Решение по дело №244/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 05.08.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и втори юли,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 244 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищец:  Л.Г.Т. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,

Ответник: П.П.М. с постоянен адрес *** настоящ адрес ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

        

             Предявени са  при условията на първоначално обективно и субективно съединяване искове за издръжка на малолетни деца-за в бъдеще,съединени с искове за издръжка за минал период.

            Ищцата твърди,че дъщерите и Х.П.П.и М.П.П.са малолетни.С ответникът-баща на децата,нямали граждански брак,но същият е припознал децата.Ответникът не осигурява доброволно издръжка,с която да се задоволяват нуждите на децата.Нуждата на децата е по-голяма от възможностите на ищцата,тъй като е в отпуск по майчинство и получава за това 360 лева,както и 90 лева социални доплащания за двете деца или общия и доход е в размер на 450 лева.Няма възможност,поради възрастта на малката си дъщеря,да работи,тъй като тя има нужди от постоянни грижи,в момента живее под наем в град Ябланица и заплаща месечен наем от 120 лева.Ответникът има финансова възможност да осигурява исканата издръжка,преди работел в търговско дружество със седалище в град Я.,а към момента на депозиране на исковата молба пребивава във Великобритания.Неговото възнаграждение надхвърля в голяма степен собствените доходи на ищцата и възможности за осигуряване на необходимите средства за покриване нуждите на децата.

            Моли да бъде постановено решение,с  което бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на  малолетните деца Х.П.П.и М.П.П.в размер на 150 лева за всяко от децата,начиная от 01.05.2018г до настъпване на законна причина за нейното изменение или отмяна,ведно със съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника по делото.

            От дирекция „Социално подпомагане“-Луковит е депозиран социален доклад,в който е отразено,че предявеният иск от майката е изцяло в полза на децата.

            От представените по делото писмени доказателства,показанията на  свидетелите  Р Д Р,Т А.Р.,Х Н Р,П М. Р,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

             Ищцата Л.Г.Т. и ответникът П.П.М. съжителствали в продължение на около десет години,като от съвместното им съжителство са родени децата Х П П,родена на ***г и М П П,родена на *** година. Страните,заедно с децата им ,живели в жилище в град Я,Лов.обл.

            Към момента на предявяване на исковата молба страните са разделени,като ответникът съжителства със сестрата на ищцата в село Р,Соф.обл.

            Ищцата,заедно с децата,живее в град Я,Лов.обл.,в жилище,собственост на трето лице,за което заплаща месечен наем,същата отглежда малката си дъщеря.

Детето Х П посещава детска градина в град Я

В приложения социален доклад е отразено,че ищцата получава обезщетение и детски надбавки на основание чл.7,ал.1 от ЗСПД в общ размер на 450.00 лева месечно.

Приложен е трудов договор №167/16.05.2018г,сключен между ответника и „В“-ООД-Я,съгласно който ответникът е заемал длъжността „Склададжия“,с основно трудово месечно възнаграждение в размер на 510.00 лева.През м.март 2019г ответникът заминал за Англия,където работел,към момента на приключване на устните състезания по делото се е завърнал в страната,като според неговите обяснения към този момент не е трудово ангажиран.

От обясненията на страните,както и показанията на свидетелите Х Р и П Р,за времето на престоя на ответника в чужбина,същият,чрез своите родители,осигурявал парични средства за издръжката на децата си,които били предавани на ищцата.По отношение точния размер на предаваните парични средства на ищцата,не са ангажирани безспорни доказателства,а и досежно този факт е налице спор между страните.

Страните спорят и досежно началния момент на раздялата им,като на твърденията на ищцата за начален момент на раздялата от 01.05.2018г,ответникът противопоставя възражения,че страните са разделени от м.декември 2018 година.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съобразно установените и доказани от ищцата факти/неоспорени от ответника/ ,че към момента на депозиране на исковата молба страните живеят разделени,децата им Х и М живеят с майката и същата е тази която полага ежедневните грижи за тяхното отглеждане и възпитание,както и че бащата не осигурява средства за издръжката на децата,макар и същият да твърди,че това положение датира от м.юли 2019 година, съдът намира за основателен предявения иск за издръжка за децата за бъдещ период,квалифициран в изготвения доклад по делото по чл.143,ал.2 от СК.Възраженията на ответника,че за периода след заминаването му за Англия и по време на престоя му в тази държава или от м.март 2019г до 12.06.2019г е осигурявал месечно по около 500 лева за издръжката на децата,не се подкрепя по безспорен начин от доказателствата по делото.Недоказано остана твърдението му в съдебно заседание,че разполага с писмени доказателства за този факт, поради което съдът приема,че ответникът за периода от м.март 2019г до 12.06.2019г е предоставил парични средства в общ размер 500 лева на ищцата за издръжката на двете им деца или до размера,за който  е налице признание в съдебно заседание от ищцата.

Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата, намира, че за месечната им издръжка е необходим общ размер на парични средства от 300 лева за детето Х и от 250 лева за детето М,от които бащата следва да заплаща  150 лева за детето Х и 140 лева за детето М,а останалата част от издръжката следва да бъде поета от майката, която ще полага и всички останали грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Така определения размер на издръжката е адекватен на нуждите на децата, в предвид възрастта им от една страна,а от друга-икономическата обстановка в страната. Съдът приема,че ответникът има възможност да заплаща издръжка за децата си в горния размер,който е около минимума на издръжката за дете в страната, същият е в активна трудоспособна възраст,млад мъж и има възможност да реализира месечни доходи в размер поне на минималната работна заплата за страната.

 За разликата до сумата от 150 лева,искът за  издръжка по чл.143 от СК за детето М,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

По отношение началния момент на издръжката: Началният момент на иск за издръжка за в бъдеще е този на предявяване на исковата молба,но в конкретния казус и съобразявайки данните за предоставените парични средства от ответника за издръжка на децата/според обясненията на ищцата „откакто е заминал за Великобритания“/за периода м.март 2019г-12.06.2019г.,то началния момент на издръжката се определя от 22.04.2019 година.

 Ищцата е предявила иск и за издръжка за минал период. Според разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В настоящият случай се претендира такава за периода  01.05.2018г.  до 25.03.2019г. Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата за фактическа раздяла между страните,датираща от дата 01.05.2018г,от която дата се претендира издръжката.Съобразявайки обяснението на ответника по този въпрос,кореспондиращо и с показанията на неговите родители-св.Христина и Петко Рачеви,съдът приема,че страните са разделени от края на м.декември 2018 година.В същата насока са и показанията на свидетелката Т Р.,която твърди,че ищцата не е имала дърва зимата,“ответника не съм го виждала зимата…нямаше какво да ядат,носех от в къщи“. При липсата на безспорни доказателства,че за периода преди м.януари 2019г ответникът не е осигурявал изобщо или в достатъчен размер,средства за издръжка/в пари или натура/ за децата си,то издръжка за минал период от време в случая би могла да се търси с начална дата 01.01.2019 година,която следва да бъде определена в общ размер. По делото не са ангажирани доказателства за периода след раздялата между страните и до заминаването на ответника за Англия през м.март 2019г  или за периода от 01.01.2019г до 01.03.2019г., същият да е осигурявал издръжка за децата си,поради което съдът приема искът за частично основателен,за посочения времеви период.

Искът за издръжка,квалифициран по чл.149 от СК следва да бъде уважен до посочения размер на издръжката за децата-150 лева за детето Х и 140 лева месечно за детето М или за месеците януари и февруари ответникът следва да заплати на ищцата издръжка за минал период в общ размер на 580 лева.Над този размер,респ. за определяне на глобална издръжка за минало време в размер на 150 лева месечно за децата Х и М и за периода от 01.05.2018г до 01.01.2019г и за периода от 01.03.2019г до 25.03.2019г., претенцията,като неоснователна и недоказана,следва да се отхвърли.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка-за в бъдеще и минало време,в общ размер на   440.80 лева.Съобразно изхода на делото и съразмерно уважената част от исковете,следва да заплати разноски на ищцата в размер на 100 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения, Тетевенският районен съд,

 

                                                       Р   Е   Ш    И:

 

 

          

         ОСЪЖДА,на основание чл.143 от СК, П.П.М.,ЕГН:********** *** настоящ адрес ***,да заплаща на Л.Г.Т.,ЕГН:********** *** и настоящ адрес ***, като майка и законна представителка на малолетните деца  Х П П,ЕГН:********** и М П П,ЕГН:**********,ежемесечна издръжка за децата в размер на 150.00/сто и петдесет/лева за детето Х.П.П.и в размер на 140.00/сто и четиридесет/лева за детето М П П,начиная от 22.04.2019 година, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,а за разликата над сумата от 140.00 лева претендирана месечна издръжка за детето М.П.П.и за периода от 25.03.2019г до 22.04.2019г.,отхвърля иска за издръжка  за в бъдеще,като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА,на основание чл.149 от СК, П.П.М.,ЕГН:********** *** настоящ адрес ***,да заплати на Л.Г.Т.,ЕГН:********** *** и настоящ адрес ***, като майка и законна представителка на малолетните деца  Х П П,ЕГН:********** и М П П,ЕГН:**********,сумата от 580.00/петстотин и осемдесет/лева,представляваща издръжка за  малолетните деца за  периода от  01.01.2019г до 01.03.2019г.,определена в общ размер и изчислена на база месечна издръжка в размер на 150.00 лева за детето Х.П.П.и в размер на 140.00 лева за детето М П П,а исковете за издръжка за минало време над  сумата от 580.00 лева и за периодите от 01.05.2018г до 01.01.2019г и от 01.03.2019г до 25.03.2019г.,отхвърля,като неоснователни  и недоказани

ОСЪЖДА  П.П.М.,ЕГН:********** *** настоящ адрес ***,да заплати на Л.Г.Т.,ЕГН:********** *** и настоящ адрес ***, сумата от 100.00/сто/лева,представляващи сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА П.П.М.,ЕГН:********** *** настоящ адрес *** да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на  440.80/четиристотин и четиридесет лева и осемдесет ст./лева.

На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА  предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред   Окръжен съд-Ловеч,  в двуседмичен срок ,считано от 05.08.2019 година,съгласно чл.315,ал.2 от СК.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: