РЕШЕНИЕ
№ …177
гр. С., 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи януари
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 299 по описа на
съда за
Я.Б.Д. *** обжалва
Наказателно постановление № ../2017,
издадено на 07.06.2018 г. от Н. Б.
Б. – с. д. заместник-началник на Митница С., гр. С.,
с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Ц. Г., който поддържа жалбата. В молба, постъпила в съда на
17.01.2019 г., пълномощникът на жалбоподателя моли наказателното постановление
да бъде отменено по съображенията в жалбата и по допълнително изложени такива.
Въззиваемата страна Митница С. се
представлява пред съда от пълномощника си юрк. В. Я.,
който в хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/, а по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното НП, съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение по Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) против жалбоподателя е издадено НП в
законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, надлежно
оправомощен за това с представената Заповед № ЗАМ – 555/32-127892, издадена на 11.05.2017
г. на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС от Директора на Агенция „Митници”. В НП
не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Основната част от изложените в
жалбата възражения и доводи са за недоказаност на факти и обстоятелства от
състава на административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят,
поради което касаят материалната законосъобразност на обжалваното НП и по тях
съдът ще изложи съображения на съответното място по-долу.
Като оплакване за допуснато в
хода на административно-наказателното производство съществено нарушение на
процесуални правила би могло да бъде обсъдено единствено твърдението в жалбата
за несъответствие на НП с императивното изискване към неговото съдържание,
установено в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в НП на
липсващия документ по чл. 126 от ЗАДС, който жалбоподателят следвало да
представи.
Това оплакване обаче е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС съдържа неизчерпателно изброяване на документи,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, при чиято
липса държането на акцизни стоки е съставомерно като административно нарушение.
Следователно в случаи като конкретния, в които на жалбоподателя е вменено
държане на акцизни стоки без никакъв документ, в АУАН, а и в НП не би могло да
се посочи конкретно какъв вид документ хипотетично би удовлетворил изискването
да удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по
смисъла на чл. 126 от ЗАДС. Затова липсата на такова посочване в АУАН и в НП не
представлява липса на отразяване в тях на съставомерни от обективна страна
признаци на вмененото на жалбоподателя деяние, нито липса на съществени
обстоятелства по извършване на нарушението. Ето защо съдържанието на НП не е в
разрез с изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а и с
издаването му с това му съдържание в хода на административно-наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело
до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 08.09.2017 г., в различни
помещения в къща, находяща се на адрес с. К., Община С., ул. „..” № .,
жалбоподателят е държал общо
Упражняваната от жалбоподателя
фактическа власт върху предмета на нарушението е безспорно установена от
писмените материали по преписка рег. № ../2017 г. по описа на РУ – С.,
изпратени по компетентност от Началника на РУ – С. на Началника на Митница С. с
писмо от 06.10.2017 г. (л. 27-36).
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства – констативен протокол, съставен на 08.09.2017
г. от свидетелката К.П. ***-32),
протокол за доброволно предаване от 08.09.2017 г. (л. 35-36), приемо-предавателен протокол от 19.10.2017 г. (л. 24), приемо-предавателен протокол от 24.10.2017 г. (л. 23) и
протокол от 25.10.2017 г. (л. 22), съставен от комисия в състав С. Р. и Е.Т., съответно на длъжност „митнически инспектор” и „старши
митнически инспектор” в отдел „МРР” при Митница С., се установява, че
измерването на количеството и на алкохолното съдържание на течност, извършено
от комисията в посочения състав, е имало за обект именно течността, съдържаща
се в предадените от жалбоподателя на служители на РУ – С. пластмасови бутилки,
чието местонахождение е установено на горепосоченото място.
Видно е от цитирания по-горе
протокол от 25.10.2017 г. /л. 22 от делото/, че служителите на Митница С. С. Р.
и Е.Т. са извършили измерване на алкохолното
съдържание на течността, съдържаща се в пластмасовите бутилки, предадени от
жалбоподателя на св. К. П. по преписка с рег. № № ../2017
г. по описа на РУ – С. и са установили, както следва:
1/. 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост
Неоснователни са доводите в
жалбата за недоказаност на идентичността между предадената от жалбоподателя на
служителя на РУ – С. течност в пластмасови бутилки и тази, която е изследвана
от служителите на Митница С. съгласно обсъдения по-горе протокол от 25.10.2017
г. Тези доводи се основават на възражение, че видът на акцизната стока бил определен
въз основа на вземане на проби, извършено в нарушение на разпоредбите на
Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите
на контрола върху акцизните стоки (обн. ДВ, бр.
37/2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), което създавало вероятност за подмяна на
съдържанието на иззетите от жалбоподателя течности.
Преди всичко, обемното съдържание
на етилов алкохол в процесните течности е определено
не при изследване на взети проби от тях, а въз основа на изследването им в
цялост, така както са предадени от жалбоподателя при извършената проверка от
служители на РУ – С. в къщата му в с. К., Община С.. Това е видно от
установената от горепосочените писмени доказателства непрекъсната
хронологическа последователност в движението на пластмасовите бутилки,
съдържащи тези течности – те са предадени от жалбоподателя на св. К.П. с протокол за доброволно предаване от 08.09.2017 г., в
който подробно са описани; оставени са на съхранение в РУ – С. (видно от докладна
записка на св. К.П. *** от 11.09.2017 г.); предадени са от Р.
Д. – на длъжност „ВОА” при РУ – С. на св. Е.Т. с приемо-предавателен протокол от 19.10.2017 г.; от своя
страна св. Т. ги е предала на материално отговорното лице М. Я. – главен
експерт в Агенция „Митници”, Митница С. в склад С. с приемо-предавателен
протокол от 24.10.2017 г. (в този протокол е отбелязано, че това са стоките,
предадени по преписка № ../2017
г. на РУ – С.) и именно тези стоки са били обект на
изследване от комисия в състав С. Р. и Е.Т., видно от
протокола от 25.10.2017 г.
Следователно в случая не става
въпрос за вземане на проби от акцизни стоки, към което да е приложим редът за
това, установен в чл. 4 и следващите от цитираната Наредба № 3/2006 г. Наред с
това, от систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.
1, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2006 г. в тяхната взаимна връзка
и с оглед основанието, на което е издадена наредбата – чл. 107, ал. 1 от ЗАДС,
се налага еднозначен извод, че определеният с тази наредба ред за вземане на
проби от акцизни стоки и за тяхното изследване, се отнася до дейности на
митническите органи, извършвани в рамките на техните контролни правомощия
независимо от волята на проверяваното лице, но не и за случаи, в които
проверяваното лице доброволно, по своя воля е предало на други държавни органи
в цялост държаните от него стоки, за които впоследствие по безспорен начин е
установено, че са акцизни. Конкретният случай попада именно в последната
хипотеза – жалбоподателят доброволно е предал на служител на РУ – С. държаните
от него пластмасови бутилки с цялото им съдържание от течност с мирис на спирт
и – по вече изложените съображения – именно това тяхно съдържание е изследвано
и е установено, че представлява акцизна стока, като по делото не се установяват
дори индиции изследваната течност да е различна от тази, която жалбоподателят е
предал доброволно на св. К. П..
С така установеното си съдържание
на етилов алкохол течността, съдържаща се в предадените от жалбоподателя на
служител на РУ – С. пластмасови бутилки, е акцизна стока по смисъла на чл. 4,
т. 1, вр. чл. 2, т. 1, вр. чл. 9 от ЗАДС.
Жалбоподателят е държал тази
акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
Гореописаното деяние на
жалбоподателя е извършено от него виновно и съставлява административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн.
ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на
извършване на деянието и приложима при ангажиране на
административно-наказателната му отговорност на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че същият не е субект на административното нарушение по чл. 126
от ЗАДС, тъй като не бил регистрирано лице по ЗАДС. Субект на това нарушение е
всяко административнонаказателно отговорно физическо лице, както и всеки
едноличен търговец или юридическо лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза и това е израз на засиления
публично-правен контрол върху тези елементи от установения ред за облагането на
стоките с акцизи. В този смисъл, отговорността по чл. 126 от ЗАДС е за всеки,
който извършва фактически действия по държане, предлагане, продажба или
превозване на акцизни стоки без съответен документ измежду неизчерпателно
изброените в тази разпоредба, а не само за лицата, които персонално са длъжни
да платят, начислят или обезпечат акциза, в какъвто смисъл позоваването на
жалбоподателя на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, чл. 44 и чл. 123 от ЗАДС в
подкрепа на обстойните му съображения в тази насока, е несъстоятелно.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че деянието му не е съставомерно като административно нарушение
по чл. 126 от ЗАДС поради липса на установяване в административно-наказателното
производство на времето на производство на процесната акцизна стока. Твърдението
му в тази връзка, че тя била произведена преди повече от 10 години, когато не
съществувало задължение по чл. 126 от ЗАДС, е напълно общо и голословно при
съпоставката му с писмените обяснения, които жалбоподателят не оспорва, че е
дал при извършване на полицейската проверка в къщата му в с. К., Община С. на
08.09.2017 г. (л. 33-34). В тях той е посочил, че често посещава къщата и при
посещенията си носи ракия, която купува от Женския пазар в гр. С. при цена 5 лв.
за литър, но не може да представи документи за нея, защото такива не са му
предоставяни при покупката й. Съвсем очевидно е, че щом жалбоподателят твърди
да е закупувал ракията при посочената цена от неизвестни лица на пазар в гр. С.
без документ във връзка със свои чести и скорошни посещения в с. К., то няма
как той да знае годината на нейното производство, нито може обосновано да
твърди, че тя е произведена преди повече от 10 години. Наред с това, жалбоподателят
твърди такъв положителен факт за пръв път в съдебното производство по обжалване
на НП, какъвто, предвид естеството на гореобсъдените
му обяснения от 08.09.2017 г. и липсата на възражения срещу съставения АУАН, не
е релевиран в административно-наказателното
производство. Поради това не може да се приеме, че времето на производство на
ракията е в тежест на доказване за административно-наказващия орган.
Доказването на твърдението на жалбоподателя за този положителен факт е в негова
тежест, но доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани, а и както вече
се посочи, самото твърдение на жалбоподателя за този факт е напълно общо, нелогично
и голословно, тъй като противоречи на личните му обяснения, които той е дал в
хода на полицейската проверка.
За административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС в редакцията на разпоредбата (обн.
ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), действаща към датата на
извършване на деянието, административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя,
като му е наложил глоба в размер 1000 лв.
Релевантен за размера на глобата
е размерът на дължимия акциз за процесната стока. Предвид общото нейно
количество и алкохолно съдържание и обстоятелството, че същата отговаря на
определението за етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, видно е от
служебна бележка рег. № ../27.03.2018
г., издадена от Началника на отдел „Акцизи” в Митница
С., че общият размер на дължимия акциз за тази стока е определен в размер 76,73
лв. въз основа на акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС – 1100 лв. на
1 хектолитър. Липсват каквито и да било данни акцизната стока да е била
произведена в специализиран малък обект за дестилиране, още повече че
жалбоподателят на практика отрича такова обстоятелство в обясненията си по
полицейската преписка. Затова не са били налице основания за определяне на
дължимия акциз за тази стока съобразно чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Така
двойният размер на дължимия акциз е 153,46 лв., т. е. по смисъла на чл. 126б,
ал. 2 от ЗАДС деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на
административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, но и двойният размер на акциза не
надвишава 1000 лв.
След като деянието на
жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение по
чл. 126 от ЗАДС по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, е юридически немислимо
то да не е общественоопасно или обществената му опасност да е явно незначителна
и така съставомерността му като административно нарушение да е изключена поради
неговата малозначителност с оглед разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК, субсидиарно приложима на основание чл. 11 от ЗАНН в материята
на административното наказване. Най-общо казано, при съпоставката между
разпоредбите на чл. 93, т. 9 и чл. 9, ал. 2 от НК се налага еднозначен извод,
че малозначителността на деянието се свързва с липса
на обществена опасност на това деяние или с явната й незначителност, при които
то само формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
респ. административно нарушение и поради това не е престъпно, съответно не е
съставомерно като административно нарушение, а при маловажност на случая
обществената опасност на деянието съществува и го определя като престъпление
или административно нарушение, но тя е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на деяние от този вид. Щом като с оглед специалната спрямо чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС деянието на жалбоподателя се
квалифицира като обикновен, а не като маловажен случай на административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС, то за съда не са налице никакви основания да
приеме, че това деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН и че поради това е несъставомерно като административно
нарушение. Извън всичко изложено дотук, нарушението е формално, т. е. за
обективната му съставомерност по чл. 126 от ЗАДС не се изисква настъпване на
каквито и да било вредни последици, поради което тяхната липса е без правно
значение по делото, а и нарушението представлява типичен случай.
Поради това законосъобразно и в
съответствие с чл. 126, т. 1 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер
1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Акцизните стоки – предмет на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, са
отнети в полза на държавата в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Отнемането на тези стоки в полза на държавата е предвидено като последица
от извършване на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, която последица
е различна и независима от личната административно-наказателна отговорност за
това нарушение.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно във всичките му части и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
../2017, издадено на 07.06.2018
г. от Н. Б. Б. – с. д. заместник-началник
на Митница С., гр. С..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: