№ 620
гр. Враца, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 3454/19.06.2024 г. от
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, *** (***), ***,
чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт Д. Д. срещу Решение № 136 от
04.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1598/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, с което е
допълнено решение № 84/02.04.2024 г. по гр.д. № 1598/2022 г. по описа на РС-Козлодуй.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на Решение № 136
от 04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1598/2022г. по описа на РС-Козлодуй, с което е
отхвърлен предявения от "Неткредит" ООД насрещен иск по чл.211 ГПК и присъждане на
направените разноски по делото.
Въззивникът посочва, че на 17.06.2024г. получил допълнителното Решение № 136 от
04.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1598/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което
са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените насрещни исковете от
"Неткредит" ООД гр.София за осъждане на В. В. Ф., ЕГН ********** от *** да му заплати
следните суми по договор за кредит № ***/06.04.2022 г., а именно: 290.50 лева - падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2022 г. до 27.01.2023 г. и 12.84 лева -
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата възнаградителна
лихва за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.
Счита, че съдът достигнал до грешен извод, че процесният договор за кредит №
***/06.04.2022 г. е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,а именно
поради липса на действителния процент на ГПР. Твърди, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК
неустойката като санкция, която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора е изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР. Позовава се на
1
Европейска Директива 2008/48 ЕО. Твърди, че е недопустимо към размера на ГПР, респ. към
размера на възнаградителната лихва да се прибавя вземането за неустойка, уговорено в чл.6,
ал.1 от договора, представено като допълнителна печалба към лихвата, водещо до
нарушаване нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че неустойката по чл.6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и
от съдържанието на договора, тъй като представлява разход при неизпълнение по смисъла
на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК. Невключването й не води до недействителност на целия договор и
съответно не лишава от действие уговорката за възнаградителна лихва.
В жалбата се заявява искане обжалваното допълнително решение да бъде отменено
и да се уважат предявените насрещни искове.
Претендират се разноски за 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Не заявява доказателствени искания.
Въззиваемата страна В. В. Ф., ЕГН **********, чрез процесуален представител -
адв.М. В. М. от AK-Пловдив е подала отговор вх.№ 4398/05.08.2024 г., в който оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В отговора развива обстойни правни съждения относно изискванията при сключване
на договор за паричен заем, както и клаузите за неговата нищожност, като се позовава на
цитираните разпоредби на ЗПК относно ГПР и на практика на ЕС.
Въззиваемата претендира разноски за тази инстанция и не заявява доказателствени
искания.
С въззивната жалба и с отговорите страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради
което следва да се разгледа по същество.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на
ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното
от фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен иск от В. В. Ф.,
ЕГН ********** от *** чрез процесуалния й представител адв.М. М. от АК-Пловдив против
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** (***), ***,
представлявано от И. Н. Х. - С. - У., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр. чл.22 от ЗПК за провъзгласяване
нищожността на клаузата, предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит №
***/06.04.2022 г., сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 1224.00 лева. В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит
№ ***/06.04.2022 г., сключен между нея и ответното дружество "Неткредит" ООД. Съгласно
договора ищцата следвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 1608.00
лева, при сума на получаване 1300.00 лева, при ГПР - 49.94%, годишен лихвен процент -
41.20% и при срок на кредита от 12 вноски. Отразено е още, че спрямо чл.6 от договора,
2
ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 1224.00 лева, като по този начин общото
задължение по договора за кредит бил в размер на 2832.00 лева
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 от договора, спрямо която
ищцата е трябвало да заплати в размер на 1224.00 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК
във вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като за тези твърдения се излагат
правни съображения.
Тази клауза за неустойка в размер на 1224,00 лв. е неравноправна и по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП, поради това, че представлява 90 % от сумата на отпуснатия кредит от
1300.00 лева и по този начин нарушава принципа на добросъвестност и справедливост
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения.
Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока, като с договорката й в чл.6 от договора се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищцата твърди, че нарушавайки добрите нрави и заобикаляне на императивната
норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, ответното дружество калкулирало допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва, поради което и с оглед невключването на уговорката за
неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посоченият размер на ГПР в процесния договор
за потребителски кредит не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. По този начин била нарушена и Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е била транспонирана в българското законодателство с §13 а, т.9 от ДР на ЗЗП. В
подкрепа на иска е представено заверено копие от системна извадка по кредит.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Неткредит" ООД,
чрез гл.юрисконсулт П. П., с който се изразява становище, че исковата молба е нередовна, а
разгледана по същество и неоснователна по изложените в нея съображения.
Посочва се, че в настоящия случай неустоечната клауза обезпечавала задължението
за предоставяне на обезпечение, като изборът на самото обезпечение е оставено на волята на
потребителя, като в тази връзка оспорва твърдението на ищцата, че клаузата на чл.6 от
процесния договор е нищожна на основание чл.26,ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД, че е
неравноправна на основание чл.143 от ЗПК и с нея се заобикаля разпоредбата на чл.19 от
ЗПК.
В писмения отговор ответното дружество прави анализ на горепосочените правни
норми и цитира съдебна практика.
Сочи, че ищцата била получил информация за договора и размера на евентуално
начислената неустойка, като се е съгласила с неговото съдържание. Същата била уговорена
единствено с цел обезпечение на предоставените заемни средства. Тя не била по своята
същност добавък към възнаградителната лихва, доколкото се касаело за различни
правопораждащи юридичекси факти за дължимостта на вземането. Посочва се, че
уговореният ГПР е в съответствие с ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК, като уговорената
неустойка не е следвало да бъде включена в същия, доколкото вземането за същата е
възникнало след сключването на договора за кредит. Ищцата е разполагала и с правото да се
откаже от сключения договор, което не било упражнено. На ищцата била предоставена
цялата информация досежно приложимия лихвен процент и ГПР, които отговаряли на
действителното фактическо положение.
Сочи, че размерът на гаранцията (1608.00 лева), която служи за обезпечение на
изпълнението на задължението на потребителя за връщане на заемната сума по договора за
3
кредит, като за В. Ф. е била налице възможността да обезпечи кредита посредством двама
поръчители или да откаже сключването на договора.
В случай че не предостави нито едно от предвидените обезпечения,
кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в общ размер на 1224.00 лева, като в
чл.6, ал.4 от договора изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако кредитополучателят осигури
надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл.4, ал.3, неустойката
спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви
причини, считано от деня, в който то е прекратено, неустойката отново се начислява.
В процесния случай В. Ф. разполагала с 30 - дневен промоционален гратисен
период, в който при погасяване на целия кредит не би дължала дори възнаградителна лихва.
В този срок кредитополучателят е имал възможност или да погаси целия кредит или да
предостави обезпечение, като В. Ф. не се е възползвала и от тази възможност.
Ответното дружество е предявило насрещен иск за осъждане на В. В. Ф.,
ЕГН:********** от *** да заплати на "Неткредит" ООД дължимите суми по договор за
кредит № ***/06.04.2022 г., както следва:
- 924.10 лева - падежирала главница, дължима за периода от 07.05.2022 г. до
07.01.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;
- 34.84 лева - обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата
главница за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.;
- 375.90 лева - предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 07.02.2023 г.
до 07.04.2023 г.;
- 290.50 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2022
г. до 27.01.2023 г.;
- 12.84 лева - обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата
възнаградителна лихва за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г..
Във връзка с насрещния иск е посочено, че на 06.04.2022 г. между "Неткредит" ООД
като кредитор и В. В. Ф., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № ***. В
изпълнение на задължението си по чл.1, ал.1 във вр.чл.2 от договора, кредиторът е бил
предоставил заемната сума в размер на 1300.00 лева, чрез банков превод от 06.04.2022 г.,
посредством който сумата била преведена по личната банкова сметка на В. В. Ф., посочена в
договора за кредит.Отразено е, че съгласно чл.3 от договора за кредит, В. В. Ф. се е
задължила да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя
анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 134.00 лева, обхващащи периода от 07.05.2022
г. до 07.04.2023 г., като към 27.01.2023 г. не е сторила нито едно плащане за погасяване на
задължението по кредитното правоотношение. С оглед горното се сочи, че за "Неткредит"
ООД е възникнало правото по чл.8 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като с настоящата искова молба дружеството прави нарочно волеизявление за обявяване на
договор за кредит № ***/06.04.2022 г. за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното се сочи, че в полза на "Неткредит" ООД е налице правен
интерес от предявяването на иск по чл.79 от ЗЗД за осъждане на В. Ф. да заплати на
финансовата институция посочените по-горе дължими суми по договор за потребителски
кредит. Претендират се и направените по делото разноски.
Към отговора са представени заверени копия от разпечатка от системата за
обработка на кредити на "Неткредит"; справка от НОИ за осигурителния статус на В. Ф.;
справка от ЦКР за кредитната задлъжнялост на В. Ф.; Общи условия, приложими към
договорите за потребителски кредит на "Неткредит" ООД; писмо изх.№У-034121/10.05.2016
г.; договор за потребителски кредит № ***/06.04.2022 г.; СЕФПИ към договор за кредит №
4
***/06.04.2022 г.; преводно нареждане от 06.04.2022г.; формуляр за заявка за кредит в размер
на 2000.00 лева; Общи условия на промоцията "Вземи първи кредит до 1500 лв. с 0% лихва".
В подкрепа на така изложените от страните твърдения в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.
От събраните писмени доказателства по делото е установено, че на 06.04.2022 г.
ищцата В. Ф. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитодател договор за потребителски
кредит № ***/06.04.2022 г., по силата на който договор ответното дружество е предоставило
на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лева, а кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор.В договора били уговорени следните параметри и условия: сума на
кредита /главница/ - 1300.00 лева; срок на кредита - 12 месеца; размер на погасителната
вноска - 134.00 лева; ГПР - 49.94%; ГЛП - 41.20%; лихва по кредита на ден - 1/360 от ГЛП;
обща дължима сума по кредита - 1608.00 лева.
Според експертното заключение на ССчЕ процесният договор за потребителски
кредит № *** е обявен за предсрочно изискуем на 27.01.2023 г. Установено е, че към датата
на обявяване на предсрочната изискуемост и към датата на изготвяне на заключението,
ищцата не е заплащала никакви задължения за главница, лихва и неустойка по договора.
Според вещото общата сума на задължението по процесния договор възлиза в
размер на 1 590.50 лв., като за периода от 07.05.2022 г. до 07.01.2023 г. дължимата главница е
в размер на 924.10 лв., а от 07.02.2023 г. до 07.04.2023 г. размерът на предсрочно
изискуемата главница е 375.90 лв. ГЛП по договора е 41.20 %, а за периода от датата на
отпускането на главницата по договора до датата на обявяване на предсрочна изискуемост,
изчислената възнаградителна (договорна) лихва е в размер на 290.52 лв. Обезщетението за
забава върху падежирала главница в размер на 924.10 лв., дължимо за периода от 08.05.2022
г. до 27.01.2023 г., а дължимата договорна лихва за същия период върху падежирала
главница от 924.10 лв., е в общ размер на 35.75 лв., а обезщетението за забава върху
падежиралата възнаградителна лихва е в размер на 290.50 лв. Установено е още, че
обезщетението за забава, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода
от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г. е 13.27 лв. Установено още и, че ГПР по договора, определен
след включване само на главницата и лихвата по кредита е 49.94 %, а действителният ГПР,
определен след включване към размера на главницата и лихвата и на размера на неустойката
по кредита е 267.19 %.
С оглед събраните по делото доказателства, с постановеното по делото Решение №
84 от 02.04.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че сключеният между страните
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/06.04.2022 г. не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй
като в него липсва действителният процент на ГПР. В мотивите на решението е посочено, че
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него, поради което в настоящия случай ищцата дължи само чистата
стойност на кредита в размер на 1300.00лв., но не и договорна и наказателна лихва,
неустойката, както и други такси, предвидени в процесния договор. Посочено е, че
горепосоченото водело до извод за основателност на насрещната искова молба за дължима
главница в размер на 1300.00 лв. на основание чл.23 от ЗПК, дължима ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска - 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, а останалите претенции, направени с насрещната искова молба, следвало да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
5
Със същото решение първоинстанционният съд е прогласил по иска с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от В. В. Ф., ЕГН ********** от *** чрез
процесуалния й представител адв.М. М. от АК-Пловдив против "Неткредит" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** /***/, ***, представлявано от И. Н. Х. - С. - У., за
нищожна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2022 г., сключен
между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
1224.00 лв., поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради
факта, че се явява неравноправна клауза.
Осъдил е на основание чл.23 от ЗПК В. В. Ф., ЕГН ********** от *** да заплати на
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** /***/, ***,
представлявано от И. Н. Х. - С. – У., сума в размер на 1300.00 лв., представляваща главница
по процесния договор за потребителски кредит № ***/06.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба -
27.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като съдът се е произнесъл и
относно направените по делото разноски.
По молба с вх. № 2224/15.04.2024г. по описа на РС-Козлодуй от "Неткредит" ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** /***/, ***, представлявано от И. Н. Х. -
С. - У., чрез младши юрисконсулт Д. Д., с която е направено искане да бъде допълнен
диспозитивът на постановеното по делото Решение № 84/02.04.2024 г. относно претенцията
на "Неткредит" ООД по насрещния иск за сума в размер на 290.50 лв. - падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2022 г. до 27.01.2023 г. и за сума в
размер на 12.84 лв. - обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата
възнаградителна лихва за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.,
С допълнително решение № 136 от 04.06.2024 г. по гр.д. № 1598/2022 г. по описа на
РС-Козлодуй постановено по реда на чл.250,ал.1 от ГПК първоинстанционния съд е
произнесъл по предявения от ответника насрещен иск по чл.211 от ГПК, с което е отхвърлил
като неоснователни и недоказани исковете предявени от "Неткредит" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** /***/, ***, представлявано от И. Н. Х. - С. - У. за
осъждане на В. В. Ф., ЕГН ********** от *** да заплати на "Неткредит" ООД, следните
суми по договор за кредит №***/06.04.2022г., а именно: 34.84 лв. - обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от 08.05.2022 г. до
27.01.2023 г.; 290.50 лв. - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от
07.05.2022 г. до 27.01.2023 г.; 12.84 лв. - обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено
върху падежирала възнаградителна лихва за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че обжалваното решение му е постановено при правилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на
основание чл.272 от ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна е видно, че е налице възникнало
правоотношение между страните по делото по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 1300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
6
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Ищцата дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и
условията, предвидени в чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора, която е в размер на 1224,00лв.
Съгласно чл. 6 ал. 5 от Договора начислената неустойка се изплаща на падежа на
всяка следваща вноска, съгласно погасителен план към Договора.По делото е приложен
погасителен план, видно от който размерът на всяка погасителна вноска е 134,00 лв., като е
предвидено, че при непредоставяне на гаранция в срока посочен в чл.4,ал.3 от договора-/до
края на следващияден от сключване на договора/ се дължи неустойка и се начислява на ден в
размер на 1/30 от месечната неустойка за всеки ден през който не е предоставена.
Предвидено е в чл. 6, ал. 5 от договора, че се заплаща заедно със месечната вноска.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури гаранция на отговорността си към кредитора за заплащане на
главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на гаранция. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от
непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. Чрез процесната неустоечна клауза се
цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът
на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като
условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че
предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита,
т.е. „неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е
включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято
стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора. Изводът на
съда, че с клаузата за неустойка на практика е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в
договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и
възнаградителната лихва. В случая неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора,
която печалба би увеличила стойността на Договора. Пряката и непосредствена цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума
и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност
и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи сметка за
реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора за кредит,
7
установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават
разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Анализът на посочените клаузи сочи, че потребителят няма право на избор дали да
предостави гаранция или не. В случай че не предостави – дължи неустойка. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита.Посочената клауза за неустойка е компонент на ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички
разходи кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. Невключването
му води до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, което не
дава възможност да се определи действителния ГПР като в същност е налице фактическа
липса на ГПР по смисъла на закона, а не фактическа грешка при изчисляването му, което
води до нищожност на целия договор по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото в
процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът
намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
Договора е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.
11, ал. 5 от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази
величина не е включена дължимата по чл. 6, ал.1 от договора „неустойка”. Тоест, налице е и
пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период. Посоченото се потвърждава и
от приобщената по делото ССчЕ /л.165-188/, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, с необходимите знания и умения. Така съобразно заключението на вещото лице, в
ГПР, посочен в договора, е включена единствено главницата и договорната лихва, който е в
размер на 49,94%, но не са посочени други разходи, които трябва да се включват при
изчисляване на ГПР. При включване на неустойката в процесния договор, ГПР е в размер на
267,19%.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са
посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става
изискуема разписаната в чл. 6 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай се касае за скрита лихва, която
следва да се добави към възнаградителната лихва и това е уговорената като неустойка сума,
дължима при неосигуряване на договореното в чл.4, ал.3 от процесния договор обезпечение
в срок до края на следващия сключването на договора ден. Това вземане, макар и
определено като неустойка, според въззивния съд няма характера на такава, тъй като видно
от клаузите в договора и размера му - 1 224.00 лв. при главница от 1 300.00 лв., няма
8
типичната за неустойка обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
превръща само в средство за обогатяването на кредитора и води до скрито оскъпяване на
кредита. Фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за
неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да
бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
кредитополучателя. В договора обаче неустойката не е обявена по този начин на
потребителя. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като
неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно, годишният
лихвен процент няма да е посоченият в процесния договор - 49.94 %, а следва да е много по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 1 224 лв., формално уговорено като
неустойка, доколкото безспорно и от кредитираното експертно заключение се установява, че
действителният размер на ГПР е 267.19 %.По този начин е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не е посочен реалният годишен лихвен процент, както и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7
от ЗПК, тъй като на потребителя не е обявен на практика общия размер на кредита. Тази
скрита печалба влияе и променя и обявения в договора ГПР - 49.94 %, като безспорно в ГПР
не е включена процесната неустойка, явяваща се скрита печалба за кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
за потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена
като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като е повече от
предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал. 4 от
ЗПК при определяне ГПР. Доколкото в случая неустойката е възнаградителна лихва -
печалба на кредитора, то тя е част от ГПР и е следвало да се посочи и друг размер на ГПР,
различен от този в договора. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. С размера на неустойката по чл.6, ал.1 от договора, ГПР от нараства допълнително.
Освен това, отношенията между страните се регулират и от ЗЗП, какъвто безспорно
е ищцата - кредитополучател. Процесната "неустоична" клауза по чл.6, ал.1 от договора за
кредит е неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, тъй като въведеното с нея
задължение е необосновано високо и като такава е нищожна съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и
попада в обхвата на чл.6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, което е още едно основание за
приемане на клаузата относно общата сума, дължима от заемателя, за неравноправна и
водеща до цялостната недействителност на договора по смисъла на чл.4 от Директива
93/13/ЕИО.
Следва да се отбележи, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.26,
ал.4 от ЗЗД, тъй като нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
процента възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Още повече, че съгласно задължителната практика на СЕС
националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправни договорни клаузи,
така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Доколкото договорът за предоставяне на потребителски кредит е
възмезден кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
9
кредит, то не е налице и втората хипотеза на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
В обобщение, според настоящия въззивен съдебен състав в цялост условията, при
които е сключен процесният договор са във вреда на потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което и съставляват неравноправни
клаузи по чл.143, ал.1 от ЗЗП, както вече беше посочено. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК преди
сключване на договора за потребителски кредит, следва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без
обезпечение при спазване на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК като риска от
невръщането на кредита следа да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая е налице заобикаляне
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
ГПР по кредита, а посочените в договора проценти на възнаградителната лихва и на
годишния процент на разходите, не съответстват на действително уговорените такива и са
нищожни. Поради това не може да бъде направен и извод, че за потребителя в случая е
съществувала яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на
кредита, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК този договор се явява
нищожен. Последицата от тази нищожност е недължимост на възнаградителни лихви,
мораторни лихви и такси. След като договорът за кредит е недействителен, недействителен
се явява и договорът за гаранция, който има акцесорен характер спрямо първия. Сам по себе
си договорът за гаранция не страда от някакви пороци, но поради особената връзка с
договора за потребителски кредит, това обуславя недействителност и на поетата гаранция,
характеризираща се като поръчителство. Поради това всички процесни вземания, с
изключение на тези, свързани с главницата, се явяват недължими.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника на
въззиваемата се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на 480.00 лв. с включено ДДС, независимо, че по делото не са представени
доказателства за затрудненото материално положение на представлявания. В този смисъл е
съдебната практика /Определение № 203/17.05.2022 г. по ч. т. д. № 1518/2021 г. на ВКС, I т.
о., съгласно която страната, която получава безплатна адвокатска помощ, не е длъжна да
доказва наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, нито
съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансовото й състояние.
Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат - процесуален
представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна
адвокатска защита на това законово основание. В настоящия случай тези предпоставки са
налице, тъй като пред въззивната инстанция е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2024г., с приложена справка по ДДС, в който е договорено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, поради което на адвоката се
дължи възнаграждение в горепосочения размер, определен от съда.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136 от 04.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1598/2022
г. по описа на РС-Козлодуй, с което е допълнено решение № 84/02.04.2024 г. по гр.д. №
1598/2022 г. по описа на РС-Козлодуй и с което са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани предявените от "Неткредит" ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** /***/, ***, представлявано от И. Н. Х. - С. – У., против В. В. Ф., ЕГН ********** от ***,
осъдителни искове за заплащане на следните суми по договор за кредит № ***/06.04.2022г.,
а именно: 34.84 лева - обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата
главница за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.; 290.50 лева - падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.05.2022 г. до 27.01.2023 г. и 12.84 лева -
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху падежиралата възнаградителна
лихва за периода от 08.05.2022 г. до 27.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** /***/, ***,
представлявано от И. Н. Х. - С. - У. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК-Пловдив, сума в
размер на 480.00 лева/ четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение с включено ДДС пред въззивната инстанция за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата В. В. Ф., ЕГН ********** от ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11