Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14075
по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу Д.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** на обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 692,05 лева
/шестстотин деветдесет и два лева и пет стотинки/, представляваща задължение по
Договор за гаранция с № 307913 от 03.10.2015г. сключен между ***ЕООД и Д.И.И.,
във връзка с Договор за кредит № *** което задължение е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 25.05.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 116,74 лева /сто
и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва начислена за периода от 02.11.2015г. до 27.09.2016г., сумата от 391,20 лева /триста деветдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща гаранция по кредитната сделка, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7865/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че
вземането е възникнало по Договор за кредит ***от 3 октомври 2015 г. между
„*** и Д.И.И..
Излага, че подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези
посочени в Общите условия.
Твърди, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 1328.27 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора в размер на 277.37 лева, за срок от 360 дни.
Сочи,
че на 03 октомври 2015 г. г. между Д.И.И. и „*** е сключен Договор за гаранция с №
***
Твърди, че съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор
за гаранция
№ ***, сключен между Д.И.И. и „***, кредитополучателят се е задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 614.29 лв. След
приспадане на извършените частични плащания ищецът претендира сумата от 391.20
лв. като гаранция.
Ищецът
твърди, че Д.И.И. не е изпълнил договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ***ЕООД. Вследствие на
това, Дружеството-гарант ***ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към
„*** което е встъпил в правата на кредитор.
Сочи, че датата на последна вноска по кредита е била
на 27 септември
2016 г. и вземането е изискуемо в пълен размер след
тази дата.
Ищецът твърди, че на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *** (цесионер) и ***ЕООД (цедент) с регистрационен № ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за кредит, ответникът е извършвал плащания в размер на 1019.94 лв. Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения от
съда особен представител изразява становище за неоснователност на иска.
Ответникът счита, че не е ясно посочено от ищеца при отпуснат кредит в размер
на 800 лева, как е формирана претендираната сума от
1328,27 лв. Прави възражение за съществуване на
договорни отношения между страните по договор за кредит. Прави възражение за недействителност на
договора, като нарушена предписаната от закона форма: формат, размер и
шрифт. Възразява относно посочения размер
на кредита, като не е посочен размер на гаранция за усвояването му . Счита, че
липсва уговорен лихвен процент по кредита, годишен процент на разходите, липсва
погасителен план. Прави възражение за нарушаване изцяло разпоредбата на чл.11,ал.1, т.12,т.20 от ЗПК.
Излага, че липсват представени
Общи условия към договора за кредит подписани от страните, като същите са
неясни. Счита, че липсва предвидена
възможност договора за кредит да бъде прехвърлен, поради което договора за
цесия счита за недействителен. Прави възражение за противоречие с добрите нрави
и неравноправни клаузи. С оглед на което моли иска да бъде отхвърлен.
На осн.
чл. 218 ГПК е конституирано като помагач на
ищцовата страна- "А.з.с.н.в." ЕАД .
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 7865/18 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ООД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 692,05 лева /шестстотин деветдесет
и два лева и пет стотинки/, представляваща задължение по Договор за гаранция с
№ *** от
03.10.2015г. сключен между ***ЕООД и Д.И.И., във връзка с Договор за кредит № ***/03.10.2015г., което задължение е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от 01.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
25.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 116,74 лева /сто и шестнадесет лева
и седемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва начислена за
периода от 02.11.2015г. до 27.09.2016г., сумата от 391,20 лева /триста деветдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща гаранция по кредитната сделка, сумата от 33,46 лева /тридесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода от 28.09.2016г. до 17.05.2018г., сумата от 25 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща заплатена държавна
такса, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП.
С договор за придобиване покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. ***
п.л.с. и *** ООД, ведно с
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД ***и п.л.с.,като цедент и *** ООД ,цесионер потвърждават извършената цесия.
От заключението на вещото лице по назначената и приета от
съда ССЕ се установява, че сумата по кредита е 1328.27лв.Начина на получаване „сРау“, с дата на потвърждаване за получаване на заема
03.10.2015г.Дата на трансфер на гаранцията към ***ЕООД е 03.10.2015г. Размерът на дължимите суми към момента на
подаване на заявлението и към изготвяне на заключението е 692.05 лв. главница, 116.74 лв. договорна лихва за
периода от 27.09.2016г.-25.05.2018г.,гаранция 391.20 лв. и законна лихва върху
главницата 116.48 лв. за периода от 28.09.2016г.-25.05.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за кредит и гаранция.
Исковете по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в при спазване
изискванията на чл.
415, ал. 1, т. 1 вр. чл.
415, ал. 4 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича
се сочи договор за гаранция с № 307913 от 03.10.2015г. във връзка с договор за кредит № 307913/03.10.2015
г., сключен между *** ЕООД и Д.И. по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние.
В подкрепа на така заявените
твърдения е представена извадка от програмен продукт в табличен вид /л. 6/,
който не носи подпис на нито една от страните по делото, в което е посочена
дата на заявка – 03.10.2015 г., размер на отпуснатия кредит – 1328,27 лв., срок
на кредита – 360 дни и лихва по него от 184 лв., информация за заявителя, чрез
посочване на трите му имена, адрес и телефон, както и дата и час на
предоставяне на заема – 03.10.2015 г. и начина на получаване на сумата –„ сРау“.
Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Съгласно чл.
7 от ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал. 2 на
същия член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна
по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното,
правоотношението между "***
и ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 18
от ЗПФУР предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от
същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за
сключване на договора. За доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага
Законът за електронния документ и електронен подпис (сега Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги).
При твърдени от ищеца
облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, между "*** и ответника, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат
изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 10
от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което
според настоящият съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.
По делото липсват електронни
записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че
волеизявленията на страните по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
307913/03.10.2015 г. са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се
претендира от ищеца. Съгласно чл. 2
и чл. 3
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/
ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията/ редакция ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от
7.10.2001 г.). Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) №
910/2014. Посочения регламент определя електронният документ като всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., електронното
изявление, се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Според посочената разпоредба "електронен
подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).
Във връзка с изложеното
дотук, съобразявайки се и с практиката на ВКС по този въпрос, съдът намира, че
не е налице валидно сключен договор за заем.
В тежест на ищеца по делото е
да установи както сключването на договор за кредит № 307913/03.10.2015 г. между
потребителя и "***
" ЕООД, така и валидно възникнало между "***. " ЕООД и ***. правоотношение по договор за
поръчителство /гаранция/ № ***
от 03.10.2015 г.
Съгласно чл.
138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в
писмена форма. Следователно за наличие на договор за поръчителство следва да се
съди от съставения за тази цел писмен договор.
По делото е представен
документ, озаглавен "Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/,
който не носи подпис на страните, които се твърди да са го сключили - "***"
ЕООД и клиента. Така представеният документ не е годно доказателствено
средство да установи положителните твърдения за сключен договор за поръчителство
/гаранция/, поради което този факт, съдът приема за недоказан по делото.
Предвид изложеното, съдът
приема, че в патримониума на. "*** " ЕООД не са възникнали
вземания, които произтичат от сключен договор за кредит № ***/03.10.2015 г. между Д.И.И. и дружеството по реда на ЗПУФР, които са погасени чрез
плащане от поръчителя "***" ЕООД по договор за гаранция от 307913 и
които са прехвърлени в патримониума н.а.з.к.н.п.з.
ЕООД с договор за цесия.
Не се установява и
получаването на заемната сума от заемополучателя-ответник
в настоящото производство.
Предвид изложеното съдът
счита, че от събраните по делото доказателства не се доказа, че между "***" и ответника е сключен договор с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че ответникът е получил
заемната сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен на това основание.
При това положение не следва
да бъдат преценявани договора за цесия и надлежното уведомяване на ответника.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД, но не и в хипотезата, когато това уведомление е получено от
назначения на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител на длъжника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Д.И.И., ЕГН **********, с адрес ***
иск за приемане на установено в отношенията между страните, че
Д.И.И., му дължи сумата от 692,05 лева /шестстотин деветдесет и
два лева и пет стотинки/, представляваща задължение по Договор за гаранция с №
307913 от 03.10.2015г. сключен между ***ЕООД
и Д.И.И., във връзка с Договор за кредит № ***/03.10.2015г., което
задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с договор за цесия от
01.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
25.05.2018г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
от 116,74 лева /сто и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
договорна лихва начислена за периода от 02.11.2015г. до 27.09.2016г., сумата от
391,20 лева /триста деветдесет и един лева и двадесет стотинки/,
представляваща гаранция по кредитната сделка,
за които суми е издадена Заповед № 3821 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
7865/2018г. по
описа на ВРС.
Решението е постановено при
участието в настоящото производство на трето лице- помагач на страната на
ищеца-"А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: