№ 1049
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204497 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.
ОЛ. Ш. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-003349/
31.08.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което й е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка , твърди се , че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание , въз. Ш., редовно призована, не се явява , представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. П.Б. отново моли за отмяна на
постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото
въззивницата не е имала виновно поведение. Прави и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско
възнаграждение. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2021г. около 13.58ч. в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в посока
ул.“Роза“, до пицария „Амичи“ , при използване на автоматизирано техническо
1
средство , било установено, че л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № В 91 49 ТА, е бил
управляван без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ При обработка на
данните и при справка в информационната система на КАТ-Варна се установило, че
автомобилът, който бил собственост на въз.Ш., е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДП от 24.02.2021г., тъй като в регистъра на
Информационния център на „Гаранционен фонд“ нямало данни за сключен и действащ
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Въззивницата от своя страна попълнила декларация, в която
посочила, че тя е управлявала автомобила .С оглед на така установеното, била
извършена проверка, а материалите били изпратени на ВРП с мнение за образуване на
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С Постановление от 03.08.2021г. прокурор при ВРП отказал да образува
досъдебно производство, тъй като било установено, че въз. Ш. действително е
управлявала МПС, което било със служебно прекратена регистрация. Доколкото обаче
нямало доказателства, че същата като собственик на автомобила е била уведомена и е
знаела, че автомобила е с прекратена регистрация, то не бил налице субективният
елемент от състава на престъплението. В постановлението било посочено, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, като компетентен да наложи
наказание за административното нарушение бил Директорът на ОД на МВР-Варна или
упълномощено от него лице.Поради това и копие от постановлението било изпратено
на Началника на КАТ-Варна .
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Ш. на
02.04.2021г. около 13.58ч. е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143 ал.10 от ЗДП, от 24.02.2021г. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Ш. на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-003349/ 31.08.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма, макар и да не е посочена в
постановлението, предвижда, че административно-наказателна преписка се образува
без приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора.
2
Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.
Описанието на нарушението в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Не са налице процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на въз.Ш., което тя е реализирала в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. Ш. –Ф. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от приложената по преписката справка за автомобила и от
съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно
поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От
съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани
доказателства за това, че собственика на превозното средство – въз.Ш., е била
уведомена за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното
прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на
собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143,
ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Ш. е била уведомена, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията
и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Ш.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. Ш. виновно е управлявала служебно дерегистрираното превозно
средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни
табели. Въззивницата не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма
сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото
нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва
обстоятелството дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по
делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че
управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
3
автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственика на автомобила да е уведомен, то тогава същият няма
съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради това и постановлението следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Ш. да се
присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой
възнаграждение в размер на 500лв. Тази сума обаче надвишава определения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен
съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това , като взе
предвид че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно
заседание, и като съобрази направеното в писмените бележки възражение за
прекомерност, съдът намира, че на въз. Ш. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-003349/ 31.08.2021г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на Н. ОЛ. Ш. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. ОЛ. Ш. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4