МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 671/2021 година на ВРС ІV състав
Против подсъдимия В.С.Г. Варненският районен прокурор е
възвел обвинение по чл.144 ал.З вр. ал.1 от НК, за това, че на 30.03.2020г. в с. Звездица, обл. Варна, подсъдимият В.Г. е отправил
закана за убийство към И.Б., като изрекъл към Б. думите „Ще те убия! Аз съм
военен, ще ти еба майката .... ще те разстрелям", „Ще вляза и ще ви
заколя, копеле! Туй ми е занаята, с туй си вадя прехраната. Като ме видиш ще
искаш разрешение. Попитай кой съм - с рязане на тикви си вадя хляба!" и
същите съпроводил с демонстративно забиване на брадва в дънер, размахване на
шанцов инструмент. Действието по заканване с убийство продължило с провесването
на въже с примка (като бесило) и репликите „Тука ще те провеся, дълго време ще
висиш тука и ще ти се радваме" и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В проведеното разпоредително заседание И.М.Б. е предявил
за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия
за сумата от 3000 лева, представляващи нанесените му неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл.144 ал.3 от НК, ведно със законната лихва от деня на
увреждането, до окончателното им
изплащане, и за сумата от 390 лева имуществени вреди, както и е направил
искане за конституиране Като частен обвинител.
Съдът не е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск, но е
конституирал Б. като частен обвинител по
делото, чрез неговият процесуален представител.
Пред съда подс. Г. не признава
вината си.
В обясненията си сочи, че е в лоши отношения със свид. Б..
Излага твърдения, че на 28.03.2020г. Б. е стрелял по кучето му. На 29.03.2020г.
заедно със семейството си посетил имота на баща си и заварил кучето с обгорена муцуна и рани от пневматично оръжие като кучето
лежало на в двора им и гледало към терасата на св.Б., което за подсъдимия било
знак, че именно Б. е стрелял и го е наранил.
При разговор с баща си – свид. С. Г. му казал, че видял как св.Б. стреля по
кучето им.
Изрично сочи, че при пристигането си на инкриминираната
дата не е препречвал с автомобила си улицата и не е пречел на Б. да излезе с
неговият автомобил.
Работел в двора и не обръщал внимание на провокациите на Б.,
като около половин час след пристигането му дошла полиция.
Изрично подчертава, че полицейските служители не са му
разпореждали да премести автомобила си.
Категорично отрича да е отправял заплахи под каквато и да
е форма по отношение на Б..
На въпроси на частния обвинител отрича да е отправял
заплашителните реплики описани в обвинителният акт.
Сочи, че на инкриминираната дата не е ползвал въже,у но
имал такова в двора си и го ползвал за повдигане на трактора си.
Категоричен е, че полицейските служители не са му
разпореждали да махне въжето с примка от дървото.
Отрича да е отправял заплахи някога към Б. и счита че
„това дело е някак си подредено“.
В последната си дума сочи, че не е виновен. Счита че
обвинението не е доказано.Обстойно анализира поведението на св.Б., като
същевременно отправя критики към работата на прокуратурата и органите на МВР.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на
ВРП счита фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана в
обвинителния акт. След подробен анализ на събраните в хода на производството
доказателства моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средншия размер, като счита
че същото следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
По съществото на
делото процесуален представител на частния обвинител се придържа към изложеното
от прокурора.
По съществото на делото защитника на подсъдимия моли съда
да го признае за невиновен по възведеното обвинение.
Счита че авторството на деянието не е доказано по
категоричен начин. Моли съда да не кредитира показанието на св.Б. и Б..
Счита, че приложените като доказателства по делото видео
и аудиозаписи следва да бъдет
изключени от доказателственият материал т.к. били изготвени в нарушение на НПК.
Счита че приложените записи били „целенасочени и
преднамерени“, както и че били направени с провокативна цел.
Счита че деянието е несъставомерно и моли съда да се
произнесе с оправдателен диспозитив.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Г. бил международен преводач към фирма
„Виас Инжинеринг" ООД. Г. участвал и в
доброволния резерв на въоръжените сили на Република България, като на
21.06.2013г. бил сключен договор №7, с който се уреждали взаимоотношенията при
изпълнение на службата в доброволния резерв. Съгласно сключения договор В.Г.
бил зачислен в резерва на въоръжените сили на длъжността картичар
на рейдов миночистач във военно формирование №18360-Бургас. С допълнително
споразумение №55/06.06.2018г. договорът бил удължен с
още пет години.
Подсъдимият живеел в гр. Варна със семейството си, като
периодично посещавал баща си - свидетелят С.Г., живущ ***.
В съседния имот на №3 живеел свидетелят И.Б. със своето
семейство. Двата имота били гранични, като се делели от телена ограда.
Свидетелят Б. бил разположил в своя имот охранителни камери, в обхвата на една
от които попадал и част от двора на имота на С.Г..
Подсъдимият В.Г. бил оставил на баща си да се грижи за
куче от породата „Лабрадор".
На 30.03.2020г., около 11,00 - 11,30 часа, Г. ***, тъй
като баща му го бил информирал, че съседа Б. е прострелял кучето.
Г. дошъл с автомобил, който паркирал пред имота си, по
такъв начин, че възпрепядствал преминаването на друг
автомобил – в случая на свидетеля Б..
Последният имал намерение да излиза със своя автомобил и
излязъл на балкона на къщата си, за да помоли Г. да премести колата си. Подсъдимият
Г. се намирал в двора на къщата на баща си, облечен с камуфлажни (военни)
дрехи, когато Б. му казал да измести автомобила си. На този призив на Б., Г.
отвърнал с викове „Ей изрод, защо си стрелял по нашето куче? Ела, ела, след долу!".
Подсъдимият Г. твърдял, че Б. е стрелял по кучето, докато
Б. отричал това. Свидетелят Б. допълнил, че отглежда кучета и никога не би
стрелял по куче, като обяснявал на Г., че и по неговите кучета било стреляно.
Междувременно Г. изправил един дънер и забил
демонстративно брадва в него, като казал на Б., че ще го убие, ще го ликвидира
и имал три дни да се изнесе от къщата
си.
След това подсъдимият Г. взел шанцов инструмент (къса
военна лопата), която размахвал и продължил да говори към Б., че ще го убие и
го наричал изрод.
Свидетелят Б. отново го поканил да премести автомобила си
или щял да извика полиция. Тогава подсъдимият му казал „Аз съм военен, ще ти
еба майката .... ще те разстрелям", „Ще вляза и ще ви заколя, копеле! Туй
ми е занаята, с туй си вадя прехраната. Като ме видиш ще искаш разрешение.
Попитай кой съм - с рязане на тикви си вадя хляба!" и други заплашителни реплики
с които изисквал Б. да се изнесе от имота си.
Непосредствено след това подсъдимият Г. влязъл в
постройка, в имота на баща си. Тогава свидетелят Б. набрал спешен номер 112 и
съобщил на оператора, че се обажда от с. Звездица и повода за обаждането бил,
че съсед му е преградил възможността да излезе с автомобила си, напрежението
между двамата ескалирало и получил закани за убийство.
Малко по - късно, подсъдимият Г. отново излязъл на двора,
до имота на Б., като носел въже, в единия край на което била направена примка
(като бесило). Г. преметнал въжето през клон на дърво в имота на баща си и
казал на Б. „Тука ще те провеся, дълго време ще висиш тука и ще ти се радваме".
При това действие на подсъдимият, свид. Б. отново телефонирал на номер 112 с
настояване за по - бърза реакция от полицията, тъй като Г. се е заканил да го
обеси и е приготвил бесило за това.
На сигнала на свидетеля И.Б. били изпратени свидетелите К.К. и Х.Н. ***. При отиване на адреса в с. Звездица, те
установили, че действително имало паркиран автомобил, който препречвал пътя и възпрепядствал преминаването на други автомобили.
Свидетелите К. и Н. видели и преметнатото на дървото въже
с изплетена примка в единия му край. Служителите на МВР разпоредили на В.Г. да
свали въжето, както и да премести автомобила си.
Свидетелката И.Б. - съпруга на И.Б., по време на вербалния
конфликт между подсъдимия Г. и свидетеля Б., се намирала в кухнята на къщата им
и през отворения прозорец чула виковете на подсъдимия. Тя решила да запише с
мобилния си телефон думите и изразите, които отправял Г. към съпруга й.
Заплахите на подс.Г., отправени
към св.Б., възбудили у него основателен страх от осъществяването им.
На 07.04.2020г. свид. Б. депозирал жалба, като след
извършена проверка било отпочнато досъдебно
производство с оглед деяние по чл.144 ал.3 от НК.
Създадения от свид. Б. аудио файл на телефона й бил
записан върху оптичен носител (компакт диск) и заедно със видео записите от
охранителната камера, обхващаща действията на подсъдимия, също записани върху
оптичен носител (компакт диск), били предадени за нуждите на разследването с
протокол за доброволно предаване. В хода на разследването били изискани и
приобщени и регистрираните две обаждания на свидетеля Б. на единен спешен номер
112.
От приетата от съда назначена и изготвена в хода на ДП
комплексна видео и аудио техническа експертиза е видно, че вещото лице е
направило синхронизация между аудио и видео файловете. В съставения протокол за
експертиза са описани и изрази, които се чували на аудио файла, както и част от
действията на подсъдимия Г..
От заключението на приетата от съда комплексна
психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия В.Г. се
установява, че той не страда от психично заболяване и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Вещите лица изрично са посочили, че по време на
действията си Г. не е бил в състояние на физиологичен афект.
От заключението на приетата от съда комплексна
психиатрична и психологична експертиза по отношение на свидетеля Б. се
установява, че той не страда от психично заболяване и може да участва
пълноценно в наказателния процес, като дава достоверни показания за случилото
се. В резултат на действията на подсъдимия Г. от 30.03.2020г. у Б. е породен
основателен страх за осъществяване на отправените му закани. Същите са изиграли
роля на психотравма, която той с времето не е могъл
да рационализира и да се освободи от болестотворното
й въздействие. У Б. е възникнало психогенно разстройство с тревожно -депресивни
и страхови симптоми.
От заключението на приетата от съда комплексна
психиатрична и психологична експертиза по отношение на свидетеля С.Г. се
установява, че същият страда от органично разстройство на личността, което не
представлява психично разстройство в тесен смисъл и по принцип може да
възприема правилно фактите от действителността и да дава показания за тях.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните
в с.з. свидетели И.Б., И.Б., К.К., Х.Н., С.Г., Б.Ж.,
заключенията по изготвените и приети от съда 3 бр. комплексни съдебно-психиатрични
експертизи, заключението по назначената и изготвена комплексна видео и аудио
техническа експертиза, приетите от съда писмени доказателства – копия от жалби,
постановления на ВРП, ВОП и др., свид.съдимост и др.
За да приеме за установено по безспорен начин,
гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност.
По отношение на случилото се на 30.03.2020г. на първо
място съдът взе предвид показанията на св. И.Б., И.Б., които са преки очевидци на случилото се.
И двамата свидетели макар и по различен начин са
възприели непосредствено отправяните от подсъдимия
Г. множество обиди, закани и заплахи срещу живота на св.Б., както и
съпровождащите ги действия като демонстративно забиване на брадва в дънер,
заплашително размахване на шанцов инструмент (къса военна лопата), изготвянето
на импровизирана бесилка от въже с оформена примка, преметнато през клоните на
дърво и др.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. И.Б.
и И.Б. като обективно дадени.
Показанията на св. И.Б. и И.Б. не следва да се разглеждат
изолирано, доколкото същите са взаимно допълващи се и същевременно се подкрепят
и от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Показанията на св. И.Б. и И.Б. се подкрепят и допълват и
от показанията на изпратените полицейски служители – св. К. и Н..
Пред съда свид. К. изрично сочи, че при пристигането си
на адреса свид.Б. е бил видимо изплашен и се оглеждал навсякъде. Сочи, че
възприел в двора на Г. преметнатото през дърво въже с примка в единият край,
която „наподобявала бесило“ и заявил на Г., че това плаши хората. Свид.К. уточнява че улицата била тясна и автомобилът на
подсъдимия препядствал излизането на автомобила на
сви.Б., поради което наредил да бъде преместен.
Пред съда свид. Н. се придържа към показанията си дадени
в хода на ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК. В същите свидетелят изрично
сочи, че при пристигането си на адреса свид.Б. и бил видимо изплашен. Свид. Н. също описва възприетата от него примка на въже,
окачена на дърво в близост до оградата на св.Б., като изрично сочи, че е
разпоредил на подсъдимия както да премахне въжето с примка, така и да премести
автомобила си.
Свидетелите К. и Н. макар и да не са преки очевидци на
случилото се, са възприели състоянието на свид. Б. непосредствено след
отправените от подсъдимия закани и сочат, че същият е бил видимо изплашен от
това.
Свид. Н. и К. са
възприели също така и визираните от свид. Б. и св.Б. импровизирана бесилка в
близост до оградата на имота им, както и паркираният автомобил на подсъдимия – препядстващ излизането
на автомобила на св.Б..
Показанията на св.
И.Б. и И.Б. се подкрепят и допълват и от заключението на приетата от съда
изготвена в хода на ДП комплексна видео и аудио техническа експертиза.
Първият изследван обект на експертизата е предоставените
от Дирекция „Национална система 112МВР“ два броя аудиозаписи
на обажданията на свид. Б. на тел.112.
При първото обаждане
/л.102-104 от ДП/ свид. Б. е уведомил оператора и служителя на 04 РУП за
„запушеният“ автомобил на подсъдимия и последвалото ходене с нож, размахване на
брадва и шанцов инструмент.
При второто обаждане /л.105 от ДП/ свид. Б. е пресъздал
ескалацията на случващото се като е уведомил служителите и за направеното
„бесило“ и заканите за обесване.
Така обективираните записани в системата на тел.112
разговори са в пълен унисон с показанията на свид. Б. и свид. Б. пред съда.
Вторият изследван обект на експертизата е предоставеният
от свид. Б. запис от охранителна видеокамера. От същия се установява, че в
11:40часа на инкриминираната дата подсъдимият е отишъл до отрязано дърво
/дънер/ и замахвайки е забил в него остър предмет наподобяващ брадва /л.107/. В
11:59 часа подсъдимият се е „появил в обхвата на камерата носейки въже,
завързано в единия край под формата на примка, което закача на дърво,
наподобявайки бесилка“ /л.111-115/.
Третият изследван обект на експертизата е предоставеният
от свид. Б. аудио запис от телефона на
свид. Б.. Видно от обективираният в експрертизата запис на разговора между свид. Б. и
подсъдимия, последният е изрекъл следните реплики „….Ще те ликвидирам. Имаш три
дена да се изнесеш….ти си изрод…изрод си, как да не
си изрод……когото искаш викай, аз съм военен, ще ти еба майката, ивзикай ги всичките. Ще ти еба майката, ще те
разстрелям……..ще вляза и ще ви изколя вътре ей……….видя ли ва
ще ви изколя………Теб ще та заколя. Ще те заколя ей тука три дена кръвта ти ще
тече копеле. Туй ми е занаята, с туй си вадя хляба. Ща очистя ей, майка ти ще
еба……С туй си вадя хляба попитай кой съм ще ти еба майката, с рязане на тикви
занаят си вадя, майка ти ще еба копеле………като ме видиш разрешение ще
искаш…..влизай ще те очистя ей….“.
Така обективираните в експертизата извлечения на
фотокопия от охранителните камери и обективираният
запис от телефона на свид.Б. в пълна степен подкрепят и допълват показанията на
свид.Б. и свид.Б..
Показанията на св. И.Б. и И.Б. се подкрепят и допълват и
от заключението на изготвената по отношение на свид. Б. комплексна съдебно-психиатрична
експертиза. Вещите лица изрично са визирали, че той не страда от психично
заболяване и може да участва пълноценно в наказателния процес, като дава
достоверни показания за случилото се. В резултат на действията на подсъдимия Г.
от 30.03.2020г. у Б. е породен основателен страх за осъществяване на
отправените му закани. Същите са изиграли роля на психотравма,
която той с времето не е могъл да рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие. У Б. е възникнало психогенно
разстройство с тревожно -депресивни и страхови
симптоми.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че показанията
на свид.Б. и свид.Б. са подробни и непротиворечиви като и двамата сочат, че са
възприели непосредствено заплахите отправени от подсъдимия Г. към св.Б..
Показанията на свид.Б. и свид.Б. не следва да се
разглеждат изолирано, доколкото същите са взаимно допълващи се и същевременно
се подкрепят и от останалите събрани в хода на съдебното следствие
доказателства- показанията на свид. К. и Н., както и заключенията по приетите
от съда комплексна видео и аудио техническа експертиза и заключението на
изготвената по отношение на свид. Б. комплексна съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид.Б.
и свид.Б. като обективно дадени.
С оглед изложеното съдът не споделя доводите на защитата
по същество в тази насока и намира, че деянието е безспорно доказано.
При изясняване на фактическата обстановка съдът взе
предвид и показанията на свидетелите С.Г., Б.Ж.
и А. А., както и обясненията на подс.Г..
Пред съда св. С.Г. сочи, че е баща на подсъдимия и на
инкриминираната дата не е чул синът му да отправя заплахи по отношение на св.Б..
По отношение на този свидетел съдът взе предвид
заключението на изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза
съобразно което същият страда от органично разстройство на личността, което не
представлява психично разстройство в тесен смисъл и по принцип може да
възприема правилно фактите от действителността и да дава показания за тях, но
при преценка на достоверността им би следвало да се имат предвид.
Пред съда свид. Ж. сочи, че живее на семейни начала с
подсъдимия като на инкриминираната дата не е присъствала лично, а преразказва
това което и е казал подсъдимия.
Пред съда разпитаният по искане на подсъдимия свид. А.
също сочи, че не е пряк очевидец на
случилото се, доколкото не е присъствал там през цялото време.
Показанията на тези свидетели не променят по никакъв
начин установената фактология за случилото се на инкриминираните дати
посредством останалият доказателствен материал, а напротив косвено показват, че
е имало проблем, в отношенията на подс.Г. и пострадалото
лице, който е ескалирал.
Съдът прецени и обясненията на подсъдимия дадени в хода
на съдебното следствие.
В обясненията си подс.Г. сочи,
че е в лоши отношения със свид. Б.. Излага твърдения, че на 28.03.2020г. Б. е
стрелял по кучето му. На 29.03.2020г. заедно със семейството си посетил имота
на баща си и заварил кучето с обгорена муцуна и рани
от пневматично оръжие като кучето лежало на в двора им и гледало към терасата
на св.Б., което за подсъдимия било знак, че именно Б. е стрелял и го е наранил.
При разговор с баща си – свид. С. Г. му казал, че видял как св.Б. стреля по
кучето им.
Изрично сочи, че при пристигането си на инкриминираната
дата не е препречвал с автомобила си улицата и не е пречел на Б. да излезе с
неговият автомобил.
Изрично подчертава, че полицейските служители не са му
разпореждали да премести автомобила си, както и да махне въжето с примка от
дървото.
Категорично отрича да е отправял заплахи под каквато и да
е форма по отношение на Б..
По отношение обясненията на подсъдимия Г. съдът намира,
че следва да ги кредитира частично, тъй като същите макар и оскъдни като факти
и целящи неговото оневиняване, то отговарят на останалия доказателствен
материал по делото, а именно, че на инкриминираната дата е бил в имота на баща
си, бил е в пререкание с пострадалия, както и че на место са пристигнали
полицейски служители въпреки, че подсъдимият отрича основните факти по
отправянето на заплахи за живота на пострадалия.
В останалата си част обясненията на подсъдимия, не само,
че не се подкрепят от никакви доказателства, а напротив същите се оборват по
един категоричен начин от останалият събран в хода на процеса доказателствен
материал подробно визиран по горе.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна,
че подсъдимия Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъплениечл.144 ал.З вр. ал.1 от НК, за
това, че на 30.03.2020г. в с. Звездица, обл. Варна, подсъдимият В.Г.
е отправил закана за убийство към И.Б., като изрекъл към Б. думите „Ще те убия!
Аз съм военен, ще ти еба майката .... ще те разстрелям", „Ще вляза и ще ви
заколя, копеле! Туй ми е занаята, с туй си вадя прехраната. Като ме видиш ще
искаш разрешение. Попитай кой съм - с рязане на тикви си вадя хляба!" и
същите съпроводил с демонстративно забиване на брадва в дънер, размахване на
шанцов инструмент. Действието по заканване с убийство продължило с провесването
на въже с примка (като бесило) и репликите „Тука ще те провеся, дълго време ще
висиш тука и ще ти се радваме" и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
изплашения като действителна заплаха.
При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само
да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Съдът намира,
че отправените заплахи и изрази от подсъдимия
„Ще те убия!", „ще те разстрелям!" „Ще вляза и ще ви заколя,
копеле!" и др. подобни действия по демонстративното забиване на брадва в
дънер, размахване на шанцов инструмент и провесването на въже, с примка на
единия край, като бесилка по отношение на свид. Б., както и въздействието,
което са оказали те върху него, следствие на начина по който са отправени, обуславят съставомерността на деянието от
обективна страна.
От показанията
на свид.Б., Б., К. и Н., както и от заключението на
приетата от съда съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установява, че
следствие на отправените заплахи от подс. Г. у пострадалият Б. е породен основателен страх
за осъществяване на отправените му закани. Същите са изиграли роля на психотравма, която той с времето не е могъл да
рационализира и да се освободи от болестотворното й
въздействие. У Б. е възникнало психогенно разстройство с тревожно -депресивни и
страхови симптоми. Същият е бил в състояние на силна
уплаха и стрес.
Предвид
горното съдът намира, че тези признаци, изискуеми от текста на закона за
съставомерността на деянията по чл.144 ал.3 от НК, са налице в настоящият
случай.
Причина за
извършване на престъпленията – незачитане от страна на подсъдимия на
установените порядки на общуване, влошени междуличностни отношения.
Субект на
престъпленията е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
български граждани, неосъждан,семеен, полагащ обшественополезен
труд.
Преди да приеме от правна страна , че подсъдимият Г. е
осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК, съдът прецени възраженията на защитата по същество, които основно
са в насока недоказаност на обвиненията.
По отношение на приетите за установени факти и въз основа
на кои доказателсва съдът приема фактическата
обстановка са изложени подробни мотиви по горе.
Подробни доводи защо кредитира показанията на свидетелите
Б., Б., К. и Н., както и коментар на останалите
гласни и писмени доказателства съдът също е изложил по-горе, поради което и не е необходимо тяхното
преповтаряне.
В тази насока следва да се отбележи, че с изключение на
обясненията на подсъдимия съдът е приел за достоверни и останалите събрани в
хода на съдебното следствие гласни доказателства вкл. и на поисканите от страна
на защитата свидетели, като е изложен коментар, че същите не водят до промяна
на приетата фактология.
По отношение на коментарите на защитата относно
съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК съдът също е изложил подробни
мотиви по-горе поради което и не е необходимо тяхното преповтаряне в тази
насока.
Съдът не споделя и твърденията на защитата, че приложените като доказателства по делото
видео и аудиозаписи следва да бъдет
изключени от доказателственият материал т.к. били изготвени в нарушение на НПК.
Видно от материалите по ДП е че същите са били предадени от св.Б. с протокол за
доброволно предаване и по отношение на тяхното съдържание е била назначена и
изготвена комплексна видео и аудио техническа експертиза чието заключение е
прието от съда като компетентно дадено.
По същество на делото защитата счита че приложените
записи били „целенасочени и преднамерени“, както и че били направени с
провокативна цел. Съдът не споделя подобна позиция, и доколкото подобни
твърдения граничат с правен абсурд намира, че не следва да бъдат подлагани на
анализ.
Защитата сочи на последно място, че деянието е
несъставомерно. По отношение съставомерността на деянието съдът е изложил
подробни мотив и по-горе, поради което не следва да се преповтаря.
С оглед изложеното съдът не споделя въъзраженията
на защитата.
С нарочна писмена молба по делото защитата е представила
фотоалбум – изготвен лично от защитника, копия от жалби до различни институции
подавани от св.Ж., св.С.Г., постановления за отказ от образуване на наказателно
производство на ВРП и ВОП и др.
Съдът макар и да е преценил неотносимостта
на горните към предмета на делото, с оглед заявеното от защитата, че желаят да
се ползват от същите и с оглед ненарушаване правото на защита на подсъдимия ги
е приел към материалите по делото.
И въпреки, че защитата по същество на делото не се е
позовала на нито един от представените и приети копия от документи съдът
намира, че следва да се произнесе по относимостта им
към настоящето производство.
Съдът намира, че така депозираните от защитата копия от
документи и фотоснимки по никакъв начинн не променат приетата от съда фактическа обстановка и крайни
изводи относно съставомерността на деянието и неговото авторство.
Така представените копия от жалби постановления на
прокуратурата и др. сочат единствено на влошени междуличностни отношения, като
по никакъв начин на оборват обвинението срещу подс.Г..
Ето защо след анализ на всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намери, че обвинението
срещу подс.Г. е доказано по безспорен и категоричен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид че за деянието по чл.144 ал.3 от НК законодателят е предвиди
наказание „лишаване от свобода за срок до 6 години“ без да е определен минимум
и прецени налице ли са предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55
от НК.
По делото по отношение на подс.Г.
са установени единствено смекчаващи отговорността обстоятелства: подсъдимият е
с чисто съдебно минало, добросъвестно поведение в процеса, висок образователен
ценз и полага обществено полезен труд.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
От изложените обстоятелства, предвид вида и
характера на конкретното деяние – сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието от една страна, наличието само на смекчаващи и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства от друга страна съдът формира извод, че са налице предпоставките за приложението на
чл.55 от НК доколкото наказание „Лишаване от свобода“ би се явило несъразмерно
тежко и с оглед данните за личността на подсъдимия.
Същевременно обаче съдът намира, че за
правилното приложение на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК и замяна на
предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ с наказание „пробация“
с оглед превъзпитаване на дееца и постигане целите на наказанието определеното
по-леко по вид наказание следва да бъде със срок над предвиденият среден размер
с насоченост към неговият максимум.
Водим от горното, съдът определи наказание
на осн. чл.144 ал.3 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК- ПРОБАЦИЯ.
Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
ще бъде достатъчно определянето на пробационни мерки
от вида само на задължителните такива, но както бе отбелязяно
по-горе със срок над предвиденият среден размер с насоченост към неговият
максимум, поради което и определи следните пробационни
мерки: на осн.чл. 42 А ал.2т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, ПРИ
ПЕРИОДИЧНОСТ НА СРЕЩИТЕ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, на осн. чл. 42 А ал.2 т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :