Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260029
гр.Бяла, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори граждански състав, в
проведеното на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря Мариета Й., като разгледа
докладваното от съдия Бонева гр.дело № 174 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „Кредит респект“ ООД, чрез пълномощник адв.М. против В.Й.Н.,
с предявен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.422 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответницата съществуването на вземане в полза на ищеца в
размер на 345.00 лв., представляващо дължима главница по издаден ИЛ въз основа
на несъдебно изпълнително основание /запис на заповед/, ведно със законната
лихва, считано от 16.09.2019г. -датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д.№ 832/2019г. по описа на БРС до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените разноски в
исковото и заповедно производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата представя отговор на исковата молба,с който счита, че ЗЗ
не притежава изискуемите от закона реквизити, както и че е не е бил предявен на
посочената в него дата. Посочва се, че е било налице каузално правоотношение,
задълженията по което е обезпечено с издаване на процесния запис на заповед, а
именно: договор за кредит , сключен между „Кредихелп“ООД като заемодател и
ответницата , като заемополучател. Оспорва датата, на която е записано, че ЗЗ е
предявен за плащане. Не оспорва, че подписа под датата е изпълнен от
нея но не е цифровото изражение на самата дата, на която е предявен ЗЗ.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 27.06.2017г. В.Й.Н., като издател на запис на
заповед е поела менителнично задължение в полза на „Кредихелп“ ООД като поемател
за сумата от 345.00 лв., с падеж на предявяване, която сума се претендира
изцяло в настоящото производство. Същата е прехвърлена с джиро на 19.08.2019г.
на „Кредит Респект“ ООД. На 17.09.2019г. последния е подал до РС-Бяла заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК въз
основа на процесния запис на заповед, по повод на което е било образувано
частно гражданско дело № 832/2019г. по описа на РС-Бяла, който е издал
заповед № 341/18.09.2019г. за изпълнение и изпълнителен лист, по силата
на който издателят на ценната книга В.Й.Н. е осъдена да заплати на заявителя „Кредит
Респект“ ООД сумата от 345.00 лв., представляваща парично задължение по запис
на заповед, издаден на 27.06.2017г., прехвърлен с джиро и предявен за плащане
на 22.07.2019г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 16.09.2019г. до окончателното плащане, както и направените разноски, в размер
на 480.00 лв. – платена държавна такса
и адвокатски хонорар.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са връчени на издателя на 21.01.2020г.
Издателят е подал възражение по чл.414 ГПК на 30.01.2020г.,
т. е. в законоустановения срок.
На основание чл.415, ал.1 ГПК, с разпореждане от 04.02.2020г.
съдът е указал на заявителя в заповедното производство да предяви иск за
съществуването на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на заявителя на 18.02.2020г.
Установителният иск по чл.415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК е предявен
в законоустановения срок – на 16.03.2020г., видно от приложената куриерска справка
по ч.гр.д.№832/2019г. на БРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно дадени в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя
от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание
запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен
от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При
въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и
са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването,
съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното
решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако
страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа
на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във
връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в
мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното
правоотношение, независимо от коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да
разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване
на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Според приетото в
т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива
съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е
издаден записът на заповед от ответника. При въведено твърдение на ищеца с
исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по
което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът
на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед
спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова
твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на
доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното,
съответно за отричаното право.
След постановяване на тълкувателното решение е формирана
задължителна съдебна практика. Така с решение № 202/9.12.2014г. по т.дело №
600/2012г. съставът на ВКС, ТК, Іт.о. също приема, позовавайки се на т.17 на ТР
№ 4/20123г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за
съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и
да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с
които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника кауза, той носи
доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине
доказателствената тежест у ищеца, че е предоставил договорената сума,
ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и
твърдения договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с
менителничния ефект.
С решение №17/16.02.2015г. по т.дело № 116/2014г. на ВКс, ІІ т.о.
е прието, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в
исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл.422,
ал.1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца – поемател от задължението да
доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за
издаване на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно
в процеса възражение за несъществуването на вземането по записа на заповед,
основано на каузално правоотношение с издателя.
В тази връзка с определение по чл.140 от ГПК ,съдът е указал и
предоставил възможност ответницата ,на
основание чл. 101, ал.1 от ГПК в
едноседмичен срок, считано от получаване на препис от цитираното
определение да представи доказателства, че
ЗЗ е издаден по повод наличието на каузално правоотношение между страните,като
на основание чл.101,ал.3 ГПК е указал и последиците от процесуалното
бездействие на ответницата. В указания срок,а и до датата на проведеното първо
заседание по делото указанията на съда не са изпълнени,като ответницата не е
ангажирала доказателства за твърдяното от нея наличие на каузално
правоотношение,за обезпечението на което е бил издаден процесния ЗЗ,като съдът
при това положение следва да разгледа дали подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение е редовно от външна страна.
На първо място с оглед проверката дали процесния документ има
качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед,
съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа
изискуемите законови реквизити по чл.535 от ТЗ, без които същият би бил
недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да
бъде заместен или саниран по смисъла на чл.536 от ТЗ. Съгласно нормата на
чл.535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в
писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието
"запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст,
безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на
лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да
съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му. При
проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по
смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички
законови реквизити. Съдът счита за неоснователни направените от ответника
възражения за недействителност на записа на заповед поради предявяването му на
дата, различна от посочената. В Решение № 132 от 23.06.2016г. по т.д.№
2316/2015г. по описа на ВКС, по въпроса дали предпоставка за ангажиране на
отговорността на издателя по платим на предявяване запис на заповед, е
предявяването за плащане на ценната книга да е извършено в срока по чл.487,
ал.1 ТЗ, е прието, че е формирана
задължителна практика на ВКС в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2005г. по
тълк.д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение е прието,
че непредявяването на записа на заповед в посочения срок води до загубване на
правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти, но не и спрямо издателя на записа на заповед и неговия
авалист. В този смисъл дори да се установи, че предявяването на записа на
заповед е станало на дата, различна от посочената, доколкото не се оспорва
автентичността на подписа на лицето, подписало се под волеизявлението за
предявяване, то се счита признат и факта на предявяване.
От всичко изложено по-горе и съпоставено с обстоятелството,че
ответницата не е доказала въведените с отговора на исковата молба възражения,
нито е доказала погасяване вземането чрез плащане или друг предвиден от закона
способ, обуславя извода, че вземането съществува, а и с оглед настъпилия падеж
– че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение. Върху сумата по записа на
заповед ответника дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението.
Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В този смисъл и БРС намира, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен
размер.Уважаването на иска води до уважаване претенцията на ищеца за разноски в
настоящото производство изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.Й.Н., ЕГН **********
съществуването на вземане в полза на „Кредит
респект” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин“,
бул.”П.Владигеров” 21 за сумата от 345.00 лв. /триста четиридесет и пет лева /,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 27.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 16.09.2019г.- датата на подаване
на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 832/2019 г. по описа на Районен
съд Бяла е издадена заповед № 341/18.09.2019г. за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.Н., ЕГН **********
да заплати на „Кредит респект” ООД, с ЕИК ********* разноските по заповедното
производство , както следва: сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева)
– заплатена държавна такса и сумата в размер на 480.00 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.Й.Н., ЕГН ********** да заплати на „Кредит респект” ООД, с ЕИК *********
, сумата от 385.00 лв./триста осемдесет и пет лева/,представляваща разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/