Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 02.07.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при участието на секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1213 по описа за 2021г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.10.2020г., гр.д.56009/15г., СРС, 34 с-в
осъжда „Е.Е.“ ЕООД да заплати на П.И.Д. на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7 495.41 лв. – възнаграждение за
неизползван отпуск, съобразно заповед от 27.10.2014г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на ИМ – 16.09.2015г. до окончателното изпълнение;
сумата 9 832,00 лв. – възнаграждение при прекратяване на правоотношението между
страните, съобразно заповед от 27.10.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ – 16.09.2015г. до окончателното изпълнение; сумата
648.26 лева – мораторно обезщетение за забавено плащане на главницата от 9 832
лв. за периода от 01.11.2014г. до 25.06.2015г. и сумата 272.51 лв. – разноски, а
по сметка на Софийски районен съд сумата 743.10 лева - държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК, отхвърля
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 648.26
лева до пълния предявен размер от 1 142.44 лева и осъжда „Е.Е.“ ЕООД да заплати
на П.И.Д. сумата 4.41 лева – разноски за производството пред СРС.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете, постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Е.Е.“ ЕООД. Счита
договора между страните за нищожен като сключен при договаряне сам със себе си
и при липса на решение за възнаграждение на управителя. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът П.И.Д. оспорва
жалбата, с бланкетни възражения за правилност, обоснованост и законосъобразност
на решението.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според трудов договор № 0001/23.02.2009г., ищецът П.И.Д.
е назначен на длъжност „директор предприятие“ при ответника „Е.Е.“ ЕООД, с
месечно трудово възнаграждение от 830 лв.
С допълнително споразумение от 02.06.2014г., трудовото
възнаграждение за ищеца е увеличено на 6 167 лв.
Сключеният трудов договор не е годен да породи
целените с него правни последици, а именно възникване на правоотношение за възлагане
управление на дружеството. Последното правоотношение е мандатно, възниква по
силата на договор за възлагане на управление по реда на чл.141, ал.7 ТЗ, като спрямо
него са приложими гражданското и търговско законодателство, включително
принципа за равнопоставеност на конграгентите.
Настоящият трудов договор не съответства на посочените изисквания, поради което
между страните не е възниквала твърдяната в исковата молба трудовоправна връзка
за длъжността директор.
Договорът от 23.02.2009г. не
отговаря и на изискванията за мандат, предвид отсъствие в съдържанието му на ясно предвидени конкретни бизнес цели
за успешно развитие на търговската дейност с точни икономически показатели. Не се установява във връзка с неговото сключване и
това на допълнителното споразумение, да са взети решения по чл.137, ал.1, т.5
вр. чл.147, ал.2 ТЗ на едноличния собственик за определяне на възнаграждението.
Наред с всичко, основателно е
предявеното с отговора на исковата молба възражение за договаряне съм със себе
си от страна на представителя на дружеството при подписването. Съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, представителят не може да
договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за
това. В случая, тогавашният законен представител на ответното дружество, какъвто
е бил ищецът, назначава себе си в лично
качество за директор на дружеството. Не се доказва хипотеза на изключението по
чл.38, ал. ЗЗД, а именно решение на едноличния
собственик за овластяване на представляващия ответното търговско дружество да
договаря от името на същото със самия себе си, като физическо лице. Предвид
изложеното, договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
След като няма валидно възникнало
трудово, нито мандатно правоотношение между страните с предмет управление на
ответното дружество, заповедта от 27.10.2014г., с която новият законен
представител при ответника – И.Б., прекратява трудовото правоотношение при
условията на чл.327, ал.1, т.2 КТ поради заявление за прекратяване, е издадена
при липса на предмет и не произвежда правно действие.
Несъществуването на твърдяната
трудовоправна, а и на гражданскоправна обвързаност между страните, във връзка с
дружественото управление, изключва дължимостта на претендираните от ищеца
насрещни престации относно обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и
за прекратяване на договора. Затова обективираното в заповедта от 27.10.2014г.
извънсъдебно признание от новия управител при ответника на неизгодни факти за
дължимост на процесните суми за обезщетения по чл.224 КТ от 7 495.41 лв. и по чл.221, ал.1 КТ от 9 832 лв.,
преценено по арг. на чл.175 ГПК във връзка с обсъдените обстоятелства по
делото, не променя изхода на спора. Искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ за
сумата 7 495.41 лв. – възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск, искът
с правно основание чл.221, ал.1 КТ за сумата 9 832 лв. – възнаграждение
при прекратяване на правоотношението и акцесорният иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 648.26 лв. – мораторна лихва върху главницата от 9 832
лв. през периода 01.11.2014г. - 25.06.2015г., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете и тази за
разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Ответникът по исковете пред първа инстанция реализира разноски от 1 440 лв. – платено
в брой възнаграждение за един адвокат, 220 лв. – депозит за ССЕ и 5 лв. – такса
за СУ, а пред въззивна – 359.51 лв. за д.т., или общо 2 024.51 лв., които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 19.10.2020г., гр.д.56009/15г., СРС, 34 с-в
в частта, с която се осъжда „Е.Е.“ ЕООД
да заплати на П.И.Д. на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7 495.41 лв. – възнаграждение за неизползван отпуск,
съобразно заповед от 27.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ – 16.09.2015г. до окончателното изпълнение; сумата 9 832,00 лв.
– възнаграждение при прекратяване на правоотношението между страните, съобразно
заповед от 27.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ
– 16.09.2015г. до окончателното изпълнение; сумата 648.26 лева – мораторно
обезщетение за забавено плащане на главницата от 9 832 лв. за периода от 01.11.2014г.
до 25.06.2015г. и сумата 272.51 лв. – разноски, а по сметка на Софийски районен
съд сумата 743.10 лева - държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК,
като осъжда „Е.Е.“ ЕООД да заплати на П.И.Д. сумата 4.41 лева – разноски за
производството пред СРС, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Е.Е.“ ЕООД, със седалище:*** иск с правно чл.224, ал.1 КТ
за сумата 7 495.41 лв. – възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск, иск
с правно основание чл.221, ал.1 КТ за сумата 9 832 лв. – възнаграждение
при прекратяване на правоотношението и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 648.26 лв. – мораторна лихва върху главницата от 9 832 лв. през
периода 01.11.2014г. - 25.06.2015г.
ОСЪЖДА
П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Е.Е.“ ЕООД, със седалище:***
сумата 2 024.51 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.