Р Е Ш Е
Н И Е
№ 188
гр.
Габрово, 15.01.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от петнадесети декември,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Бурмова,
постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 306 на
Административен съд Габрово по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозиран в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ Протест с вх.
№ СДА-01-1796 от 3.11.2017 г., подаден от прокурор при Районна прокуратура Габрово *** против
Заповед № 1124 от 1.06.2015 г. на Кмета на Община Габрово с искане за
постановяване на нейната нищожност.
Процесната Заповед е
издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 71, ал. 1 от
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
Подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план за
част от кв. 267 по плана на гр. Габрово – трети етап, втора част, одобрен със
Заповед № 1243 от 1.07.2014 г. на Кмета на Община Габрово. С нея се учредява
възмездно безсрочно допълнително право на пристрояване за изграждане на обект –
„Покрита тераса за сервиране на открито – навес към ЗХР“ с площ от 62, 70 кв.
м, находящ се в ПИ 14218.510.429 по КК на гр. Габрово, с административен адрес:
гр. Габрово, ул. „****. Посочена е стойност на така учреденото вещно право от
11 850.00 лв., според пазарна оценка на оценител на недвижими имоти, която
сума е следвало да се внесе в полза на
общината по посочена банкова сметка.
*** така посочения административен
акт прокурорът се мотивира с това, че кметът го е издал, без да е налице преди
това решение на Общинския съвет, което е задължително условие според реда,
регламентиран в чл. 38, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/. По този начин е дълбоко засегнат
правния ред, като се игнорират задължителните законови разпоредби по
процедурата по учредяване на ограничени вещни права в обхвата на същия
нормативен акт. Кметът не може еднолично да се разпорежда с такива вещни права,
което прави заповедта му нищожна.
В открито съдебно заседание
протестът се поддържа от прокурор ***.
Ответната
страна, в лицето на органа, издал процесния ИАА – кмета на Община Габрово, се
представлява от юрисконсулт Кожухарова, която го оспорва.
За да се произнесе по
редовността и допустимостта на производството, настоящият съдебен състав взе
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 126 от АПК съдебните
производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в
определените от този кодекс или друг закон случаи, а съгласно чл. 147 от същия
нормативен акт право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да
подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16, като следи за спазване на
законността в административния процес чрез предприемане на действия за отмяна
на незаконосъобразни административни актове, каквото е твърдението за процесния
такъв. Той има право на протест срещу ИАА, за който счита, че е недействителен
или незаконосъобразен, което право се реализира посредством процесното
оспорване.
Нормата на чл. 149 от АПК
урежда преклузивни срокове, в рамките на които носителите на право на жалба или
протест могат да го упражнят, като в случая се прилага ал. 4, съгласно която когато
прокурорът не е участвал в административното производство, какъвто е настоящият
случай, той може да оспори акта до един месец от издаването му. Този срок
несъмнено е изтекъл, т. к. актът е издаден на 1.06.2015 г. Приложима е обаче
следващата алинея, според която административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето. Законодателят не е ограничил субектите, които могат да
искат прогласяване на нищожност на един АА, поради което съдът приема, че това
са всички субекти, които могат да искат и отмяна на акта като
незаконосъобразен, а именно – заинтересованите от акта лица, както и прокурорът.
Реализирайки тази възможност, прокурорът е направил в случая именно искане за
прогласяване на нищожност на процесния ИАА.
Въз основа на така
изложеното ГАС намира, че подаденият протест е редовен и допустим, поради което
следва да бъде разгледан по същество с оглед неговата основателност.
Разгледан
по същество съдът го намира за неоснователен, поради следното:
От
фактическа страна по делото се установява наличието на следната обстановка:
Видно от
Акт за общинска собственост № 2048 от 7.04.2015 г. и Скица на ПИ 14218.510.429,
същият имот е частна общинска собственост. Видно от същите документи в имота са
налице построени три сгради – селскостопанска, жилищна и друг вид сграда за
обитаване, съответно отразени с цифри от 1 до 3 в скицата и акта. Тези сгради
не са собственост на общината, което е вписано също в АОС. Техен собственик е
юридическото лице – адресат на процесния ИАА – „***“ ООД, съгласно нотариален
акт № 121 от 14.09.2004 г., което е посочено и в приложената по делото оценка,
по който въпрос не се спори.
С
депозирано до кмета на Община Габрово Искане от 18.08.2014 г. на същото
дружество, същото иска учредяване на право на пристрояване към съществуваща
негова сграда с предназначение за обществено обслужване – ЗХР, построена в
общинския имот, като е заплатило и съответната такса за това. По този повод е
извършена оценка и е издадена процесната заповед на 1.06.2015 г.
По делото
не е спорно чия собственост е земята и чия – построената в нея сграда. Спорно е
кой и при какви условия има правомощието да учредява ограничени вещни права,
каквото е правото на надстрояване и пристрояване и дали в случая е налице
такова нарушение на тези изисквания, което е в състояние да доведе до нищожност
на процесната заповед.
От правна
страна ГАС взе предвид, че според чл. 38, ал. 1 от ЗОбС право на надстрояване
и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда,
построена върху имот- частна общинска собственост, се учредява при условията и
по реда на чл. 37, ал. 1 и 2. Случаят касае втората хипотеза – надстрояване и
пристрояване на сграда, построена в имота – частна общинска собственост.
Въпреки това общо препращане към чл. 37 от същия нормативен акт, при наличието
на специални правила, отнасящи се до право на надстрояване и пристрояване по
отношение на общото право на строеж или специални такива, касаещи пристрояване
и надстрояване на сграда, която не е общинска собственост, но е построена в
имот – такава собственост, какъвто е случаят, то приложение следва да намерят
специалните норми. Такава е например разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от закона,
според която право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена
върху имот- частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без
търг или конкурс на собственика на сградата, по ред, определен от общинския
съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 – т.е. разпоредбата изключва общото правило
на чл. 37, касаещо учредяване на право на строеж в имот- общинска собственост
или на пристрояване и надстрояване по отношение на сграда – такава собственост.
Тук редът е регламентиран в така посочената наредба, към която специалната
разпоредба изрично препраща.
В тази
връзка по делото е приложена Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 23 от 17.03.2005 г. на
Общински съвет – Габрово и тя съставлява приложим за случая, макар и подзаконов
нормативен акт, към който изрично в случая препраща така цитираната законова
правна норма. Чл.71 от тази наредба регламентира, че правото на надстрояване и
пристрояване върху нежилищни сгради, собственост на физически или юридически
лица, каквато е процесната, които сгради са построени в имоти – частна общинска
собственост, се учредява от кмета, без решение на Общинския съвет, на
собственика на обекта, в случаите, когато надстрояването и пристрояването не
води до обособяване на самостоятелен обект. Настоящият съдебен състав счита, че
случаят изцяло попада в рамките на тази хипотеза, т. к. съгласно приложената по делото оценка,
съдържаща подробно описание на сградата и вида и функциите на предвидената към
нея пристройка, а и от съдържанието на самата процесна заповед е видно, че
сградата е заведение за хранене и ресторантьорство /ЗХР/, към което се
предвижда пристрояване на тераса за сервиране на открито - навес, която не може
да бъде обособена като нов самостоятелен обект. В този случай самият Общински
съвет изрично е изключил, приемайки тази нормативна разпоредба, възможността да
дава предварително съгласие за издаване на заповед от типа на процесната.
Без
значение е, че наредбата е била обект на съдебно оспорване и че
първоинстанционен съд, в лицето на ГАС, е отменил частично същата досежно два
нейни текста, единият от които чл. 71, ал. 1, но това решение все още не е
влязло в сила, т. к. е оспорено с жалба и е висящо пред ВАС. Освен това дори и
да бе потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, то съдът следва да обърне
внимание на това, че при отмяна на подзаконови нормативни актове или части от
такива решението няма обратна сила, а действа само занапред, като не преурежда
породени въз основа на така отменените подзаконови нормативни разпоредби
правоотношения, съгласно чл. 190, ал. 1 и чл. 195 от АПК. Към настоящия момент
и още повече – към издаването на процесната заповед чл. 71, ал. 1 от общинската
наредба е регламентирал процесните отношения по така цитирания по-горе начин, а
според чл. 142, ал. 1 от същия кодекс съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, което означава, че
законосъобразността на процесния ИАА следва да се прецени по отношение на
нормативните актове, вкл. и общинската наредба, които са били в сила към
1.06.2015 г. Към този момент решение на Общински съвет не е било задължителна
предпоставка за издаване на заповед от типа на процесната.
Освен това
ГАС намира, че дори и в случай, че такова решение се изискваше като
предпоставка за издаване на заповедта на кмета, но не бе налично, то в случая
не би била налице нищожност на акта, а единствено незаконосъобразност, т. к. би
било налице нарушение на процесуалните изисквания, а те не водят до пълна
недействителност на акта. Както бе посочено, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗОбС право
на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна
общинска собственост, се учредява от кмета на общината. В случая процесното
право е учредено с процесната заповед от точно този административен орган,
следователно тя е издадена от местно и материално компетентен такъв и поражда
правен ефект. Спазена изискуемата от закона писмена форма, изложени са
фактически и правни основания. Не може да се приеме и че оспореният акт е лишен
от всякакво законово основание или че същият не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон или че правните последици от акта - изграждане на процесната
пристройка към ЗХР, са нетърпими от правовия ред, за да се приеме, че заповедта
е нищожна. Нищожността на един административен акт изисква наличие на много
съществен порок, дотолкова съществен, че да дерогира принципа за стабилност на
обществените отношения, породени от влизането му в сила, какъвто порок в случая
не е налице. В подобен смисъл е налична и съдебна практика на ВАС, съдържаща се
в: Решение № 7391/30.05.2011 г. на ВАС по адм.дело № 3274/2011 г., III отд.,
Решение № 15025/17.11.2011 г. на ВАС по адм.дело № 7729/2011 г., III отд.,
Решение № 13456/10.11.2010 г. на ВАС по адм. дело № 3097/2010 г., III отд.
В
заключение съдът намира, че процесната Заповед е действителна и като такава
следва да бъде оставена в сила, а подаденият против нея протест да се остави
без уважение.
При този
изход на правния основателно е и искането на ответната страна за присъждане на
направените от него в хода на процеса разноски, съставляващи 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на Община
Габрово на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 2, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО
на Заповед № 1124 от 1.06.2015 г., издадена от Кмета на Община Габрово, с която
се учредява възмездно безсрочно допълнително право на пристрояване за
изграждане на обект – „Покрита тераса за сервиране на открито – навес към ЗХР“
с площ от 62.70 кв.м. в ПИ 14218.510.429 по КК на гр. Габрово, в полза на „***“
ООД, ***, направено с Протест вх. № СДА-01-1796 от 3.11.2017 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Габрово.
Осъжда
Районна прокуратура – Габрово да заплати на Община Габрово разноски по
настоящото дело в размер на 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, т. к. страната е била представлявана от юрисконсулт по делото
пред настояща съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА