Определение по дело №417/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 260 000

гр.Пловдив, 21.08.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на……двадесет и първи август……през…две хиляди и двадесета година, в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                             Величка Белева

 

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно ч. търговско дело №417 по описа за 2020 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №1377/06.07.2020г., постановено по т.д. №340/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК д. приключване на производството по ДП №…/…г. по описа на РУ на МВР – К. с влязъл в сила акт.

В срок е постъпила частна жалба от Д.Д.Т. – ищец в първоинстанционното производство. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството, предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните съображения:

Производството по т.д. №340/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен иск от Д.Д. Т. против „Д… - О. з.“ ЕАД по чл.432 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2019г. В исковата молба се съдържат обстоятелства, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на застрахованото МПС – Л. Г. З. и по този повод е образувано досъдебно производство – №…/…г. по описа на РПУ – К. Тези обстоятелства, ведно с изисканата служебно справка от РУ на МВР – К., съгласно която разследването по досъдебното производство не е приключило, а на обвиняемия Л. Г. З. е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер – за това, че на 25.10.2019г., в гр. С. при управление на МПС е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Д.д. Т. – са мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за спиране на производството по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Решаващият аргумент в тази насока не е образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, за което е предприето наказателно разследване срещу този водач и за което му е повдигнато обвинение.

Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и кумулативното изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е от значение за изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК. Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за преюдициалност на дадени престъпни обстоятелства, от които зависи правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.

В случая съставомерността на деянието – престъпление по транспорта по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Вярно е и че е налице  съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието, за което е образувано досъдебното производство. По изричното разпореждане на закона – чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК, обстоятелства. А предмет на установяване в исковото производство по чл.432 от КЗ е наличието на претърпени неимуществени /имуществени/ вреди, фактите, свързани с деликта, като следва да се прави разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и престъпно деяние, както и наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност, за да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя. Обстоятелството, дали при ПТП е налице престъпно поведение от водача на автомобила, няма отношение към функционалната отговорност на застрахователя по предявения срещу него иск. Всички елементи на деликтната отговорност могат да бъдат установени в гражданското производство. Противоправното поведение на застрахования водач, както и вината му, предпоставящи деликтната отговорност, не са равнозначни с тези понятия при наказателната отговорност. Ето защо в конкретния случай евентуалните престъпни обстоятелства не са от значение за предмета на настоящото дело.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато на окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение №1377/06.07.2020г., постановено по т.д. №340/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК д. приключване на производството по ДП №…/…г. по описа на РУ на МВР – К. с влязъл в сила акт и връща делото на окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: