№ 669
гр. Варна, 06.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500508 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на
страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. №
470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца
Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., против решение №
281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Гаранционен фонд гр.София против А.
Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на
увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40
000лв. до пълния му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че
решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно - постановено в
нарушение на процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната
му в посочената част и за уважаване на иска изцяло. Навел е следните
оплаквания: съдът неправилно интерпретирал събраните гласни и писмени
доказателства, заключенията по експертизи и нормативната регламентация и
така достигнал до погрешен извод за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец Р. Р. и то в завишена степен; съдът не отчел факта, че
пострадалият пешеходец бил спрял и се намирал на обозначеното за целта
място (пешеходна пътека със знак и знак за допустима скорост); не отчел също
в мотивите си, че водачът А. Х. Ф. е преминавал покрай автобусна спирка
(което следвало да завиши вниманието му за потенциално по- висока опасност
от излизане на пешеходец при наличието на спиращ, спрял или потеглящ
автобус), че предвид организацията за движение само в едното платно заради
ремонти, водачът е имал задължение по определяне скоростта си на движение
1
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че разсеяността, невниманието му, липсата на
непрекъснат контрол на пътната обстановка и несъобразената му скорост, са
били единствената причина за настъпване на процесното ПТП и вредоносния
резултат; съдът не възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV от
заключението, т.4, заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна
обстановка и ситуация, при която ответникът могъл да предотврати
процесното ПТП при съобразяване на собственото си поведение и действия с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от
пешеходеца; Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в
КСМАТЕ в автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки
че е нарушил чл. 113,ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не
взело предвид материалите от досъдебното производство - показанията на
свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на
допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния
съд и на осн.чл.266, ал.З от ГПК, е заявил искане за допускане на
допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните и
приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното
производство, да отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата
част, въпроси.
Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на подпомагана от
въззивника страна, е подал писмен отговор – молба, с която е заявил, че споделя всички
оплаквания и доводи на въззивника (трето лице -помагач) в жалбата му, както и исканията
по доказателствата и е молил за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
иска изцяло с присъждане на разноските.
Гаранционен фонд гр.София е подпомаганата страна – ищец, поради което той
следва да бъде конституиран служебно от съда като въззивник към въззивната жалба на
помагача.
-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на А.
Х. Ф., подадена чрез адв. К..
Насрещната жалба е насочена срещу решение № 281/20.06.2024 г. по т.д.
№ 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговата цялост. За
ответника – въззивник липсва правен интерес от обжалване на изгодната за
него част от първоинстанционното решение, с която искът срещу него е
отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. и в
тази част насрещната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане. Въззивното производство е допустимо и се развива по
насрещната жалба на А. Х. Ф. против решението на окръжния съд, В
ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София
сумата от 40 000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на
увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-
11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ,
както и сумата от 2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски,
2
на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното
решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх
петитум, евентуално, че същото е неправилно като постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за
обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд,
евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните
оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на
обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на
различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000
лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3
се равнявало на сумата от 32000 лв; правните изводи на съда досежно размера
на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за установено от
фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а именно: че
пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от ЗДвП като не
се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението си създал
предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената
концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за
тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й
върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите,
вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на
КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Господинова; установеното от
заключението на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на
пресичането, пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато
пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че
пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне
удара, изчаквайки преминаването на автомобила;
Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на
насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна
част, е молил за потвърждаването му в същата.
И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция, съответно в отхвърлителната
и в осъдителната част, като недопустима, поради липса на правен интерес, е
само частта от насрещната въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
решението, съобразно изложеното по-горе в мотивите.
По доказателственото искане на въззивника Р. Р. Р., към което се е
присъединил и Гаранционен фонд гр.София:
По делото са назначени и изслушани комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза с участието на лекар и инженер автоексперт и
отделна автотехническа експертиза от инженер автоексперт, които са
изслушани и приети в съдебно заседание от 23.05.2024 г. Комплексната
експертиза е била приета без възражения от страните и тя не е оспорена. След
3
изслушването на автотехническата експертиза, страните са поискали
приемането й, като единствено адв. В. е заявила, че приема същата с
уговорката, че не са изяснени докрай поставените въпроси (без обаче да
конкретизира възражението), като „във връзка с неизяснените обстоятелства и
обясненията на експерта“ е поискала „възлагане на допълнителна задача на
вещото лице да се запознае с документацията по НАХД, по-конкретно
обясненията, които е дал ответникът (водачът) в досъдебното производство,
както и с показанията на свидетелите в настоящото производство и да
отговори на въпросите, поставени в първата експертиза и в автотехническата
част на комплексната експертиза и биха ли настъпили някакви промени и
конкретно конкретизация в отговорите, изключвайки хипотезите в различните
варианти“. В случая не са били налице основанията по чл. 201 от ГПК за
назначаване на повторна или допълнителна техническа експертиза от съда,
тъй като техническата такава е била пълна, ясна, обоснована и изготвена от
специалист в изследваната област, като при изготвянето й вещото лице
инж.Тонев е посочил използваните данни от наказателното дело (протокол за
оглед на ПТП и фотоалбум), а при изслушването му е заявил, че е съобразил
показанията на свидетелските показания по настоящото дело. От друга страна
обясненията на ответника са приобщени по делото (заедно с наказателното
дело) и могат да бъдат ценени от съда с оглед всички доказателства.
Доколкото не се е сочило от страната конкретно доказателство по НОХД от
значение за изводите по задачите на техническата експертиза, което да не е
било съобразено от експерта, а други основания за допускане на нова
експертиза не са били посочени, включително и такива от хипотезата на чл.
201 ГПК, то не са били налице предпоставки за назначаване на нова (повторна
или допълнителна) експертиза и окръжният съд не е допуснал процесуално
нарушение в тази връзка. Затова и искането следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната въззивна жалба, уточнена с
молба от 30.09.2024 г., на А. Х. Ф., САМО В ЧАСТТА й насочена срещу
решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския
окръжен съд в частта, с която искът на Гаранционен фонд гр.София срещу А.
Х. Ф. е отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48
000лв.
В тази част определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщението.
КОНСТИТУИРА Гаранционен фонд гр.София –ищец и подпомагана
страна като въззивник по делото по въззивната жалба на третото лице-помагач
Р. Р. Р..
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците Р. Р. Р. и Гаранционен фонд
гр.София за допускане на допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните
и приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното производство, да
отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата част, въпроси.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 05.02.2023 г. от 9,15 ч., за която дата да се призоват страните.
В тази част определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5