Решение по дело №1134/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1469

гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря Събина Стойкова като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 1134 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

Производството е образувано по жалба на М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-941 от 10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба  против Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320222 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив и Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320154 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив, с които на лицето е предписано да се заличат данни подадени по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за периода 05.10.2022г. до 31.01.2023 г. с вид осигурен 13, декларация образец 1, както и данни подадени по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за периода 10.04.2018г. до 06.08.2020 г. с вид осигурен 13, декларация образец 1.  Твърди се, че задължителните предписания са незаконосъобразни и немотивирани. Данни за осигуреното лице били подадени в качеството на регистриран земеделски производител, извършващ земеделска дейност. През посоченият период била обработвана действително малка площ, но в закона нямало ограничение за размера на извършваната дейност като земеделски производител, нито за размера на стопанството му. Жалбодателката твърди че реално е обработвала посочената в документите земя като земеделски производител и продавала произведената продукция, съответно заплащала дължимите за това данъци и осигуровки, като всички изискуеми за това документи били представени в НОИ. Моли се съда да отмени Решение № 2153-15-94 от 10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320222 от 10.03.2023г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив и Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320154 от 10.03.2023г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив, като неправилни и незаконосъобразни.  В СЗ  и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата  - Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител и в писмени бележки намира същата за неос­нователна. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор  по фактите.

По повод постъпило предложение №1034-15-35/08.02.2023 г. относно установяване на обстоятелства, свързани с осигурителен стаж и осигурителен доход на М.И.С. ЕГН **********, от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е извършена проверка по разходите на ДОО. Същата е извършена въз основа на представени: анкетни карти за регистрация на земеделския стопанин, регистрационна карта на земеделския стопанин, протоколи за подадени декларации обр.№1, регистър на разходооправдателни документи, приемо - предавателни протоколи, договори за наем на земеделска земя, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. и декларации вх.№ 1034-15- 35#2/10.03.2023 г. При проверката са анализирани и данните от информационната система на НОИ. Проверката е приключила с констативен протокол №КП-5-15-01320142/10.03.2023 г. Констатирано е, че М.И.С. е регистрирана в ОД “Земеделие” - Пловдив като земеделски стопанин на 21.03.2018г. с последващи пререгистрации както следва: 23.01.2019 г., 22.01.2020 г., 05.10.2022 г.

На основание чл. 1, ал. 2 и ал.З от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, М.И.С. е декларирала дата на започване на дейност като земеделски стопанин считано от 10.04.2018г., обхват на осигуряване - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дата на прекъсване на дейност считано от 07.08.2020г., дата на започване на дейност, считано от 05.10.2022 г., обхват на осигуряване - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Съгласно представена анкетна карта за стопанската 2017 г. - 2018 г., М.И.С. е декларирала място на дейност с.Православен, община Първомай, област Пловдив, общо използвана площ 0,0600 ха, равняваща се на 0,600 дка. Използваната земеделска земя е зеленчукова градина под наем с обща площ 0,0600 ха. За текущата година М.И.С. е посочила засети/засадени площи от основна култура картофи - 0,0600 ха.

Съгласно представена анкетна карта за стопанската 2019 г. - 2020г., М.И.С. е декларирала място на дейност с.Православен, община Първомай, област Пловдив, общо използвана площ 0,0800 ха, равняваща се на 0,800 дка. Използваната земеделска земя е зеленчукова градина под наем с обща площ 0,0800 ха. За текущата година М.И.С. е посочила намерения за засети / засадени площи от основни култури както следва: картофи - 0,0300 ха, домати оранжерийни - 0,0150 ха, краставици оранжерийни - 0,0150 ха, пъпеши - 0,0200 ха или общо 0,0800 ха.

Съгласно представена анкетна карта за стопанската 2022 г. - 2023г., М.И.С. е декларирала място на дейност с.Православен, община Първомай, област Пловдив, общо използвана площ 0,0600 ха, равняваща се на 0,600 дка. Използваната земеделска земя е зеленчукова градина под наем с обща площ 0,0600 ха. За текущата година М.И.С. е посочила намерения за засети / засадени площи от основна култура картофи - 0,0600 ха.

Представени са приемо-предавателни протоколи за продажба на селскостопанска продукция както следва: на 25.06.2018 г. - 980 кг. картофи и на 25.11.2022 г. - 500 кг. картофи. Представените приемо-предавателни протоколи са за продажба на картофи за 2018 г. на обща стойност 490,00 лв. и продажба на картофи за 2022 г. на обща стойност 350,00 лв. Представени са и договор за наем на земеделска земя от 15.03.2018 г. и договор за наем на земеделска земя от 01.10.2022 г.

М.И.С. е декларирала, че няма назначени работници и служители за периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма сключени търговски сделки и други договори през периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма банкови документи за периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г.

След извършен анализ, проверка на представените документи и съпоставка на данните от представените от лицето документи и информационната система на НОИ, от контролния орган е прието, че за М.И.С. не е възникнало осигуряване съобразно разпоредбата на чл.Ю от КСО, във връзка с §1, ал.1, т.З и т.5 от ДР на КСО, и данните съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, респективно Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г., за М.И.С. ЕГН **********, за периода от 10.04.2018 г. до 07.08.2020 г. и периода от 05.10.2022 г. до 31.01.2023  г., са неоснователно подадени. Предвид това са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01320222/10.03.2023 г. и задължителни предписания № ЗД-1-15-01320154/10.03.2023 г., с които на г-жа М.И.С. е вменено задължението, в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК ********** и ЕИК *** /считано от 01.01.2022г./, да заличи данни съгласно Наредба №Н-13 от 17.12.2019г., подадени с код за вид осигурен - 13, съответно за периода от 10.04.2018 г. до 06.08.2020 г. и за периода от 05.10.2022 г. до 31.01.2023 г.

В хода на съдебното производство е назначена САЕ.  В неоспореното заключение вещото лице сочи, че към дата 25.06.2018 г. жалбоподателката би могла да произведе и да реализира - 660 кг картофи от площ 0,600 дка, среден добив от дка/кг: 660 кг : 0,600 дка =1100 кг/дка.; в периода от 05.10.2022 г. до 25.11.2022 г. не е възможно да бъде произведена и реализирана селскостопанска продукция от 500 кг картофи; метеорологичните условия през месец март-април до 25.06.2018 г. са били подходящи/са били благоприятни за засаждане, отглеждане, добиване и реализиране на селскостопанска продукция от картофи а през месец октомври и месец ноември 2022 г. метеорологичните условия не са подходящи/не са благоприятни за засаждане и отглеждане на картофи, и не може да бъде добита и реализирана селскостопанска продукция от култура – картофи; през процесния период от 05.10.2022 г. -       25.11.2022         г. едногодишните пролетни култури са били вече с приключил (приключен) период на вегетация, реколтата/продукцията е била прибрана.

Разпитан е като свидетел Д.Г. Същият сочи, че познава жалбодателката, на която бил съсед. Откакто дошла в къщата като снаха гледали картофи в двора, като помагали мъжа и и свекърва и.  

При така изложеното съдът направи следните изводи:

Съгласно чл. 2 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: контрол върху ползването на земеделските земи; събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отгледаните животни; подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; прилагане на схемите за директните плащания.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, областните дирекции „Земеделие“ водят регистър на земеделските стопани на територията на областта.

Лицата, задължително осигурени за общо заболяване й майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т. 4.

Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на регистрираните като земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

На първо място следва да се посочи, че според свидетеля картофи са отглеждани в двора на къщата на семейството на жалбодателката, а последната е представила договори за наем на друга земя, но липсват доказателства същата да е засаждана от жалбодателката, съответно  да е реализирана и продавана земеделска продукция за посочените периоди и от тази земя. Освен това свидетелят не посочва, че жалбодателката лично е отглеждала картофи като земеделски производител, а че такива са били отглеждани от цялата и фамилия, с помощта на съпруг и свекърва. На следващо място  е важно да се отбележи, че според заявения при регистрацията на земеделския стопанин размер на площта, на която ще се отглеждат земелските култури не може да се направи извод, че е произвеждана растителна продукция, предназначена за продажба, а заявената площ по-скоро е предназначена за обичайна за едно домакинство продукция, като посочената площ и култура са характерни за градина на средностатистическо семейство, за собствени нужди. Освен това липсват доказателства, установяващи М.С. да е произвела продукция, предназначена за пазара, преди настъпването на осигурителното събитие. В тази връзка не е без значение установеното, че първото осигурителното събитие е настъпило на 12.04.2018г., веднага след посочената дата за начало на дейност като земеделски стопнин на 10.04.2018г. и продължило до датата на прекъсване, а именно 07.08.2020г., а второто осигурително събитие е настъпило на 12.12.2022г., непосредствено след посочената дата за начало на дейност като земеделски стопанин на 05.10.2022г. и продължава към момента на произнасяне на административния орган. В тази връзка основателно се изтъква също, че земеделският стопанин е необходимо да бъде такъв целогодишно, а не само само да се регистрира непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от средствата на ДОО. Целта на конкретното производство е да се реализират доходи, съответно и печалба, като по този начин да се стимулира дейността на земеделския производител, което в  случая не е налице. Индиция за това, че осигуряването е фиктивно и регистрацията е за целите на получаване на обезщетения от ДОО е и това, че реализираните доходи /ако такива изобщо са налице, което е спорно/ не са да достатъчни да покрият дори размера на осигурителните вноски. Освен това  жалбодателката е  декларирала, че няма назначени работници и служители за периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма сключени търговски сделки и други договори през периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма банкови документи за периода от месец 04.2018 г. до момента на проверката, няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г., с което  е удостоверила неизгодни за себе си факти и практически сама е опровергала съдържанието на представените договори за наем и приемо-предавателни протоколи. Освен всичко друго следва да се посочи, че според вещото лице за периода от 05.10.2022 г. до 25.11.2022 г. не е възможно да бъде произведена и реализирана селскостопанска продукция от 500 кг картофи, а за другия период е отговорено хипотетично, че е възможно да бъде произведено посоченото количество, но липсват конкретни доказателства в този насока, като показанията на свидетеля са неконкретни и не могат да доведат до друг извод. Най-накрая следва да се посочи, че е и крайно нелогично жалбодателката да е осъществявала дейност като земеделски производител, и в двата случая непосредствено след възникване на осигурителните събития, и то при положение че става въпрос за временна неработоспособност поради общо заболяване и впоследствие за неработоспособност при бременност и раждане.

Наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да се счита едно лице за осигурено и да се възползва от произтичащите от това осигурителни права. Легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § I, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не са тъждествени. По отношение на последното освен, че лицето трябва да е регистрирано по установения ред, а именно реда регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От цитираната разпоредби следва, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова дейност, а в конкретния случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което правилно е прието, че М.С. не се явява осигурено лице по смисъла на КСО.

Поради изложеното  следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-941 от 10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба  против Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320222 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив и Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320154 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив.

При този изход на делото следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на НОИ разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-941 от 10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба  против Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320222 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив и Задължителни преписания № ЗД -1-15-01320154 от 10.03.2023 г. на С.Ш.А.- главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на НОИ разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :