№ 15
гр. Луковит, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря В.К.П.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100339 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано е по повод подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***, чрез
пълномощник – юрк. Ц.П.., срещу Б. П. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****** с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, с цена на иска - 4681,92 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.03.2018 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***** от дата 05.07.2017 г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/***** от дата 20.03.2018 г. изпратено до
длъжника с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
Твърди се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от
1
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/***** / 19.03.2018 г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото е
получено от член на семейството, а именно А.Т., племенница на ответника, на дата
28.03.2018 г. В тази връзка се сочи, че съгласно постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Твърди се, че на 05.07.2017 г. Между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като
кредитор и Б. П. Я., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № *****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения
с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита": 1998,00 лв.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласява
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на кредитодателя. Твърди се, че процесният договор за
заем е сключен за закупуване на кафемашина DELONGHI на стойност 319,00 лв. и
смартфон SAMSUNG на стойност 1679,00 лв. като за закупените стоки от страна на
търговския партньор е издадена фактура № **********/ 05.07.2017 г. издадена от
Технополис България ЕАД. В общо дължимата сума в посоченото поле размер на кредита -
2573,42 лв. е включена застрахователна премия в размер на 575,42 лв., която е преведена от
страна на Кредитора от името на заемателя, на Застрахователя „Кардиф
Животозастраховане клон България“.
Твърди се, че така извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка
на кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле
„брой погасителни вноски". Твърди се, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3870,00 лева. Така,
2
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1296,58 лева.
Твърди се, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2020 г, на 36 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 107,50 лева, съгласно погасителен план посочен в
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.06.2020 г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана
предсрочна изискуемост.
Сочи се, че съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава
за периода от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 1026,92 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че с оглед на изложеното за ищеца е възникнал правният интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника Б. П. Я. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № ***** от
05.07.2017 г. В тази връзка се сочи, че съдът е уважил претенцията на ищеца и по
образуваното ч.гр.д. № 147/ 2021 г. по описа на PC Луковит е издадена заповед за
изпълнение за сумата в общ размер на 4681,92 лв., от които главница 2451,88 лв., договорна
лихва 1203,12лв. и законна лихва за забава в размер на 1026,92 лева.
Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признаете за установено
по отношение на ответника Б. П. Я., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми: 2451,88 лева представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № ***** от 05.07.2017 г.; 1203,12 лева представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.06.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 1026,92 лева представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 26.02.2021 г., като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Отправена е молба в полза на ищеца да бъдат присъдени разноските направени в хода
на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, разноските направени в хода на
настоящото производство, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор за
3
потребителски паричен кредит № ***** / 5.07.2017 г. и условия по договор за кредит;
Застрахователен сертификат ***** и ОУ към него; Фактура № **********/ 05.07.2017 г. ,
издадена от „Технополис България“ ЕАД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 14.03.2018 г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.; Пълномощно от управителя
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с което е упълномощено „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД; Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“;
Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД от 19.03.2018 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и
обратна разписка, удостоверяващи получаването на уведомителното писмо за извършена
цесия от длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Б. П. Я., чрез процесуалния си
представител адв. Р. М. от ЛАК, е подаден отговор на исковата молба.
С отговора не се оспорва факта за сключване на договора за кредит, както и неговото
усвояване. Твърди се обаче, че с подаването на самото заявление по реда на чл. 410 ГПК
липсват данни, от които съдът да може да направи извод, от кой кредитор /цедента или
цесионера/, и дали е изпратено уведомителното писмо за извършената цесия до длъжника и
получено ли е то от него, и ако е получено, на коя дата и дали ответникът реално е уведомен
за прехвърлянето на вземането. В тази връзка се оспорва факта, че ответникът е уведомен за
сключения договор за цесия с ищеца, тъй като прехвърлянето на претендираното вземане е
съобщено на ответника и той реално е узнал с връчването на исковата молба и приложените
към нея книжа.
Относно претендираното вземане се излага становище, че клаузите за размера на
уговорената между страните договорна лихва, както и допълните начисления не отговарят
на добрите нрави, като тези клаузи са и неравноправни, включително начислените такси.
Счита, че не дължи и обезщетение за забава за посочения в исковата молба период, както и
не дължи обезщетение за забава наред с договорна лихва.
Алтернативно се прави възражение, че част от претенциите за договорна лихва и
обезщетение за забава са погасени по давност, тъй като това вземане е погасено по давност,
доколкото е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, 6уква „в“ ЗЗД. Възразява
се и срещу така претендираните от ищеца разноски, като счита, че са прекомерни и не са
съобразени със законовите разпоредби и конкретния случай.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
4
По ч. гр. д. № 147/ 2021г. по описа на Районен съд – Луковит е била издадена заповед
№ 124/ 16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било
разпоредено длъжникът Б. П. Я., ЕГН **********, да заплати на ищцовото дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 2451,88 лева - главница по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № *****, сключен на 05.07.2017 г. с кредитора „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД прехвърлено в полза на заявителя, за периода от
20.07.2017г. до 20.06.2020г.; с 1203,12 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
20.06.2020 г.; с 1026,92 лева - лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. до 26.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда - 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както сумата от 143,64 лева - разноски, от които 93,64 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът
е указал на ищцовото дружество да предяви установителни искове за вземанията си.
Ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл.415,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, които са допустими.
На 05.07.2017 г. Между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор и Б. П.
Я., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
*****, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит от 2573.42 лева,
който е трябвало да се заплати на 36 броя месечни вноски. Следвало е да се заплати и
застрахователна премия от 575.42 лева, която е част от главницата /цената на стоката плюс
застрахователната премия/ и също се погасява на вноски. Месечната погасителна вноска е
107.50 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 3870.00 лева. Уговорено е, че ГПР е
34.09%, а лихвата възлиза на 29.69%. Според погасителния план, падежът на последната
вноска е 20.06.2020г.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор. В случая съдът намира, че договорът отговаря
на изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са
посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не
е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните разпоредби на
ЗПК.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на
новия кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който е
уговорена възможността за бъдещо прехвърляне на вземания в срока на договора.
5
Представено е Приложение № 1/ 14.03.2018г. към договора, с което са продадени конкретно
определени вземания. Сред тях е и вземането към ответницата, видно от съдържанието на
приложението. Посочено е името на ответницата и процесния договор за кредит, поради
което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните
вземания. Няма спор, че междувременно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено
като търговец, като негов правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Франция“, действащ на територията на страната чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“.
Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по
делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по
делото, че писмото с уведомлението е било връчено на ответницата чрез лицето А.Т. – нейна
племенница, на дата 28.03.2018г.
Съдът приема, че ответницата е уведомена надлежно /съобщено е на длъжника/ за
извършената цесия, поради което възраженията на процесуалния представител на
ответницата в тази насока са неоснователни.
Според изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на предоставената сума
по кредита е 1 998.00 лева. Договорът за заем е сключен за закупуване на кафемашина
DELONGHI на стойност 319.00лв. и смартфон марка SAMSUNG на стойност 1 679.00 лева.
В общо дължимата сума в размер на 2 573.42 лв. е включена застрахователна премия в
размер на 575.42 лева. Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 3 870.00
лева, договорната лихва е в размер на 1 296,58 лева. Месечна погасителна вноска е 107,50
лева. Брой погасителни вноски 36 броя. Крайния срок за издължаване на всички задължения
по кредита е 20.06.2020г. (датата на последната погасителна вноска по погасителния план).
ГПР 34,09%, лихвен процент 29,69 %.
Според вещото лице, на 05.07.2017г. е преведена заемната сума от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД“ в размер общо на 1 998.00 лева. Съгласно касов бон от
05.07.2017г. за сумата от 1 998.00 лева издаден от хипермаркет „Технополис" гр. Плевен е
преведена сумата от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – то ест размерът на усвоената
от заемателя сума е 1 998.00 лева. Остатъкът от задължението на Б. П. Я. по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № ***** от 05.07.2017 г. е: дължима главница -
2 573.42 лева; дължима лихва - 1 296.58 лева; платена главница – 121.51 лева; платена лихва
– 93.46 лева; остатък неплатена главница - 2 451.88 лева и остатък неплатена лихва - 1 203.12
лева.
Вещото лице дава категорично становище, че неплатената договорна лихва по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***** от 05.07.2017г. за периода от
20.07.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.06.2020г. (датата на
последната погасителна вноска) е в размер на 1 203.12 лева.
6
Според клаузите на договора, крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 20.06.2020г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно условия към договор
за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника-ответник е начислена лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1026.92 лева, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Според вещото лице, размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи
вследствие на забавено плащане по договора за кредит, върху неплатената главница от 2
451,88 лева, за периода от 21.07.2017г. до 12.03.2020г. е 657,97лв., а за периода от
15.07.2020г. до 26.02.2021г. е 154,62 лева. Претендираната лихва за забава от ищеца е
1026.92 лева за периода 21.07.2017г. до 26.02.2021 г., но според вещото лице общата сума на
дължимата лихва за забава е в размер на 812.59 лева. Следователно за толкова е и
основателен искът, при което следва да се приеме за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 812.59 лева лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 26.02.2021г., като
се отхвърли иска за горницата до 1026.92 лева.
По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за погасяване на част от задълженията по договора по давност, съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 от ЗЗД/. По делото е безспорно установено,
че падежът на главното задължение е конкретно определен, а именно 20.06.2020г., от който
ден е започнал да тече и предвидения в закона давностен срок.
Съдът счита за неоснователни изнесените от представителя на ответника доводи, че в
случая е приложима кратката тригодишна давност за вземането за лихви по чл.111, б.“в“ от
ЗЗД, тъй като давността за тези вземания не е била изтекла при подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на 01.03.2021г.
Ищецът претендира разноски в настоящето производство – заплатени 93.64 лева
държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице. Като разноски съдът определя и сумата от
100 лева за юрк. възнаграждение. На заповедното производство в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 143.64 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедно производства в
размер на 703.53 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. П. Я., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***** че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 2451.88 /две хиляди
четиристотин петдесет и един лева и 0.88 ст./ лева – главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № *****, сключен на 05.07.2017г. с кредитора „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД прехвърлено в полза на ищеца, за периода от 20.07.2017г. до
20.06.2020г.; сумата от 1203.12 /хиляда двеста и три лева и 0,12 ст./ лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2017г. до 20.06.2020г.; сумата от 812.59 /осемстотин и
дванадесет лева и 59 ст./ лева представляваща лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. до
26.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1026.92 лева относно претендираната
лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. до 26.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.03.2021г. до
окончателното плащане, за които е издадена Заповед № 124 от 16.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 147/ 2021г. по описа на Районен съд -
Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. П. Я., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *****, сумата в
размер на 703.53 /седемстотин и три лева и 53 ст./ лева, представляваща разноски в
исковото и заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
8