Р Е Ш Е Н И Е
№ 358/6.7.2020г.
06.07.2020 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи юли през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при участието на секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3043 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлилн-6“, ет.2, представлявано по пълномощие от прокуриста З. Н. Д., чрез процесуален представител – юрк. К. К. Т.срещу Г.Д.А. с ЕГН ********** ***
С исковата молба се твърди, че на 17.04.2012 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД от една страна и ответницата /кредитополучател/ от друга е бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 5 000 лв., която сума била получена от кредитополучателя. Общата стойност на кредита е 5493.80 лв., в които освен чистата стойност на кредита били включени още 150 лв. - такси/комисионни и 343.80 лв. - застрахователна премия.
Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 133.60 лв., като първата падежна дата е 21.05.2012 г., а последната 21.04.2017 г.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода била в размер на 8016 лв.
Твърди се, че ответницата е погасила 24 пълни вноски, всяка в размер на 133.60 лв., както и една частично в размер на 34.80 лв., твърди се че е заплатила лихви за просрочие в размер на 9.10 лв. или общо внесените суми по задължението били в размер на 3 220.36 лв.
На 15.12.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, с който цедентът е цедирал вземането си по процесния договор за потребителски кредит на ищеца, като цесионер.
Твърди се, че придобитото от ищеца вземане възлиза на 4 171.05 лв., от които 3800.07 лв. - остатък от непогасена главница и 370.98 лв. – остатък от непогасена договорна лихва.
Сочи се, че към днешна дата всички непогасени вноски по договора за кредит са с настъпил падеж и ответницата е изпаднала в забава.
Сочи се, че ищецът е инициирал и заповедно производство пред ЯРС, пред който съд било образувано ч. гр. дело № ***2019 г., по което дело ищецът получил разпореждане, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
По същество на това основание, ищецът обосновава правния си интерес.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4 171.05 лв., представляваща незаплатена сума по договор за кредит № ***, от който 3800.07 лв. – главница и 370.98 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2012 г. до 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата адв. С.А. ***, с който се твърди, че ответникът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, поради което и заявените в заповедното производство парични претенции са недопустими и неоснователни. Релевират се възражения за погасяване по давност на претендираната главница за периода от 17.04.2012 г. до 15.12.2014 г., както и на претенцията за неплатена договорна лихва, на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Редовно при зован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С депозирано преди съдебно заседание писмено становище, ищецът по същество и на подробно изложените в нея съображения поддържа предявените против ответника искове. Прилага и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответницата Г.Д.А., редовна призована чрез назначения и от съда особен представител адв. А. ***, не се явява. За нея не се явява и назначеният от съда особен представител адв. С.А. ***.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа на ЯРС, на 21.03.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София, срещу длъжника-ответник Г.Д.А., за сумите от: 3 800,07 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между между „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД /кредитодател/ и Г.Д.А. /кредитополучател/; 370,98 лева – лихва за периода от 17.04.2012 год. до 15.12.2014 год., , ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/22.03.2019 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 17.04.2012 год. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в качеството на кредитодател и ответника в настоящото производство Г.Д.А. в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски паричен кредит №***. С договора, ответникът се задължил да върне общо сумата от 8016.00,80 лева, включваща стойност на кредита в размер на 5 000 лева, комисионни в размер на 150 лева, застрахователна премия в размер на 343,80 лева, годишен лихвен процент: 16.000 и ГПР: 18.72, за срок от 21.05.2012 год. до 21.04.2017 год., на 60 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 133.60 лева.
Видно от чл.16, ал.1 от Общите условия, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София освен договорените лихви има право да получи от потребителя всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху цялата дължима главница. Съгласно чл.16, ал.5 от Общите условия, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София може по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен кредит на трети лица или част от него, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона, а в ал.6 е посочено, че потребителя дава изричното си съгласие „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица.
Видно от представените по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2014 год., приложение № 1 и приемо-предавателен протокол към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2014 год., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество в качеството му на цесионер вземанията си към ответника.
Видно от представеното по делото пълномощно „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София е упълномощило ищцовото дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2014 год.
По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземания адресирано до ответника Г.Д.А. като видно от пощенската разписка, същото е било връчено на 09.01.2015 год. на А. С. – ***.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира предявения иск за основателен и доказан по размер, на следните съображения:
По делото не се доказа ответника да е погасил задълженията си по процесния договор за потребителски паричен кредит в претендирания размер.
Кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД София е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество. Съдът не установи представения по делото договор да не допуска това, напротив видно от представените по делото Общи условия, в чл.16, ал.5 е предвидено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по Договора за кредит на трети лица, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, а в чл.16, ал.6 от Общите условия е предвидено, че потребителят дава изричното си съгласие за това. Видно от представените по делото договор и общи условия към него, доколкото автентичността им не е оспорена, същите са подписани от ответника Г.Д.А., декларирайки, че с полагането на подписа си е прочел, разбрал и безусловно приел Общите условия за отпускане на стоков кредит и/или допълнителен паричен кредит, към Договор за отпускане на стоков кредит и представлява неразделна част от него.
Видно от представения по делото договор за потребителски паричен кредит и погасителен план към него е, че всички неплатени погасителни вноски са с настъпил падеж към 21.03.2019 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, а извършеното прехвърляне на вземанията на частния правоприемник на кредитора – ищеца в настоящото производство, е извършено на 15.12.2014 год., т.е. вземането на новия кредитор, заявителя в заповедното производство по процесния договор към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК пред съда, е ликвидно и изискуемо.
Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно уведомяване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
В случая
старият кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил новия
кредитор – ищеца, да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от
негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на
ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2014
год. Такова уведомяване не е осъществено до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но
уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и
е връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на
цесията следва да се счита за осъществен и зачетен. И това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването на представител се смята за
лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на
представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона –
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е Решение от
03.05.2019 год. постановено по възз. гр. дело № 102/2019 год. по описа на
Окръжен съд Ямбол. Наред с това настоящия съдебен състав съобрази и
постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. № 193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че
връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Относно възражения за погасяване по давност на претендираната главница за периода от 17.04.2012 г. до 15.12.2014 г., както и на претенцията за неплатена договорна лихва, на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД:
Това възражение
не може да бъде споделено, тъй като в случая престацията на ответника
представлява задължение за неделимо плащане. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв на периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Аргумент в тази насока може да се изведе
и от разпоредбата на чл.66 ЗЗД в която се сочи, че кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар и задължението да е делимо. В
случаят е приложим общия пет годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, а не краткия
такъв по чл.111 ЗЗД. Видно от представяния по делото погасителен план падежа на
последната погасителна вноска е 21.04.2017 год., а от 22.04.2017 год. длъжникът
е в забава и това е началния момент от който вземането по договора е станало
изискуемо. Ето защо и към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК
пред съда – 21.03.2019 год. не е изтекъл пет годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.
В обобщение, съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда, а възражението за погасяване на претендираните парични вземания по давност за неоснователно. Не бе установено и вземанията да са погасени чрез плащане.
Поради това, установителният иск по чл.422 ГПК, за вземането на ищеца следва да бъде уважен изцяло, съобразно петитума на исковата молба, а именно, сумата от 4 171.05 лв., представляваща незаплатена сума по договор за кредит № ***, от който 3800.07 лв. – главница и 370.98 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2012 г. до 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство за основателно.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано в едно съдебно заседание, с приемане единствено на писмени доказателства по делото.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в размер общо на 705,17 лева, от които: 83.42 лева – държавна такса; 521,75 лева – възнаграждение за особен представител и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 133,42 лева, от които: 83,42 – платена държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в исковото и заповедното производство в размер на 838,59 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на Г.Д.А. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлилн-6“, ет.2, представлявано по пълномощие от прокуриста З. Н. Д. сумата от 4 171.05 лв., представляваща незаплатена сума по договор за кредит № ***, от която 3800.07 лв. – главница и 370.98 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2012 г. до 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда - 21.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 675/22.03.2019 год. по ч. гр. дело № 1106/2019 год. описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Г.Д.А. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлилн-6“, ет.2, представлявано по пълномощие от прокуриста З. Н. Д., сумата от 838,59 лева – представляваща сбор от сторените от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: