Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 11.05.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ,
ВАНЯ И.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 745/2020 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 131 от 19.08.2020
год. по гр. дело № 7/2019 год. С.ският районен съд е отхвърлил предявения иск
по чл. 108 от ЗС от Д.И. ***, И. И. Т. от с. Я., Н.И.Т. *** и М.И.Д. *** срещу Б.С.К.
***, Е.С.К. ***, Б.С.К. ***, К.С. *** и С.Б.К. *** за признаване за установено правото на
собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Я.,
община С. и представляващ УПИ XII-648
в кв. 61 по плана на селото, целият с площ 972 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху имота, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците
направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния
закон. Молят съда да го отмени и да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ответниците оспорват въззивната
жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба,
че с искова молба по гр.д. № 128/1991 год. на РС-С. наследодателката на
ответниците Р. С. С. е поискала да бъде допусната делба на ½ ид.ч. от
описания имот с целия построен в мястото северен близнак и паянтова стопанска
сграда. С решение от 17.06.1992 год. РС-С. е допуснал съдебна делба на цялото
дворно място и северния близнак, като по този начин се е произнесъл „свръх
петитум“. С решението по извършване на делбата имотът е възложен на ищцата, като въз основа на решението Р. С. се
е снабдила с констативен нотариален акт № 175, том II, дело № 896/95 год. на РС-С., с
който е призната за изключителен собственик на цялото дворно място, вместо на
притежаваната от нея ½ ид.ч. от него. На 17.12.2003 год. с н.а. № 23, рег. № 2658, дело № 209/2003 год. на
нотариус с район на действие РС-С. Р. С. продала цялото дворно място заедно със
северния близнак и цялата стопанска сграда на С.Б.К., като праводателката не е
била собственик на 1/2 ид.ч. от продавания имот. Ищците твърдят, че през цялото
време на делбата, както и след това до датата на подаване на исковата молба
владеят процесната 1/2 ид.ч. от мястото, декларирали са го по ЗМДТ и редовно са
заплащали данъците и таксите за него. В уточняваща молба от 21.02.2019 год.
ищците сочат, че са собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място и от построената
в него сграда – южен близнак, на основание наследство от Д. С. – техен
наследодател, който закупил имота заедно с брат си П. С. с договори с
нотариално заверени подписи от 15.05.1953 год. и 25.05. 1953 год., като имотът
е представлявал градина в землището на с. Я. – имот пл. № 475 в кв. 55 по плана на селото от 1954 год. Твърдят, че
двамата братя са станали съсобственици на имота при равни квоти, като след
извършена доброволна делба Д. С. е станал едноличен собственик на южния
близнак, а брат му – на северния близнак
в процесното място.
В отговора на исковата молба
ответниците оспорват предявените искове с възражението, че след извършената
делба по гр.д. № 128/1991 год. по описа на РС-С. процесният имот е възложен в
дял на съделителката Р. С. – наследодател на ответниците и праводателка на С.К..
С влизане в сила на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ е настъпил вещно-правният му ефект, като
оттогава дворното място се е владяло непрекъснато и необезпокоявано от
наследодателката на ответниците, а след прехвърляне на имота с н.а. № 23/17.12.2003
год. чрез договор за покупко-продажба ответникът С.К. също владее имота на
правно основание. Намират за
неоснователни и исканията за отмяна на съставения констативен нотариален акт №
175/1995 год. и на н.а. № 23/2003 год. на нотариус с район на действие РС-С..
С решение от 17.06.1992 год. по
гр.д. № 128/1991 год. РС-С. е допуснал делба на парцел XII-648 в кв. 61 по плана на с. Я.
между Р. С. С. с квота 5/12 ид.ч., О. С. Г. с квота 1/12 ид.ч., В. Д. Т., Н.И.Т.
и М. Д. с квота общо 1/2 ид.ч., както и
на построения в дворното място северен близнак и паянтова стопанска сграда,
като не е допуснал делба на построения в дворното място южен близнак.
С решение от 20.10.1993 год. по
същото дело във втората фаза по извършване на съдебната делба съдът е възложил
в дял на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ на Р. С. С. описаното по-горе
дворно място, ведно със северния близнак и паянтовата стопанска сграда, като
същата е осъдена да заплати на останалите съделители посочените в решението
суми за уравнение дяловете на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на възлагателното решение. Решението е влязло в сила на 06.05.1994
год. Въз основа на решението Р. С. се е снабдила с констативен н.а. № 175/1995
год. на нотариус при РС-С. за собственост на процесния имот. С н.а. №
23/17.12.2003 год. на нотариус при РС-С. Р. С. е продала на племенника си С.Б.К.
процесното дворно място, ведно с целия северен близнак от построената в парцела
жилищна сграда и цялата стопанска постройка. Р. С. е починала на 13.10.2004
год. и е оставила като наследници по закон ответниците Б.К., Б.К. и К.С..
Според показанията на св. К.
процесният имот първоначално е бил собственост на братята Д. и П. С.и, като Д.
владеел южната сграда-близнак, а брат му – северната. След тяхната смърт
владението върху имота продължило да се упражнява от наследниците им по закон.
Свидетелят няма наблюдения каква част от имота са ползвали ищците.
По делото не се спори, че В. Т. /Т./
е дъщеря на Д. С. и наследодател на настоящата ищца Д.П., а ищците Н.Т. и М.Д.
са деца на другата дъщеря на Д. С. – Р. Т. /видно и от решението по допускане
на делбата/.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че съсобствеността върху
процесния имот, бивша собственост на Д. и П. С.и, е прекратена чрез извършената
съдебна делба по гр.д. № 128/1991 год. по описа на РС-С.. Видно от мотивите към
решението от 17.06.1992 год., в първата фаза на делбата, предмет на предявения
иск е била 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно с построения в него северен
близнак /това се установява и от приетото копие от исковата молба на Р. С./, но
в първото съдебно заседание по делото по искане на ищцата съдът е включил в
делбената маса и останалата 1/2 ид.ч. от парцела, на основание чл. 278, ал. 2
от ГПК /отм./, поради което твърденията на ищците за произнасяне от съда „свръх
петитум“ са неоснователни. С влизане в сила на възлагателното решение във втората
фаза на делбата на 06.05.1994 год. съсобствеността е ликвидирана и
съделителката Р. С. – наследодателка на ответниците, е станала изключителен
собственик на цялото дворно място и находящия се в него северен близнак от
жилищната сграда. Делбата е действителна, тъй като е извършена с участието на
всички съсобственици – наследниците на Д. С. и П. С., като са взети предвид и
направените откази от наследството на последния от страна на част от неговите
наследници по закон. Решението по допускане на делбата е влязло в сила, като
доводите за недопустимост поради произнасяне свръх петитум е следвало да бъдат
направени в производство по обжалването му, което не е направено. Независимо от
това, тези доводи са несъстоятелни по посочените по-горе съображения. По този
въпрос съдът споделя и препраща и към
мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Във втората фаза по извършване на
делбата с влязлото в сила на 06.05.1994 год. решение по гр.д. № 128/1991 год.
на РС-С. процесното дворно място, заедно със северния близнак на жилищната
сграда, както и стопанската постройка в
процесния парцел са възложени на наследодателката на ответниците Р. С., на
основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./. Вещно-прехвърлителният ефект на
решението е настъпил с влизането му в сила, с оглед специалната разпоредба на
чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./ в ред. Д.В. бр. 31/1990 год., действала, към
момента на извършване на делбата, според която при неплащане в срок на определеното
парично уравнение решението се обезсилва по съдебен ред, а не по право, както е
по действащата към настоящия момент правна уредба. Липсват твърдения от страна
на ищците за неплащане на определеното от съда в делбеното производство парично
уравнение от страна на Р. С., както и за това да е проведено производство по
обезсилване на възлагателното решение. В тази насока не са ангажирани и
доказателства.
С влизане в сила на
възлагателното решение Р. С. е станала изключителен собственик на процесния
имот, поради което и впоследствие валидно се е разпоредила с него чрез
покупко-продажба с представения по делото н.а. № 23/17.12.2003 год. на нотариус
при РС-С. в полза на ответника С.К., който понастоящем притежава правото на собственост
върху него на договорно основание. Фактическото ползване от страна на ищците на
част от поземления имот е обусловено от обстоятелството, че същите притежават
право на собственост върху една от сградите в парцела – южния близнак, поради
което това ползване не може да доведе до извод за придобИ.е по давност на
цялото дворно място. В тази насока по делото не са ангажирани доказателства.
По изложените съображения съдът
намира, че ищците не проведоха пълно главно доказване на твърденията си, че са
собственици на процесния имот, което налага отхвърляне на предявения
ревандикационен иск изцяло, като неоснователен. Тъй като отмяната на
констативния нотариален акт № 175/1995 год. на нотариус при РС-С. не е предмет
на самостоятелен иск, а би могла да бъде само последица от уважаването на
исковете за собственост, съдът не следва да се произнася в диспозитива на
съдебното решение по това искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Б.К. и С.К.
сумата 900 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Неоснователно е направеното
възражение от жалбоподателите за прекомерност на така уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемите /договор за правна защита
на л. 28/, с оглед фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на
чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 131 от
19.08.2020 год. по гр. дело № 7/2019 год. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Д.И. ***, Н.И.Т. *** и М.И.Д. ***
да заплатят на Б.С.К. *** и С.Б.К. *** сумата
900 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.