РЕШЕНИЕ
№ 1183
гр. Варна, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202339 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „* 2001“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-013444
от 24.03.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
за нарушение по чл.224, ал.1, вр. чл.128, т.2, вр. чл.228, ал.3 КТ, на въззивника е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено. Оспорва
твърдяното нарушение като изтъква, че дължимото на работника А. С. обезщетение за
неползван отпуск е изплатено, за което издаден документ - РКО от 17.09.2020 г. за сумата
91.50 лв. Твърди също, че В НП не е посочена датата, на която е извършена проверката,
което е от съществено значение за изчисляване на сроковете по чл.34 ЗАНН и че срока за
съставяне на АУАН е изтекъл. Твърди, че липсват доказателства, налице ли е неизползван
платен годишен отпуск за А. С. и за какъв срок лицето е имало право да получи
обезщетение. Твърди също, че наложеното наказание е несъразмерно на тежестта на
нарушението. Претендира възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
През м. 01.2021 г. по повод постъпила жалба за неплащане на трудови
възнаграждения в срок, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свидетелите М.Д. и К.Д., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от
въззивника „С Ту. 2001“ ЕООД, при която въз основа на представени документи било
установено, че за лицето А. Сухих липсват представени доказателства, както за ползван
1
платен отпуск, така и за изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по
прекратено със Заповед №834 от 15.09.2020 г. трудово правоотношение по Трудов договор
№1406 от 20.07.2020 г. При справка в представена разчетно-платежна ведомост за м.
септември 2020 г. била констатирана липса на начислено обезщетение за А. С.. При тези
констатации, спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-013444 от 18.03.2021 г. за
нарушение по чл.224, ал.1, вр. чл.128, т.2, вр. чл.228, ал.3 КТ, редовно връчен на
представляващ дружеството, който вписал, че има възражения и не е съгласен с
констатациите в акта. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени такива. Въз основа
съставения АУАН и като възприел описаната в същия фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, административнонаказващия орган издал процесното НП, с което
наложил на дружеството имуществена санкция в размер 5000 лв.
Въззивникът е представил РКО от 17.09.2020 за платена А. С. сума 91.50 лв за
обезщетение по чл.224 КТ за три дни.
Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в
резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. Д. и К.
Д., така и от приобщените документи – молба вх.18919 от 22.03.2022 г., ведно със списък на
чужденци, регистрирани в Агенцията по заетостта от 24.07.2020 г., справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с придружително писмо
№033902001110542 от 20.07.2020 г., заключение СТМ „А. м.“ ЕООД, длъжностна
характеристика на длъжността „Работник кухня“, служебна бележка №32 от 20.07.2020 г.,
удостоверение за регистрация №030772001966581 от 05.06.2020 г., р.к.о, от 17.09.2020 г.,
писмо изх.№21046756 от 10.06.2021 г., НП №03-013444 от 24.03.2021 г., АУАН №03-013444
от 18.03.2021 г., известие за доставяне от 14.05.2021 г., писмо от 10.05.202 г., Трудов
договор №1406 от 20.07.2020 г., Заповед №834 от 15.09.2020 г., ведомост за заплати,
платежна ведомост за м. септември 2020 г., пълномощно, писмо изх.№21009274 от
23.02.2021 г., писмо изх.№21009273 от 23.09.2021 г., известие за доставяне от 17.03.2021 г.,
протокол ПР2103384 от 23.02.2020 г., писмо изх.№21007032 от 12.02.2021 г., писмо по ел.
поща от 11.02.2021 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, писмо по ел. поща от
27.01.2021 г., писмо вх.№21007180 от 27.01.2021 г., писмо изх.№21002500 от 19.01.2021 г.,
писмо по ел. поща от 05.01.2021 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, известие за
доставяне от 26.01.2021 г., писмо по ел. поща от 05.01.2021 г., Идентификационна карта на
„Стела Турс 2001“ ЕООД, заповед №0280 от 03.08.2010 г., както и представените с
въззивната жалба: разходен касов ордер от 17.09.2020 г. и протокол №2029270 от 10.12.2020
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени по чл.42 и чл.57 ЗАНН
досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични, описаните фактическите
обстановки в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото на въззивника нарушение – неизпълнение на задължението за плащане
2
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово
правоотношение на работника А. Сухих. Посочени са дата и място на нарушението както и
нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата, които според АНО
подкрепят възведеното обвинение. Поради изложеното до тук, съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице, поради което не споделя наведеното от въззивника възражение.
Конкретната дата на извършване на проверката от контролните органи не е
съществен реквизит от съдържанието на НП. Освен това по делото са налице данни за
извършена предходна проверка на дружеството, завършила с Протокол от 10.12.2020 г.
Видно обаче от същия, тази проверка не касае процесния период нито има констатации в
такава насока. Присъствени форми, ведомости и фишове за заплати за м. ноември,
релевантни за спора, предвид разпоредбата на чл.228, ал.3 КТ, са представени от
проверяваното дружество едва с молба от 27.01.2021 г. и то след няколкократно изискване
от проверяващите. Ето защо, следва да се приеме, че е спазен срокът по чл.34 за съставяне
на АУАН.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Основното фактическо твърдение по процесните АУАН и НП за неплатено
обезщетение за работника Артем Сухих за неползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение, се опровергава от приобщения документ РКО
от 17.09.2021 г., сочещ изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за три дни в размер
91.50 лв. Въззиваемата страна е оспорила съдържанието и авторството на подписа за
получателя А. Сухих по представения документ, но въпреки оспорването, надлежно
доказване за недостоверност на съдържанието и за неполагане на подписа за получател от А.
Сухих, не е проведено. Поради това, не е налице основание представения от въззивника
документ да не бъде кредитиран, с което твърдяното в АУАН и в НП нарушение се явява
недоказано и НП подлежи на отмяна като материално-правно неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, ВР. чл.143, ал.1 АПК и
с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат, чийто претендиран размер 600.00 лв надвишава незначително
установената минимална стойност 580.00 лв по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, въпреки отправеното от въззиваемата
страна възражение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013444 от 24.03.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.224, ал.1, вр. чл.128, т.2, вр. чл.228, ал.3 КТ, на „С. Т. 2001“ ЕООД гр. Варна, ЕИК , е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „С.
Т. 2001“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, сумата 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
3
АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4