ОПРЕДЕЛЕНИЕ№118/26.02.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на осемнадесети
януари през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
31 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Д.П.Д. *** срещу решение № 837 от
02.11.2018г. по търг.дело № 947/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
е прието за установено, че той дължи на Г.М.Г. *** сумата 36 000лв.,
представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден от Д.П.Д.
на 26.04.2015г. с падеж 26.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.дело №
18547/17г. на ВРС е издадена заповед № 10085 от 08.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на основание чл.422
във връзка с чл.538 във връзка с чл.481 ал.1 от ГПК, както и е осъден да
заплати на Г. направените разноски в заповедното производство в размер на
сумата 1 120лв. и разноски по делото в размер на 1 022лв.
Твърди че
решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила.
Оспорва
извода на съда, че въведеното от него възражение за наличие на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден процесния запис на заповед е
останало недоказано. Твърди че съдът неправилно е възприел направените от него
възражения, без да съобрази тежестта на пороците, които се сочат като основание
за нищожност на твърдяния от него договор за поръчителство за дълг на трето
лице към ищеца на основание. Сочи че при твърдения в писмения договор, че
записът на заповед обезпечава поето от издателя задължение да обезпечи спрямо кредитора – поемателя на
записа на заповед, задължение на трето лице, и че не е спазена предвидената в
договора за поръчителство писмена форма, което влече нищожност и за свързания с
него запис на заповед. Твърди че записът на заповед, макар и редовен от външна
страна документ, служи като обезпечение на задължение по заемно правоотношение
между ищеца и трето лице, при което не е спазена предвидената от закона форма
за договор за поръчителство. Поради което и твърди че съдът е следвало да
допусне исканите от него гласни доказателства за установяване на наличие на
задължения на трето лице.
Твърди че
съдът е допуснал нарушения и с недопускането на поискани от него писмени
доказателства, представени с отговора на исковата молба – нотариален акт за
покупка на недвижим имот и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1452/08г. срещу
Анка Тодорова Г.. Твърди че с тях се установяват фактическите отношения между
страните по делото.
Оспорва
разпределението на доказателствената тежест в производството. Сочи че след като
ответникът е твърдял конкретна причина за поемане на задължението, а ищецът е
направил общо оспорване на сочените от ответника факти и обстоятелства, без да
конкретизира възраженията си, съдът е следвало да изясни фактите, които имат
значение за производството, а именно ако ищецът оспорва релевираните от
ответника възражения общ, същият е следвало да посочи причина, ако е различна
от тезата на ответника, поради което е издаден процесния запис на заповед.
Твърди че при въведено от него възражение за обвързаност на записа на
заповед с конкретно каузално
правоотношение относимо към погасяване на задължението, то ищецът е следвало да
обоснове възраженията си с посочване на друго такова, от което произтичат
правата му по процесния запис на заповед.
Оспорва
извода на съда за недоказаност на възражението за унищожаемост на записа на
заповед, като подписан поради заплаха. Твърди че разпитаните по делото негови
свидетели също са били притеснявани от ищеца, били са преки свидетели на
състоянието му по време на общуването с ищец. Твърди че от показанията на
свидетелите се установява, че Г.Г. в течение на около десет години е
осъществявал психически тормоз над него, като се е възползвал от здравословното
и емоционалното му състояние. Такъв тормоз е осъществяван и по отношение на
членовете на неговото семейство с непрестанните обаждания, лично присъствие,
употреба на заплахи за саморазправа, че ще го даде на мутри и прочие. Твърди че
изявленията на ищеца, установени от свидетелите, са заплашвали ответника и
членовете на неговото семейство със засягане на техни лични и имуществени права
и интереси. Твърди че от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че тези изявления са били причината ответникът да подписва
последователно във времето записи на заповед, включително и процесния. Твърдия
че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, че ищецът с
поведението си е въздействал върху психиката на ответника, възбуждайки с
изявленията си основателен страх за саморазправа и засягане на личните и имуществени
интереси на ответника и неговото семейство, което е довело до подписване на
процесния запис на заповед.
Оспорва
извода на съда, базиран на възрастта на страните. Твърди че възрастта не е
определящ критерий в отношенията на две лица. Оспорва приетото от съда, че
подписвайки няколко записа на заповед
след като падежа на предходния е бил настъпил, не е резултат от
заплашване, а е отсрочване на дълга. Оспорва извода на съда, за липса на
конкретика в свидетелските показания свързана с процесната сделка, а именно
издаването на 26.04.2015г. на процесния запис на заповед, като твърди че
гласните доказателства установяват причинна връзка между твърдяното от него
заплашване и издаването на процесния
запис на заповед, както и обстоятелствата, довели до подновяване на предходните
записи на заповед по повод поето от ответника поръчителство за чужд дълг към
ищеца.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу
него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна Г.М.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд намира, че искането във
въззивната жалба за събиране на нови доказателства следва да бъде оставено без
уважение поради следното:
Исканите гласни доказателства за
установяване на обстоятелства относно поемане от страна на въззивника на поръчителство за дълг на трето лице към
въззиваемия са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Неприетите от
първата инстанция писмени документи: нотариални актове от 31.05.2017г.
изпълнителен лист от 12.03.2008г., удостоверение за регистрация и протокол от
04.09.2012г. въззивният съд намира за
неотносими към предмета на спора. Нови свидетелски показания за установяване на
психически тормоз са недопустими с оглед забраната на чл.266 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника
за нови доказателства: гласни доказателства и писмени доказателства, неприети
от първата инстанция.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.03.2019г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: