Решение по дело №306/2017 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20177090700306
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

188

гр. Габрово, 15.01.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

и секретар: Радина Бурмова, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 306 на Административен съд Габрово по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозиран в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Протест с вх. № СДА-01-1796 от 3.11.2017 г., подаден от прокурор при Районна прокуратура Габрово *** против Заповед № 1124 от 1.06.2015 г. на Кмета на Община Габрово с искане за постановяване на нейната нищожност.

Процесната Заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 71, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план за част от кв. 267 по плана на гр. Габрово – трети етап, втора част, одобрен със Заповед № 1243 от 1.07.2014 г. на Кмета на Община Габрово. С нея се учредява възмездно безсрочно допълнително право на пристрояване за изграждане на обект – „Покрита тераса за сервиране на открито – навес към ЗХР“ с площ от 62, 70 кв. м, находящ се в ПИ 14218.510.429 по КК на гр. Габрово, с административен адрес: гр. Габрово, ул. „****. Посочена е стойност на така учреденото вещно право от 11 850.00 лв., според пазарна оценка на оценител на недвижими имоти, която сума  е следвало да се внесе в полза на общината по посочена банкова сметка.

*** така посочения административен акт прокурорът се мотивира с това, че кметът го е издал, без да е налице преди това решение на Общинския съвет, което е задължително условие според реда, регламентиран в чл. 38, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. По този начин е дълбоко засегнат правния ред, като се игнорират задължителните законови разпоредби по процедурата по учредяване на ограничени вещни права в обхвата на същия нормативен акт. Кметът не може еднолично да се разпорежда с такива вещни права, което прави заповедта му нищожна.

В открито съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор ***.

Ответната страна, в лицето на органа, издал процесния ИАА – кмета на Община Габрово, се представлява от юрисконсулт Кожухарова, която го оспорва.

За да се произнесе по редовността и допустимостта на производството, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а съгласно чл. 147 от същия нормативен акт право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16, като следи за спазване на законността в административния процес чрез предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, каквото е твърдението за процесния такъв. Той има право на протест срещу ИАА, за който счита, че е недействителен или незаконосъобразен, което право се реализира посредством процесното оспорване.

Нормата на чл. 149 от АПК урежда преклузивни срокове, в рамките на които носителите на право на жалба или протест могат да го упражнят, като в случая се прилага ал. 4, съгласно която когато прокурорът не е участвал в административното производство, какъвто е настоящият случай, той може да оспори акта до един месец от издаването му. Този срок несъмнено е изтекъл, т. к. актът е издаден на 1.06.2015 г. Приложима е обаче следващата алинея, според която  административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Законодателят не е ограничил субектите, които могат да искат прогласяване на нищожност на един АА, поради което съдът приема, че това са всички субекти, които могат да искат и отмяна на акта като незаконосъобразен, а именно – заинтересованите от акта лица, както и прокурорът. Реализирайки тази възможност, прокурорът е направил в случая именно искане за прогласяване на нищожност на процесния ИАА.

Въз основа на така изложеното ГАС намира, че подаденият протест е редовен и допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество с оглед неговата основателност.

Разгледан по същество съдът го намира за неоснователен, поради следното:

От фактическа страна по делото се установява наличието на следната обстановка:

Видно от Акт за общинска собственост № 2048 от 7.04.2015 г. и Скица на ПИ 14218.510.429, същият имот е частна общинска собственост. Видно от същите документи в имота са налице построени три сгради – селскостопанска, жилищна и друг вид сграда за обитаване, съответно отразени с цифри от 1 до 3 в скицата и акта. Тези сгради не са собственост на общината, което е вписано също в АОС. Техен собственик е юридическото лице – адресат на процесния ИАА – „***“ ООД, съгласно нотариален акт № 121 от 14.09.2004 г., което е посочено и в приложената по делото оценка, по който въпрос не се спори.

С депозирано до кмета на Община Габрово Искане от 18.08.2014 г. на същото дружество, същото иска учредяване на право на пристрояване към съществуваща негова сграда с предназначение за обществено обслужване – ЗХР, построена в общинския имот, като е заплатило и съответната такса за това. По този повод е извършена оценка и е издадена процесната заповед на 1.06.2015 г.

По делото не е спорно чия собственост е земята и чия – построената в нея сграда. Спорно е кой и при какви условия има правомощието да учредява ограничени вещни права, каквото е правото на надстрояване и пристрояване и дали в случая е налице такова нарушение на тези изисквания, което е в състояние да доведе до нищожност на процесната заповед. 

От правна страна ГАС взе предвид, че според чл. 38, ал. 1 от ЗОбС право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот- частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 и 2. Случаят касае втората хипотеза – надстрояване и пристрояване на сграда, построена в имота – частна общинска собственост. Въпреки това общо препращане към чл. 37 от същия нормативен акт, при наличието на специални правила, отнасящи се до право на надстрояване и пристрояване по отношение на общото право на строеж или специални такива, касаещи пристрояване и надстрояване на сграда, която не е общинска собственост, но е построена в имот – такава собственост, какъвто е случаят, то приложение следва да намерят специалните норми. Такава е например разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от закона, според която право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот- частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 – т.е. разпоредбата изключва общото правило на чл. 37, касаещо учредяване на право на строеж в имот- общинска собственост или на пристрояване и надстрояване по отношение на сграда – такава собственост. Тук редът е регламентиран в така посочената наредба, към която специалната разпоредба изрично препраща.

В тази връзка по делото е приложена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 23 от 17.03.2005 г. на Общински съвет – Габрово и тя съставлява приложим за случая, макар и подзаконов нормативен акт, към който изрично в случая препраща така цитираната законова правна норма. Чл.71 от тази наредба регламентира, че правото на надстрояване и пристрояване върху нежилищни сгради, собственост на физически или юридически лица, каквато е процесната, които сгради са построени в имоти – частна общинска собственост, се учредява от кмета, без решение на Общинския съвет, на собственика на обекта, в случаите, когато надстрояването и пристрояването не води до обособяване на самостоятелен обект. Настоящият съдебен състав счита, че случаят изцяло попада в рамките на тази хипотеза, т. к.  съгласно приложената по делото оценка, съдържаща подробно описание на сградата и вида и функциите на предвидената към нея пристройка, а и от съдържанието на самата процесна заповед е видно, че сградата е заведение за хранене и ресторантьорство /ЗХР/, към което се предвижда пристрояване на тераса за сервиране на открито - навес, която не може да бъде обособена като нов самостоятелен обект. В този случай самият Общински съвет изрично е изключил, приемайки тази нормативна разпоредба, възможността да дава предварително съгласие за издаване на заповед от типа на процесната.

Без значение е, че наредбата е била обект на съдебно оспорване и че първоинстанционен съд, в лицето на ГАС, е отменил частично същата досежно два нейни текста, единият от които чл. 71, ал. 1, но това решение все още не е влязло в сила, т. к. е оспорено с жалба и е висящо пред ВАС. Освен това дори и да бе потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, то съдът следва да обърне внимание на това, че при отмяна на подзаконови нормативни актове или части от такива решението няма обратна сила, а действа само занапред, като не преурежда породени въз основа на така отменените подзаконови нормативни разпоредби правоотношения, съгласно чл. 190, ал. 1 и чл. 195 от АПК. Към настоящия момент и още повече – към издаването на процесната заповед чл. 71, ал. 1 от общинската наредба е регламентирал процесните отношения по така цитирания по-горе начин, а според чл. 142, ал. 1 от същия кодекс съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, което означава, че законосъобразността на процесния ИАА следва да се прецени по отношение на нормативните актове, вкл. и общинската наредба, които са били в сила към 1.06.2015 г. Към този момент решение на Общински съвет не е било задължителна предпоставка за издаване на заповед от типа на процесната.

Освен това ГАС намира, че дори и в случай, че такова решение се изискваше като предпоставка за издаване на заповедта на кмета, но не бе налично, то в случая не би била налице нищожност на акта, а единствено незаконосъобразност, т. к. би било налице нарушение на процесуалните изисквания, а те не водят до пълна недействителност на акта. Както бе посочено, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗОбС право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината. В случая процесното право е учредено с процесната заповед от точно този административен орган, следователно тя е издадена от местно и материално компетентен такъв и поражда правен ефект. Спазена изискуемата от закона писмена форма, изложени са фактически и правни основания. Не може да се приеме и че оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните последици от акта - изграждане на процесната пристройка към ЗХР, са нетърпими от правовия ред, за да се приеме, че заповедта е нищожна. Нищожността на един административен акт изисква наличие на много съществен порок, дотолкова съществен, че да дерогира принципа за стабилност на обществените отношения, породени от влизането му в сила, какъвто порок в случая не е налице. В подобен смисъл е налична и съдебна практика на ВАС, съдържаща се в: Решение № 7391/30.05.2011 г. на ВАС по адм.дело № 3274/2011 г., III отд., Решение № 15025/17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело № 7729/2011 г., III отд., Решение № 13456/10.11.2010 г. на ВАС по адм. дело № 3097/2010 г., III отд.

В заключение съдът намира, че процесната Заповед е действителна и като такава следва да бъде оставена в сила, а подаденият против нея протест да се остави без уважение.

При този изход на правния основателно е и искането на ответната страна за присъждане на направените от него в хода на процеса разноски, съставляващи 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на Община Габрово на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 2, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед № 1124 от 1.06.2015 г., издадена от Кмета на Община Габрово, с която се учредява възмездно безсрочно допълнително право на пристрояване за изграждане на обект – „Покрита тераса за сервиране на открито – навес към ЗХР“ с площ от 62.70 кв.м. в ПИ 14218.510.429 по КК на гр. Габрово, в полза на „***“ ООД, ***, направено с Протест вх. № СДА-01-1796 от 3.11.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Габрово.

Осъжда Районна прокуратура – Габрово да заплати на Община Габрово разноски по настоящото дело в размер на 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, т. к. страната е била представлявана от юрисконсулт по делото пред настояща съдебна инстанция.

           

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА