Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 18.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и
първи март две хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
817 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание
чл. 127а, ал.2 от СК.
ИЩЕЦЪТ П.М.Р. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на баща и законен представител на малолетния М.П.Р. с ЕГН **********,
с исковата си молба против Л.В.Ц. с ЕГН ********** ***, моли съда да даде
разрешение, заместващо съгласието на майката Л.В.Ц. да се издаде международен
паспорт на детето М.П.Р., както и детето да пътува свободно в чужбина. Претендира направени по
делото разноски.
Твърди, че с ответницата нямали брак, но
имали родено едно дете - малолетния М.П.Р.. Дълги години не живеели добре и не
се разбирали, понякога се и разделяли за известни периоди от време и отново се
събирали. Независимо от разделите им синът им оставал да живее винаги при него,
като за него през това време се грижел само той. Майка му никога не била
ограничавана да се вижда със сина им. Накрая през месец май 2014 година - около 5-6 май 2014 год., с
ответницата се разделили окончателно. Твърди, че ответницата заявила, че
детето, а и тя искат М. да остане при него и той да се грижи за отглеждането и
възпитанието му. Зарадвал се, защото въпреки, че оставил на тях двамата да
избират, истината била, че бил силно и дълбоко емоционално привързан към М..
Твърди, че не бил търсил издръжка от ответницата нито ограничавал контактите
между майка и син. По този начин контактите между детето и майка му останали
свободни и в зависимост само и единствено от училищните ангажименти на М. и
времето на майка му. Също така не се противопоставял, напротив, даже подкрепял
техни самостоятелни екскурзии. В тази връзка, тъй като пътувал много, а М. бил
изключително любознателно дете, на което се отдавали и му били любими
предметите в училище свързани с историята и географията, през 2013 год. се
снабдили с международен паспорт на детето и Л. му заверила нотариално
декларация – съгласие М. да напуска заедно с него Р. Б. в страна и за срок по
негова преценка. От тогава до сега - включително и след раздялата им с Л.,
техния син с него е посещавал многократно следните страни и то за дълги срокове
- Г., И., И., М., Т. и редица други. Всяко едно пътуване оставяло в детето им
многообразни и интересни впечатления, а и го мотивирало да се занимава с
любимите му предмети в училище и да изучава чужди езици. Винаги обсъждали
предварително, кои места иска да посетят, като двамата с Л. – и след раздялата
им, били щастливи от обстоятелството, че сина им се интересувал, не от
обичайните за повечето туристи и повърхностни неща в тези държави, а от тяхната
история, бит, език и култура. През пролетта на 2015 г., констатирали че
международният паспорт на детето изтичал на 13.07.2015 г. Ищецът се свързал с
ответницата и се разбрали или тя да дойде, за да се снабдят с нов паспорт на М.
или да завери пълномощно – съгласие, което да им изпрати. Бащата бил планирал с
детето да отидат отново в Г. на море, както и в К., а после и в И.. Ответницата
от своя страна споделила, че възнамерявала през лятото отиде в Г. и се разбрали
М. да я придружи. Впоследствие, обаче тя променила решението си и заявила на
ищеца, че няма да даде съгласието си за изваждане на международен паспорт на М..
Опитите му да я разубеди били безуспешни, като ответницата все по-рядко си
вдигала телефона. Заминала за Г. и в един от редките случаи, когато ищецът
установил контакт по телефона с нея, тя му казала, „че нямала намерение да се
занимава с глупости“. Оттогава нямали никаква връзка с нея, което принудило
ищеца да депозира искова молба в съда
Ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим но неоснователен, като моли съда да го отхвърли.
На 11.02.2016г. в РС Карлово е депозирано
становище от ищеца чрез пълномощника му адв. Х., с което заявяват, че след като
научила за образуваното дело, ответницата изпратила по куриер нотариално
заверено пълномощно – съгласие на името на П.М.Р.. С него тя упълномощавала
ищеца да я представлява във връзка с издаването на лични документи на сина им,
включително и на международен паспорт. В
насроченото съдебно заседание ищцовата страна потвърждава това обстоятелство и представя заверено копие на пълномощното и
на издадения чрез него международен паспорт на малолетния М.П.Р..
От събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
страните нямали брак, но имали родено едно дете – малолетния М.П.Р., ЕГН **********
(Удостоверение за раждане №144/19.08.2015 г.).
От приложеното заверено копие на международен паспорт се
установява, че такъв бил издаден на малолетния на 03.07.2010 г. със срок на
валидност до 03.07.2015 г..
Прието по делото е заверено копие от декларация от
19.07.2013г., с която майката Л.Ц. дава съгласието си детето М. да пътува
придружен от баща си П.Р. извън границите на Р. Б. в избрана от него държава за
неопределен период от време.
На 21.08.2015г. ищецът депозирал искова молба,
вследствие на която е образувано настоящото производство по реда на чл. 127а,
ал. 2 от СК.
От представените заверени копия на документи се установява, че след предявяване на исковата молба и преди датата на първото открито съдебно заседание по делото, ответницата е съставила надлежно пълномощно, въз основа на което на 26.01.2016г. е издаден международен паспорт на малолетния М.П.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК съдът, при постановяване на крайния си съдебен акт, следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни към спора, включително и настъпилите след предявяване на молбата, т.е до приключване на устните състезания, поради което това доказателство не може да бъдат игнорирано от съда, при постановяване на крайния му съдебен акт.
От събраните по делото доказателства се установява, че
упражняването на родителските права над малолетния М.П.Р. се осъществяват от неговия
баща и ищец П.М.Р., като ответницата Л.В.Ц. не може да бъде намерена на
постоянния адрес и същата до голяма степен се е дезинтересирала от контактите
си с детето си. От друга страна съдът счита, че всяко пътуване зад граница и
запознаване на малолетното дете във възрастта на юношеството, когато впечатленията
са най-ярки и досегът му с нова, различна и интересна друга култура е най-ярък
и добре запомнящ се, следва да се насърчава и да не бъде ограничаван поради
липсата на заинтересованост от страна на майката за начина на отглеждане на
детето и неговите интелектуални и културни търсения.
При така установеното настоящата инстанция на съда
намира, че в интерес на детето е то да може да напуска свободно пределите на Р.
Б., но исковата молба се явява неоснователна именно поради факта на гореупоменатото
новонастъпило обстоятелство – съставянето на пълномощно от ответницата и
издаването вследствие на това на международен паспорт на малолетния, което
съдът следва да вземе предвид при постановяване на решението на осн. чл.235,
ал.3 ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
И двете страни претендират присъждането на разноски.
Съдът приема, че искането на ищеца е основателно, като
следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за разноски, поради
следните съображения:
По общото правило на чл. 78 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски
винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако производството по делото бъде прекратено, като
последното е предизвикано от самия ищец, се предполага, че той виновно и
неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото. В този случай
ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК. По
аргумент за противното - когато ответникът е дал повод за завеждане на делото,
то той няма право на разноски при прекратяване на делото.
Съответно, ако производството по делото е прекратено, по
причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на
разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в
полза на ищеца, когато искът е отхвърлен (респ. искът е оттеглен), защото след
предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
В частност, съдът приема, че ответницата дала повод за
завеждане на делото като не е дала писменото си съгласие да се издаде
международен паспорт на детето М.П.Р., както и детето да пътува свободно в чужбина. Освен това ответницата
чрез назначения ѝ особен представител е оспорила първоначално
предявения иск, като в хода на настоящото производство, е дала писменото си
съгласие. Последното действие дава основания искът да бъде отхвърлен, но същевременно,
несъмнено е, че към момента на предявяването му той е бил напълно основателен.
С оглед данните по делото, съдът определя окончателна
държавна такса за производството в общ размер на 70.00 лв., от която 25.00 лв.
са внесени от ищеца при образуване на делото, а останалата част от 45.00 лв.
следва да се заплати от ответницата по делото. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
на ищеца се дължат разноски, за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
От данните по делото е видно, че е той е направил действителни разходи за
държавна такса в размер на 25.00 лева, както и за заплащане на възнаграждение
на назначения на ищцата особен представител в размер на 300.00 лева. Доколкото
ищецът е бил представляван от адвокат, ответницата следва да плати и сумата от
1000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 127а, ал.2 СК подадена от П.М.Р. с
ЕГН ********** за даване на разрешение за снабдяване със задграничен паспорт и свободно
пътуване в чужбина на детето М.П.Р. с ЕГН **********, което да замести
съгласието на майката Л.В.Ц.
с ЕГН: ********** като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Л.В.Ц. с ЕГН
**********, чрез назначения и особен представител адв. М.В.-. да заплати на П.М.Р.
с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1 325.00 лв.
(хиляда триста двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА
Л.В.Ц. с ЕГН **********, чрез назначения и особен представител адв. М.В.-., да
заплати по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
в размер на 45.00 лв. (четиридесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.