставомерност на деянието. Същото освен това е описано достатъчно
ясно, пълно и точно както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, което позволява на Д.Д. да разбере какво се твърди да е извършил
и да организира защитата си.
Основното възражение на жалбоподателя касае субективната страна на
вмененото му нарушение по чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения
ред и сигурността на територията на Община Габрово. Според АНО доказаното му поведение
представлява съзнателно и целенасочено нарушаване на обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото, но според самия Д.Д. действията му на
процесните дата, час и място са били насочени към преустановяване на конфликта
между свидетеля С.А. и неговата сестра, с което твърдение обаче настоящия
състав не може да се солидаризира. Несъмнено първоизточникът на извършеното от
страна на жалбоподателя може да се търси в първоначалния конфликт с участието
на С.А., но нанесените два удара в лицето на последния минават извън пределите
на каквито и да било общественоприемливи и допустими начини за неговото
преустановяване. Липсва доказана каквато и да била пряка заплаха спрямо В.А.,
която жалбоподателят да е пресякъл посредством поведението си. Осъщественото
спрямо нея блъскане освен това е било вече преустановено, когато Д.Д. е нанесъл
двата удара в лицето на С.А.. Несъмнено също така поведението на последния е
укоримо, но това не може да оправдае нанасянето на побой от жалбоподателя
спрямо непълнолетно лице на обществено място. Ето защо извършеното от Д.Д.
категорично представлява нарушение на текста на чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за
опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово,
забраняващ именно подобни прояви. Липсват също така предпоставки случаят да
бъде квалифициран като "маловажен" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото същият не се отличава с пренебрежимо ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите от своя вид. Въз основа на всичко
гореизложено не са налице никакви основания за отпадане породената спрямо
жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Същата е остойностена на
150 лева при законов диапазон по чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба № 3 за опазване
на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово от 50 до
1 000 лева, като в този си изключително близък до минималния размер според
настоящия състав съответства на обществената опасност на извършеното и на
целите на чл. 12 от ЗАНН, поради което негово намаляване не следва да се
постановява. Въз основа на всичко гореизложено атакуваният санкционен акт
следва да бъде изцяло потвърден.
С оглед изхода на делото и направеното от адв. И.И. искане за присъждане на
направените по делото разноски от страна на неговия подзащитен е неоснователно
и не следва да се уважава.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 12/05.02.2020 година на Кмета на Община Габрово, с което на
основание чл. 22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба № 3 за опазване на
обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово на Д.М.Д., с
ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал.1 от същата
Наредба.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: