О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София, 20. 11.2019 год.
С.о. съд, наказателно отделение, първи
въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември,
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: П. П.
Членове: 1. Н. Н.
2. А. И.
при участието на секретаря и прокурора ,
като
разгледа
докладваното от съдията П., в.ч.н.д. № 677 по описа за 2019 год., и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 341, ал. 2 във
вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по частна жалба от адв. Н.Б. от САК
- защитник на подс. К.Т.П. и частна жалба от адв. С.С. от САК - защитник на
подс. М.С.С., срещу протоколно определение от 02. 10. 2019 год., постановено по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК по н.о.х.д. № 177/2019 год. по
описа на Районен съд – Е. П..
С обжалваното определение, пети състав
на първоинстанционния съд е констатирал, че на досъдебното производство не са
били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или техните защитници,
както и, че липсват основания, налагащи изменение на определените по отношение
на подсъдимите П. и С. мерки за неотклонение - „парична гаранция" в размер
на по 1000 лв. за всеки един от тях, поради и което, е потвърдил същите и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
частните жалби и на двамата защитници по същество се твърди, че във фазата на
досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, а именно, да научат за какво престъпление са подведени под
наказателна отговорност - на първо място, в обвинителния акт от страна на
държавното обвинение не било посочено конкретно предложение на ал. 4 на чл. 20 от НК, не била конкретизирана с точност целената от дейците имотна облага,
липсвали изложени смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на
подсъдимите обстоятелства, както и, че са налице достатъчно данни, на базата на
които да се достигне до извод, че взетите мерки за неотклонение следва да бъдат
изменени в по-леки.
Към
въззивният съд е отправено искане за отмяна на посочения по-горе съдебен акт
постановен от пети състав на първоинстанционния съд в обжалваните части и се
произнесе с определение, с което уважи двете частни жалби.
С. О. СЪД, наказателно отделение, първи
въззивен състав, след като обсъди депозираните частни жалби и извърши служебна
проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 341 - чл. 345 от НПК, прие за установено следното :
Въззивните частни жалби, като подадени в
срока визиран в разпоредбата на чл. 342, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
249. ал. 3 от НПК, следва да се счетат за допустими, но разгледани по същество,
съшите се явяват неоснователни.
Това е така поради следните съображения:
Изложените в частните жалби оплаквания
както тези - че на досъдебното производство са били допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите така и тези - че са налице достатъчно
основания, налагащи изменение на определените по отношение на подсъдимите П. и С.
мерки за неотклонение от „парична гаранция'" в размер на по 1000 лв. за
всеки един от тях, в по-леки не могат да бъдат споделени.
Съгласно указанията дадени в TP № 2 /
2002 год. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да
формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин
се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и
осъществяване на правото на защита.
Не може да има спор, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, като към тях извън съмнение, се отнасят
времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността
на обвиняемия, като липсата на посочване на всички факти от тази от този род,
винаги съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до ограничаване на правата на обвиняемия /а също така и на евентуално участващи
в процеса частни обвинители и граждански ищци/. Същевременно, непосочването в
обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на
делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на
престъпния състав, а когато не съставляват признаци на престъплението, тези
факти могат да се установяват в хода на съдебното следствие.
Иначе казано, когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се
извършва преценка дали ако са налице непълноти от фактическа страна, същите се
отнасят до съставомерните признали на деянието и участието на обвиняемия в
него, защото само в тези случаи, ще е налице допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните права на обвиняемия и неговата зашита. Аналогична е
ситуацията със заключителната част на обвинителния акт.
В конкретният случай, обвинителния акт
разглеждан от състава на Районен съд – Е. П. и въз основа на който е било
образувано н.о.х.д. № 177 / 2019 год. по описа на същия съд, отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК - на първо място в обстоятелствената част на
обвинителния акт в достатъчна стенен са посочени фактическите действия
осъществени от страна на поде. С. и П. преди и към момента на тяхното физическо
задържане от страна на органите на МВР в резултат на проведена предварително
планирана операция, дали основание на държавното обвинение да счете, че същите
се явяват помагачи по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК на извършителя - осъдения К.
Г. Г. като но този начин, фактическото обвинение е в достатъчна степен
конкретно и позволяващо на подсъдимите и техните защитници да организират
защитата си. дотолкова доколкото, предмета на делото е очертан, т.е.. в
конкретния случай липсват допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия
и на практика, оплакванията в тази насока касаят съществото на делото, иначе
казано, подлежат на обсъждане при решаване на въпросите визирани от
законодателя в разпоредбата на чл. 301 от НПК.
Аналогична е и ситуацията касателно
непосочване на точния размер на съставомерната облага целена от дейците -
достатъчно е от обективна и субективна страна, по делото да бъде установено, че
подсъдимите са извършили вменените им с обвинителния акт инкриминирани действия
като помагачи в съучастие с извършителя Г. именно с цел, да набавят за себе си
имотна облага - част от паричната сума която трафикираните чуждестранни
граждани са предоставили на неустановено по делото лице, също чуждестранен
гражданин, като нейния конкретен размер на практика се явява ирелевантен при извършването
на престъпна деятелност субсумируема под нормата на чл. 281, ал. 2, т. 1, пр.
1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
Следва да бъде споделен и сторения от
страна пети състав на първоинстанционния съд извод, че определените по
отношение на двамата подсъдими мерки за неотклонение към настоящият момент се
явяват съобразени с разпоредбата на чл. 57 от НПК и по делото не са налице
обстоятелства обуславящи недвусмислено, необходимостта, от изменението им в
по-леки.
С оглед на гореизложеното, частните жалби
се явяват неоснователни поради което, следва да бъде постановено определение, с
което обжалвания първоинстанционен акт бъде потвърден, а делото върнато на
същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по н.о.х.д. № 177 / 2019 год. по описа на Районен съд – Е. П..
Воден от горното и на основание чл. 345,
ал. 2 от НПК, С. О. СЪД, наказателно отделение, смесен въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 02. 10.
2019 год., постановено по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК по н.о.х.д. № 177 / 2019
год.
по описа на Районен съд – Е. П. и ВРЪЩА делото на същия състав на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Членове: 1.
2.