№ 4556
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20094584 от 14.04.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г. по
описа на СРС, 63-ти състав „Чериът Моторс“ АД е осъден да заплати на Л. А. П. сумата от
1391,32 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени поради незаконно
задържане на трудовата й книжка след като трудовото й правоотношение е било прекратено
за периода от 25.01.2019г. до 07.02.2019г., като е отхвърлен предявения иск за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 15675 лева и за периода от 07.02.2019г. до
04.07.2019г. С решението е осъдена Л. А. П. да заплати на „Чериът Моторс“ АД сумата от
1771,44 лева- адвокатско възнаграждение. С решението „Чериът Моторс“ АД е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 55,65 лева-
държавна такса.
С Определение № 20133979 от 07.06.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г.
по описа на СРС, 63-ти състав е отхвърлено искането на Л. А. П. за изменение на Решение
№ 20094584 от 14.04.2021г. по гр. дело № 62707/2019г. по описа на СРС, 63-ти състав в
частта за разноските.
С Определение № 2013398 от 07.06.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г. по
описа на СРС, 63-ти състав е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на
предявените от Л. А. П. срещу „Чериът Моторс“ АД искове чрез налагането на запор върху
всички банкови сметки и активи на „Чериът Моторс“ АД.
1
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен е
постъпила въззивна жалба от ищцата А. А. П. /с променено име след датата на
постановяване на решението на СРС видно от изготвената справка НБДН/. В жалбата са
изложени съображения, че преди постъпването си на работа при ответника била настоявала
за сключването на консултантски договор. Твърди, че по делото били приложени множество
доказателства, включително записи от телефонни разговори с прокуриста на дружеството, с
които било доказано и установено по безспорен начин отказът на прокуриста да предаде
трудовата й книжка, както и да общува и комуникира естествено по изпълнението на
служебните му задължения за изрядно оформление, надлежно разписване и законно
връчване на трудовата книжка. Сочи, че прокуристът М. нито веднъж не я бил канил на
място в офиса на дружеството, за да й върне надлежно оформената трудова книжка в
периода след прекратяване на трудовия му договор. Поддържа, че никой от служителите на
дружеството не й бил изпращал покана на имейла да ги посети в офиса и да вземе трудовата
си книжка. Поради което дружеството било в забава до 04.07.2019г. Счита, че куриерската
кореспонденция била ирелевантна в конкретния казус, тъй като дружеството били
уведомени за невъзможността да й бъде връчена трудовата книжка или покана за връчването
й на неин адрес по местожителство. Сочи, че липсвали данни, че дружеството било
освободено от забава към визираната в постановеното решение дата. Искането към съда е да
отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
На 28.04.2021г. е постъпило допълнение към въззивна жалба, в което е посочено, че
задържането на трудовата книжка било до реалното й предаване и връщане на 04.07.2019г.
Съдът неправилно бил приел, че работодателят я бил търсил на посочения в трудовия й
договор адрес и тъй като не била намерена там се бил освободил от забавата си. Сочи, че в
съобщението от Спийди били посочено, че се изпращали документи, без да било ясно какви
били. В документите от Еконт не било посочено какво се изпращало като още в първата
инстанция била оспорила изписания на ръка текст в тези документи. В товарителниците от
Лео Експрес било посочено, че се изпраща покана за получаване на трудова книжка, но
оспорва това обстоятелство, тъй като куриерът не бил проверил съдържанието. Сочи, че
изпратеният от счетоводството имейл бил изпратен на различен от посочения от нейна
страна имейл за кореспонденция след прекратяване на трудовото й правоотношение. От
друга страна не били представени и доказателства А.Ц. да била упълномощена да прави
волеизявления от името на ответното дружество. Сочи, че не била уведомена и не й било
изпратено разпореждане, че й се отказва конферентна връзка, поради което не била
присъствала на съдебното заседание. Искането към съда е да отмени обжалваното решение в
частта, с която искът бил отхвърлен и да уважи същия изцяло, както и на основание чл. 248
ГПК да не се присъжда адвокатско възнаграждение на ответника, евентуално да бъде
намален до минимума, а именно 911,30 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция.
На 05.05.2021г. е постъпило допълнение към въззивна жалба от А.- Л. П.. Посочено е,
че при справка по делото била установила, че липсвали доказателства за реално извършени
2
разноски по делото като реално изплатеният по банков път адвокатски хонорар бил в размер
на 1620 лева, ДДС по фактурата не било преведено и изплатено. Липсвали и доказателства,
че средствата не били възстановени впоследствие на Чериът Моторс. Оспорва документ,
представен от Чериът Моторс, с бележка на ръка от лице на име Димитър Велин поради
несъответствие с издадено официално писмо от Еконт, в което не съвпадало името и
фамилията на куриера с представеното от ответника. В документа не било посочено и че се
изпраща покана за получаване на трудова книжка. Счита, че работодателят сам се бил
поставил в обективна невъзможност да й връчи надлежно оформена трудова книжка.
На 11.05.2021г. е постъпила молба към въззивна жалба от А.- Л. А. П., с която е
направено искане да бъде освободена от заплащане на разноски по гр. дело № 62707/2019г.
по описа на СРС, 63-ти състав, тъй като Чериът Моторс шиканирали процеса и се опитвали
да обезсилят присъденото й обезщетение посредством механизма на правни разноски, както
и прекомерни и завишени адвокатски хонорари.
Срещу постановеното определение от 07.06.2021г. е постъпила частна жалба от
10.06.2021г. от А.- Л. П., в която е посочено, че било направено възражение за прекомерност
в съдебния протокол от проведено заседание, за чието провеждане не била редовно
призована. Сочи, че делото не представлявало фактическа и правна сложност, а от
приложените 800 страници по него, съставът бил приел за релевантни единствено към 200
страници. Намира, че постановеното определение било в нарушение на материалноправни
норми и съставлявало съществено процесуално нарушение. Твърди, че след заканите и
заплахите на прокуриста на фирмата й се наложило да стори разходи за охрана и
медицински документи, възлизащи на 5000 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Чериът
Моторс“ АД чрез адв. Д. А. /надлежно упълномощена/, с който се оспорва същата. Изложени
са съображения, че подадената въззивна жалба била неоснователна като не били посочени
конкретни пороци на обжалваното решение. Поддържа, че правото на въззивницата да
оспори разписката от Еконт било преклудирано към датата на първото по делото съдебно
заседание. Счита, че правилно първоинстанционният съд бил съобразил постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019г. по тълк. дело № 1/2019г. на ОСГТК, ВКС.
Съгласно решението, за да се освободи от последиците на забавата, работодателят следвало
да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или служителя с
писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ се дължало до предаване на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС. Сочи, че макар да поддържа
твърдението, че ответното дружество въобще не било изпаднало в забава, СРС правилно бил
приел, че доколкото първата пратка била достигнала до адреса на ищцата за пръв път на
07.02.2019г., този момент следвало да се приеме за релевантен за освобождаване на
работодателя от последиците от забавата. Счита, че в хода на първоинстанционното
производство по несъмнен начин се било установило от приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства и от разпитания свидетел, че многократно чрез
3
куриерски фирми и чрез всякакви комуникационни канали през процесния период,
работодателят бил канил ищцата да получи трудовата си книжка. Твърди, че въззивницата
била водела противоречива кореспонденция с прокуриста на ответното дружество, укривала
се, заблуждавала го, че ще се срещне с него, както и че ще посети счетоводството на
работодателя. Била заблудила дори служителите на ИА „ГИТ“, че желае да получи
оформената трудова книжка от офис на Еконт Експрес ЕООД, което не била сторила.
Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил и отговор на частната жалба от „Чериът Моторс“
АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че за проведеното съдебно
заседание на 16.03.2021г. ищцата била редовно призована като не се явила и не била
представлявана от неин процесуален представител. Твърди, че в последното проведено
съдебно заседание бил представен списък по чл. 80 ГПК за сторените разноски, към който
били приложени доказателства за реалното им извършване, а именно Договор за правна
защита и съдействие № 897710/01.09.2020г., фактура № 897710/01.09.2020г. и извлечение от
сметка, удостоверяващо заплащането на адвокатския хонорар по фактура №
897710/01.09.2020г. Адвокатското възнаграждение било начислено с ДДС и било изплатено
от дружеството в пълен размер. Предвид което правилно СРС бил присъдил разноски
съразмерно отхвърлената част от иска. Сочи, че било невярно твърдението, че дружеството
било собственост на адвокатско дружество. Поддържа, че правото на ищцата да претендира
разноски било преклудирано към датата на последното проведено съдебно заседание пред
първоинстанционния съд. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.
На 16.06.2021г. е постъпило допълнение към жалба от Л. П., в което е посочено, че
обжалва Определение № 20133979 на СРС, 63-ти състав от 07.06.2021г. за отказ за запор по
сметките на Чериът Моторс по обезпечение на иска. Посочено е, че входира искане за запор
на сметките на ответника в Райфайзенбанк ЕАД като конкретизира банкова сметка.
С Разпореждане № 20174338 от 19.08.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г.
по описа на СРС, 63-ти състав е върната частна жалба с вх. № 25102975/16.06.2021г. на Л. А.
П. срещу Определение от 07.06.2021г., с което е отхвърлена молбата й за допускане на
обезпечение на предявените от молителя срещу „Чериът Моторс“ АД искове чрез налагане
на запор върху всички банкови сметки и активи на „Чериът Моторс“ АД. Видно от
положения печат върху разпореждането същото е влязло в сила на 10.08.2021г.- л. 821, том
втори от първоинстанционното дело.
Решение № 20094584 от 14.04.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г. по
описа на СРС, 63-ти състав в частта, с която е осъден „Чериът Моторс“ АД да заплати на Л.
А. П. сумата от 1391,32 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени поради
незаконно задържане на трудовата й книжка, след като трудовото й правоотношение било
прекратено, за периода от 25.01.2019г. до 07.02.2019г., като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С влязло в сила Разпореждане № 108009 от 02.06.2020г. СРС е върнал исковата молба,
депозирана от Л. А. П. в частта по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
С протоколно определение от 16.03.2021г. съдът е оставил без уважение искането за
изменение на иска, обективирано в петитума на молба от 22.02.2021г., подадена от Л. П..
Така предмет на разглеждане в производството пред СРС е бил единствено
осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ, предявен от Л. А. П. срещу „Чериът
Моторс“ АД, за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка
в периода от 25.01.2019г. до 04.07.2019г. в размер на 15675 лева.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение №
1/02.12.2019г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се
дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово
правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя;
3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди. В горепосоченото тълкувателно решение са
възприети следните постановки:
Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на
работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС
5
/отм./, но действаща към релевантния за спора период. Съгласно цитираната разпоредба,
когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му
съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие.
С оглед на обстоятелството, че решението на СРС, 63-ти състав в частта, с която
предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ е бил уважен, като необжалвано е влязло в сила, със
сила на присъдено нещо са установени наличието и на четирите материалноправни
предпоставки за основателност на предявения иск по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ.
В настоящия случай с оглед изложеното във въззивната жалба, допълненията към нея,
както и отговора на въззивната жалба, във въззивното производство не е спорна следната
установена от СРС фактическата обстановка, а именно: че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 14/29.11.2018г., по
силата на който Л. А. П. е заемала длъжността „Експерт обществени поръчки“ в „Чериът
Моторс“ АД за периода от 03.12.2018г. до 25.01.2019г., както и че на 21.01.2019г. на
въззивницата- ищца е била връчена Заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 25.01.2019г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ- прекратяване на
договор по време на изпитателен срок, както и че трудовата книжка на ищцата е била
предадена на работодателя за оформяне и е била върната на ищцата на 04.07.2019г.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция касае обстоятелството дали
ответникът-работодател се е освободил от последиците на забавата преди да върне трудовата
книжка на въззивницата на 04.07.2019г. По този въпрос съдът намира следното:
Както беше посочено задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде
незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. В настоящия случай на 25.01.2019г. За работодателя възниква задължение
да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или
служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, така и Определение № 209 от 07.04.2020г. на ВКС по гр. д. № 4554/2019г., IV г. о., ГК.
Моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето
на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на
работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя. В
случаите, когато това не може да бъде сторено, защото работникът или служителят не се е
явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани, защото
задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или
служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата
книжка у работодателя не е незаконно. Той, също така е длъжен да изпрати документа по
пощата, ако е налице изрично писмено съгласие от работника или служителя. Последното,
обаче, е само условие за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ, съответно по чл.
6, ал. 2, изр. 2 от НТКТС чрез връщане на документа по пощата, но не променя момента, от
който работодателят следва да изпълни, нито условията, които трябва да спази, за да не се
счита за забава от негова страна задържането на трудовата книжка. Така и Решение № 444
от 15.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 827/2009г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай от приетата и неоспорена имейл кореспонденция, водена между
въззивницата и прокуриста на въззиваемото дружество, се установява, че в имейл от
24.01.2019г. Л. П. е посочила, че следващата седмица няма да бъде в България, поради което
предлага да се видят след 05.02.2019г. На 05.02.2019г. прокуристът на дружеството-
6
работодател е изпратил имейл до ищцата с предложение да се видят през седмицата, както и
е заявил, че ще донесе трудовата й книжка и протокол за предаването й /л. 48 от делото/.
В имейл от 06.02.2019г. Л. П. е посочила, че „Не е нужно да ми бъдете куриер,
документите ще си взема лично от счетоводството, когато ми представят фиша за заплата,
изяснят основата“- л. 58 от делото.
По делото не се твърди, респ. не се установява да е била провеждана среща между
въззивницата и представител на въззиваемото дружество преди 04.07.2019г., респ. А. П. да е
посещавала седалището и адреса на управление на дружеството или счетоводството с
искане да се снабди с трудовата си книжка.
Вследствие на проведената между страните кореспонденция, работодателят е
предприел действия по изпращане на покана до въззивницата за получаване на оформената
й трудова книжка. Горното се установява, от приетото искане от М. М. от 05.02.2019г.,
адресирано до Л. А. П., с посочен адрес: гр. София, бул. ********* *********, тел*********
с искане да се яви на адреса на офиса на дружеството на бул. *********, София 1303 за
получаване на оформена трудова книжка при напускане. Искането е изпратено чрез
куриерска фирма Спийди- л. 66 от делото, оформено е от превозвача като неуспешна
доставка на 07.02.2019г.- „Насочена към офис поради липса на връзка. Получателят ще вземе
пратката от офиса, не отговаря на телефона“.
Покана е изпратена и чрез куриерска фирма Еконт като видно от приетата разписка-
л. 71 от делото, същата не е получена от адресата Л. П. с посочен адрес: гр. София, бул.
********* *********, и тел*********. В разписката е посочено, че при свързване с
получателя по телефон и представяне от кого и от къде е пратката, телефонът бил затворен и
номерът му бил блокиран.
На 28.03.2019г. е изпратен имейл от А.Ц., адресиран до Л. П., с искане да вземе
трудовата си книжка или същата да й бъде изпратена по куриер на адрес, на който й е
удобно или до офис на куриерска служба. В рамките на същия ден е изпратен отговор от Л.
П., в който е посочено, че „Никой няма да Ви посещава или притеснява във Вашия офис“.
Покана за получаване на трудова книжка е изпратена и чрез „Лео Експрес“ ЕООД на
10.04.2019г. до Л. П. с адрес на доставка: гр. София, бул. Ал. *********, като видно от
уведомлението, изпратено до „Чериът Моторс“ ООД пратката не е била доставена като на
11.04, 12.04., 15.04 и 16.04.2019г. е посочено, че е правен опит да се свържат с адресата, но
неуспешно.
На 28.05.2019г. служител на Дирекция „Инспекция по труда“- София е изпратила
имейл до ответното дружество, към който е приложено уведомление, подадено от Л. П., в
което е посочено, че към 21.05.2019г. трудовата й книжка не била върната, поради което
моли същата да бъде експедирана на адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 87, с
нотификация СМС на тел. номе*********. Работодателят е изпратил чрез Еконт трудовата
книжка, която не е била потърсена в определеното време за престой на пратката в
куриерската фирма и е била върната на подателя.
На 04.07.2019г. Л. П. е подписала декларация за връчване на трудовата й книжка при
напускане.
Настоящият съдебен състав намира, че дружеството-работодател на 05.02.2019г. /след
законоустановения срок за връщане на трудовата книжка/ е изпратил покани до
въззивницата с искане да се яви за получаване на оформената трудова книжка, като поканите
са изпратени на адреса, посочен в трудовия договор на ищцата –л. 259 от делото и
представляващ неин регистриран постоянен адрес, като след извършени посещения на
адреса ищцата не е била открита, нито е бил осъществен успешен контакт с нея по
гореописания телефонен номер, който е бил именно посочен от нея в изпратения имейл до
Дирекция „Инспекция по труда“.
Независимо от обстоятелството, че въззивницата не е била открита на адреса, респ. не
е била успешно връчена поканата за получаване на трудовата книжка, настоящият съдебен
7
състав намира, че работодателят се е освободил от последиците на забавата, доколкото е
положил дължимата грижа да уведоми работника, че следва да се яви за получаване на
трудовата книжка. Следва да бъде посочено, че гореописаните пратки са били изпращани от
страна на работодателя на посочения в трудовия договор адрес, както и с описан телефонен
номер, чрез който е била осъществявана връзка с въззивницата, както и че същата е била
поканена от страна на прокуриста на дружеството да й бъде върната трудовата книжка, на
което въззивницата е посочила, че тя ще вземе документите от счетоводството на
дружеството.
По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира, че
действително въззивницата е уведомила прокуриста на дружеството, че няма да бъде в
България, но единствено за периода до 05.02.2019г., а не и през времето, в което
работодателят е опитвал чрез три различни куриерски дружества да връчи на посочения му
от работника адрес поканата за получаване на трудовата книжка. На следващо място, в
горецитирания имейл прокуристът на дружеството е заявил готовност при проведена среща
да връчи оформената книжка и протокол за предаването й, като видно от приложената
кореспонденция такава среща не се е провела. Във връзка с оспорването на разписката от
Еконт и посочените в нея констатации, настоящият съдебен състав намира, че същото е
недоказано, а предвид констатациите на СРС оспорването е относимо единствено с оглед
преценката на поведението на въззивницата и дали същото е било добросъвестно по
смисъла на чл. 8 КТ.
При преценка на събраната по делото доказателства съвкупност въззивният съд
намира, че правилно СРС е приел, че към 07.02.2019г. работодателят се е освободил от
последиците на забавата си, доколкото е изпратил покана до работника на регистрирания
постоянен адрес на въззивницата, на който същата не е била открита /нито на 07.02.2019г.,
нито при последващи посещения от служители на други куриерски дружества/. Извършван е
опит да бъде осъществен контакт и чрез телефонен номер, като видно от описаното в
приетата справка от Спийди същият е бил неуспешен, посочено е изрично че получателят ще
вземе пратката от офис. Ценейки изпратената от работодателя покана СРС правилно е приел,
че на 07.02.2019г. работодателят е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС /отм./
независимо от обстоятелството, че поканата не е била успешно връчена. Въззивният съд
споделя извода, че последиците от невръчването на поканата за получаване на трудовата
книжка не следва да се възлагат в тежест на работодателя, който е действал добросъвестно
като е поканил въззивницата на среща за получаване на трудова книжка чрез имейл, както и
е изпратил покана до посочения в трудовия договор адрес. В този смисъл работодателят не
следва да отговаря за забава при поведение на работника или служителя, изразяващо се в
напр. съзнателно укриване от адреса, избягване на куриери, пропускане на телефонни
обаждания и пр., доколкото задължението за добросъвестност, регламентирано в чл. 8 КТ, е
приложимо и за двете страни в трудовото правоотношение.
С оглед на гореизложеното правилно СРС е приел, че следва да бъде присъдено
обезщетение за периода до 07.02.2019г., към който момент работодателят е изпълнил
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС /отм./.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По отношение на частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, настоящият
въззивен състав намира следното:
Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави
възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият
случай, тя следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане
за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този
момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност
сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на
процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на
производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1
8
ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС (Определение № 206 от
30.04.2019г. по ч. гр. д. № 1557/2019г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение № 367 от
16.06.2015г. по ч. гр. д. № 2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Определение № 135/18.03.2019г.
по ч. т. д. № 938/2018г., І т. о., Определение № 878/12.05.2013г. по ч. т. д. № 3365/2013г., I т.
о., Определение № 84 от 17.05.2021г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК). В настоящия случай
с определение от 25.09.2020г. СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 16.03.2021г. Препис от определението е получен от ищцата на 09.11.2020г., на
която дата е изпратено изрично потвърждение- л. 171 от делото.
По отношение на изложените от въззивницата твърдения за допуснати процесуални
нарушения въззивният съд намира, че на 23.11.2020г. е постъпило становище от Л. П., в
което е посочено, че брутното й трудово възнаграждение било в размер от 3135 лева, както и
е направено искане прокуриста на ответното дружество М. М., както и К.Т. да бъдат
разпитани чрез видеоконферентна връзка /л. 192 от делото/. Направено е искане заседанието
да бъде проведено чрез Zoom видеоконферентна връзка с оглед нейни належащи текущи
служебни ангажименти по проекти извън страната, както и с оглед епидемията от Ковид 19.
С разпореждане от 21.01.2021г. /положено ръкописно върху молбата/ СРС е разпоредил
молбата да се докладва в открито съдебно заседание, както и препис от същата, ведно с
приложенията, да се изпрати на ответника, както и е оставено без уважение искането за
разглеждане на делото чрез видеоконферентна връзка.
Предвид гореизложеното СГС намира, че по делото не се установяват сочените от
въззивницата процесуални нарушения при разглеждане на делото от СРС, доколкото
страните са били редовно призовани за проведеното съдебно заседание като своевременно е
било налице произнасяне по искането на ищцата за използване на видеоконференция. Актът
на съда, с който искането е оставено без уважение, не подлежи на обжалване, респ. на
връчване по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК. С оглед на което въззивницата е била редовно призована
за проведеното съдебно заседание, не се е явила и не е организирала защитата си чрез
упълномощаване на свой представител, респ. не е депозирала искане делото да се отложи с
оглед евентуални пречки за явяването й на датата на съдебното заседание. Предвид
горецитираната съдебна практика възражението й за прекомерност, релевирано с молбата по
чл. 248, ал. 1 ГПК, е преклудирано.
По отношение на изложените съображения, че липсвали доказателства за сторените
от ответното дружество разноски, въззивният съд намира същите за неоснователни,
доколкото с молба, депозирана в открито съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника е представил договор за правна защита и съдействие № 897710 от 01.09.2020г., с
който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1944 лева с включено ДДС,
фактура № 897710 от 01.09.2020г. и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо
получения превод в договорения размер. С оглед отхвърлената част от иска правилно са
присъдени разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По отношение на претендираните от ищцата разноски в производството пред СРС,
настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажирани доказателства да са
сторени такива. Приложеният към допълнение към въззивна жалба от 28.04.2021г. договор за
правна защита и съдействие е сключен с адв. Ц.-А. с предмет „пр. консултации във връзка с
гр. д. № 62707/19 на Софийски районен съд, 63 с-в относно обжалване на решение“ и датира
от 19.04.2021г., т.е. касае разноски, сторени след приключване на съдебното дирене пред
СРС. С оглед на което правилно първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза
на ищцата съобразно уважената част от иска, доколкото липсват доказателства за
действителното извършване на такива.
С оглед на гореизложеното подадената частна жалба срещу определението от
07.06.2021г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
9
При този изход от спора, право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор № 970732 от 14.06.2021г., фактура №
970732 от 14.06.2021г. и извлечение от банкова сметка. По отношение на своевременно
релевираното с молба от 28.04.2021г. възражение за прекомерност настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно с оглед обжалваемия интерес /14283,68 лева/, както
и предвид фактическата и правна сложност на делото, а именно приетите множество
писмени доказателства, обстоятелството, че пред въззивната инстанция са били депозирани
една въззивна жалба и две допълнения към нея, както и една частна жалба. С оглед на което
на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски пред СГС в размер от 1440 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20094584 от 14.04.2021г., постановено по гр. дело №
62707/2019г. по описа на СРС, 63-ти състав в обжалваната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от А. А. П. срещу Определение
№ 20133979 от 07.09.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г. по описа на СРС, 63-ти
състав.
ОСЪЖДА А.- Л. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Възраждане, бул.
„********* *********, да заплати на „Чериът Моторс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1440 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решение № 20094584 от 14.04.2021г., постановено по гр. дело № 62707/2019г. по
описа на СРС, 63-ти състав в частта, с която е осъден „Чериът Моторс“ АД да заплати на Л.
А. П. сумата от 1391,32 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени поради
незаконно задържане на трудовата й книжка, след като трудовото й правоотношение е било
прекратено, за периода от 25.01.2019г. до 07.02.2019г., като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10