Присъда по дело №1415/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1415 ПО ОПИСА ЗА 2021
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила във
ВРС частна тъжба от И. А. Р. ********** срещу В. А. Х. с оглед извършени
от него две престъпления наказуеми както следва:

1. престъпление по чл. 147, ал.1, от НК за това, че на 01.02.2021год. в
гр.Варна разгласил позорно обстоятелство за И. А. Р., а именно в писмени
обяснения пред администрацията на Затвора – Варна заявил, че давал цигари
на лихва на други лишени от свобода;
2. престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК за това, че на
20.03.2021годс. в гр.Варна казал нещо унизително за честта и достойнството
на И. А. Р. в негово присъствие, а именно казал му че е измамник като
обидата е нанесена публично.
В съдебното производство ч.т. Р. е конституиран и като граждански
ищец като са допуснати и приети да съвместно разглеждане в наказателното
производство два граждански иска предявени от него срещу подс. В. А. Х.
както следва:
1. Гр. иск за сума в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 147 от
НК;
2. Гр. иск за сума в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 от НК.
В съдебното производство частния тъжител участва лично. Във фазата
по съществото на делото същият изразява становище за безспорна доказаност
на повдигнатите с частната тъжба обвинения и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен. По отношение на предявените граждански искове
тъжителят счита, че те са относими и са в минимален размер.
Подсъдимият участва лично в съдебното производство. Същият се
представлява и от служебно назначен защитник в лицето на адв. Н. Б. от
ВАК, който във фазата на съдебните прения пледира за оправдателна присъда
като излага аргументи за недоказаност на повдигнатите обвинения. По
отношение на предявените граждански искове моли същите да бъдат
отхвърлени като недоказани както по основание така и по размер.
Подс. Х. заявява, че разбира обвинението, но отказва да дава обяснения
по него. В дадената му последна дума заявява, че поддържа казаното от
адвоката му (в пледоарията) и няма друго какво да каже.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1

Подсъдимият и частния тъжител изтърпявали наказание лишаване от
свобода в Затвора Варна. В същото място за лишаване от свобода наказания
изтърпявали и свидетелите М. Л. Ж., Кр. Ст. К., Д. К. Д., Н. Ст. Хр., В. С. Д.,
Б. Анг. Й. и Кр. Г. Д.. Тъжителят поддържал по-близки отношения със св. М.
Л. Ж., а подсъдимият поддържал такива отношения със св. Кр. Г. Д. –
Мастъка.
На 01.02.2021год. св. Н.Г. – ИДСВР в Затвора Варна изготвил докладна
записка №82/01.02.2021год. адресирана до началника на Затвора Варна в
която отразил направени от него констатации при проверка на сп.п. №136,
обитавано от лишените от свобода Д.Д. и Б.Й.. Докладната била съгласувана с
НС СДВР който излязъл с предложение за започване на проверка с оглед
наличието на дисциплинарни нарушения.
На 05.02.2021год. св. Кр. Г. Д. подал жалба до началника на Затвора
Варна вх.№ 670/05.02.2021год. в която посочил, че тъжителят Р. му дал две
кутии цигари и кафе на заем и му взел якето и маратонките в залог, а после му
поискал лихва общо 6 кутии цигари като поискал в събота след свиждането да
му върне взетото с лихвата.
На същата дата 05.02.2021год. св. Н.Г. изготвил докладна до началника
на Затвора Варна във връзка с подадената от св.К.Д. жалба. На 10.02.2021год.
св. К.Д. получил от лавката на затвора 5 кутии цигари Карелия 100 синя като
цигарите били описани по номер на бандерол в разписка подписана от К.Д..
По уговорка с тъжителят Д. оставил цигарите в хладилника в столовата, но
съобщил за това на надзирателите. На същата дата 10.02.2021год. около
14:00ч. било извършено претърсване в спалното помещение обитавано от
тъжителя Р. както и личен обиск на същия при които действия у него и в
помещението не били открити цигари „Карелия 100“ с номерата на
бандеролите описани в разписката подписана от К.Д.. Цигарите били открити
в столовата на ЗЗНО І-ви коридор, в долната част на хладилник под
найлонова торбичка с надпис „Лидъл“ и били иззети от там с протокол за
иззети вещи № 004109.
На 11.02.2021год. св. Б. Г. изготвил докладна до началника на Затвора
Варна в която описал извършените на 10.02.2021год. проверка (претърсване)
в спалното помещение обитавано от тъжителя, личен обиск на последния
както и проверката в столовата във връзка с подадената жалба от св. К.Д. .
На 15.02.2021год. св. Кр.Д. дал обяснения по случая. На същата дата
такива дал и тъжителя Р..
След като дал обясненията кв. Кр.Д. споделил за станалото на
подсъдимия. По това време двамата обитавали килии в един коридор, но с
оглед на режима отключвали килиите им по различно време и нямали пряк
непосредствен контакт помежду си. Контактували като си говорели през
затворената врата на съответната килия като този който бил отключен
заставал до вратата на килията на заключения.
На 16.02.2021год. подсъдимият подал сигнал до ИСДВР на трета група
2

в който описал различни ситуации с участието на тъжителя Р.. Посочил също
така, че тъжителят Р. и К. (доживотния) – св. К. К. дават цигари за 2 кутии и
описал разказаното му от св. К.Д., както и ситуацията около намирането и
изземването на цигарите.
Обяснения във връзка с намерените цигари били дадени от други
лишени от свобода.
На 24.02.2022год. Св. Н.Г. изготви докладна записка до началника на
Затвора Варна относно извършената проверка по жалбата на К.Д. с рег.№
670/05.02.2021год. и докладна записка рег.№ 114/08.02.2021год. по описа на
Затвора Варна.
На 18.02.2021год. Й. К. – инспектор СДВР в затвора Варна изготвил
докладна записка до началника на Затвора Варна относно извършена по ДЗ
№82/01.02.2021год. по описа на Затвора Варна проверка, в която докладна
излязъл с предложение да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на
тъжителя.
С поредица от Заповеди на началника на Затвора Варна първата от
която издадена на 19.03.2021год., а последната на 26.03.2021год. на тъжителят
били наложени дисциплинарни наказания.
Подсъдимият, тъжителят и свидетелите Ж. и К. принципно били
разпределени да се хранят на една маса в столовата, но винаги всички се
хранели там, а и в един и същ момент. Докато четиримата се хранели заедно
между тъжителя и подсъдимия имало някаква комуникация, но в един момент
след като тъжителят бил дисциплинарно наказан комуникацията между тях
спряла. Имало случаи когато подсъдимият наричал тъжителя измамник в
негово присъствие.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на всички разпитани по делото свидетели – М. Л. Ж., Кр. Ст. К.,
Д. К. Д., Н.Х. С., В. С. Д., Б. Анг. Й., Кр. Г. Д. и Н. Б. Г., както и всички
приобщени в хода на съдебното следствие доказателства - писмо от мл.
прокурор при РП Варна - Д.Гатев заведено с вх.№ 50397/10.12.2021год.;
писмо от началника на затвора- Варна с рег. №2710/10.11.21г., ведно с
приложени към по него: текущ доклад за лишения от свобода В.Х.; докладна
записка от Н.Г. от 05.02.21г.; докладна записка от Н.Г. от 24.02.21г.;
медицинско направление на И.Р.; разписка за получени 5 кутии цигари
издадена от Кр. Г. Д.; докладна записка от П. Б. Н.; обяснения от Н.Х. С.;
жалба от Кр. Г. Д. адресирана до началника на Затвора Варна №
670/05.02.2021год.; докладна записка от мл. експ. Йордан Й. от
10.02.2021год.; обяснение от Д. Ц. К.; обяснение от Н. Н. Б.; протокол
№0004109 от 10.02.2021г. за изземване на вещи (пари) при личен обиск;
докладна записка от Н.Г. от 11.02.2021г.; протокол относно разчитане на
записи от охранителни камери от 17.02.2021год.; сигнал от В. А. Х. до
ИСДВР на трета група вх. № 823/16.02.21г.; обяснение от К.Д. от
15.02.2021гд.; обяснение от И.Р. от 15.02.2021год.; обяснения от Н.Х.
3

Стефанов от 18.02.2021год.; обяснение от Н. Б.; обяснения от Д. Ц. К. от
22.02.2021год.; обяснение от К. З. И. от 23.02.2021год.; обяснение от Б. Анг.
Й. от 23.02.2021год.; докладна записка от Г. Р. от 12.03.21г.; докладна записка
от Н. Б. Г. от 01.02.21г.; докладна записка на Й. К. от 18.02.21г. до началника
на Затвор-Варна; обяснение от Д.Д. от 29.01.2021год.; обяснения от Д. К. Д.
от 15.02.2021год.; обяснения от Б. Анг. Й. от 15.02.2021год.; обяснение от И.
А. Р. от 15.02.2021год. – 2бр.; обяснение от М. Л. Ж. от 15.02.2021год.;
допълнения към обяснение дадено на 15.02.21г. от М.Ж.; заповед №
259/19.03.21г. на началника на Затвор- Варна, заповед №266/22.03.21г. от гл.
инспектор П., Заповед №267/22.03.21г. от гл. инспектор П., заповед
№267/22.03.21г. от гл. инспектор П., заповед №273/26.03.21г. от гл.
инспектор Петров, докладна записка от Й. А. К.от 08.07.21г., жалба от Кр. Г.
Д. до началника на Затвора Варна вх.№ 3261/29.06.21г.; обяснение от Кр. Ст.
К. от 06.07.2021год.; обяснение от Кр. Г. Д. от 06.07.2021год.; обяснение от В.
С. Д. от 06.07.2021год.; обяснение от Н.Х. С. от 06.07.2021год.; обяснение от
В. А. Х. от 06.07.2021год.; обяснение от И. А. Р. от 07.07.2021год. и обяснение
от Д. К. Д. от 07.07.2021год.; Писмо с рег. № 372000-19100/30.09.21г. от
директора на ОДМВР- Шумен, ведно с приложено към него заявление за
издаване на документ за самоличност А03422623 от В.Х. А.; Акт за раждане
на В. А. Х.; Справка за съдимост на В. А. Х. с рег. № 300/27.09.2021год. и
приложения към нея като така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели съдът кредитира
изцяло като последователни, логични, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви досежно основните за предмета на доказване факти.
Приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства
съдът също кредитира като достоверни и кореспондиращи със събраните
гласни доказателства като приобщените към делото писмени обяснения
давани в хода на проверка извършвана от затворническите власти, кредитира
единствено в частта на датите на съставяне, но не и в частта на съдържанието,
с оглед принципа на устност и непосредственост на събиране на
доказателствения материал и пред вид на това, че обясненията по същество
представляват гласни доказателствени средства събрани не по реда на НПК и
за целите на друго производство.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
С частната тъжба (допълнена с уточняваща молба от 19.07.2021год. –
л.32 от делото) на подсъдимият В.Х. са повдигнати обвинения за две
престъпления както следва:
1. престъпление по чл. 147, ал.1, от НК за това, че на 01.02.2021год. в
гр.Варна разгласил позорно обстоятелство за И. А. Р., а именно в писмени
4

обяснения пред администрацията на Затвора – Варна заявил, че давал цигари
на лихва на други лишени от свобода;
2. престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК за това, че на
20.03.2021годс. в гр.Варна казал нещо унизително за честта и достойнството
на И. А. Р. в негово присъствие, а именно казал му че е измамник като
обидата е нанесена публично.
От фактическа страна в тъжбата и уточнението към нея е посочено, че
на първата инкриминирана дата (01.02.2021год.) в обяснение дадено по
преписка 82 от 01.02.2021год. на ИСД Н.Г. – социален работник при Затвора
Варна подсъдимият бил набедил тъжителя в престъпление, а именно че давал
цигари на лихва на други лишени от свобода, а на втората инкриминирана
дата (20.03.2021год.) по време на обяд между 13:10ч. и 13:40ч. го нарекъл
измамник пред други лица.
Така описаното в тъжбата фактическо обвинение обаче не се подкрепя
от доказателствата по делото, а напротив същите установяват фактическа
обстановка съвсем различна от изложената в тъжбата (приетата от съда по-
горе).
По обвинението за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК – клевета.
Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените
отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната оценка за личността.
Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ като съгласно теорията
„Наказателно право особена част – престъпления против правата на човека” с
автор Александър Стойнов и константната съдебна практика ако пострадалия
не е конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено в две
форми – чрез разгласяване (довеждането до знанието на трето лице) на
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия, както и чрез преписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление.
„Позорни обстоятелства” съгласно закона и константната съдебна
практика са онези конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е
опасно да доброто име на човека като те могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния
му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират
негативно. Те трябва да са обективно твърдени факти които се отнасят до
укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от
естество да накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд,
поведение обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на
обществената оценка за него, която той получава в средата в която живее, а
не да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в
съзнанието на пострадалия.
5

Престъплението е резултатно като за да е довършено следва поне едно
трето лице да е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно
обстоятелство или за приписаното престъпление.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само
умишлено както с пряк така и с евентуален умисъл като във всички случаи
деецът следва да съзнава позорният характер на разгласяваното обстоятелство
или престъпния характер на приписаното деяние.
Съгласно теорията и константната съдебна практика (Решение №70 от
25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 299 от
08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение № 210 от
24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от
10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. още ред други) извън
обхвата на клеветата остават случаите при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на
искания от които произтичат определени правни последици. В тези случаи
деецът упражнява права гарантирани му от Конституцията и законите като
например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на свои
накърнени права като реализира предоставените му за целта правни
възможности.
В случая на първо място от събраните по делото доказателства не се
установява подс. В.Х. да е давал обяснения по преписка № 82 от
01.02.2121год. на ИСД Н.Г.. Въпросната преписка е изискана от съда от
началника на Затвора Варна като видно от изпратените от началника на
затвора Варна с писмо рег.№ 2710/10.11.2021год. (л.153 от делото) материали
се касае за Докладна записка изготвена от Н. Б. Г. – инспектор СДВР в затвор
Варна относно извършена проверка по ДЗ № 82/01.02.2021год. и приложения
към нея (л.191-л.210 от делото). Видно от приложенията към докладната в
хода на проверката обяснения са дали няколко лишени от свобода в това
число и тъжителя – обяснения са дали Д.Д. (два пъти на 29.01.2021год. и на
15.02.201год.), Б.Й., тъжителя И.Р. (два пъти), както Марин Ламбев Ж..
Обяснения от подсъдимия няма приложени. Към приложенията на цитираната
по-горе докладна е приложен сигнал от подс. Х. (л. 209-210 от делото, както и
л. 175-л.176 от делото) адресиран до ИСДВР на трета З група написан на
11.02.2021год. и депозиран на 16.02.2021год. заведен с вх.№
823/16.02.2021год.;
На следващо място дори и да се приеме, че тъжителя е имал предвид
именно сигнала на Х., то този сигнал е бил депозиран пред администрацията
на затвора Варна на 16.02.2021год., на която дата би било извършено
разгласяване (довеждането до знанието на трето лице) на неговото
съдържание, а не на 01.02.2021год. за която дата е повдигнато обвинение с
частната тъжба.
На следващо място видно от съдържанието на сигнала депозиран от Х.
6

от същия може да се извлече, че в него той сочи, че Р. дава цигари на лихва,
което твърдение принципно е позорно обстоятелство. От събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства обаче - показанията на свидетелите
Д.Д. и Кр. Г. Д. се установява, че това твърдение на Х. е вярно. В показанията
си пред съда първия посочен по-горе свидетел – Д.Д. сочи „Отначало и на мен
Илиян ми е давал цигари на лихва. Дава ми примерно 1 кутия цигари, но аз
трябва да му върна пак една кутия ама с нещо допълнително.“ На свой ред в
показанията си пред съда св. Кр. Г. Д. сочи „Вземал съм от него цигари на
лихва (сочи тъжителя). По този случай са ме разпитвали в администрацията
на затвора. Цигари на лихва означава, като искаш да вземеш в затвора цигари,
като поискаш 2 кутии, трябва да върнеш 3. Само, че не стана така с Илиян, аз
поисках 2 кутии, а той ми поиска да му върна 6. Аз пуснах жалба до Н.Г., той
ни е отряден и след това предприехме мерките.“. Показанията на този
свидетел са в пълен унисон с приложените по делото писмени доказателства
– жалба изходяща от Кр. Г. Д. адресирана до началника на затвора Варна и
заведена с вх.№ 670/05.02.2021год. както и заповед № 266/22.03.2021год. на
началника на Затвора Варна видно от която на тъжителя е било наложено
дисциплинарно наказание именно във връзка със случая описан от св. К.Д..
Що се касае до изложеното във фазата по същество становище на тъжителя,
че св. К.Д. давал различни показания (обяснения) за този случай като сочи
обяснения на същия от 15.02.2021год. (обяснения дадени пред
затворническата администрация) и показания дадени пред друг съдебен
състав на ВРС, съдът намира за нужно да отбележи, че обясненията на К.Д.
(като съдържание) не се ценят от съда по съображения изложени по-горе,
цитирания протокол от съдебно заседание проведено от друг съдебен състав –
23-ти състав от една страна изобщо не е бил приобщаван към материалите по
делото, а от друга дори и да беше приобщен, то съобщеното пред другия
съдебен състав би било без всякаква доказателствена стойност за настоящото
наказателно производство с оглед принципите визирани в нормите на чл. 18 и
19 от НПК – „Непосредственост“ и „Устно извършване на наказателното
производство“.
Не разколебава извода за достоверност на показанията на цитираните
по-горе двама свидетели и факта, че останалите разпитани такива сочат, че не
са виждали или не знаят тъжителя да е давал цигари на лихва.
На следващо място съдът намира за нужно отбележи още, че
престъплението клевета може да бъде извършено само умишлено. Деецът
трябва да съзнава общественоопасните последици и да цели настъпването на
вредоносния резултат, в случая да повлияе отрицателно на обществената
оценка на тъжителя, която той получава в обществото в което живее.
В случая обаче се касае за подаден сигнал за правонарушения, каквито
са и били установени, а в тези случаи съгласно константната съдебна
практика умисъл за клевета не е налице, тъй като деецът не действа със
съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение на
тъжителя и резултата от „разгласяването” не е налице.
7

Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът счете, че подс. В. А. Х.
не е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление по чл. 147, ал.1
от НК.
По обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от
НК обида нанесена публично.
Досежно това престъпление в тъжбата се твърди, че на 20.03.2021год.,
по време на обяд между 13:10ч. – 13:40ч. подсъдимият нарекъл тъжителя
измамник пред други лица.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани каквито и да било
доказателства, нито преки, нито съвкупност от косвени такива в подкрепа на
така повдигнатото обвинение.
С оглед доказване на фактите изложени в частната тъжба тъжителят е
ангажирал гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Л. Ж. и Кр.
Ст. К., които в показанията си пред съда сочат, че са чували подсъдимия да
нарича тъжителя измамник докато са се хранили в столовата. Няма спор, че
употребената квалификация е обидна, а от показанията на визираните по-горе
двама свидетели се установява, че тя е употребявана от подсъдимия в
присъствието на тъжителя.
Видно обаче от показанията на свидетелите Ж. и К. и двамата не могат
да посочат кога точно е случило това за което свидетелстват, нито като дата
нито като част от денонощието, а при обстоен преглед на показанията им се
установява, че очевидно възпроизвеждат различни случаи.
В показанията си св. Ж. сочи, че е чувал В. (подсъдимия) да обижда
частния тъжител, но не може да каже дали е било на обяд или вечерта. Сочи,
че когато се хранили с И. (тъжителя) в столовата, влязъл В. и заявил на И. „ти
си измамник“, както и че тогава били само двамата с И., други нямало.
Заявява също така, че не може да каже кога е случило това, но мисли че било
януари или февруари 2021год., а на въпрос на защитата отговаря, че „В този
конкретен ден, в който Валентин обиди Илиян, нямаше надзирател. … в
момента когато В. обиди И. други нямаше. Даже си спомням, че нея вечер В.
не се храни с нас, а си взе храната и се храни в килията“.
В показанията си пред съда пък свидетеля К. сочи, че е чувал Валентин
(подсъдимия) как обижда И. (тъжителя). Заявява обаче, че точна дата не
може да посочи, но било след като И. и М. били наказани (за какво кога не
сочи), както и че бил чувал Валентин да казва на Ил. „измамник“ докато са
били четиримата на масата – той, И., В. и М., но не помни дали за обяд или
за вечеря са се хранили.
В изпълнение на задължението си да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения включени в предмета на
доказване определен с нормата на чл.102 от НПК, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото, но въпреки това доказателства които да
докажат обвинението /което по силата на чл.103 от НПК е в тежест на
8

тъжителя/ по несъмнен начин не бяха събрани.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото прецени, че подсъдимият В. А. Х. не е
осъществил съставите на престъпленията за които е предаден на съд, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатите му
обвинения по чл. 147, ал.1 и по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК.
С оглед крайния изход на делото /признавайки подсъдимия за
невиновен/ съдът прецени, че предявените срещу него два граждански иска за
сума в размер на 1500лв. представляваща обезщетение за претърпени от
тъжителя в резултат на деянието по чл. 147, ал.1 от НК неимуществени вреди
и за сума в размер на 1500лв. представляваща обезщетение за претърпени от
тъжителя в резултат на деянието по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК
неимуществени вреди не са доказани по основание поради което и ги
отхвърли като неоснователни.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд Варна:

9

Номер на акта:	26
Дата:	7 февруари 2022 г.
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110201415
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Присъда по дело №1415/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите