Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 55, 09.09.2019 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: И. Василева
Прокурор: Н. Казаков
Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов
ВНОХД № 113 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адв. и Г. от САК повереник на частния обвинител А.Х.Я. *** срещу присъда № 37/03.04.2019 год. постановена по НОХД № 155/2018 год. по описа на ОРС, с която подс. Х.Х.Х. е бил призната за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал.1 от НК.
В жалбата и допълненията към нея са подробно е развито, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията за всестранно, пълно и обективно изследване и анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на едни свидетели, а на друга част не е кредитирал. Посочва се, че е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен, като се моли същият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление.
В съдебно заседание възз. А.Я. редовно призована не се явява, за нея адв. И.Г. се явява. Поддържа жалбата си и допълнението към нея. Мили подсъдимият да бъде признат за виновен, алтернативно да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане, като не посочва на какво основание.
Въззиваемата страна подс. Х.Х. редовно призован не се явявя, за не го с адв. Ст. А., взема становище за неоснователност на жалбата. Счита присъдата на РС – Омуртаг за правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че въззивната инстанция следва да обсъди постановения от РС – Омуртаг съдебен акт.
Съдът, след преценка на оплакванията
в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314,
ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна РС е приел, че на 22.02.2008 год. подс. Х. закупил недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, ведно с построена в него масивна едноетажна сграда с предназначение търговски обект, като сделката била изповядана пред нотариус. Имота се намирал в гр. Антоново. На 05.03.2008 год. подс. Х. сключил договор за банков кредит с „Банка ДСК“ за сумата от 25 000 лева, като договора бил обезпечен с договорна ипотека върху горепосочения имот, учредена и вписана на 06.03.2008 год.. Поради закъснение при обслужване на кредита и плащане на месечните вноски от страна на Х., банката образувала заповедно производство срещу него и получила заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 02.12.2013 год. въз основа на които било образувано изпълнително дело срещу подс. Х. за събиране на изискуемия остатък от кредита. В рамките на това изпълнително дело в полза на банката кредитор била наложена и вписана на 27.07.2015 год. и възбрана върху ипотекирания имот. Хронологично във времето последвало:
- сключеното на 05.11.2015 год. между банката – кредитор и Х. – длъжник споразумение, по което срещу поето от подсъдимия задължение за погасяване на определено число на определена месечна сума банката се задължила в 3-дневен срок да поиска спиране на образуваното ИД. В същото е отразено, че дължимият остатък по кредита е в размер на 23 794.30 лева;
- на 27.09.2016 год. е сключено ново споразумение между банката кредитор и Х. – като длъжник, в което е договорено, че остатъка по кредита е в размер на 18 717.25 лева, като отново срещу поетото от подс. задължение за погасяване на определено число на определена месечна сума банката се задължава в 3-дневен срок да поиска спиране на образуваното ИД;
Около месец преди сключване на последното споразумение свидетелите А.Я. и съпруга и Е.Ф., които желаели да си закупят собствен имот жилищен имот в България, разбрали, че подсъдимия има намерение да продаде този имот. Подс. Х. предложил продажна цена от 30 000 лева, но в процеса на разговора склонил да им го продаде за сумата от 28 000 лева, която сума да бъде платена разсрочена в рамките на две години, тъй като двамата съпрузи нямали възможност да я платят изцяло и им трябва време да я осигурят. В рамките на следващите 2 дни, и по конкретно на 29.08.2016 год. подс. Х. и свидетелите Я. и Фараг посетили св. С.Й. – нотариус с кантора в гр. Омуртаг. В кабинета на нотариуса в присъствието на св. Ибрямова ( фактическа съпруга на подс.) те обяснили, че искат да сключат предварителен договор за продажба на процесния имот. Св. Й. прегледала представените и документи и им обяснила, че подс. е собственик на ½ идеална част от дворното място, и след като те заявили, че са категорични в желанието си да сключат предварителен договор за покупко-продажба, нотариуса уточнил с тях основните каузи на договора като имот, цена, условия на плащане, неустойки. Наред с това нотариус Й. разяснила на страните, че предвид договорената продажна цена, всички вноски от същата задължително следва да бъдат платени по банков път. Същата обяснила, че с този договор купувача не става собственик, а едва след цялото си задължение за плащане покупната цена предстои изповядване на сделката по нотариален ред. След изявлението на страните, че са платили първата вноска от уговорената цена, нотариус Й. вписала в договора, че сумата от 13 000 лева е платена по банков път в деня на подписване на договора, като лично тя не проверила верността на това твърдение, тъй като при нотариално удостоверяване на подписи на предварителен договор нотариуса нямал задължението да проверява документи за направени плащания. По време на уточняване и изготвяне на договора от страна на купувачите- свидетелите Я. и Ф., не бил повдигна въпроса за наличие на тежести върху имота, поради което и към нотариуса не е направено искане от тяхна страна да извърши справка за такива тежести. Бил сключен и подписан предварителен договор от 29.08.2016 год. по силата на който подс. Х. обещал за продаде на А.Я. описания в договора имот за сумата от 28 000 лева. Относно плащането на договорената цена страните се споразумели за разсрочено плащане. В договора били вписани задълженията на продавача и купувача. В чл.2.2. от договора е обективирана декларация на продавача, че в момента собствеността на имота или части от него не е прехвърлена на други лица, същият не е ипотекиран или заложен, няма наложена възбрана за разпореждане, няма неприключени делбени, бракоразводни и др. дела и съдебни спорове, касаещи собствеността му, както и второстепенни тежести като: имотът в момента е отдаден под наем, има малолетни и непълнолетни съсобственици. В чл.41.1 е договорено взаимно задължение на страните да сключат окончателен договор в срок до 31.12.2018 год. пред нотариус. В чл.4.2. е посочено, че имота ще бъде освободен и владението му предадено на купувача „днес при подписване на настоящия договор“. Били предвидени различни каузи при неизпълнение и промяна на каузите в договора. Страните били запознати със съдържанието на договора и подписали същият, след което нотариуса удостоверил подписите им. Още същият ден вечерта подс. Х. предал ключовете на имота на св. Я., като по този начин и предал и владението на имота. Около една седмица след сключването на договора подс. изпратил чрез сина си св. А.А. по месинджър номера на банковата си сметка до св. Я., за да може последната да превежда вноските от покупната цена по тази сметка съгласно предвидения в договор начин на плащане по банков път. След около една седмица на 12.09.2016 год. св. Я. превела по банков път сумата от 6 000 лева, а като основание посочила „доплащане за закупуване на имот“. Издадената за това плащане вносна бележка е единственото писмено доказателство за плащане на пари по договора от страна на св. Я.. Около седмица след направеното плащане св. Я. дочула от познати, че имотът, който тя възнамерявала да закупи, е ипотекиран. Първоначално свидетелка не обърнала внимание, но след като и нейна близа родственица и казала същото, решила да провери. В същият период св. Хасан Айтенов Х. провел телефонен разговор с подсъдимия и му казал, че имотът е ипотекиран, на което подсъдимия възразил като отговорил, че имотът е чист и ако открият вписани тежести той щял да им даде 500 евро. През месец февруари 2017 год. св. Я., придружена от св. Х. Х. и съпругата му А. Х. посетили „Банка ДСК“ – Омуртаг, от където им казали, че имотът е ипотекиран. След това тя проверила и в Служба по вписванията в гр. Омуртаг като и от там разбрала, че върху имота има вписани тежести. След като получила посочената информация св. Я. се отказала от покупката на имота и не превела повече пари по сметката на подсъдимия. Същата започнала да обвинява чрез писания по интернет подсъдимия затова, че и не и казал за наложените тежести върху имота. От своя страна подс. продължил да предлага на св. Я. изпълнение по сключения предварителен договор с намерението да погаси с платените от св. Я. пари кредита си към банката и да заличи тежестите върху имота, след което да прехвърли на свидетелката имота, чист от тежести. До компромис между страните не стигнало и така изпълнението ми било преустановено от страна на св. Я..
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимият е извършила престъпленито, за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство
Следва да се посочи, че тази фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателственият анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
В допълнението към жалбата и основният въпрос по делото е: премълчаването от страна на подс. Х. при воденото на преговорите с частния обвинител Я., и впоследствие след прочитането на предварителния договор от страна на нотариуса при подписването му, осъществява ли състава на чл.209, ал.1 от НК.
Видно от нормата на чл.209, ал.1 от НК, ще е налице измама, когато деецът, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение. Така посоченото води до извода, че измамата е с два предмета – измамено лице и причиняване на щета на това лице. За да е налице измама следва измаменото лице да се е разпоредило със свое или чуждо имущество под въздействието на деецът на престъплението. Заблуждението както посочва теорията и практиката е налице, когато се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността. Изпълнителното деяние както правилно е посочил първостепенният съд се осъществява само чрез действие. От субективна страна е необходимо деецът да действа с пряк умисъл и с користна цел. Т.е. той следва да предвижда, че в следствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, и ще се разпореди с владеещо от него имущество в негова полза.
В посочената и неоспорена фактическа обстановка от страните се установява по безспорен начин, че подсъдимият не е въвел с активни действия ( убеждаване, заявяване или др.), че имота не е обременен с тежести. Премълчаването от страна подсъдимия, че имота е обременен с такива, не е активно действие, с което да е заблудена Я.. Още повече, че самият подсъдим след подписване на предварителния договор веднага е предал владението на имота, а на следващият ден е погасил част от заема в размер на 4800 лева. От така посоченото е видно, че е имал намерение да покрие кредита и да предаде имота не обременен с тежести. След като Я. разбрала, че имота е ипотекиран, той (подс.) продължил да настоява да се изпълнят клаузите по договора ( най вече плащането), с уверението, че след покриване на заема имота ще и бъде прехвърлен окончателно без такива. От така посоченото е видно, че липсва от субективна страна намерение у подсъдимия намерение да не прехвърли собствеността на имота. Не е налице осъществяване и обективна страна състава на престъплението тъй като, както се посочи по-горе, липсват активни действия от негова страна да въведе в заблуждение (каквото обвинение е повдигнала районна прокуратура с ОА) частния обвинител Я..
След като престъплението не е доказано от обективна и субективна страна
правилно и законосъобразно първостепенния съд е признал за невинен подс. Х. и
го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.209, ал.1 от НК.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
При
служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата
инстанция счита, че не са налице
основания, налагащи отменяване или
изменяване на обжалваната присъда. Същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 37/03.04.2019 год. постановена по НОХД № 155/2018 год. по описа на РС – Омуртаг, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.