РЕШЕНИЕ № 659
гр. Пловдив, 25.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря П.Г., като
разгледа въззивно гражданско дело № 652/ 2017 г. по
описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдията
Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство З.Х.Ч., ЕГН **********, и
К. И.Ч., ЕГН **********,***, област Пловдив, ул. ***, подадена чрез пълномощник
адв. В.Д.,***, против решение № 411/ 09.12.2016 г.,
постановено по гр. д. № 616/ 2016 г. по опис на Районен съд – Карлово, с което
е отхвърлен предявеният от ищците иск за осъждане на ответниците
Л.И. и Г.Н.И.,***, да им заплатят солидарно сумата от 4979,04 лева,
представляваща обезщетение за неползване на собствения им недвижим имот,
съставляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална
част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община Карлово, Пловдивска
област с административен адрес: село К., улица *** за периода 01.08.2013г. до
15.06.2016г., ведно със законната лихва до пълното й изплащане, както и ищците
са осъдени да заплатят разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на
материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите не
разполагат с активна процесуална легимитация, като се
сочи, че от доказателствата по делото се
установява, че същите са съсобственици в режим на СИО. На следващо място се
излагат оплаквания, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания.
Развиват се аргументи за недостоверност
и противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал на показанията на свидетелите на ответниците,
поради което същите следва да бъдат дискредитирани. Въз основа на изложеното в
жалбата се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановеното друго решение, с
което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, Л.Х.И., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. Р.Р., със съдебен адрес ***, с отговора на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна, по доводи и съображения изложени в отговора,
с искане жалбата да бъде оставена без уважение и решението на РС – Карлово да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, Г.Н.И., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв. В.Т., със съдебен
адрес ***- надпартерен, с отговора на въззивната
жалба оспорва същата като неоснователна, по доводи и съображения изложени в
отговора, с искане жалбата да бъде оставена без уважение и решението на РС –
Карлово да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае
за нарушение на императивна материалноправна норма,
което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е
било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно
разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно активно и
пасивно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.59 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от З.Х.Ч., ЕГН **********, и К. И.Ч., ЕГН **********,***,
област Пловдив, ул. ***, против Л.Х.И., ЕГН **********, и Г.Н.И., ЕГН **********,
двамата с адрес ***. Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците
са собственици в режим на СИО на недвижим имот, представляващ втори жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв.
49 по плана на село К., община Карлово, Пловдивска област с административен
адрес: село К., улица ***, който имот е придобит в режим на СИО по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 183, том II, рег. № 4952, н. д. № *** г. от 23.07.2013г. на нотариус
Станка Ранджева град Карлово, както и че собственият
имот на ищците се ползва от ответниците като
семейство, които въпреки отправените от ищците искания отказват да освободят
имота, като така лишават ищците от възможността да ползват имота си. Твърди се,
че ответниците ползват имота за свои нужди като
семейство, поради което и ищците са отправили до тях нотариална покана от
21.11.2014 г. за освобождаване на имота, като в противен случай следва да
заплащат месечен наем в размер на 400 лв. Въз основа на изложените
обстоятелства в исковата молба е формулиран петитум
за постановяване на съдебно решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците сумата от 13 800 лв.,
представляваща обезщетение за неползване на собствения им недвижим имот,
представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора
идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община Карлово,
Пловдивска област с административен адрес: село К., улица ***, за периода
01.08.2013г. до 15.06.2016г., ведно със законната лихва до пълното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски. В хода на производството исковата претенция
е изменена по размер на основание чл.214, ал.1 ГПК, като искът се счита
предявен за сумата от 4 979,04 лв., представляваща обезщетение за наем за
периода от 01.08.2013г. до 15.06.2016г.
Ответникът Л.Х.И., ЕГН **********, с отговора на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска изцяло по основание и размер,
с искане същият да бъде отхвърлен изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Твърди
се, че ответниците не ползват имота, че техният син -
Х. Л. И., е собственик на 1/2 идеална част от процесните
дворно място и на първия етаж от построената в него двуетажната жилищна сграда,
така както са описани в исковата молба, с оглед на което дори и ответниците
да са посещавали имота, те са правили това със съгласието на сина им. На
следващо място се оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, тъй като праводателката
на ищците Т. Ц. К. (продавачка по нотариалния акт) и страните по настоящото
дело е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по в. гр. д. №
849/2016г. по описа на ПдОС, с което съдът е обявил
за относително недействителен по отношение на ответника договорът за
покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в
нотариален акт № 183, том II, peг. № 4952, нотариално
дело № ***г. на нотариус Станка Ранджева, с който Т.
Ц. К. продава на З.Х.Ч. процесния недвижим имот,
поради което и ищците не могат да претендират нищо от ответниците
на основание този нотариален акт. На следващо място се твърди, че Т. Ц. К.
дължи, на основание член 72, ал.1 от ЗС, на ответника сумата от 14 148,24 лева,
представляваща общия размер на увеличената стойност на процесния
недвижим имот, в резултат на извършени подобрения в имота, във връзка с което
между страните е образувано гр. д. № 367/ 2016 г. по описа на КрлРС (преобразувано, с предходен № 1030/ 2013 г. по описа
на КрлРС), като на основание член 72, ал.3 от ЗС ответникът
претендира право да задържи имота до заплащане на извършените подобрения, без
да дължи обезщетение за периода, през който упражнява това свое право. На
следващо място се оспорва правото на ищците да претендират обезщетение за ползване
на имота, тъй като съгласно нотариалния акт, на основание на който се
легитимират като собственици, същите нямат право на ползване, което право върху
целия процесен имот е запазено за тяхната праводателка. На следващо място се оспорва размерът на
претенцията като необоснован висок. Оспорва се претенцията ответниците
да заплатят търсеното обезщетение в условията на солидарност, като се сочи, че
не е налице законово основание за солидарна отговорност.
Ответницата Г.Н.И., ЕГН **********, с
отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска изцяло по
основание и размер, с искане същият да бъде отхвърлен изцяло и да ѝ бъдат
присъдени разноски. Твърди се, че ответницата не е ползвала процесния
имот, като посещавайки къщата ответниците упражняват
правото на собственост на техния син Х. Л. И., който е собственик, съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том III, рег. №
6559, дело *** от 22.06.2006г. на нотариус Станка Ранджева,
на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда построена в дворното
място, находящо се в село К., улица ***, както и
1/4 идеална част от дворното място. На
следващо място се оспорва правото на ищците да черпят права по отношение на ответниците от договора за покупко-продажба от
23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том
II peг. № 4952, нотариално дело № ***г. на нотариус
Станка Ранджева, тъй като с влязло в сила съдебно
решение № 720 от 18.05.2016г., постановено по в. гр. д. № 849/2016г. на ПдОС, договорът за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус
Станка Ранджева, с който Т. Ц. К. продава на З.Х.Ч. процесния недвижим имот, е обявен за относително
недействителен по отношение на Л.Х.И.- първия ответник по настоящото дело. На
следващо място се оспорва активната легитимация на ищците да предявят иск за
заплащане на обезщетение за ползване на процесния
имот, тъй като същите не притежават правото на ползване върху имота, което по
силата на договора за закупуване на имота остава запазено за тяхната праводателка и в тази връзка се поддържа възражение, че
ищците не могат да претендират обезщетение, основано на нарушено право, каквото
те не притежават към исковия период. На следващо място се поддържа, че дори и
да бъде прието, че ответниците – Л.И. и ответницата Г.И.
като съпруга на първия ответник, ползват процесния
имот, то ответникът Л.И. държи имота, упражнявайки свое признато от закона
право по чл. 72, ал. 3 от ЗС на задържане, което е предявил с исковата си молба
против праводателката на ищците Т. К., за което е
образувано гр. д. № 1030/2013г. на КрлPC, понастоящем
преобразувано и висящо под № ***г. по описа на КрлРС,
за заплащане на извършените от него в периода 2005 г. – 2008 г. подобрения в
имота на обща стойност 14 148,24 лв. и за признаване на правото да задържи
имота до окончателното изплащане на подобренията, което действие на ответника е
правомерно и изцяло противопоставимо на ищците с оглед
на влязлото в сила съдебно решение, постановено по в. гр. д. № 849/2016г. на ПдОС. Оспорва се претендираният
размер на обезщетението като прекомерен и несъответстващ на средно- пазарния
месечен наем на процесния имот. На следващо място се
оспорва искането ответниците да бъдат осъдени да
заплатят обезщетение за ползване в условията на солидарност, като се поддържа
възражение, че не е налице основание – нито договорно, нито законово, за
възникване на солидарна отговорност на ответниците за
заплащане на обезщетение за ползване на имота.
За да отхвърли така предявения иск Карловският
районен съд е приел, че в производството по делото ищците не са установили, че
са собственици в режим на СИО на процесния имот, с
оглед на обявената с влязло в сила съдебно решение относителна недействителност
по отношение на ответника Л.Х. – кредитор на техния праводател
Т. К., на разпоредителната сделка, по силата на която ищците са придобили
правото на собственост върху процесния имот, поради
което същите не могат да противопоставят на ответника своето придобивно основание, тъй като прехвърленото право по
отношение на ответника И. се смята за притежание на неговия длъжник Т. К.,
както и на следващо място е приел, че по делото не е установено кой ползва
имота към настоящия момент.
Настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно.
Исковата претенцията за
периода 13.06.2016 г. – 15.06.2016 г. е недопустима, тъй като искът по чл.59,
ал.1 ЗЗД предявен за период след подаване на исковата молба е недопустим поради
липса на правен спор. Претенцията по чл.59 ЗЗД, независимо че се изчислява на
база месечен пазарен наем, не е периодично задължение и не може да бъде
заявявана след подаване на исковата молба. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК (така решение №
466/ 24.06.2009 г., гр. д. № 1047/ 2008 г., IV гр. о. на ВКС). С оглед на
изложеното и предвид обсотятелството, че исковата
молба е подадена на 13.06.2016 г., решението на районния съд в частта за
периода 13.06.2016 г. – 15.06.2016 г. е недопустимо, поради което следва да
бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
В останалата си част
обжалваното решение е допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
Съдът като обсъди и
прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
С иска по чл.59, ал.1 ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на едни правен субект в този на друг, без да
има правно основание, което да оправдае това разместване, поради което този
който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Не е необходимо да има пряка причинно- следствена
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а те да
произтичат от един общ факт или от група факти. При предявен иск от невладеещ
собственик срещу владеещ несобственик за заплащане на обезщетение за ползване
на вещта е необходимо ищецът да е собственик на същата, ответникът да я ползва
фактически и без основание за това, като размерът на обезщетението се определя
на базата на средномесечен пазарен наем. Обогатяването
на ответника се изразява в спестяването на разходи, а обедняването на ищеца – в
пропускане на възможността да реализира ползи и приходи.
За да бъде уважен в
настоящия случай искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД
ищците носят доказателствената тежест да установят
следните императивно необходими предпоставки от фактическия състав на
предявения иск: че са носители на твърдяното вещно право на собственост върху процесния недвижим имот в сочения обем; че ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота
за процесния период; обогатяване на ответниците за сметка на ищците; обедняване на ищците,
свързано със съответното обогатяване на ответниците и
размера на дължимото обезщетение, което е равно на средния пазарен наем за имота
през процесния период.
Настоящият състав намира
доказано обстоятелството, че ищците са носители на твърдяното вещно право на
собственост върху процесния недвижим имот, по
следните съображения
От представения по
делото препис от нотариален акт № 183 от 23.07.2013г., том II, рег. № 4952,
нотариално дело № ***г., на нотариус Станка Ранджева с
рег. № 99 и район на действие РС - Карлово, се установява, че З.Х.Ч., по силата на договор
за покупко- продажба, сключен на 23.07.2013 г. с Т.
Ц. К., е придобила правото на собственост върху втори жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на
село К., община Карлово, област Пловдив с административен адрес с. К., улица ***,
за сумата от 3 500 лв. и при условието на запазено за продавачката К. пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху имота. Установява се от представеното
копие от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 07.06.2016 г. от
община Карлово въз основа на Акт за граждански брак № ***г., че сделката е
сключена по време на брака на двамата ищци, сключен на 03.04.1977 г., с оглед
на което обстоятелство правото на
собственост принадлежи и на двамата ищци в режим на СИО.
По делото е приложено гражданско
дело № *** г. по описа на КрлРС, от които се
установява, че същото е образувано по искова молба, подадена от ответника по
настоящото дело Л.И., против ищцата в настоящото производство З.Ч. и против Т.
Ц. К., с искане да бъде обявен за относително недействителен по отношение на
него сключения между Т. К. и З.Ч. договор за покупко-продажба от 23.07.2013г.
на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в дворно място, находящо се в с. К.,
Пловдивска област, застроено и незастроено с площ от 972 кв. метра, с
административен адрес: с. К., ул. ***, съставляваща по регулационния план на
селото урегулиран поземлен имот ІІ-602 в квартал 49, ведно с ½ идеална част от дворното място и подобренията
в него, обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № ***г. на нотариус Станка Ранджева, като качеството си на кредитор спрямо Т. К.
ищецът по иска по чл.135 ЗЗД и ответник в настоящото производство Л.И.
обосновава с направените от него като добросъвестен владелец подобрения върху
недвижимия имот, предмет на сделката. С решение № 720/ 18.05.2016 г.,
постановено по в. гр. д. № 849/ 2016 г. по описа на ПдОС,
е отменено решение № 417/ 30.12.2015 г., постановено по гр. д. № 949/ 2014 г. по
описа на КрлРС, и е обявена за относително
недействителен по отношение на Л.Х.И. договор за покупко-продажба от
23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том
II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на
нотариус Станка Ранджева, с който Т. Ц. К. продава на
З.Х.Ч. процесния недвижим имот.
Уважаването на иска по
чл. 135 ЗЗД и обявената относителна недействителност нямат вещни последици.
Имуществото, предмет на увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество
на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото
срещу имуществото кредиторът може да насочи принудително изпълнение. Увреждащата
сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и
то само с оглед това му качество – качеството му на кредитор на длъжника
конкретно за вземането си, с което се е легитимирал като кредитор в
производството по иска по чл.135 ЗЗД. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД се
счита, че действието не е извършено от длъжника и кредиторът разполага с
правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащата сделка. Ако
вземането на кредитора е парично и
предмет на увреждащото действие е недвижим имот, въз основа на влязло в сила съдебно
решение по иска по чл.135 ЗЗД кредиторът може да насочи принудително изпълнение
върху имота и след осъществяване на публичната продан – да се удовлетвори от
сумата, получена от проданта до размера на своето вземане.
В настоящия случай
сделката, по силата на която ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот, е обявена за относително недействителна по
отношение на ответника Л.И. в качеството му на кредитор на продавачката Т. К.
за парично вземане за извършени от ответника И. подобрения в имота. В случай че
вземането на ответника И. (което вземане към настоящия момент е предмет на друго
висящо съдебно производство) бъде съдебно присъдено, то ответникът ще има
правото да насочи принудително изпълнение върху въпросния недвижим имот за
удовлетворяване на вземането си. И в това се изразяват и правните последици по
отношение на приобретателя по сделката – ищците по
настоящото производство. Независимо, че същите се легитимират като собственици
на процесния недвижим имот, по отношение на техния
имот може да бъде насочено принудително изпълнение за погасяване на чуждо
задължение – това на тяхната праводателка. Това, че
сделката е обявена за относително недействителна по отношение на кредитора на
продавачката К. и настоящ ответник И., не ограничава ищците да се легитимират
по отношение на ответника като собственици на имота. Същите са собственици и
така те имат всички права, които произтичат от правото им на собственост, по
отношение на кредитора на своя праводател, с
ограничението, че следва да търпят неблагоприятните последици от уважения иск
по чл. 135 ЗЗД, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение върху
техния имот за удовлетворяване на вземането на кредитора на техния праводател. С оглед характера на вземането (за подобрения,
извършени от добросъвестен владелец) на следващо място, в случай че на
кредитора му бъде признато и право на задържане върху имота, то приобретателите по сделката ще следва да търпят и
произтичащите от правото на задържане правни последици.
Правото на задържане по
чл.72, ал.3 ЗС е принудително средство за заплащане стойността на извършените в
имота подобрения и се явява функция и последица от уважаване на самия иск за
обезщетение, доколкото е заявено. Правото на задържане няма вещен характер, то
е свързано и има за цел да обезпечи облигационното правоотношение, което е
възникнало между добросъвестния владелец - подобрител и собственика на
недвижимия имот, в който са извършени подобренията. Правото на задържане е
установено като средство за защита на добросъвестния владелец, извършил
подобрения в чужд имот и се изразява във възможността той да откаже да предаде
имота на действителния собственик до заплащане стойността на подобренията.
Правото на задържане е акцесорно обезпечително право
на владелеца кредитор срещу собственика длъжник да откаже да предаде вещта до
извършване на присъдените плащания, но по силата на възникнало в негова полза
право на задържане кредиторът няма право да ползва имота. Признатото право на
задържане се изчерпва с правото на осъществяване на фактическа власт върху
имота, без да включва в себе си ползването на имота и прибирането на доходи от
него. Задържането като вид обезпечение дава право на осъществяване на
фактическа власт върху имота, осуетяващо принудителното му предаване на
собственика, но в случай че задържащият имота ползва последния за свои лични
нужди, той дължи на собственика на имота съответно обезщетение за неоснователно
обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД. Правото на задържане съществува в правния мир
от момента на признаването му с влязло в сила решение на съда, от този момент
започва неговото действие и подобрителят може да се
позовава на него. Гореизложеното е в съответствие с трайно установената
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (така решение № 335/
28.07.2010 г., гр. д. № 660/ 2009г., IV гр. о. на ВКС; решение № 393/
24.07.2014 г., гр. д. № 86/ 2013г., IV гр. о. на ВКС; решение № 446/ 22.01.2013
г., гр. д. № 1263/ 2011г., IV гр. о. на ВКС).
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ответниците използват имота за свои лични нужди, като са
живели в него и са го ползвали трайно през процесния
период. За установяване на тези обстоятелства са събрани гласни доказателства –
изслушани са по двама свидетели на двете страни. От показанията на свидетелите Т.
К. и И. М. се установява, че ответниците живееят на втория етаж на къщата от 2005 г. до сега, като
използват двора и постройките в него. Съдът преценява показанията на св. К.,
при условията на чл.172 ГПК, като отчита вероятната висока степен на
заинтересованост на свидетелката, поради влошените й отношения с ответниците и съдебните спорове, в които се намират
свидетелката и ответниците, което обаче не е
основание нейните показания да бъдат изцяло изключени, тъй като поначало
свидетелката има преки и непосредствени наблюдения, понеже обитава първия етаж
от двуетажната жилищна сграда, а показанията й следва да бъдат преценявани с
оглед и на останалия събран по делото доказателствен
материал. Същевременно съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката М.
като достоверни, обективни и конкретни досежно
релевантни за спора факти, същата е без родство със страните и не се установява
заинтересованост с някоя от страните, като нейните впечатления са непосредствени
и са еднопосочни относно обстоятелството, че ответниците
живеят в имота от 2005 г. до сега. Свидетелката живее постоянно в имот, находящ се в съседство с процесния
на същата улица и има непосредствени и постоянни впечатления за целия процесен период. На следващо място, за част от процесния период – 01.08.2013 г. – 27.05.2014 г. /дата на
приключване на съдебното дирене по в. гр. д. 1038/ 2014 г. по описа на ПдОС/ въпросът, че ответниците
владеят имота е решен със сила на присъдено нещо (решение № 41/ 03.02.2014 г.,
постановено по гр. д. 1083/ 2013 г. по описа на КрлРС,
потвърдено с решение № 1091/ 11.06.2014г., постановено по гр. д. № 1038/ 2014
г. по описа на ПдОС, приложени по делото). На
следващо място показанията на свидетелите М. Х. и С. Х. не са достатъчно
убедителни, за да обосноват извод, че имотът се ползва трайно от сина на ответниците Х., като същевременно ответниците
не ползват имота. Впечатленията на свидетелите са моментни, когато са
посещавали имота и то по конкретни поводите – празнуване на рождени или именни
дни на Х. или приятелско събиране в мъжка компания, същите не живеят постоянно
в селото, поради което и нямат постоянни и непрекъснати наблюдения. Отсъствията
на ответниците по време на гостуванията на свидетелите
– приятели на техния син, по поводи, свързани с последния (празнуване на личен
празник или приятелско събиране), не оборва показанията на св. М., която живее
постоянно в съседство и има трайни наблюдения, и съответно не може да обоснове
извод, че ответниците не ползват имота. Обстоятелството,
че ответниците имат друго жилище в гр. Сопот не
изключва факта, че същите ползват процесния имот, още
по- малко го опровергава. За да е налице установено трайно ползване на имота не
е необходимо ответниците въобще да не го напускат или
да не обитават и друг имот – апартамент в гр. С.
С оглед на изложеното дотук се явява доказано
и установено, че ответниците са ползвали фактически и
без основание за това процесния недвижим имот, от
което същите са се обогатили, като са си спестили средства за наемане на обект
от вида на процесния за удовлетворяване на своите
нужди.
Не се установява обаче
обедняване на ищците, свързано със съответното обогатяване на ответниците, по следните съображения:
Върху процесния имот е учредено ограничено вещно право на
ползване. Видно от нотариален акт № 183 от 23.07.2013г., том II, рег. № 4952,
нотариално дело № ***г., на нотариус Станка Ранджева
с рег. № 99 и район на действие РС – Карлово, процесният
недвижим имот е придобит от ищцата Ч. по силата на покупко-
продажба при условието на запазено за продавачката К. пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота.
Правото на ползване е
ограничено вещно право да се използва чужда вещ съобразно нейното предназначение
и да се получават добивите от нея без да се променя съществено. С учредяване на
право на ползване възникват вещни правоотношения между неговия носител и всички
други лица, включително и със собственика. Правото на ползване като вещно право
е абсолютно, то е противопоставимо на всички,
включително и на самия собственик – той трябва да се въздържа от въздействия,
които пречат на ползвателя да упражнява своето право. При учредено право на
ползване титулярът на правото на собственост е
ограничен в правото си от законно учредена и съществуваща вещна тежест в полза
на трето лице и не може да упражнява каквато и да е била фактическа власт лично
върху вещта, а чрез ползвателя, който се явява държател за собственика, като правото
на добиви от вещта – в това число нейните граждански плодове, принадлежи на
носителя на правото на ползване. Собственикът е ограничен в упражнявания от
него обем от права, докато трае правото на ползване, същият не може да
упражнява фактическа власт върху вещта, не може да реализира ползи и доходи от
същата, не може да се ползва от плодовете. Същевременно съдебната практика
признава на носителя на вещното право на ползване върху недвижим имот правото
да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването, включително и по
отношение на собственика на имота, тъй като правото на ползвателя е противопоставимо както на всяко трето лице, така и на
собственика в отношенията му с ползвателя. Претенция на носителя на правото на
ползване за присъждане на обезщетение за това, че е лишен от възможността да
упражни своето право се реализира по реда на чл.59 ЗЗД.
При това положение
ищците независимо, че се легитимират като собственици върху процесния
имот, то същите не биха могли да реализират ползи и приходи от него. Правото за
получаването на добиви от вещта принадлежи на носителя на учреденото по
отношение на собствения им имот право на ползване. Следователно и при
установено фактическо ползване на процесния имот за процесния период от ответниците и
съответно обогатяване на същите, то не е налице хипотезата на неоснователно
обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД по отношение на ищците, тъй като не е
налице неоснователно разместване на блага от патримониума
на ищците. Последните с оглед на учреденото вещно право на ползване върху
собствения им имот не биха могли да реализират ползи и приходи от него и
съответно не могат претендират обезщетение от неоснователно лишаване от
ползване на имота.
По изложените
съображения исковата претенция за периода 01.08.2013 г. – 12.06.2016 г., се
явява неоснователна, поради което и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение на Карловския районен
съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за солидарно заплащане на сумата
от 4979,04 лева, представляваща обезщетение за неползване на собствения на
ищците недвижим имот за периода 01.08.2013г. до 12.06.2016г., ведно със
законната лихва до пълното й изплащане, следва да бъде потвърдено.
В частта за
разноските.
С оглед изхода
от спора – неоснователност на
въззивната жалба, по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК, предвид направеното искане за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
всеки от въззиваемите по отделно следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 580 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 411/
09.12.2016 г., постановено по гр. д. № 616/ 2016 г. по описа на Районен съд –
Карлово в частта, с която е
отхвърлен предявеният от З.Х.Ч., ЕГН **********, и К. И.Ч., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, област Пловдив, ул. ***, против Л.Х.И., ЕГН **********, и Г.Н.И., ЕГН **********,***,
иск за заплащане солидарно на обезщетение за неползване на собствения им
недвижим имот, съставляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и
една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община
Карлово, Пловдивска област с административен адрес: село К., улица ***, за периода 13.06.2016г. до 15.06.2016г.,
и прекратява производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411/ 09.12.2016 г., постановено по гр. д. №
616/ 2016 г. по опис на Районен съд – Карлово, в частта с която е отхвърлен
предявеният от З.Х.Ч., ЕГН **********, и К. И.Ч., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, област Пловдив, ул. ***, против Л.Х.И., ЕГН **********, и Г.Н.И., ЕГН **********,***,
иск за заплащане солидарно на сумата от 4979,04 лева, представляваща
обезщетение за неползване на собствения им недвижим имот, съставляващ втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ
II-602, в кв. 49 по плана на село К., община Карлово, Пловдивска област с
административен адрес: село К., улица ***, за периода 01.08.2013г. до
12.06.2016г., ведно със законната лихва до пълното й изплащане, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА З.Х.Ч., ЕГН **********, и К. И.Ч., ЕГН **********,***,
област Пловдив, ул. *** да заплатят на Л.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА З.Х.Ч., ЕГН **********, и К. И.Ч.,
ЕГН **********,***, област Пловдив, ул. *** да заплатят на Г.Н.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред Окръжен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.