Решение по дело №974/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/ във връзка с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на "Никсолар" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Н.Ч., срещу Решение № 32-108969/27.03.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница“ – Русе, при Агенция "Митници" /АМ/, с което за стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение с митнически декларации /МД/: MRN 21BG0042050141698R4/ 26.01.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 4 772.73 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 477.27лв.; определена е данъчна основа при внос в размер на 5 500.00 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер на 1 100.00 лв.; MRN 21BG004205012885R0/01.04.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 6 742.42 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 674.24 лв.; определена е данъчна основа при внос в размер на 7 666.66 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер на 1 533.33 лв.; MRN 21BG004205012887R9/01.04.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 19 727.27 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 1 972.73 лв.; определена е данъчна основа при внос в размер на 21 950.00 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер на 4 390.00 лв.; MRN 21BG004205016318R4/ 02.09.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 6 803.03 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 680.30 лв.; определена е данъчна основа при внос в размер на 7 333.33 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер на 1 546.67 лв. и MRN 21BG004205016759R0/17.09.2021 г. е определена нова митническа стойност в размер на 5 255.76 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 625.58 лв.; определена е данъчна основа при внос в размер на 6 233.34 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер на 1 246.67 лв., като са определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно мито общо в размер на 1 465.56 лв. и ДДС общо в размер на 3 224.23 лв., ведно със задължение за лихви, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването в съответствие с чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Според жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че е налице нарушение на административно производствените правила, тъй като, в случая, не е спазен предвиденият законов ред за ръчване на съобщения, с което е преградена възможността на жалбоподателя да предостави становище, въз основа на което е било възможно да се повлия върху съдържанието на акта. На следващо място се оспорва неприложимостта на метода за определяне на митническата стойност, като е посочена нормативната уредба, установяваща принципа на облагане при въвеждане на стоките в ЕС, тъй като по силата на общото правило, че по-високият по степен нормативен акт се прилага с предимство пред по-ниския такъв, митническият орган е следвало да определи митническата стойност по различен начин, различни критерии и на различно основание. В тази връзка се твърди, че решението на митническия орган противоречи на чл.70 от МКС. На следващо място се твърди, че незаконосъобразно административният орган е възложил изготвяне на експертна оценка от вещо лице, който ред е неприложим, тъй като вторичните методи се използван само и единствено, когато не може да се установи договорената стойност, а в случая, тя е безспорна, установена е от самия митнически орган, чрез представените писмени доказателства – фактури, в рамките на проведено от митническите органи контролно производство. Твърди се също така, че при определяне на новата митническа стойност не е взет предвид факта, че не става дума за употребявани автомобили, а за такива, които не са били движение и, които са декларирани като автомобили с тотална щета, които не могат да се оценяват като МПС, тъй като не са годни за използване като МПС, което обстоятелство се подкрепя и от отразеното във всички фактури за продажба, още повече, че оценката е извършена само въз основа на документи, без да е извършен оглед на автомобилите. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по приложението на закона аз определяне на митническата стойност на стоките, съгласно договорната им стойност, с оглед разпоредбата на чл.70 от МКС.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената писмена защита и претендира разноски, съгласно представения списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция „Митница“ Русе при Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юриск. Т. оспорва жалбата по представените по делото писмени бележки и претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение. Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 24.03.2023 г., а жалбата е входирана в ТД „Митница“ Русе на 03.04.2023 г., т. е. в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК във връзка с чл.220 от ЗМ, 14-дневен срок от съобщаването на акта. Изложеното налага извод за нейната допустимост.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Съгласно Заповед № ЗТД-3000-156(32-93634)/22.03.2022 г. (л.143), изменена със Заповед № ЗТД-3000-267(32-159500)/17.05.2022 г. (л.151) и Заповед № ЗТД-3000-334(32-238872)/18.07.2022 г. (л.154), издадени от директора ТД „Митница“ Пловдив, е възложено на отдел „Последващ контрол“ към ТД „Митница“ – Пловдив, извършването на проверка по реда на чл.48 във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от МКС и чл.84а ал.1 от ЗМ на ф. „Никсолар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Н.Ч., с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоки под митнически режим „допускане за свободно обращение“, прилагането на мерките в търговската политика в ЕС, както и задължението за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставянето на стоките под този режим. Заповедите са надлежно връчени на проверяваното лице, както лично (л.144; л.153), така и чрез упълномощено от него лице (л.156), предвид представена от Чолаков декларация (л.145).

За резултатите от извършената проверка е изготвен писмен констативен доклад, рег. № 32-330330/30.09.2022 г. (л.117) с изложени констатации от проверката. С писмо с рег. № 32-339582/07.10.2022 г.( не е приложено по административната преписка), горе цитираният доклад е предоставен на ТД „Митница“ – Русе за предприемане на последващи действие по компетентност и издаване на индивидуален административен акт за установените нововъзникнали вземания за досъбиране. Съгласно констатациите в доклада и при спазване на разпоредбите на чл.103 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и на основание чл.77 §1 б.а) и §2 във връзка с чл.85 §1 от същия регламент, за проверяваното дружество „Никсолар“ ЕОД е възникнало задължение за досъбиране на мито и данък добавена стойност.

На 18.11.2022 г. в деловодството на ТД „Митница“ – Русе е постъпило писмо рег. № 32-397495 (л.45) от директора на ТД „Митница“ – Пловдив, съдържащо допълнителни факти и обстоятелства по извършената проверка. С писмо рег. № 32-389879/14.11.2022 г.( писмото не е приложено по административната преписка) дирекция „Последващ контрол“ към ЦМУ е уведомила ТД „Митница“ – Пловдив за постъпил сигнал в системата „Обмен на рисковата информация“ № 22МА0074G/04.11.2022 г. (л.48), с който сигнал са предоставени 16 бр. фактури за продажба на употребявани автомобили с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS an IAA Company, Канада, и получател „Никсолар“ ЕООД. При извършения анализ на представените документи е установено, че за 10 от представените със сигнала фактури за покупко-продажба, вписаните стойности на автомобилите съвпадат с представените в хода на проверката фактури от „Никсолар“ ЕООД. За 6 от представените документи е установена разлика в стойностите за закупените автомобили. След извършен подробен анализ на новите факти в хода на административното производство, е установено следното:

С МД с MRN 21BG004205011698R4 от 26.01.2021 г. (л.67) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка Хюндай, модел Елантра, тип: бензин, шаси KMND84LF0JU510226, дата на първоначална регистрация – 02.01.2018 г., работен обем – 2 000 куб. см, мощност на двигателя 162 HPDIN, брой места – 5“.

С МД с MRN 21BG004205012885R0 от 01.04.2021 г. (л.76) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка Нисан, модел Rogue SV, тип: бензин, шаси 5N1AT2MV1JC727530, работен обем – 2 500 куб. см, мощност на двигателя 170 HPDIN, брой места – 5“.

С МД с MRN 21BG004205012887R9 от 01.04.2021 г. (л.85) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка Мерцедес, модел GLE 63, тип: бензин, шаси 4JGED7FBXGA033812, работен обем – 5 500 куб. см, мощност на двигателя 575 HPDIN, брой места – 5“.

С МД с MRN 21BG004205016318R4 от 02.09.2021 г. (л.93) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка Фолксваген, модел Джета, тип: бензин, шаси 3VWE57BU9KM059898, дата на първоначална регистрация – 02.01.2019 г., работен обем – 1 400 куб. см, мощност на двигателя 110 HPDIN, брой места – 5“.

С МД с MRN 21BG004205016759R0 от 17.09.2021 г. (л.102) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка Linkoln, модел Navigator L, тип: бензин, шаси 5LMJJ3J50AAJ03672, дата на първоначална регистрация – 02.01.2010 г., работен обем – 5 400 куб. см, мощност на двигателя 300 HPDIN, брой места – 5“.

С МД с MRN 21BG004205019876R0 от 30.12.2021 г. (л.110) е допусната до свободно обращение стока: - „пътнически автомобил употребяван, марка BMV, модел 320 I xDrive, тип: бензин, шаси WBA3C3C52EP662252, дата на първоначална регистрация – 02.01.2014 г., работен обем – 2 000 куб. см, мощност на двигателя 181 HPDIN, брой места – 5“.

В хода на извършената проверка е установено разминаване в стойностите на представените фактури към момента на деклариране, представeните фактури при извършената проверка по линия на последващия контрол и предоставените фактури със сигнал № 22MA0074G/04.11.2022 г., които фактури са относими към проверените МД, като за МД с MRN 21BG004205019876R0 от 30.12.2021 г. има издадено решение на директора на ТД „Митница“ – Русе.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за тях е определен съгласно разпоредбата на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, т. е., действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническите декларации са приложени, съответно: Bill of sale/Invoice № 1314111/30.09.2020 г.(л.72) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД; удостоверение за собственост на превозно средство № 11201258 (л.74); Bill of sale/Invoice № 1382767/25.01.2021 г. (л.81) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД; удостоверение за собственост на превозно средство № 11281499 (л.83); Bill of sale/Invoice № 1376804/14.01.2021 г. (л.90) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД и административен сертификат № ********* (л.91); Bill of sale/Invoice № 1410100/26.05.2021 г. (л.97) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД; удостоверение за собственост на превозно средство № 11282248Х (л.100); Bill of sale/Invoice № 1451617/01.03.2021 г. (л.107) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД; сертификат на превозното средство L9883093 (л.108); Bill of sale/Invoice № 1492614/26.08.2021 г. (л.115) с продавач IMPACT AUTO AUCTIONS и купувач "Никсолар" ЕООД; удостоверение за собственост на превозно средство № 11362060 (л.117).

Между страните няма спор, че посочените суми са платени.

В цитирания по-горе доклад, в който проверяващите са обобщили данните за внос на автомобили от Канада за периода 01.04.2019 – 20.03.2023 г., включително, е посочено, че проверяващият екип е установил, че общият брой МД за доставяне на стоки под режим допускане до свободно обращение за сочения период, от проверяваното лице е 107 бр., статистическа стойност – 341 472.13 лв., начислени мита – 33 354.86 лв. и ДДС – 79 547.02 лв. Проверяващият екип извършил проверка по VIN номер на всички 103 бр. автомобили и 2 бр. мотоциклети, допуснати за свободно обращение за периода 01.04.2019 – 20.03.2022 г., за наличие на информация и установяване на окончателна оферта или тръжна цена, за която е закупен автомобила в интернет сайтовe, поддържащи история на провеждани онлайн застрахователни автомобилни търгове на Copart Ins. и Insurance Auto Auctions Inc. /IAAI/ от Съединените щати и Канада, с адреси: https://dutoductions.io/, https://dutoductionhistory.com/, https://en.bidfax.info/, https://мobius.org/ и https://bidfax.com.ua/.

За 5 бр. били установени данни за по-висока от декларираната в МД цена на стоките, с разлика в общ размер от 13 469.38 USD. За всеки от установените в сайта автомобили са направени снимки на екран, с цел събиране на доказателства.

В т.4. Заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици от доклада /Приложение № 6/ е посочено, че на 12.09.2022 г. е връчено /с разписка за връчване/ уведомление за провеждане на заключително обсъждане, на основание чл.84к от ЗМ, като управителят на „Никсолар“ ЕООД г-н Н.Ч. е уведомен, че на 16.09.2022 г. в 11:00 ч. в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ №32, сграда 4, ет.2, ст.201, ТД „Митница“ – Пловдив, ще се проведе заключително обсъждане относно установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. Тук е мястото да се посочи, че по административната преписка липсва, както цитираното уведомление, така и разписката за връчването му.

До „Никсолар“ ЕООД са отправени искания за представяне на документи, като последният е представил такива, които са подробно описани в доклада от 30.09.2022 г.

По-надолу в същата точка от доклада е посочено, че на указаните в уведомлението място, дата и час – 16.09.2022 г. е проведено заключителното обсъждане на резултатите от проверката в рамките на последващия контрол, на основание чл.84к от ЗМ, за което е съставен протокол и се посочват констатациите, като не е посочено кой е присъствал на обсъждане – дали представляващия дружеството или упълномощените от него лица. От изложеното по-нататък в протокола се установява, че са присъствали представители на проверяваното дружество, но без конкретика. Посочва се също така, че е указано на проверяваното лице, че в седемдневен срок може да представи писмено становище, което дружеството не е сторило. Отделно от това, този протокол също не е приложен по административната преписка.

На 13.09.2022 г. с възлагателно писмо за изготвяне на експертна пазарна оценка на стоки, въведени от трети страни рег. № 32-435398 (л.73), ТД „Митница“ – Русе е възложила да се извърши направи справедлива пазарна оценка на процесните 5 автомобила, подробно описани по-горе в настоящото изложение. Оценката (л.31) е депозирана пред ТД „Митница“ – Русе с писмо рег. № 32-449509–23.12.2022 г. (л.28).

Въз основа на тази оценка са определени и посочените в оспореното решение задължения за мито и ДДС.

С писмо рег. № 32 – 452278/29.12.2022 г. (л.22) заместник директорът на ТД „Митница“ – Русе уведомява "Никсолар" ЕООД, че във връзка с извършена последваща проверка, резултатите от която са обективирани в доклад от 30.09.2022 г., във връзка с внесени автомобили с посочените по-горе MRN, на основание чл.26 от АПК започва административно производство по оспорване и промяна на митническата стойност за стоките, декларирани по процесните МД, а именно: MRN 21BG004205011698R4 от 26.01.2021 г.; МRN 21BG004205012885R0 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205012887R9 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205016318R4 от 02.09.2021 г.; MRN 21BG004205016759R0 от 17.09.2021 г., поради обстоятелството, че митническата стойност на стоките не може да бъде определена по реда на чл.70 от МКС. Посочено е, че след извършена проверка и последователно изчерпване прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74 §2 от МКС, е използван резервният метод,регламентиран в чл.74 §3 от МКС, като въз основа на извлечени данни от изготвена експертна оценка на декларираното с МС MRN 20BG004505006309R5от 21.01.2020 г. превозно средство, и е определена нова митническа стойност, което води и до промяна на данъчната основа, както следва мито за досъбиране – 1 465.56 лв. и ДДС в размер на 3 224.23 лв.

С процесното писмо е даден и 30-дневен срок за представяне на становище, като е указано, че след този срок ще бъде издадено решение на административния орган, при спазване разпоредбите на чл.19б ал.1 от ЗМ.

Писмото е връчено на „Никсолар“ ЕООД по реда на чл.18а чл.9 от АПК, видно от приложените писма и известия за доставяне (л.24-л.27), като няма данни от страна на „Никсолар“ ЕООД да е депозирано становище.

На 27.03.2023 г. е издадено и оспореното в настоящото производство решение № 32-108969 на директора на ТД „Митница“ Русе, който изцяло възприел изводите в писмото по чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е допълнил, че при изготвяне на пазарната оценка от експерта е взет под внимание фактът, че процесните автомобили са носители на сертификат Salvage Title и тяхната пазарна стойност е определена като 40% от стойността на автомобила в нормално състояние. Изложени са доводи защо не може да се приложи нито едни от методите в чл.74 §2, като се прилагат последователно букви от а) до г), като, в този смисъл, е отбелязано лаконично за всеки метод, че: - не е открита достатъчно изчерпателна информация за стоки, еднакви с внасяните по отношение на: - технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение; - предвид, че внесените употребявани автомобили са с различна степен на амортизация, е практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на метода по б.б); - липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително да идентични и сходни стоки, а в случая, не са установени такива; липсва база данни за необходимите разходи и стойността на материалите, разходите за производство, както и допълнителните елементи, липсва информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Горното е наложило приложението на чл.74 §3 от МКС за определяне на новата митническа стойност на автомобилите.

Определени са нови митнически стойност на стоките, допуснати до свободно обращение с МД с MRN 21BG004205011698R4 от 26.01.2021 г.; МRN 21BG004205012885R0 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205012887R9 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205016318R4 от 02.09.2021 г.; MRN 21BG004205016759R0 от 17.09.2021 г., представени в таблица 2 от решението, като с оглед определения нов размер на митническата стойност на стоката е посочено, че на основание чл.77 §1 б.а) и §2 във връзка с чл.85 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, като същото възниква на датата на приемане на съответната митническата декларация, като се промяна данъчната основа за всеки автомобил и съответното дължимо ДДС. След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения, е определено за досъбиране мито в общ размер на 1 465.56 лв. и ДДС за доплащане в размер на 3 224.23 лв. На основание чл.19б ал.3 от ЗМ във връзка с чл.108 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл.114 §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл.59 ал.2 от ЗДДС е определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, считано от датата възникване на задължението до датата на уведомяване то в съответствие с чл.102 от МКС, както и лихва за забава върху неизплатените задължения, считано от датата изтичане на определения срок до датата на ефективното плащане.

В съдебно заседание на 26.10.2023 г. е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.281), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото документи. Възраженията на ответника се основават на обстоятелството, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на дружеството, като изрично се посочва, че митническите органи не оспорват истинността на фактурите, като процедурата по чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 се отнася, не до автентичността на търговската фактура, а до точността на митническата стойност на внесените стоки., като в този смисъл се посочва Решение от 16. Юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС.

Така в ССчЕ експертът е описа подробно всяка една от процесните фактури за закупуване на автомобилите, със съответните такси, стойности, данъци и общо, с включени разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС; разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане; транспортни и застрахователни разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до мястото на местоназначението на стоките в страната; А00 – мито; В00 – ДДС, като крайният извод на вещото лице е, че митническата стойност е размера на приложимите мита за всеки един от автомобилите , определена съгласно условието на поставената задача, на основание доказателствата за стойността, по която са придобити /фактури за продажба на автомобилите/ е такава, каквато е определена при първоначалното представяне на МД (такава, каквато е определена в таблица № 2 от оспорения акт).

В съдебно заседание експертът доуточнява, че по истинска пазарна цена от поставената върху платежен документ, не може да има, като изрично подчертава, че потвърждава, че фактурираната цена е пазарната такава, а фактурата е финансов документ, където е отразена волята на продавача и купувача, за да бъде купена съответната стока. Посочва също така, че е проверил фактурите, при което му е направило впечатление, че се представени фактури от три източника, което важи за проблемния автомобил „Мерцедес“ – покупко-продажните фактури от придобиващия собствеността, фактурите по сигнала, за които не се удостоверява дали са истински или не, и трета фактура, с коригирана стойност спрямо първата покупна стойност, която е отразил в определянето на стойността.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства, представени от ответника с молба вх. № 13705/22.06.2023 г. (л.221) и с молба вх. № 16018/02.08.2023 г. (л.255). Същите представляват: - писмо от отдел „Пътна полиция“ при СДВР с приложена справка от централната база на АИС КАТ по история на регистрацията на два от леките автомобили и 6 бр. фактури, преведени на български език.

При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.101 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл.87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5 т.39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., от своя страна, указва, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай.

Съобразно разписаното в чл.19 ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че, в случая, оспореното от „Никсолар“ ЕООД решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия. Между впрочем спор по този въпрос не се формира.

Оспореното решение е произнесено в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22 §7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

В дял втори, глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно чл.70 §1 от Регламент 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е., действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. А съгласно §2 от същата норма, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или, която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи, съгласно чл.48 от Регламент 952/2013, е извършването на последващ контрол, за целите на който, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според дадената в чл.140 от Регламента за изпълнение регламентация, именно, в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време.

Необходимо е да се отбележи, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В цитираната норма на чл.70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от Регламент 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74 §2 от Регламент 952/2013, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3 от Регламент 952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Относимо към тълкуването на чл.70 от Регламент 952/2013 е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и, по-специално, продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

Разпоредбата на чл.141 §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2 букви а) или б) от МКС, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно чл.141 §2 от Регламента за изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1 §2 т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Според чл.1 §2 т.4 от Регламента за изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.

Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

Съгласно правилото на чл.22 §7 от МКС, митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и, именно, мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

В случая, е доказана основателност на съмненията, доколкото с представените от управителя на дружеството документи по повод отправени към него искания за представяне на такива, са депозирани: - МД /оригинали/ за периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2020 г., банкови извлечения за периода; документи за покупки в брой; документи за покупки по банка; фактури за продажби за периода 01.04.2019 г. – 31.12.2020 г.; парични преводи за периода на проверката; пояснения относно фактури за транспорт; заверени копия на фактури, съдържащи се в представените справки извлечения по искане от акаунт № АА4597, както и счетоводни документи на дружеството, и по-конкретно фактурите за закупени автомобили от „Никсолар“ ЕООД, са в несъответствие с фактури за закупени автомобили (6 бр. от предоставените 16), предоставени по сигнал № 22МА0074G/04.11.2022 г. Т. е. установена е противоречива информация - документ Bill of Sale/Invoice № 1314111/30.09.2020 г. (л.72) за 6 528.25 CAD (л.50) и Bill of Sale/Invoice № 1314111/30.09.2020 г. (л.58) за 2 378.65 CAD, които във всяко отношение съвпадат с представения Bill of Sale/Invoice № 1314111/30.09.2020 г. за 2 378.65 CAD, но се различават по стойност. Аналогичен е изводът и по отношение на останалите инвойси: Bill of Sale/Invoice № 1382767/25.01.2021 г. (л.52) за 10 157.57 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1382767/25.01.2021 г. (л.60) за 2 845.77 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1382767/25.01.2021 г. (л.81) за 2 845.77 CAD; Bill of Sale/Invoice № 1376804/14.01.2021 г. за 44 868.85 CAD (л.54) и Bill of Sale/Invoice № 1376804/14.01.2021 г. (л.61) за 14 164.36 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1376804/14.01.2021 г. (л.90) за 7 878.85 CAD; Bill of Sale/Invoice № 1410100/08.03.2021 г. (л.55) за 5 570.90 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1410100/25.06.2021 г. (л.62) за 4.101.90 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1410100/26.05.2021 г. (л.98) за 4 101.90 CAD; Bill of Sale/Invoice № 1451617/25.05.2021 г. (л.57) за 3 396.75 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1451617/01.03.2021 г. (л.63) за 2 346.75 CAD и Bill of Sale/Invoice № 1451617/01.03.2021 г. (л.107) за 2 346.75 CAD.

Според вещото лице, липсва каквато и да било логика да се представят на експертизата и изобщо да се вземат предвид три различни фактури, още повече, че едните от тях са предоставени по сигнал.

Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че, на първо място, по административната преписка липсват каквито и да било данни за обработката на сигнал 22МА7400G/04.11.2022 г. Съгласно Правила за организацията на работа с предложенията и сигналите в Агенция „Митници“, утвърдени със Заповед № ЗАМ-1719/32-335762 от 22.10.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ процесният сигнал следва да бъде предоставен на директора на Агенция „Митници“ или на директор на териториална дирекция, не по-късно от работния ден, следващ този на регистрирането му (чл.6 ал.3). След като сигналът бъде разгледан, съгласно чл.14 от Правилата, решение по сигнала се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в седемдневен срок на подателя (ал.1), а според ал.2 на същия текст, когато решението относно подаден сигнал засяга права и законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях. Това решение следва да е писмено и мотивирано (чл.15). Съгласно чл.17 ал.1 от Правилата, сигнали за митнически, акцизни и валутни нарушения се подават чрез обявен на интернет-страницата на Агенция „Митници“ линк към интернет форма за подаване на сигнали за митнически, акцизни и валутни нарушения и се регистрират от Системата за обмен на рискова информация на А „Митници“ (СОРИ). Администрирането на сигналите за митнически, акцизни и валутни нарушения се извършва от дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ (чл.18 ал.1). В чл.19 –чл.23 е описан редът и начина разглеждане на сигналите, което включва проверка от съответно определено от директора на дирекция „МРР“ длъжностно лице – изпълнител, , който след извършване на проверката уведомява директора на дирекция за резултата от предприетите действия (чл.21 ал.1), като уведомяването по този текст е задължително във всички случаи, независимо от резултата от предприетите действия (ал.2 на чл.21), отразява се в регистъра по чл.23 и в СОПРШ, след което изпълнителят информира подателя за резултата от извършената проверка при наличие на следните три условия: - сигналът не е анонимен; 2. подателят е оставил координати за обратна връзка; 3. Подателят е посочил, че желае да бъде информиран.

В случая липсват данни този сигнал, който е в основата на последващата проверка, да е разгледан по надлежния начин. По административната преписка липсва решение по сигнала, като самостоятелно подаден такъв, за да бъде приет за основателна причина за последващ контрол. Единствено в писмо рег. № 32-397495 от 18.11.2022 г. на директора на ТД „Митница“ – Пловдив (л.45) до директора на ТД „Митница“ – Русе с копие до директора на Д „Последващ 7контрол“ се посочва, че е извършен анализ на представените документи от сигнала. Още по-малко, в цитирания доклад за служебно ползване № BG003000/1/4А/30.09.2022 г. липсва информация относно този анализ и изобщо информация за това, каква е съдбата на сигнала и какво е решението на съответното длъжностно лице по него – установено ли е нарушение на митническото, акцизното или валутното законодателство или не.

В този смисъл, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства, които да налагат последващ контрол, пир положение, че е постъпил сигнал, без никакви конкретни доказателства. Тук е необходимо да се посочи, че така получените в А „Митници“доказателства са части документи, получени по електронна поща, не без електронен подпис, без подпис на подателя на сигнала на тях, без заверка вярно с оригинала, които следва да бъдат ценени, съобразно разпоредбите на чл.180, чл.181 и чл.184 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Това, от една страна.

От друга страна, административният орган се е позовал на разпечатки от интернет сайтове, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесните автомобили, закупен от жалбоподателя е различна, а не както е посочено в митническите декларации, т. е. основателните съмнения се основават и на негодни доказателствени източници – интернет страница. Нещо повече, ответният орган, макар и да е обосновал извършеното увеличение на стойността на процесната стока с възложената в административното производство експертиза за определя на пазарна стойност на автомобилите, не е отчел обстоятелството, че същите са в състояние „тотална щета“. Разбира се, данните в посочения от органа интернет - сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесните автомобили, но те не са достатъчни, за да послужат за тяхното определяне. В коментираната в доклада от 30.09.2022 г. информация от цитираните по-горе интернет страници за продажба на автомобили, се посочва, че за 5 бр. автомобили, които не са конкретизирани, е установена по-висока от декларираната в МД цена на стоките, с разлика в общ размер от 13 469.38 USD, като това е сторено въз основа на снимки на автомобилите в сайта (не е посочен кой точно сайт), без да се посочват конкретни автомобили идентифицирани по номер на шаси, както и информация за изминатия пробег на закупените от жалбоподателя автомобили, като не е отразено и, че, именно, жалбоподателят е закупил процесните автомобили, т. е. касае се за неустановен купувач. Направената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че именно „Никсолар“ ЕООД, като купувач е участвал в някой от проведените търгове в Канада.

Отделно от изложеното, информацията взета от интернет страница не представлява служебна (не е част от митническите информационни системи) и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ., да се използва като база-данни или за сравнение, не е събрана и по надлежния ред, разписан в закона, за да се ползва с доказателствена сила. Няма доказателства тези данни от цитираните интернет страници да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение, и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв, издадени от орган на власт, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни.

Ето защо съдът намира, че съпоставката между данните от интернет страници, поддържащи история на провеждани онлайн застрахователни автомобилни търгове на Copart Ins. и Insurance Auto Auctions Inc. /IAAI/ от Съединените щати и Канада и издадените фактури от IMPACT AUTO AUCTIONS на „Никсолар“ ЕООД за процесните пет автомобила, не обосновава по никакъв начин заявената от административния органи нова митническа стойност на стоките. Приложеният подход за определяне на нова митническа стойност е незаконосъобразен.

Тук е мястото да се посочи, че процесните стоки, предмет на митническо остойностяване са поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 26.01.2021 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Каза се по-горе, че съгласно чл.70 §1 и § 2от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, и, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

В конкретния случай, процесните МД с MRN21BG004205011698R4 от 26.01.2021 г.; МRN 21BG004205012885R0 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205012887R9 от 01.04.2021 г.; MRN 21BG004205016318R4 от 02.09.2021 г.; MRN 21BG004205016759R0 от 17.09.2021 г., са предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платените цени за автомобилите, посочени в същите, релевантна за определяне на митническата им стойност, съответно, и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от МКС във връзка с чл.84 от ЗМ.

В чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74 §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3 от МКС - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и, само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

В случая, мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесните автомобили е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Административният орган се е позовал на разпечатки от произволни интернет сайтове, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесните автомобили не е таи, посочена в митническите декларации. Информативният и неангажиращ характер на тези данни е отбелязан в общите условия на самия сайт. В случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74 §2, респ., по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесените автомобили, органът е допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните норми. Видно е, че административният орган без да оспорва автентичността на представените документи – фактури, доказващи придобиване на стоките е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същите. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Не е посочена причината за незачитане на данните за платените суми в представените от жалбоподателя фактура, при условие, че не се отрича автентичността. Същите са представени с административната преписка по настоящото производство и установяват по категоричен начин осъществени сделки с предмет процесните автомобили; вида и техническите характеристики на същите; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В заключението на вещото лице по ССчЕ, изготвено в хода на съдебното обжалване, са направени констатации за заплащане на закупените 5 автомобили, като за тях е заплатена сума в общ размер на 25 837.43 CAD, съобразно посочените във фактурите цени. При направени изчисления от вещото лице на новата митническа стойност и размера на приложимите мита за всеки от петте автомобила и при включени транспортни, застрахователни разходи, разходи за товаро-разтоварни и обработващи операци, както до мястото на въвеждане на стоката на територията на ЕС, така и до местоназначението на стоките на територията на страната, са изчислени стойности на дължимото мито в размер като декларираното от жалбоподателя и единствено е констатирана разлика от 60.34 лв. по отношение на автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел GLE63.

Независимо от оспорването на заключението на вещото лице по ССЕ, включително чрез представяне на документи за закупуване на автомобилите на посочения аукцион на цени, различни от посочените в МД, от ответният административен орган не е изискано изготвянето на повторна експертиза, както и на допълнителна съдебно-счетоводна такава относно твърденията за невярно отразяване на стопанските операции в счетоводните регистри. Посредством данните се потвърждават твърденията на жалбоподателя, че автомобилите са в лошо техническо състояние, обявени за "тотална щета", със значителни по стойност очаквани цени за ремонт, като именно този факт не е съобразен от административния орган, независимо, че по всяка една от фактурите е отбелязано, че автомобилът е обявен за тотална щета от застрахователя.

В тази връзка, няма пречка заключението по ССЕ, прието в хода на съдебното производство да не се кредитира от настоящия съдебен състав, след като административният орган се е позовал на заключение на вещо лице в хода на административното производство, в което изчислената нова митническа стойност, с намаление от 40%, предвид обстоятелството, че е претърпял "тотална щета". В заключението е посочено как е определен процентът на намаление, а именно: съгласно информация от интернет сайтове за продажба на автомобили, които каза се по-горе, не предоставят информация, която да се приеме за годно доказателство (mobile.bg; www.mobile.bg; https://m.auto/bg; www.edmunds.com; https://www.carfax.eu/ru/util-salvage-title), като в заключението по ССчЕ не е пояснено, какъв е минималният и максималният процент на корекция, при определянето на тотална щета равна на 40%. В тази връзка, съдът намира, че новата митническа стойност, определена в заключението на ССЕ, прието в хода на съдебното производство, е обосновано и посредством него се опровергават констатациите на ответника относно определяне на нова митническа стойност.

Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на "основателни съмнения" във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесните автомобили е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава – сигнал 22MA0074G/04.011.2022 г. и обща информация от различни интернет сайтове.

Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове съмненията. Именно за такива автоматично е възприел ответникът данните, събрани от цитирани по-горе електронни сайтове. Същите, на първо място, дори не притежават характера на документ, а на информация, която не свидетелства за конкретно диспозитивно съдържание. Административният орган не е събрал информация от съответния чуждестранен митнически орган за декларираната износна стойност, компонентите, които включва декларираната износна стойност, информация относно това, включени ли са в нея налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Чисто теоретично е възможно дори да е декларирана стойност над действителната с цел легитимиране в полза на продавача притежанието на суми, чийто произход е нерегламентиран. Липсват данни и за това дали декларираната износна стойност е приета от митническите власти на износителя или подлежи на вторичен контрол и проверка.

Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 §1 от Регламента за прилагане с уточнението, че, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С- 263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Т. е. когато съмненията са, че продавач е страна различна от посочената, няма как купувачът да бъде задължаван да представи доказателства за тази страна, след като не твърди, че е в отношения с нея. Тогава информацията е следвало да бъде събрана служебно от Митническите власти с наличните методи за международно сътрудничество.

С оглед гореизложеното съдът намира, че, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нови такива единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесните автомобил в интернет сайт на трета държава и въз основа на голословен сигнал до А „Митници“ за нарушения на митническото законодателство, директорът на ТД „Митница“ Русе към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл.70 §1 във връзка с чл.71 §1 б."д" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоките, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС.

Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т.27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т.23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т.27). Това следва от чл.140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламента.

Когато определянето на митническата стойност на стоките не е възможно по посочения ред се прилагат така наречените вторични методи за определяне на митническата стойност, уредени в чл.74 от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

От своя страна в чл.74 §2 от МКС са предвидени следните четири вторични метода за определяне на митническата стойност на стоките:

а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или

г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).

След изчерпване на изброените начини, ако все още не е възможно да се определи митническата стойност, на основание чл.74 §3 от МКС тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 "Стойност на стоките за митнически цели" от МКС.

Съвкупният анализ на цитираните правни норми, касаещи начините за определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че след като установи невъзможността за прилагане на чл.70 МКС, митническият орган е длъжен последователно, и то, точно в определената от кодекса последователност, да извърши проверка дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл.74 §2 от МКС. Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74 §3 от МКС, т. е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

В този смисъл е налице произнасяне от страна на СЕС по дело С-46/16, според диспозитива на което "митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от регламент Регламент (ЕИО) № 2913/92 (настоящи чл.70 и чл.74 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета), методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие, че се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

В конкретния случай липсват, както доказателства, така и аргументи в оспореното решение, изложената последователност на действията да е спазена при действителна преценка на нормативно предвидените хипотези.

Административният орган е посочил, че хипотезата на чл.74 §3 от МКС е последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на всяка от предходните възможности на чл.74 §2 б."а", "б", "в" и "г" от МКС. Посочените такива са толкова общи, че съдържат само твърдения, неподкрепени с доказателства, което препятства съдебния състав от възможността за проверка. Главно се обсъжда липсата на информация за всеки от тези предходни методи, която да касае еднакви или сходни стоки, или такава, касаеща необходими данни за разходите за материали, използвани в производството на декларираните стоки, за преките и косвени разходи за труд, степен на амортизация, коефициент на щета и т. н. Съдебният състав остава с разбирането, че органът визира липсата на готова, т. е. селектирана информация, но не това е смисълът, вложен в посочените методи. Информацията следва да бъде събрана и обработена на база експертизи или статистически данни от системите за внос на стоки на митническата територия на Съюза, което очевидно не е сторено от страна на органа, тъй като същият не представя доказателства да го е извършил.

В тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт. В проведеното пред настоящия съд производство ответникът не успява да докаже, както, че митническата стойност при вноса е проверена (сравнена) с информация, касаеща последователно всеки от способите на чл.74 §2 от МКС, така и това, че изобщо се е опитал по линия на международното митническо сътрудничество на територията на ЕС да издири подобна информация. Без да сочи доказателства, административният орган е приел, че не са констатирани съвпадения по зададените критерии за търсене, тъй като според него не могат да се установят други автомобил с еднакви или подобни технически характеристики, които да си били изнесен в същия момент и да са претърпели същите щети, като са били внесен на митническата територия на ЕС.

Всъщност, административният орган е формирал този извод, без въобще да е изяснил, какви са били щетите на автомобила. При вноса, митническите органи са счели, че декларираните данни съответстват на фактическото положение и са разрешили вдигането на стоката. За същите е съществувала възможност да обезпечат събирането на доказателства към момента на вноса, като наличието на дигитален снимков материал или протоколи за дефектите на автомобилите, е могъл да бъде достатъчен за обезпечаване състоянието на внесените превозни средства и, съответно, прилагането на някои от предходните постановени методи за определяне на митническата стойност. Извършената проверка в системата МИС3А, при която по зададени критерии не са били открити съвпадения, е негодно средство за събиране на доказателства, доколкото обхваща единствено националната база данни, а за приложението на способите по чл.74 §2 от МКС се изисква информацията да касае и да е събрана за цялата митническа територия на Съюза, за което по делото липсват каквито и да е данни.

Формалното отхвърляне от страна на органа на възможността за прилагане на първия от способите, предвидени в разпоредбата на чл.74 §2 от МКС е пречка за преминаване към втория и опорочава преминаването през цялата последваща верига от методи, както и за преминаване към способа, регламентиран в разпоредбата на чл.74 §3 от МКС, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. В този смисъл е и установената практика на Върховния съд (вж. Решение № 868/26.01.2023 г., постановено по адм. дело № 4770/2022 г. на ВАС; Решение № 774 от 24.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5937/2022 г. на ВАС).

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава на посоченото основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл.140 и чл.144 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, директорът на ТД „Митница“ Русе към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

В светлината на Решението на СЕС по дело С-46/16, съдът счита, че след отмяната на оспорения административен акт, преписката не следва да бъде връщана за ново определяне на митническата стойност на процесния автомобил, тъй като това би било в нарушение на принципа на ефективност, доколкото същият гарантира признатите на гражданите на съюза права да бъдат прилагани по начин, който да не създава за същите особени затруднения. Органът е провел административно производство, в което е разполагал с всички гарантирани от националното право и от правото на СЕС способи да събере нужната му информация, за реализиране на надлежна проверка приложимостта на методите за определяне на действителната митническа стойност на процесните пет автомобила и не го е сторил.

Тази невъзможност, според настоящия съдебен състав, се дължи на пречката да бъдат индивидуализирани по надлежния начин достатъчно конкретни критерии, които да могат да индивидуализират в достатъчна степен стоката, предмет на внос, което възпрепятства събирането на точна информация от съюзническите митнически органи, но това е равностойно на липсата на представа у органа какво изобщо оценява, в който случай, е абсурдно да бъде подлагана и митническата стойност на този предмет на преразглеждане, тъй като подобен предмет на внос не би могъл да бъде надлежно индивидуализиран и от съдебния състав, за да бъде оценен в съдебната фаза на производството. Специфичното състояние, вероятно отразяващо се върху цената му е било декларирано при самия внос, поради което митническите органи са били в състояние или да го проверят преди вдигането на стоката, или да обезпечат доказателства за по-късното му установяване, но не са го сторили, и така са ограничили възможността предметът на определяне на нова митническа стойност да не може да бъде надлежно индивидуализиран. Постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин.

По изложените мотиви съдът намира за основателна жалбата на „Никсолар“ ЕООД срещу оспореното решение на директора на ТД „Митница“ Русе към Агенция "Митници". Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материално правните разпоредби на закона и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя в размер на 450лв., представляващи – 50.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. депозит за вещо лице. Според представен списък на разноските се претендира и 900.00 лв. адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства за заплащане на същото.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, Х състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-108969/27.03.2023 година, издадено от Директора на Териториална дирекция „Митница“ – Русе при Агенция "Митници".

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на "Никсолар" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, сумата от 450 лв./ четиристотин и петдесет лева/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: