Решение по дело №1110/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.М.Б., чрез процесуален представител адв. Г.М., против Решение № 333/19.04.2023г., постановено по НАХД № 481/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-000272/10.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т.М.Б., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца И Т.М.Б., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление, евентуално- отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Според него по делото не е доказано, че техническото средство, с което е установено нарушението, е било позиционирано по начин, съответен на техническите му изисквания (съдът е отхвърлил искане за допускане на експертиза), касаещи ъгълът при който следва да бъде извършено заснемането.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, представена по делото на 27.09.2023г. процесуалният му представител заявява, че поддържа всички искания, направени с касационната жалба.

Ответникът ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 07.07.2021 г. в 13:40 часа в гр.Бургас, по ПП I-6, км. 495+650, до бензиностанция „Лукойл“ в посока към кв. Пети километър мобилно техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № А7863КК, засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 107 км/ч. лек автомобил „Фолксваген Артеон” с рег. № СВ 2800РМ. Мястото на контрол попадало в рамките на населеното място, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната скорост на движение била до 50 км./ч. (справка от Община Бургас на л. 45). Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 35304”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Събин Дочев – мл. автоконтрольор, който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Фолксваген Артеон” с рег. № СВ 2800РМ се ползва от юридическото лице „Булбатт“ ЕООД с представляващ Ивайло Иванов, както и че скоростта следва да се счита на 104 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 28 и л. 29). За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 30), съдържащ всички необходими реквизити и придружен от снимка на разположеното техническо средство. За констатираното св. Дочев пристъпил към съставяне на АУАН, като преди това изпратил, чрез колегите си от 06 РУ-СДВР покана до представляващия да посочи, кой е управлявал автомобила него ден. На 04.11.2021 г. Ивайло Иванов попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 11), в която декларирал, че на 07.07.2021 г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателят Б.. Декларацията била върната на св. Дочев, който с оглед получената информация изпратил покана по реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН до Б. за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на АУАН. Поканата била получена от г-н Б. на 10.12.2021 г. (л. 12), но в указания срок той не се явил за съставяне на АУАН. При това положение на 18.01.2022 г. св. Дочев съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу посочения за водач Б. АУАН с № 519279/18.01.2022 г., като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя. На 07.02.2022 г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. Възражения не били направени. В срока по чл.44 ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН на 10.03.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца“.

При тези факти съдът преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение съображения по приложението на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.1 от АПК.

Възражението на касатора намира за неоснователно.

По делото няма спор, че техническото средство, с което е извършено заснемането е годно и калибрирано- преминало през техническа проверка.

По делото е доказано, че протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г по реквизити изцяло съответства на изискванията са съставянето му.

Тук следва да се посочи, че наредбата не въвежда никакви допълнителни изисквания за отразяване в протокола на начина на поставяне на техническото средство в автомобила.

Нещо повече, тогава когато техническото средство е разположено в автомобил няма изискване да бъде направена снимка. Такова изискване има само за случаите, когато техническото средство е разположено на участък от пътя. Въпреки това в случая протоколът е придружен и със снимка на разположението на техническото средство в автомобила. От снимката ясно се вижда, че същият е разположен успоредно на пътното платно, което се контролира.

Отделно от това, за начина на разположението на техническото средство свидетелства и актосъставителя, който изрично заявява, че служебният автомобил е бил разположен успоредно на пътя. Няма причина на тези показания да не бъде дадена вяра, като се има предвид и факта, че служителите, натоварени да осъществяват контрол за спазване на скоростта са преминали специално обучение за работа със съответните технически средства.

За да се приеме, че е възможно неправилно разположение по отношение на ъгъла на техническото средство следва да има поне индиция за това. В случая такава не е налице. Приложената по делото снимка на автомобила, заснет при извършване на нарушението е ясна и съдържа точно отбелязване на всички параметри, при които е установено нарушението. Тази снимка не поражда никакво съмнение относно правилността на разположението на техническото средство в процеса на използването му.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333/19.04.2023г., постановено по НАХД № 481/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: