Решение по дело №666/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 630
Дата: 16 април 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110200666
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                 Година  2020                             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                             ХХІХ състав

На дванадесети март         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №666 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

               

     Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. против НП №23-0000625/25.11.2019 год. на Началника  на ОО ”АА” в ГД „АИ“, гр.Варна с което на Н.А.Н. е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 лева  на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП.

          Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание редовно призован не се явява лично и не се представлява.

            За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и моли НП да бъде потвърдено.

          След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

             На 15.08.2019 г. в около 10:20 ч. в гр.Варна, летище посока център, управлява товарен автомобил  марка "Волво", от кат. NЗ, с per. № СА1923 ВХ, собственост на "Естер-Теодора Тодорова" ЕТ извършващ обществен превоз товари, видно от пътен лист  № 717474/14.08.2019г. При извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., с МПС оборудвано с аналогов тахограф сер. № 1165238, водачът не може да представи тахографски листи от 19.07.2019г. Представя - удостоверение за дейности за периода от 14.07.2019 г. до  14.08.2019 г. с отметка извършвал друга работа.  За дата 19.07.2019г. Водачът е извършвал транспортна дейност с МПС видно от протокол № 594789 от 19.07.2019г. за крайпътна проверка издаден от служители на ОО АА Враца.

    Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

           

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

      Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение по чл.36 § 1 т.i  от Регламен ЕС №165 /14г. е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма.          Съгласно посочената за нарушена разпоредба когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни.

          Видно събраните по делото и АНП доказателства жалбоподателят не е могъл да представи тахографски листи за дата 19.07.2019г. Същият е предоставил удостоверение, че е извършил друга дейност на посочената дата, но горното удостоверение не е било кредитирано от АНО предвид обстоятелството, че на дата 19.07.2019г. Жалбоподателят е бил спрян за проверка от служители на ОО АА Враца и след проверката е било установено, че същия е извършил транспортна дейност с товарен автомобил  марка "Волво", от кат. NЗ, с per. № СА1923 ВХ. За проверката бил съставен протокол приложен по АНП.      

 В тази връзка съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство писмени  доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП. Твърденията на жалбоподателя, че през посочения период не е управлявал МПС, а е извършвал друга дейност не са подкрепени с доказателства. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение. При така установените факти, съдът счита че АНО правилно е приложил и материалния закон.   

Съгласно  разпоредбата на чл.10 от Наредба №Н-3 от 7.04.2009 г.  за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.). В случая от доказателствата по делото се установява, че по време на проверката жалбоподателят не е представил тахографски листи за предходните 28 дни, а само за деня на проверка, който е приложен към доказателствата по делото. Управляваното от жалбоподателят превозно средство към момента на проверката е било оборудвано с аналогов тахограф, което се установя от приложеният лист за датата на проверката. За да е осъществен съставът на нарушение е достатъчно водачът да не е представил само един тахографски лист за този период от 28 дни, за да бъде ангажирана административно-наказателната  му отговорност, т.е. в случая нарушение би било налице дори ако само за 19.07.2019г., когато явно водачът е бил ангажиран с дейност по управление на МПС . С оглед горното,  съдът намира, че обосновано наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за вмененото му административно нарушение. 

Правилно в процесното НП е било определено и основанието на което е ангажирана отговорността му, а именно разпоредбата на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАП. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

           Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

     При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на   ОО „АА“ ГД „АИ“, гр.Варна  да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпити на  свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

              Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

      ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000625/25.11.2019 год. на Началника  на ОО ”АА” в ГД „АИ“, гр.Варна с което на Н.А.Н. е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 лева  на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП.

           ОСЪЖДА  Н.А.Н. да заплати на   ОО ”АА” в ГД „АИ“, гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна  по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: