Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. №7883 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на ответниците Д.Г.М., ЕГН ********** и М.М.М.,
ЕГН ********** срещу решение от 02.05.2018 г. по гр.д. № 36145/2017 г. на
Софийския районен съд, 79 състав, с което са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за
установено по отношение на ответниците, че Д.Г.М.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 815,84 лв.,
представляваща 1/2 идеална част от стойност на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.12.2016 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 15,21 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 г. до 13.12.2016 г., за
които суми по ч. гр. дело № 75466/2016 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и е признато за
установено, че М.М.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******сумата от 815,84 лв., представляваща 1/2 идеална част от
стойност на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 15,21 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 г.
до 13.12.2016 г., за които суми по ч. гр. дело № 75466/2016 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноските по
делото в размер на по 41,62 лв., представляващи разноски в производството по ч.
гр. дело № 75466/2016 г. по описа на СРС, 79 състав, както и суми от по 358.38 лв.,представляващи разноски в
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо поради произнасяне на съда по несъществуващо искане – ищецът
е претендирал да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на „Т.С.” ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 1 662,08 лева, от които 1 632,67 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 05.2014г. - м.04.2016г., и 30,41 лева - законна лихва за забава от
15.09.2015г. до 13.12.2016г., при условията на разделна отговорност – от една
страна, а от друга страна съдът е постановил решение по дело с предмет разделна
отговорност като посочил в диспозитива си, че сумите,
за които ответниците са осъдени представляват идеална
част, като по този начин решението добива смисъл, който не може да се извлече
от мотивите. Евентуално се твърди неправилност на решението поради необосновано
приемане за установени факти и обстоятелства, на които ищцовата
страна основава своите претенции. Навеждат се оплаквания, че съдът е приел за
установено съществуването на облигационни правоотношения между страните, без да
е доказано, че общите условия на „Т.С.” ЕАД са публикувани и влезли в сила,
навеждат се оплаквания за това, че съдът е формирал неправилни изводи върху
приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдържат
неточности. Навеждат се оплаквания за това, че съдът е игнорирал доказателства
сочещи на погасянате на ответниковото
задължение.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за недопустимост и неправилност
на решението, следва да се добави и следното:
Липсва неяснота и произнасяне по
непредявен иск в диспозитива на обжалваното съдебно
решение. Първоинстанционния съд е признал за
установено по отношение на ответниците, че същите дължат на „Т.С.“ ЕАД, суми от по 815,84 лв.,
представляващи 1/2 идеална част от стойност на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г. Налице е редакционна неточност, тъй като
сумите съставляват 1/2 част от стойността на неплатената топлинна енергия за
периода, но дори и така формулиран, диспозитивът не
внася никакво съмнение във волята на съда и не е налице нито неяснота на
съдебното решение до степен да не може да бъде узнат неговия смисъл, нито
произнасяне по иск, който не е бил предмет на разглеждане в производството.
Напълно безсъмнено е посочен размерът на задължението на всеки от ответниците, което не остава неяснота относно разделната
отговорност на ответниците по отношение на претендираните суми. Ето защо настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от порока, за който се съдържат оплаквания във въззивната жалба и който да води до недопустимост на
съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1
Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка – договор
за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2
ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
По конкретното оплакване на ответниците за това, че съдът е приел за установено
съществуването на облигационни правоотношения между страните, без да е
доказано, че общите условия на „Т.С.” ЕАД са публикувани и влезли в сила,
настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е
приел за установен този факт, който му е служебно известен, както и е служебно
известен и на настоящата инстанция. Ето защо решението не страда от сочения
порок водещ до неговата неправилност.
Установено е по делото, че Д.Г.М. и М.М.М. са били собственици на топлоснабдения
апартамент през исковия период, поради което е правилно установено, че между
страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им се
регулират от Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г.).
От приетото по делото заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата - етажна собственост на адрес: гр. София,
бул. „*******, е била измервана по електронен път чрез определено от Закона за
енергетиката средство за измерване - общ топломер. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия в абонатната станция на
сградата - етажна собственост и апартамента на ответниците
вещото лице изяснява, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция на сградата - етажна
собственост, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота е имало и един топломер и 2 броя
водомера за топла вода, въз основа на които е начислена топлинната енергия и
топлата вода в жилището. Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчета
след края на всеки отоплителен сезон, като редовно е изготвяла информация за
разхода след отчитане на уредите за дялово разпределение в имота на всеки 12
месеца. Експертът изрично е отразил в изготвеното от него заключение, че ищецът
е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответниците съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
свидетелствата за метрологични проверки, касаещи исковия период, експертът е
констатирал забавяне в извършването на една от тях - през 2014 г., което обаче
не се е отразило на годността на средството за търговско измерване, предвид
крайното заключение, приключило с оценка „съответства на одобрения тип“.
Експертизата се е запознала с представените от „Б.“ ООД изравнителни сметки за процесния период, като е достигнала до извод, че реално
доставената топлинна енергия за периода м.05.2014 г. -м.04.2016 г. е на цена от
2 564,51 лв., представляваща сбор от общо начислената сума по фактури (1 131,47
лв.) и сумата за доплащане от абоната по изравнителните сметки (1 433,04 лв.),
като посочените суми са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Ето защо, при така установените количества
топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за имота и
заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е
правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената топлинна
енергия, стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
При това положение главното задължение за топлинна енергия възлиза на посочения
по-горе размер от 2 564,51 лв., като от страна на ответниците
не се доказа твърдяното погасяване на претендиралите суми. Ето защо, тяхната
отговорност следва да бъде ангажирана при условията на разделност
и съобразно заявения от ищеца общ размер от 1 631,67 лв., т. е. по 815,84 лв.
всеки от тях. Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.12.2016 г. до
окончателното плащане.
Напълно в съответствие със събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза съдът е приел, че не се установява ответниците
да са погасили отчасти или изцяло задължението към ищеца.
В хода на въззивното
производство бе представен препис на хартиен носител на електронен документ.
При анализ на същия, настоящият състав не може да приеме по никакъв начин, че
приетият препис на електронен документ установява погасяване от ответниците на
задължение за исковия период. Приетия във въззивното
производство препис от електронен документ не е относим
към исковия период, не съдържа признание на неблагоприятни за насрещната страна
обстоятелства и не установява погасяване изцяло или отчасти на ответниковото задължение, предмет на настоящото дело.
Поради изложените съображения нито доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, нито тези събрани пред въззивния съд, установяват твърдението на ответниците за погасяване на задължението предмет на
настоящото производство.
Доказан е по делото и размерът на
обезщетението за забавено изпълнение, както и основанията за възникването му.
Правилно е определен и размера на
разноските
Поради изложеното, решението на СРС
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 398266 от
02.05.2018 г. по гр.д. № 36145/2017 г. на Софийския районен съд, 79 състав
Решението е постановено при участие
на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.