Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 18.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        н.а.х.д. № 409  по описа

за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

И.Л.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б. - САК е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 311 / 05.10.2018 г. издадено от Началник група „ОП“ към РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съда  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Б. – САК, който поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробни доводи.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 311 / 04.10.2018 г., че на 04.10.2018 г. около 20.10 часа в гр. К., на ул. „С.“ № 68, при извършена полицейска проверка за документ за самоличност – лична карта, жалбоподателят не представя такъв и по този начин е нарушил чл. 6 от ЗБЛД.

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група „ОП“ към РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 311 / 05.10.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80 т. 5 от ЗБЛД е наложил на И.Л.З., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите С.И. С.и А.М.С. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля на жалбоподателя    М.Г.Х., който е бил очевидец на задържането на жалбоподателя и отвеждането му в РУ – гр. К..

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.12.2018 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 5495 / 31.12.2018 г. / пощенско клеймо 27.12.2018 г. /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

С установеното поведение на жалбоподателя от АНО се претендира допуснато нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за българските лични документи / ЗБЛД /  гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, “да удостоверят своята самоличност”. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от същия закон : „документите за самоличност удостоверяват самоличността”, но според разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба: „самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон”.

           Като е описал в акта за установяване на административно нарушение № 311 / 04.10.2018 г., че нарушителят „не представя документ за самоличност – лична карта”, актосъставителят оставя контролната инстанция с убеждението за ограничаване на възможността на нарушителя да изпълни задължението вменено му с чл. 6 от ЗБЛД, а именно да удостовери самоличността си, което съобразно отразеното по - горе може да бъде сторено и с документи различни от документите за самоличност / заместващи ги документи или други документи определени в закон /. Видовете документи за самоличност са посочени в чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД изброително, като личната карта е един от тях.  Наказващият орган от своя страна, въпреки наличието на правомощия съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАН, не е отстранил тази слабост в съставения АУАН, и в оспореното Наказателно постановление е описал нарушението в обстоятелствената част на НП по идентичен с АУАН начин като посочва, че при „ ... извършена полицейска проверка не представя документ за самоличност..”. 

           Така описаното бездействие, освен че разширява кръга на обстоятелствата, като включва във фактическата обстановка нови такива / лична карта / невключени в АУАН, което обстоятелство е абсолютно недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение, на следващо място отново не сочи в пълнота допустимите способи за удостоверяване на самоличността, които освен лична карта и заместващи я документи, включват и всички останали документи за самоличност, изброени подробно в разпоредбата на чл.13 и чл.14 от ЗБЛД.

            На следващо място в АУАН не е отразено и обстоятелството на кого и пред кого лицето не е представило документа си за самоличност. Очевидно това не е актосъставителят, който надлежно е отразил личните данни на лицето в АУАН. Не отразяването на обстоятелството пред кой жалбоподателят не е удостоверил самоличността си е съществено нарушение, доколкото това обстоятелство е съществен елемент от разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Единствено при поискване от компетентно длъжностно лице, определено със закон гражданите са длъжни да удостоверят самоличността си. Тази слабост отново не е преодоляна с оспореното НП, в което е отразено, че нарушението е извършено „при полицейска проверка, като лицето не представя документ за самоличност / лична карта /, с който да удостовери самоличността си“. .

           Горните нарушения са резултат от неправилно отразяване на хипотезата на посочената като нарушена в АУАН норма, а именно чл.6 от ЗБЛД. Нарушението на същата се състои в “не удостоверяване на самоличността при поискване от компетентни длъжностни лица, определени със закон”.  Административно-наказателната отговорност е конкретна и следва да се носи за конкретно нарушение. НП в описателната си част следва да наподобява формата и съдържанието на присъда, като описателната част на допуснатото нарушение следва да съответства на диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителят, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил, В настоящия случай, отразените в АУАН и НП обстоятелства не съответства на диспозицията на самия чл. 6 от ЗБЛД, който както бе посочено по - горе вменява задължение на гражданите единствено при поискване от компетентни длъжностни лица, да удостоверяват самоличността си и то не с конкретни, изисквани от органите документи за самоличност, а с всички допустими от ЗБЛД такива.

         Също така от приложените по делото доказателства / протокол за личен обиск и декларация за задържано лице / е видно, че на 04 .10.2018 г. в 19.45 ч. наказващият орган вече е разполагал с пълни данни за самоличността на жалбоподателя и не се е съмнявал в тях. 

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 311 / 05.10.2018 г. издадено от Началник група „ОП“ към РУ – гр. К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 311 / 04.10.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ  изцяло  наказателно постановление № 311 / 05.10.2018 г. издадено от Началник група „ОП“ към РУ – гр. К.,  с което на И.Л.З., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД административно наказание : „Глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лева, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                      

                                                               

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :