Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Стоян Колев
като разгледа
докладваното от съдията Стоян Колев адм. дело № 2219 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 294 и сл. от АПК.
Образувано по жалба от П.Х.Т., ЕГН **********, с
пост. адрес *** чрез адв. Х.С.Я., срещу действия на органа по изпълнението -
Началника сектор Варна при РДНСК Североизточен район, обективирани във
Възлагателно писмо № ВН-257-03-642 от 28.09.2020 г. за принудително изпълнение
на Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017 г. на началника на РДНСК -Варна за
принудително премахване на незаконен строеж представляващ „Пристройка с
приобщаване на част от две открити тераси към aп. 13, разположен на пети етаж -
кота +10,7Ом., в жилищна сграда, находища се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***.
гр. Варна, с адм. адрес - гр. Варна, ул. “***“.
В жалбата се сочи, че на 07.10.2020 год. на
жалбоподателя е връчено писмо № ВН-257-03-642 от 28.09.2020год. на Началника на
ДНСК, с което го уведомяват, че принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-СИР-3/30.05.2017год., на Началника на РДНСК-Североизточен район за
премахване на незаконен строеж: „Пристройка с приобщаване на част от две
открити тераси към aп. ***, разположен на пети етаж - кота +10,7Ом., в жилищна
сграда, находища се в УПИ ***, кв.*** по плана на *** м.р. гр. Варна, с адм.
адрес - гр. Варна, ул. “***“ ще започне от 10 часа на 12.10.2020 год. до 17:30
часа на 23.10.2020 год.. Налага твърдения, че не му е била връчвана покана за
доброволно изпълнение по смисъла на чл.277 ал.1 АПК и чл. З от Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол за премахване на строежа. Сочи, че органът по изпълнението
не е представил доказателства за извършено предварително проучване относно
начина и необходимите средства за изпълнение на премахването, съгласно
предвиденото в чл.5, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001 г. на МРРБ и не било изяснена
необходимостта от изготвяне и одобряване на конструктивно становище-проект за
безопасно премахване на незаконния строеж. Твърди несъобразяване с разпоредбата
на чл. 272, ал.2 от АПК предвиждаща влизане или оставане в жилище без
съгласието на неговия обитател да се допуска само с разрешение на съдия от
административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз
основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде
осъществено по друг начин. Молят действията на органа по изпълнението да бъдат
отменени. Не претендират разноски по делото. В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, не
изразяват становище по същество на жалбата.
Ответникът по жалбата - Началника на РДНСК - Варна, в
писмено становище оспорва жалбата. Сочи, че действията на органа по
изпълнението, обективирани във Възлагателно писмо № ВН-257-03-642 от 28.09.2020
г. за принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017 г. на
началника на РДНСК -Варна, което е издадено на основание влязла в законна сила
заповед за премахване на незаконен строеж. Оспорва твърдението на жалбоподателя,
че не му за нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение на заповедта.
Сочи се, че до жалбоподателя е отправена покана за доброволно изпълнение изх.№
РП- 199-00-651/20.08.2019г., изпратена с писмо изх.№ РП-199-00-652/20.08.2019г.
която върнала като непотърсена, поради което същата е обявена по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ и чл. 61 от АПК. Посочено е още, че в 14 дневния срок не е извършено
доброволно премахване на незаконния строеж, поради което съгласно изискванията
на закона е престъпено към принудително изпълнение на влязлата в сила заповед
за премахване на незаконен строеж. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Оспорва искането за спиране на изпълнението на заповед № ДК-02-
СИР-3/30.05.2017г. на началника на РДНСК-Североизточен район с доводи за липса
на доказателства, че изпълнението ѝ би могло да причини на жалбоподателя
значителна или трудно поправима вреда. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017г. на началника
на РДНСК-Североизточен район е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Пристройка с приобщаване на част от две открити тераси към aп.***, разположен
на пети етаж - кота +10,7Ом., в жилищна сграда, находища се в У ПИ *** по плана
на *** м.р. гр. Варна, с адм. адрес - гр. Варна, ул. “***“
С Решение №1006/11.05.2018г. по адм. дело
№2951/2017г. по описа на АС-Варна, потвърдено с Решение №7796/23.05.2019г., по
адм. дело №9179/2018г. на ВАС подадената от П.Х.Т. жалба срещу заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017г.
на началника на РДНСК-Североизточен район е отхвърлена като неоснователна.
С писмо изх.№ РП-199-00-652/20.08.2019г., съобразно
разпоредбата на чл.277, ал.1 от АПК, до П.Х.Т., е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх.№ РП- 199-00-651 /20.08.2019г. Видно от писмо с
обратна разписка, приложено към АП, същата се е върнала като непотърсена. Видно е от приложените към преписката
констативни протоколи, служители на РО НСК-Варна са провели процедура по лично
връчване на поканата за доброволно изпълнение, и тъй като Т. не е открит на
административния адрес, са били приложени разпоредбите на чл. 61 от АПК и
параграф 4 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от съобщение № 3/22.10.2019г., чрез
публикуване на интернет страницата на ДНСК, че покана за доброволно изпълнение
изх.№ РП-199-00- 651/20.08.2019г. е съобщена на П.Х.Т. по реда на чл. 61 от АПК
и § 4 от ПЗР на ЗУТ.
На 05.12.2019г. от служители на РДНСК Варна е
съставен Протокол - Приложение № 1 към чл. 4, ал.1 от Наредба № 13/2001г., от
който е видно, че строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение..
На 06.01.2020г. от служители на РДНСК Варна е
съставен Протокол - Приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за
предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на
незаконния строеж. На 15.09.2020г. е сключен Договор № ФО-13-4, с който на
„ПОЛИ-ЙОРД“ ЕООД е възложено извършване на принудителното изпълнение на
влязлата в сила заповед № ДК-02-СИР- 3/30.05.2017г. на началника РДНСК-Североизточен
район.
С писмо изх.№ ВН-257-03-642/28.09.2020г. на началника
на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на заповед №
ДК-02-СИР-3/30.05.2017г. на началника на РДНСК- Североизточен район да се
извърши от 10,00ч. на 12.10.2020г. до 17.30ч. на 23.10.2020г. Същото е съобщено
и връчено лично на П.Х.Т. на 07.10.2020г., което е удостоверено с подписа му.
Съгласно чл. 294 от АПК, на обжалване подлежат
постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението като
право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите
лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него - чл. 295 АПК. Съгласно чл. 296, ал. 1 АПК, жалбата се подава чрез органа по изпълнението
до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За
третите лица срокът тече от узнаване на действието. От приложените по
доказателства безспорно се установява, че жалбата е подадена от надлежната
страна, в законоустановения 7 дневен срок от деня на съобщението на 07.10.2020
г., при наличието на правен интерес. С оглед на горното, съдът намира жалбата
за ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017
г. на началника на РДНСК- гр. Варна, с която е наредено премахването на
незаконен строеж, представляващ „Пристройка с приобщаване на част от две
открити тераси към aп. 13, разположен на пети етаж - кота +10,7Ом., в жилищна
сграда, находища се в У ПИ *** по плана на *** м.р. гр. Варна, с адм. адрес -
гр. Варна, ул. “***“ е влязла в законна сила на 23.05.2019 г. Не се оспорва и
факта, че жалбоподателят е собственик на недвижимия имот, находящ се в разположен
на пети етаж - кота +10,7Ом., в жилищна сграда, находища се в У ПИ *** по плана
на ***м.р. гр. Варна, с адм. адрес - гр. Варна, ул. “***, така и на определения
за премахване незаконен строеж.
За да пристъпи към принудително изпълнение на
посочената по-горе заповед административният орган по изпълнението, е изпратил
покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017
г. на началника на РДНСК- гр. Варна, с която е наредено премахването на
незаконен строеж, връчени по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, както и по реда на
чл. 61, ал.3 от АПК, както и след констатация, че извършителят не е премахнал
доброволно незаконния строеж.
Жалбоподателят оспорва действията на органа по
изпълнението като сочи, че същите са незаконосъобразни, с оглед на това, че са
извършени в нарушение на процесуалните правила, поради което иска същите да
бъдат отменени. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение не му е връчена по
надлежния ред, както и съобщението за определената дата и час на принудителното
изпълнение.
На второ място възразява за липса на извършено
предварително проучване относно начина и необходимите средства за изпълнение на
премахването, съгласно предвиденото в чл.5, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001 г.
на МРРБ и липса на изяснена необходимостта от изготвяне и одобряване на
конструктивно становище-проект за безопасно премахване на незаконния строеж.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Поканата за доброволно изпълнение представлява
действие на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК. С нея се започва
изпълнителното производство, в нея се посочва изпълнителното основание и начина
на изпълнение. Поканата поражда задължение за адресата да извърши конкретни
действия за изпълнение на влезлия в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на основание влязлата в законна сила Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017
г. на началника на РДНСК- гр. Варна, с която е наредено премахването на незаконния
строеж, на жалбоподателите е изпратена покана за доброволно изпълнение, с изх.
№ РП- 199-00-651/20.08.2019 г. с писмо с обратна разписка. Същата е върната от пощенския
оператор с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Писмото е
изпратено по постоянен адрес на жалбоподателя. При наличие на изпълнително
основание, задължение на органа по изпълнението е да започне изпълнително
производство с отправяне на покана за доброволно изпълнение. Това действие на
органа по изпълнението е законосъобразно и няма основания за отмяната му.
Действието е законосъобразно и по отношение на адресата. Видно е от влязлата в
сила заповед за премахване, че адресат на задължението за премахване на
постройката е лицето собственик и извършител на строежа. На същия лица, настоящ
жалбоподател, е изпратена и поканата за доброволно изпълнение, така както е
наредено във влязлата в сила заповед.
Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ съобщенията от
компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по
неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на АПК.
Второто изречение на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване, чрез
залепването на съобщение на недвижимия имот и на видно място в общината само по
отношение на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване
на заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че
лицето е "отсъстващо" по смисъла на § 4, ал. 1, изр. второ от ДР на
ЗУТ и по отношение на него не е могъл да се приложи редът за уведомяване по
АПК.
Покана
за доброволно изпълнение с изх. № РП-199-00-651 /20.08.2019 г. е издадена, на
основание чл. 277, ал. 1 от АПК като съдържа изискуемите реквизити, съгласно
разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от АПК. За връчването на същата лично на
жалбоподателя са извършени посещения на административния му адрес и на адреса
на имота в който е извършено незаконното строителство. Тези посещения са
документирани с КП от 22.10.2019 г. и 11.11.2019 г. като същият не е открит на двата
адреса. С оглед на това на 19.11.2019 г. поканата за доброволно изпълнение е
съобщена по реда на чл. 61, ал.3 от АПК, съгласно който, когато адресът на
някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения
от него адрес, съобщението се поставя на таблото, в Интернет страницата на
съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.
Няма данни по делото в административното производство
да е бил известен друг адрес на оспорващия, вън от посочения от него постоянен
адрес и този по местонахождение на незаконния строеж. Такива доказателства не
бяха представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство. С оглед на
това, съдът счита, че при отсъствието на жалбоподателя както на постоянния му
адрес, така в имота, в който се намира незаконния строеж, законосъобразно
поканата за доброволно изпълнение е съобщена по реда на § 4, ал.1 ЗУТ и чл. 61,
ал. 3 АПК - чрез залепването на съобщение върху входната врата на имота, в
който се намира строежа, на входната врата на административния адрес на лицето
и съобщаването й на определеното за това място в общината, които, обратно на
твърдението на жалбоподателите, са доказани със служебната бележка на двете
длъжностни лица от 22.10.2019 г. и 11.11.2019, както и от съобщение публикувано
на сайта на ДНСК на 19.11.2019 г.
В хода на настоящото съдебно производство не бяха
представени доказателства, които да опровергаят констатациите на органа по
изпълнението, че жалбоподателят не е пребивавал и не е намерен за лично
връчване на поканите за доброволно изпълнение на посочения от него
административен адрес. Независимо от дадената многократно възможност,
жалбоподателят не ангажира доказателства, нито отправя към съда доказателствени
искания за доказване на твърденията си в жалбата. От посочения в жалбата адрес
безспорно се установява, че жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Този е
адреса посочен от жалбоподателя в административното производство, както и в
жалбата до съда. В административната преписка са приложени безспорни
доказателства, че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес и,
същият е отсъстващо лице по смисъла на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ, с оглед на което
правилно и законосъобразно поканите за доброволно изпълнение са връчени по реда
на чл. 61, ал.3 от АПК и по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ.
Неоснователни и недоказани са и възраженията на
жалбоподателя, за липса на извършено предварително проучване относно начина и
необходимите средства за изпълнение на премахването, съгласно предвиденото в
чл.5, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001 г. на МРРБ и липса на изяснена
необходимостта от изготвяне и одобряване на конструктивно становище-проект за
безопасно премахване на незаконния строеж. От представените доказателства,
безспорно се установява, че след като органите по изпълнението са констатирали
липсата на доброволно изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017
г. на началника на РДНСК- гр. Варна, административния орган по силата на чл.
272, ал.1, т.1 от АПК, в качеството му на орган по изпълнението е съставил
Протокол - Приложение № 2 към чл.5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за
предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на
незаконния строеж. След извършеното проучване на 15.09.2020г. е сключен Договор
№ ФО-13-4, с който на „ПОЛИ-ЙОРД“ ЕООД е възложено извършване на принудителното
изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СИР- 3/30.05.2017г. на началника
РДНСК-Североизточен район. Едва след това с писмо изх.№
ВН-257-03-642/28.09.2020г. на началника на ДНСК е възложено принудителното
изпълнение на заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017г. на началника на РДНСК-
Североизточен район да се извърши от 10,00ч. на 12.10.2020г. до 17.30ч. на
23.10.2020г.
Съдът не споделя и повдигнатото от жалбоподателя
възражение за противоречие на започналото изпълнение на заповед №
ДК-02-СИР-3/30.05.2017г. на началника на РДНСК- Североизточен район с нормата
на чл. 272, ал.2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, влизане или оставане в
жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия
от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган,
въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде
осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от
страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение
не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено
или потвърдено от съд. В случая същата е неотносима по отношение на
законосъобразността на извършените до момента действия по изпълнението на заповед
№ ДК-02-СИР-3/30.05.2017г. на началника на РДНСК- Североизточен район, тъй като
все още не се е достигнало до фактическото премахване на незаконния строеж,
съответно не е възникнала необходимост от влизане в жилището на жалбоподателя
или на трето лице. Още повече, че няма данни за наличие на такава необходимост.
Освен това съгласието на обитателя на жилището в което е извършен строежа или
на съседно такова винаги може да бъде дадено, а при липса на такова, за органа
остава възможността да поиска и получи разрешение от административния съд.
По изложените съображения, при съобразяване на
наведените пороци в жалбата и при цялостна проверка за валидност, настоящият
състав приема, че атакуваните действия, извършени от органа по изпълнението са
законосъобразни - извършени са от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия и при спазване на административнопроцесуалните правила.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В жалбата е обективирано и искане за спиране
действията на органа по изпълнението. Съгласно чл. 280, ал.1 от АПК
изпълнителното производство се спира от изпълнителния орган по разпореждане на
съда в предвидените от закона случаи. Тази разпоредба не предвижда
самостоятелно основание за спиране на изпълнителното производство от съда.
Съдът може да го разпореди само в предвидените от закона случаи, като такъв е
случаят по чл. 297, ал.4 от АПК.
Съгласно цитираната разпоредба жалбата срещу действията на орган по
изпълнението не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването
на жалбата. В случая се касае за влязла в сила заповед за премахване на
незаконен строеж. По делото бе изяснено, че атакуваните действия, извършени от
органа по изпълнението ѝ са законосъобразни - извършени са от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на
административнопроцесуалните правила, поради което съдът намира, че с оглед
изхода на делото и предвид обстоятелството, че настоящото решение е
окончателно, искането за спиране е безпредметно и следва да бъде оставено без
уважение.
Ответникът по делото претендира разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение, каквото предвид неоснователността на жалбата
следва да бъде присъдено в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. 298, ал.4 от АПК, Административен
съд - гр. Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Т., ЕГН **********, с пост.
адрес *** чрез адв. Х.С.Я., срещу действия на органа по изпълнението -
Началника сектор Варна при РДНСК Североизточен район, обективирани във
Възлагателно писмо № ВН-257-03-642 от 28.09.2020 г. за принудително изпълнение
на Заповед № ДК-02-СИР-3/30.05.2017 г. на началника на РДНСК -Варна за
принудително премахване на незаконен строеж представляващ „Пристройка с
приобщаване на част от две открити тераси към aп. 13, разположен на пети етаж -
кота +10,7Ом., в жилищна сграда, находища се в УПИ ***, кв.*** по плана на ***
м.р. гр. Варна, с адм. адрес - гр. Варна, ул. “***“.
ОСЪЖДА П.Х.Т., ЕГН **********, с пост. адрес ***, да
заплати по сметката на РДНСК - Варна, сумата от 120.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:.........................