ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна жалба от „Заваръчно-монтажни услуги-ЗМУ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.
“Индустриална“ №12, чрез процесуален представител адв. Т. Т. - АК - П.,
срещу определение №61/11.01.2022 год. по в.гр.д.№1806/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№
266/10.01.2022 год. подадена от настоящия частен жалбоподател, за
освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по сметка на БАС,
за разглеждане на подадена жалба вх.№ 10104/09.12.2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд.
В частната жалба са наведени твърдения за неправилност на
обжалваното определение. Сочи се, че молбата за освобождаване от
задължение за заплащане на държавна такса е основана на обстоятелството,
че молителят изпитва финансови затруднения, но съдът с обжалваното
определение не е изследвал доказателства за тези финансови затруднения на
дружеството, което е длъжник по приложеното изпълнително дело.
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Обединени
1
българска банка“ АД - София, чрез процесуален представител ю.к. С. Х. с
искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди се правилност
и законосъобразност на обжалваното определение, тъй като в ГПК не е
предвиден ред за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса
за юридически лица, а поведението на жалбоподателя има за цел единствено
протакане на процеса. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С жалба вх.№10104/09.12.2021 год. настоящия частен жалбоподател е
обжалвал решение № 507/15.11.2021 год. по в.гр.д.№1806/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд.
С разпореждане №1857/13.2.2021 год. на БОС подадената жалба срещу
решението е била оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени
указания за внасяне на държавна такса по сметка на Бургаския апелативен съд
в размер на 15 лв., в едноседмичен срок от съобщаването.
В срока за внасяне на държавната такса е постъпила молба вх.№
266/10.01.2022 год. подадена от настоящия частен жалбоподател, за
освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по сметка на БАС.
В молбата е посочено единствено, че жалбоподателят няма финансова
възможност за заплащане на държавната такса, тъй като е в затруднено
финансово положение, като по приложеното изпълнително дело били налице
достатъчно доказателства за това.
За да постанови обжалваното определение, с което молбата по чл. 83,
ал. 2 от ГПК е оставена без уважение окръжният съд е взел предвид, че
молителят е юридическо лице, а ГПК допуска освобождаване от задължение
за внасяне на държавна такса само на физически лица.
Изводът на окръжния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал.
2 от ГПК, тъй като действително в националното законодателство и в
2
частност в Гражданския процесуален кодекс не е изрично предвидена
възможност при търсената в случая защита по чл. 463, ал. 2 от ГПК,
юридическо лице да има възможност да поиска освобождаване от задължение
за внасяне на държавна такса.
От друга страна, с оглед приоритета на общностното право, при
изследване на неговите предписания и задължителната практика на СЕС чрез
решенията по редица преюдициални запитвания – по дела C-74/14 C-161/15,
C-93/12 и др., се налага извода, че при наличието на определени
предпоставки, с оглед осъществяване на целите по чл.6 от ЕКЗПЧОС и по
чл.47, ал.1 от ХОПЕС, за недопускане на непропорционално препятстване на
достъпа до съд и за провеждане на принципите за равностойност и ефективна
правна защита, не е изключено юридически лица да бъдат освободени от
задължение за внасяне на държавна такса. Преценката винаги е конкретна, а
критериите, които в тези случаи съдилищата следва да съблюдават както по
практиката на СЕС, така и по практиката на ЕСПЧ са наличие на финансово
затруднение сочещо обективна невъзможност с оглед предмета на
правния спор и размера на дължимата държавна такса за изпълнение на
задължението за внасянето й. Както е посочено в т. 37 от Решение на ЕСПЧ
от 24.09.2009 год. по дело "Агромодел ООД и Миронов срещу България“ „…
ограничаването на достъпа до съд не е в съответствие на член 6 § 1, освен ако
не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на
съразмерност между използваните средства и преследваната цел (Круз,
горецитирано, §§ 54 – 55 ; Тинъли и синове Лтд и други и Макелдъф и други
срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et McElduff et autres c.
Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72, Сборник 1998-IV). Факторите, които
трябва да се вземат предвид при определяне дали един жалбоподател се е
възползвал от правото си на достъп до съд, що се отнася по-специално до
разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, са следните:
размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства
по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия
на производството, в който въпросното ограничение е наложено. (Круз,
горецитирано, § 60 ; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski
et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.).
При преценката за наличието на посочените по-горе предпоставки, при
3
които не е изключено юридическо лице да бъде освободено от задължение за
заплащане на държавна такса дължима за разглеждане на дело от съд, се
изхожда от обосновката направена от молителя и от приложените от него
доказателства по твърденията му, като съдилищата не са длъжни служебно да
изследват обстоятелства и да събират доказателства във връзка с тях.
Настоящият съд съобрази, че в случая в молбата за освобождаване от
държавна такса в размер на 15 лв. молителят не е направил обосновка и не е
посочил конкретни обстоятелства за твърдяното финансово затруднение, а по
делото не са приложени доказателства, които да сочат обективната
невъзможност на дружеството да внесе дължимата такса от 15 лв. Такава
невъзможност явно не е налице за жалбоподателя, предвид обстоятелството,
че държавна такса в същия размер от 15 лв. е внесена впоследствие по
настоящата частна жалба. Дължимата такса в случая е в толкова минимален
размер, че не би следвало да има затруднения за жалбоподателя за внасянето
й, при положение, че той е действащ търговец и не е в производство по
несъстоятелност.
Ето защо и като е стигнал до извод за неоснователност на направеното
искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, Бургаският
окръжен съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение,
поради което частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена
без уважение.
На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на страната подала отговор по
частната жалба съдът определя юрисконсултско възнаграждение в рамките на
предвиденото по чл. 25а, ал. 3 от НППП, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП в размер на
50 лв., което възлага в тежест на частния жалбоподател.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 463, ал. 2 от ГПК настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „Заваръчно-
монтажни услуги-ЗМУ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Индустриална“ № 12 чрез процесуален
4
представител адв. Т. Т. - АК - П., срещу определение № 61/11.01.2022 год.
по в. гр. д. № 1806/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Заваръчно-монтажни услуги-ЗМУ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Индустриална“ № 12 да
заплати на „Обединени българска банка“АД - София, ЕИК *********,
юрисконсултско възнаграждение за депозирания писмен отговор, в размер на
50 лв. /петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5