№ 3558
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Виолета Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507562 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20097387 от 16.04.2021 г./след проведено производство
по чл.247 ГПК/ по гр.д.№ 26992 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 156-ти
състав, се: ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД да заплати на „Ж.“ ЕООД, на основание
чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, сумата от 1929,77 лева,
представляващи обезщетение за вреди от виновното неизпълнение на Договор
за наем на земеделски земи № ДПР 275/18.06.2018 г., под формата на
претърпени загуби за вложени материали за засяване на имоти, както следва:
№ 072015 с площ 5,799 дка, № 072016 с площ 2,601 дка, № 072017 с площ
3,400 дка, № 072018 с площ 3,898 дка, № 072055 с площ 5,483 дка, 072057 с
площ 3,422 дка, както и пропуснати ползи, равняващи се на размера на
пропуснатите субсидии за земеделски стопани, отпускани за земеделски
сезон 2018-2019 г., който биха били получени в случай, че 27,5 дка с
унищожени посеви на ищеца са били включени, ведно със законната лихва от
25.06.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 1929,77 лева до
1
пълния предявен размер от 6696,61 лева, представляващи вреди от
виновното неизпълнение на Договор за наем на земеделски земи №
ДПР275/18.06.2018 г., под формата на претърпени загуби за вложени
материали за засяване и гориво за машини за обработване на имоти, както
следва: № 072015 с площ 5,799 дка, № 072016 с площ 2,601 дка, № 072017 с
площ 3,400 дка, № 072018 с площ 3,898 дка, № 072055 с площ 5,483 дка,
072057 с площ 3,422 дка, както и пропуснати ползи – равняващи се на цената
на нереализирана земеделска продукция при добив 249,50 кг. на декар при
пазарна цена 600,00 лева на тон без ДДС;
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск „Ж.“ ЕООД срещу „Б.“ ЕООД, за
заплащане на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, на сумата от 1329,18
лева, представляваща обезщетение за вреди, под формата на претърпени
загуби и пропуснати ползи от непозволено увреждане за възстановяване на
средства вложени при обработване на земеделска земя, пропусната продажба
на земеделска продукция и неполучени земеделски субсидии, поради
унищожаването на имот № 072056 в землището на с.Лесно, поради виновното
и противоправно поведение на работници и служители на „Б.“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „И.“ АД
на страната на ищеца „Ж.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от „Ж.“ ЕООД – ищец в
производството пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите по чл.82 ЗЗД във
връзка с чл.7 и чл.9 от договора за наем на земеделски земи са били
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от общо 6696,61 лв. ,
съответно: с цена от 1916,65 лв. за възстановяване на претърпени загуби в
размер на вложените средства за обработване на земи-предмет на договор
за наем, които впоследствие са били унищожени в резултат на твърдяно за
виновно поведение на ответното дружество; с цена от 3448, 04 лв. за
обезщетение за пропуснати ползи от продажба на реколтата от земи,
предмет на договора за наем, които приходи щели да бъдат реализирани от
ищеца в случай, че ответника бил изпълнил задължението си да осигури
спокойно и безпрепятствено ползване на наетите земи и те не били
унищожени в резултат на соченото виновно поведение; с цена от 1332,92 лв.
за обезщетяване за пропуснати ползи от получаване на субсидии за
2
земеделски стопани, изчислени върху площта на земеделски земи, предмет на
процесния договор за наем, които субсидии щели да бъдат реализирани от
ищеца в случай, че ответникът бил изпълнил задължението си да осигури
спокойно и безпрепятствено ползване на наетите земи и те не били
унищожени в резултат на соченото виновно поведение.
Излагат доводи за неправилност на така постановеното решение.
Въззивникът сочи, че СРС правилно бил установил фактическата обстановка
по спора, но достигнал до неправилни правни изводи в частта в която било
прието за недоказани понесените от ищеца вреди. СРС се бил позовал на
заключенията на допуснатите, изслушани и приети по делото съдебни
експертизи- комплексната агротехническа и счетоводна. Разсъжденията на
СРС, обаче, не били в съответствие с приетия от експертите размер. Следвало
да се има предвид, че заключенията са изготвени след извършена проверка.
Експертизата не била оспорена от ответника.Това означавало, че решението е
постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Сочи, че
ответникът не бил оспорил заповедите за определяне на норми за разход на
гориво относно тяхната автентичност, нито бил възразил срещу
законосъобразността и правилността на начина на определените норми;
оспорени били само датите на издаване на заповедите. Счита, че неправилно
СРС бил приел, че тези заповеди са частни документи. Според въззивника
заповедите били официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Счита,
че управителят на дружеството бил длъжностно лице по смисъла на
горецитираната норма на НК. От заключението на вещото лице било
установено, че представените заповеди са действащи. Приложените по делото
фактури доказвали цената на която било закупувано горивото. Затова
неправилно СРС бил приет за недоказан иска в частта в която се претендира
обезщетение за стойността на изразходваното гориво. Неправилно било
решението в частта в която СРС отхвърлил исковете за пропуснати ползи от
реализиране на земеделска продукция – слънчоглед. Сочи, че по делото бил
представен договор от 03.10.2019 г., сключен между „О.“ АД като купувач и
ищцовото дружество в качеството на продавач. От заключенията на вещите
лица се установявало, че стойността на продукцията, която ищцовото
дружество щяло да реализира възлизала на 4 153,80 лв. Счита за неправилен
извода на СРС за разкъсана връзка между неизпълнението на договорното
задължение и твърдяната пропусната полза като посочил, че не се
3
установявало дали договора от 03.10.2019 г. касае конкретните земи. Счита,
че е доказал пропуснатата полза. Действително, СРС се бил позовал на ТР №
3/12.12.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но следвало да се
вземе предвид и спецификата на случая- реализиране на земеделска
продукция. Позовава се на решение № 67 от 22.04.2013 г. по т.д.№ 28/2012 г.
на ТК, Второ ТО на ВКС. Счита, че е доказана причинно-следствената връзка.
Следвало да се имат предвид клаузите на чл.11 и чл.13 от договора. По силата
на тези клаузи наемателят бил имал правото да ползва земята „по
предназначение“ и същевременно по своя преценка. Уговорен бил възмезден
характер на договора, което предполагало, че благото, което наемодателя е
целял да получи, е договореният наем, а не плодовете /добивите/ да останат за
него. Такова уговорка нямало и в договора с който ответникът, явяващ се
пренаемодател, наемал имота от „И.“ АД. От това следвал единствения
възможен извод, че уговорката между страните била продукцията от
земеделските земи след отделянето й да остава в собственост на наемателя
„Ж.“ ЕООД. В този смисъл лишаването му от възможност да събере
продукцията го лишавало от възможността да увеличи имуществото си и
съответно обуславяло пропуснатата полза. В тази връзка нямало как да се
приеме, че липсва предвидимост на вредите към момента на сключване на
договора. Ответното дружество напълно било съзнавало до какво ще доведе
унищожаването на посевите при евентуална реализация на строителството, за
което било наясно, че има издадено разрешение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени претенциите му по чл.82 ЗЗД до
пълния предявен размер от 6696, 61 лв. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„Б.“
ЕООД, в който е изложил становище за неоснователност на същата и
правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати
сочените от въззивника нарушения при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпило становище от третото лице
помагач на страната на ищеца-„И.“ АД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 16.04.2021 г.
4
Въззивната жалба е подадена на 05.05.2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, постановено от СРС, в частта в която се обжалва,
предявените от въззивника /ищец / искове по чл.82 ЗЗД са частично
отхвърлени; следователно налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между „Б.“ ЕООД като наемодател и ищеца „Ж.“ ЕООД като
наемател е бил сключен договор за наем на земеделски земи № ДПР
275/18.06.2018 г. От заповед № РД-12-С 499/27.09.2018 г. се установило, че на
ищеца е определен за обработване имот № 072056 като в заповедта били
посочени още 43 бр. имоти, определени за обработване от ищеца, като сред
тези имоти били и процесните. Със заповед № РД-12-С-15/07.09.2017 г. се
установявало, че на ищеца е определен за обработване имот № 072056, както
и другите имоти, твърдени от ищеца. С решение № К33-20/23.10.2014 г. на
МЗХ, Комисията по земеделието, се установявало, че имот № 072056 бил
определен за изграждане на обект: „удължаване на летателна писта за
излитане и кацане на летище Лесново“. По делото бил представен и договор
за наем на земеделска земя от 20.06.2018 г., сключен между „И.“ АД като
наемодател и ответника „Б.“ ЕООД като наемател на имотите, предмет и на
договора за наем, сключен между ответника и ищеца по делото. От разпита
на свидетеля А. се установило, че в имотите, обработвани от ищеца започнало
изграждане на пътища. В земеделските земи имало репери за мястото където
щяло да бъде пистата. СРС е приел показанията на свидетеля за достоверни.
От приетите по делото и неоспорени експертизи се установило, че общата
5
стойност на количествата материали, които били използвани от ищеца за
засяване на унищожените посеви възлизали на стойност от 1307,34 лв.
Общата стойност на горивото възлизало на 865,01 лв. При извършените
проверки в счетоводството на ищеца вещите лица установили, че от страна на
ищеца не били заплащани от ответника арендни плащания за стопанската
2018-2019 г. Вещите лица били изяснили, че при реализиране на продукцията
същата била на стойност 4153,80 лв. Изяснило се, че стойността на
субсидиите, които ищецът щял да получи, ако посевите в имот 072056 не
били унищожени възлизал на 1840,41 лв. СРС е приел експертизите да
компетентно изготвени и ги е кредитирал. Прието било и заключение на СТЕ
от което се установявало, че е извършено геодезическо заснемане на
материалните огради на летище Лесново в обхвата на поземлени имоти с
идентификатори 43445.72.15, 43445.72.16, 43445.72.17, 43445.72.18,
43445.72.55 и 43445.72.57 по кадстралната карта и кадастралните регистри на
с.Лесново, община Елин Пелин, одобрени със Заповед № РД-18-570 от
16.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице посочило,
че от изготвения цифров модел се установило, че имоти 43445.72.15,
43445.72.16 попадат изцяло в заградената с паянтова ограда обслужваща
площ на летище Лесново, а от имот 43445.72.57 били засегнати 2872 кв. м от
3421 кв. м. и от имот 43445.72.17 били засегнати 3032 кв. м. от 3400 кв. м.
Посочено било, че 43445.72.18 не е засегнат от извършеното разширение на
самолетната писта. В откритото съдебно заседание вещото лице посочило, че
е пропуснало имот № 72.56, който също бил изцяло унищожен, като бил с
начин на трайно ползване Летище-аерогари и попадал изцяло в обхвата на
засегнатите площи, което обстоятелство не променяло заключението му.
Посочено било, че площта на имота е 4466 кв. м. Експертът посочил, че имот
72.18 било възможно да бъде засегнат, но той бил извън обхвата на
обслужващата зона на летището. Посочено било, че извън оградата на
летището в момента било обработваема земя.
По отношение на наличието на предпоставките на иска по чл.82
ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД СРС е направил разграничение между
договора за наем и договора за аренда като по отношение на последния
характерно било това, че от момента на отделяне на добивите, последните
били за арендатора като се арг. с чл.2, ал.2 ЗАЗ. При договора за наем, освен
ако не било уговорено друго, добивите били за наемодателя, а ако последният
6
е собственик на вещта, респ. за собственика. В този смисъл било и ТР № 2 от
20.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК. Като е извършил
тълкуване на клаузите на договора съобразно чл.20 от ЗЗД, СРС е достигнал
до извода, че в случая се касае до договор за наем.
От събраните по делото доказателства се установявало наличието на първите
две материални предпоставки- установило се, че ответникът не е изпълнил
задължението си, за да осигури безпрепятствено ползване по отношение на
всички имоти като всички те били засегнати от разширяването на процесното
летище. СРС е направил разграничение между претърпени загуби и
пропуснати ползи и при това е достигнал до извода, че по отношение на част
от твърдените вреди от ищеца не било проведено пълно и главно доказване.
Това се отнасяло до сумите в размер на 331,65 лв. и 378,84 лв. по договор за
покупко-продажба на торове и препарати с „Т.А. 11“ ЕООД. По делото били
представени фактури, но това не доказвало плащане. Действително, тези
стойности били отразени в заключението на съдебната експертиза, но там не
се правели изводи за наличие на плащане. Аналогични мотиви СРС е изложил
и по отношение на твърденията на ищеца за закупено гориво. Действително,
със заповед № 11/31.01.2017 г. управителя на ищцовото дружество бил
определил норми на разход на гориво при извършване на различни дейности
по обработване на земи, но тази заповед имала вътрешно ведомствен характер
и не можела да обвърже насрещната страна, както и не можела да служи като
доказателство за плащане. От заключенията на комплексната експертиза
можело да се направи извод, че в договорните отношения с „А.Д.И.“ ООД е
установено авансовото заплащане на сумата от 1300,00 лева, като последното
дружество било предоставило семена за сумата от 282,15 лева, както и
препарат за сумата от 252,49 лева, както и за сумата от 34,16 лева и сумата от
28,05 лева. Тоест, установено било, че е заплатена реално сумата от 596,85
лева, която предвид авансово платена цена се явявала реална вреда за ищеца с
оглед неизпълнението на договора от страна на ответника.
Досежно пропуснатите ползи СРС се е позовал на заключението на
кредитираната комплексна експертиза, от която се установило, че сумата от
1840,41 лева е щяла да бъде получена от ищеца като субсидия. В случая
съдът ценил факта, че вещите лица са извършили проверка в ДФ „Земеделие“,
както и в Министерство на земеделието и храните; посочени били какви
заповеди са издадени за плащане и при какви условия, като съдът е взел
7
предвид и факта, че по делото били представени доказателства, че са
извършвани плащания в полза на ищеца, поради което без съмнение можело
да се направи извод, че последният е отговарял на изискванията и е щял
реално да получи посочената в експертизата парична сума. Въпреки това с
оглед основният принцип на българския граждански процес – за
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) съдът бил длъжен да се
произнесе в заявения от ищеца размер. За неоснователни са приети
съображенията за дължимост на сумата от 4116,75 лева, представляващи
пропусната полза от реализиране на земеделска продукция – слънчоглед,
изчислен при добив от 249,5 кг. на декар, при пазарна цена от 0,6 лева на
килограм или 600,00 лева на тон без ДДС. Действително по делото бил
представен Договор за покупко-продажба № О-119-594-S/03.10.2019 г.
сключен между „О.“ АД от една страна в качеството на купувач и ищцовото
дружество от друга страна в качеството на продавач, въз основа на който
заключението на комплексната експертиза посочило, че ищецът щял да
получил сумата от 4153,80 лева.
Въпреки това СРС е приел, че не е доказана реалността на твърдяната
пропусната полза. От горецитирания Договор за покупко-продажба не
можело да се направи извод, че същият касае именно процесните имоти,
доколкото било установено, че ищецът бил имал и работил и реализирал
продукция и от други имоти. В тази насока, съдът отчел и факта, че дори да
се приеме, че е налице достоверна дата (по смисъла на чл. 181 ГПК), Договор
за покупко-продажба № № О-119-594-S/03.10.2019 г. бил сключен след
изтичане на срока на процесния наемен договор, което разкъсвало връзката
между неизпълнението на договорното задължение и твърдяната пропусната
ползва. Последната изисквала преди или в рамките на периода на договора да
са установени такива отношения с третите лица от които да може да се
направи извод, че продукцията именно по процесния договор би била
продадена или би имало сигурно разпореждане с нея при изпълнение на
договора за наем. Нещо повече – с оглед момента на твърдяното от ищеца и
установено по делото увреждане на процесните земи, то към момента на
сключването на договора за покупко-продажба самият ищец бил пределно
наясно, че не може да изпълни договора за покупко-продажба с третото лице
с продукция от унищожените земи. Тоест, освен ако не е имал намерение
изначално да не изпълни договора, то последният очевидно бил имал
8
намерение да достави и продаде уговорената земеделска продукция от
другите имоти, които стопанисвал и обработвал. Следователно претенциите
за вреди от договорно неизпълнение били частично основателни за
сумата от 1929,77 лева, представляващи претърпени загуби за вложени
материали за засяване на процесните имоти, както и пропуснати ползи,
равняващи се на размера на пропуснатите субсидии за земеделски
стопани, отпускани за земеделски сезон 2018-2019 г., който биха били
получени в случай, че 27,5 дка с унищожени посеви на ищеца са били
включени, като за разликата до пълния предявен размер претенцията била
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
/В останалата част първоинстанционното решение не е в обхвата на
въззивната проверка поради което съдът не цитира мотивите по иска по чл.49
вр. с чл.45 ЗЗД/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С договора за аренда арендодателят предоставя земята на арендатора за
временно ползване, в т.ч. правото да придобива нейните естествени плодове
срещу арендно плащане - гражданските плодове на земята. Арендаторът
получава естествените плодове на земята, а арендодателят - гражданските.
Формата за валидност на арендния договор е писмена с нотариална заверка на
подписите. Арендният договор подлежи на вписване в нотариалните книги и
в общинската служба по земеделие, като вписванията не са елемент от
фактическия му състав. Вписването в нотариалните книги има за последица
само противопоставимост на правата на арендатора на трети лица, които по-
късно черпят права от същия праводател, а вписването в общинската служба
по земеделие има чисто оповестително действие.
Наред с това в т. 2 и т. 3 на ТР № 2 по тълк.д. № 2/15 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно
ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е
действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти,
посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ, а сключен не в предвидената в ЗАЗ
форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в
действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията.
9
С исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договор за
наем, сключен между ищеца и ответника та 18.06.2018 г.
Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че в случая се касае до
договор за наем с оглед съдържанието на уговореното между страните, както
и отразеното в съдебната експертиза, че арендни плащания не са били
правени за стопанската година.
С оглед предназначението на земеделската земя договорът, с който тя се
отдава под наем или аренда, позволява на наемателя/арендатора по чл.2, ал.2
от ЗАЗ/ да придобива естествените й плодове, които по начало принадлежат
на нейния собственик, срещу което се задължава да плаща на последния
наемна цена, представляваща по естеството си граждански плод от вещта.
По претенцията за претърпени загуби, изразяващи се в разходи за
обработка на земята:
Ищецът претендира загуби в общ размер на 1916, 65 лв. /с оглед
молбата –уточнение на исковата молба, л.235 по делото пред СРС/.
Относно разходите за семена и торове:
СРС е приел претенцията за основателна за сумата в размер на 596,85
лв.- авансово платена цена на семена /282,15 лв./, както и препарати за
пръскане /252,49 лв.+ 34,16 лв.+ 28,05 лв./ по договорни отношение с
„А.Д.И.“ ООД/ т.3 и т.4 от заключението на комплексната съдебна експертиза,
л.272 и л.273 от делото пред СРС/. Приета е за неоснователна претенцията
относно торове и препарати в общ размер на 710,49 лв. / т.1 и т.2 от
заключението на комплексната съдебна експертиза, л.272 от делото пред
СРС/ по доставка от „Т.А. 11“ ЕООД, както и за гориво поради недоказано
плащане. Или претенцията е била отхвърлена за сумата от 1318,80 лв.
По доводите във въззивната жалба:
Действително, съгласно заключението на комплексната експертиза,
общата стойност на количествата материали-тор, препарат за пръскане,
семена, листна тор за един декар, които са необходими и са използвани за
обработването и засяване на процесните земи с унищожени посеви, възлизат
на стойност от 1307,34 лв. Последната сума е потвърдена от допълнителното
заключение, виж л.300 по делото пред СРС.
В случая спорно по делото е доказани ли са търпените вреди във връзка
10
с договорните отношения между ищеца и едно трето за спора дружество –
„Т.А. 11“ ЕООД.
Действително, с исковата молба са представени фактури с доставчик
„Т.А. 11“ ЕООД и получател ищцовото дружество, съставени, съответно на
21.09.2018 г. и 26.09.2018 г. /л.23 и 24 по делото пред СРС/. В тези фактури,
обаче, е посочено като начин на плащане „по банков път“. Доказателства за
такова плащане не са били ангажирани от ищеца. Правилен е извода на СРС,
че самото съставяне на фактурите не представлява доказателство за
извършено плащане. Вещото лице по съдебната експертиза е обсъждало само
съставянето на тези фактури; въпроси относно действителното плащане на
стойността по тези фактури не са били поставяни, съответно няма ангажирана
съдебно-счетоводна експертиза. Видно от доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определение от 24.09.2020 г./л.112 и следв. пред СРС/ съдът
изрично е указал на ищеца, че носи тежестта за доказване на настъпилите
имуществени вреди, вкл., че е сторил разноски по договора за наем на
земеделските земи.
Налага се извод, че крайният извод на СРС е правилен.
Относно разходите за гориво:
Действително, в заключението на комплексната експертиза е посочено,
че общата стойност на горивото необходимо за машините на ищцовото
дружество възлиза на обща стойност от 865,01 лв./л.274 по делото пред СРС/.
Действително, с исковата молба са били представени две фактури с
издател „Е.П.Б.4 ООД на стойност, съответно 2332,04 лв. и 1290,02 лв.,
съставени на 28.11.2018 г. и 02.04.2019 г./л.29 и л.30 по делото пред СРС/.
Видно от отразеното в тях като начин на плащане е посочено „пл.нареждане“.
Действително със заповед № 11 от 31.01.2017 г. /л.28 по делото пред
СРС/ управителят на ищцовото дружество е определил разходни норми на
гориво. С оглед съдържанието й същата е издадена „във връзка с подобряване
на отчетността и липсата на техническа документация“.
Противно на соченото от въззивника, тази заповед представлява частен
документ по смисъла на чл.180 ГПК. Тъй като производството се развива по
реда на ГПК, то правилата за доказателствата, уредени в НК и НПК не
намират приложение.
Налага се извод, че правилно СРС е определил характера на горната
11
заповед като частен документ и в съответствие с това е обсъдил
доказателствената й сила, а именно, че същата не може да обвърже
насрещната страна, нито да представлява доказателство за плащане.
Следва да подчертаем, че вещото лице по комплексната експертиза е
употребило израза „необходимо“ гориво, не и действително потребено.
Липсват доказателства, че счетоводството на ищеца е водено редовно.
Налага се извод, че крайният извод на СРС е правилен.
Относно претендираната като пропусната полза във връзка със
субсидиите, предоставяни на земеделските стопани:
Видно от мотивите на СРС тази претенция е приета изцяло за
основателна, т.е. в размер на 1332,92 лв. /претенциите на ищеца по чл.82 ЗЗД
са уважени в общ размер на 1929,17 лв., която сума представлява сбора на
сумата в размер на 1332,92 лв. + 596,85 лв./.
Наред с това ще добавим и, че трайно установена е съдебната практика,
че неполучените субсидии не съставляват пропуснати ползи за земеделския
производител. Присъждането на субсидия, която при нормални обстоятелства
би компенсирала разходите на страната, би довело до неоснователно
обогатяване чрез едновременно присъждане и на разходи и на пропусната
целева помощ, така и в определение № 465 от 08.04.2013 г. по гр.д.№
1342/2012 г. на ВКС, четвърто ГО, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 495 ОТ
26.08.2020 Г. ПО Т. Д. № 2588/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
В този смисъл обжалваното решение е възможно най-благоприятно за
ищеца; не е налице правен интерес от обжалване в тази му част.
Относно претендираната като пропусната полза във връзка с
реализиране на продукцията:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на
обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите
ползи. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно
лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго
лице. Безспорно е също, че за да бъде присъдено обезщетение за
пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Макар и
12
постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в хипотезата на
предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден
принципен отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено,
че: Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако
длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване
на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице,
когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на
нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е
могла да настъпи положителна промяна.
В конкретния случай от ищеца е представен договор за покупко-
продажба № 0-119-594 s/ 03.10.2019 г., сключен между ищеца като продавач и
едно трето за спора лице като купувач – „О.“ АД /л.58 по делото пред СРС/.
Същевременно самият ищец в обстоятелствената част на исковата
молба твърди, че посевите в процесните земи са били унищожени още през
м.април 2019 г. В показанията си свидетелят А. сочи, че машините за
осъществяване на строежа по издаденото разрешение за строеж още на
13.12.2014 г., са навлезли в земеделските земи по договора за наем, сключен
между ищеца и ответника, в края на март, началото на април, виж л.244 по
делото пред СРС.
Ето защо настоящата инстанция споделя мотивите на СРС в тази част на
първоинстанционното решение и по арг. на чл.272 ГПК същите следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
Наред с това ще добавим, че „стопанска година по смисъла на ЗАЗ,
съобразно пар.2,т.3 от ДР на ЗАЗ е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година. Самият договор за наем, от който ищеца
13
извлича ползите и вредите, предмет на иска по чл.82 ЗЗД е със срок до
30.09.2019 г.
Следователно, така сключения договор с „О.“ АД не е относим за
стопанската година 2018/2019 г. и крайният извод на СРС е правилен-
недоказана е претенцията за пропуснати ползи от нереализирана продукция в
размер на 3448,04 лв.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта в която претенциите
на ищеца по чл.82 ЗЗД са приети за неоснователни е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са направени за
адв.възнаграждение в размер на 600 лв. и затова м се присъждат.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира, че възражението е неоснователно като
се има предвид материалния интерес и броя на претенциите по чл.82 ЗЗД.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20097387 от 16.04.2021 г./след проведено
производство по чл.247 ГПК с решение № 20039357 от 01.06.2022 г./ по гр.д.
№ 26992 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 156-ти състав, в частта в
която се: ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Ж.“ ЕООД с правно основание чл. 82
ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за осъждане на „Б.“ ЕООД, да заплати на
ищеца сумата над 1929,77 лева до пълния предявен размер от 6696,61
лева, представляващи вреди от виновното неизпълнение на Договор за наем
14
на земеделски земи № ДПР275/18.06.2018 г., под формата на претърпени
загуби за вложени материали за засяване и гориво за машини за обработване
на имоти, както следва: № 072015 с площ 5,799 дка, № 072016 с площ 2,601
дка, № 072017 с площ 3,400 дка, № 072018 с площ 3,898 дка, № 072055 с
площ 5,483 дка, 072057 с площ 3,422 дка, както и пропуснати ползи –
равняващи се на цената на нереализирана земеделска продукция при добив
249,50 кг. на декар при пазарна цена 600,00 лева на тон без ДДС, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ж.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с.Лесново, община Елин Пелин, съдебен адрес: гр.София, ул.“6
*******- адв.М., да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* – адв.Н., сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„И.“ АД на страната на ищеца „Ж.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15