О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
гр.
Пловдив, 11.08.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов ч. гр. дело № 1640 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.
274 и сл. вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК
Образувано е по частна
жалба с вх. № 9645 / 26.08.2019 г. по описа на РС – Карлово, подадена от
П.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и по частна жалба с вх. № 20016 /
01.07.2019 г. по описа на ОС – Пловдив и с вх. № 7877 / 04.07.2019 г. по описа
на РС–Карлово, подадена от А.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, и двете против
Разпореждане от 26.04.2017 г. постановено по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на
РС–Карлово, III гр. състав, с което е уважена молбата на адв. П. К.Б., като пълномощник
на Е. Н. Г., ЕГН **********, и К. Г. Г., ЕГН **********, и двамата от гр.
…………., ул. „…………….“ № …., за издаване на изпълнителен лист против двамата
жалбоподатели общо за сумата от 533,33 лева, присъдена в полза на молителите с
определение № 939 / 14.09.2015 г.,
постановено по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на РС – Карлово,
III гр. състав.
И в двете жалби се правят
идентични оплаквания, а именно, че разпореждането за издаване на изпълнителен
лист е издадено въз основа на определение №
939 / 14.09.2015 г., постановено по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на
РС – Карлово, III гр. състав, което е частично отменено с определение № 4556 / 03.12.2015
г. по ч. гр. д. № 2801 / 2015 г. по описа на ОС – Пловдив, Х гр. състав. Сочи
се, че диспозитивът на определението на ОС – Пловдив,
Х гр. състав, бил непълен, предвид това, че съдът не се е произнесъл, че
потвърждава обжалваното определение на РС – Карлово, III гр. състав, в частта му за
прекратяване на производството по отношение на П.В.Г. и А.В.К., както и че
липсва произнасяне за размера на дължимите от двамата разноски. Въз основа на
изложеното твърдят, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
недопустимо и молят за неговата отмяна и за обезсилването на издадения въз
основа на него Изпълнителен лист № 303 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 535 / 2014
г. по описа на РС – Карлово, III гр. състав. И двамата претендират заплащане на
заплатените от тях в хода на производството съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В своята частна жалба
П.В.Г. сочи, че поканата за доброволно изпълнение за дължимите по изпълнителния
лист суми ѝ е връчена на 09.08.2019 г. по изп.
дело № 20198440401266 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844. Представя писмени
доказателства.
Другият жалбоподател
А.В.К. в своята частна жалба сочи, че поканата за доброволно изпълнение за
дължимите по изпълнителния лист суми му е връчена на 15.06.2019 г. по изп. дело № 20198440401266 по описа на ЧСИ С. Я., рег. №
844. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Същият, чрез
пълномощника адв. А. П., е депозирал молба с вх. № 30.08.2019 г. по описа на РС
–Карлово, с която представя доказателства за връчването на покана за доброволно
изпълнение, както и пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В законоустановения
срок са постъпили отговори на двете частни жалби, заведени съответно с вх. №
11059 / 03.10.2019 г. и с вх. № 11060 / 03.10.2019 г., и двата по описа на РС –
Карлово, и депозирани от адв. П. К.-Б., като пълномощник на Е. Н. Г. и К. Г.
Г., които отговори по същество са с идентично съдържание. Навеждат се
твърдения, че подадените жалби са недопустими, неоснователни, необосновани и
недоказани, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави се
възражение за неоснователност на претенциите за разноски на жалбоподателите,
алтернативно за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. Считат
обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно и молят същото да се
остави в сила, а жалбата да се остави без уважение. Претендират разноски.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд -
Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по
делото, намира следното:
1.
По отношение частната жалба на П.В.Г..
Жалбата е подадена от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата обаче се явява просрочена,
предвид това, че не е подадена в установения от чл. 407, ал. 1 от ГПК
двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Видно от представения от ЧСИ С. Я., рег. №
844 препис от връчена поканата за доброволно изпълнение, същата е връчена редовно
при условията на чл. 47 от ГПК. От съдържанието на уведомлението, което
представлява официален писмен документ, ползващ се с формалната и материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за
удостоверените от длъжностното лице - призовкар факти
се установява, че за връчаване на поканата за
доброволно изпълнение с изх.№ 028523/12.06.2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег.
№ 844, адресът на жалбоподателя – длъжник по изпълнението, е посетен три пъти в
рамките на един месец (на 12.06., 30.06. и 14.07.2019 г.) и след като страната
или друго лице, на което може да бъде връчена, не са намерени на адреса, на
дата 14.07.2019 г. е залепено уведомлението по чл. 47 от ГПК на входната врата
на ап. …. на адреса гр. …….., жк „……..“ бл. …., вх…, ет. …, ап. ….. Последният представлява адресът, на
който живее жалбоподателката, видно от депозираната
искова молба по гр. дело № 535/2014 г. по описа на РС – Карлово (копие от която
е приложено по настоящото ч.гр.дело № 1640/2020г. по описа на ОС–Пловдив),
настоящата частна жалба и отразеното от призовкаря на
гърба на поканата за доброволно изпълнение.
От уведомлението се установява, че екземпляр от него не е пуснат в
пощенската кутия на ап. № 237. Това изискване обаче е изпълнимо дотолкова,
доколкото призовкарят има достъп до нея по аргументо от чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Следователно е
налице редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение при спазване
процедурата по чл. 47 от ГПК. Последното се подкрепя и от обстоятелството, че
по изпълнителното дело не е назначен и особен представител, а жалбоподателката – длъжник по изпълнителното дело, сама е
депозирала молба до ЧСИ С. Я., рег. № 844 (л. 37 от настоящото ч.гр.дело) за
получаване на препис от покана за доброволно изпълнение, като не са
налице данни нова покана да ѝ е връчвана.
Предвид горното следва да се приеме, че от
датата на залепване на уведомлението по чл. 47 от ГПК - 14.07.2019 г. е
започнал да тече двуседмичния срок по чл. 47, ал.2 от ГПК, който е изтекъл на дата 29.07.2019 г.
Считано от следващия ден – 30.07.2019 г. е започнал да тече двуседмичния срок
по чл. 407, ал. 1 от ГПК. Последният е изтекъл на 13.08.2019 г. Жалбата срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подадена по пощата на
23.08.2019 г. – видно от пощенското клеймо, т.е. след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал.1 от ГПК. Ето
защо, съдът приема, че същата се явява недопустима, респ. просрочена, и следва
са се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. В
този смисъл Определение № 434 от 24.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5350/2013
г., I г. о., ГК.
2.
По отношение частната жалба на А.В.К..
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело, на дата 15.06.2019 г. на
основание чл. 46 от ГПК (вж. л. 75 от настоящото ч.гр.дело), като двуседмичният
срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 01.07.2019 г., съгласно правилото на
чл. 60, ал. 6 от ГПК. Частната жалба е изпратена по поща на 28.06.2019 г. и е
постъпила в регистратурата на ОС – Пловдив на 01.07.2019 г. Предвид изложеното
и на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
С определение № 939 / 14.09.2015 г., постановено по гр. д. №
535 / 2014 г. по описа на РС–Карлово, III гр. състав, е прекратено производството по същото гражданско дело, с
ищци П.В.Г., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН **********, и Ц. Т. К., ЕГН
**********, и ответници Е. Н. Г., ЕГН **********, и
К. Г. Г., ЕГН **********. Посоченото определение е обжалвано само от
ищцата Ц. Т. К., като същото с определение №
4556 / 03.12.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2801 / 2015 г. по описа
на ОС–Пловдив, Х гр. състав, е отменено в частта, с която се прекратява
производството по гр. д. № 535 / 2014 г.
по описа на РС–Карлово, III гр.
състав, по иска на Ц. Т. К., като последното е продължило своя ход при следните
страни – ищец Ц. Т. К. и ответници Е. Н. Г. и К. Г.
Г..
Неоснователно се навеждат твърдения в жалбата
за непълнота в диспозитива на определението на ОС –
Пловдив. Видно от мотивната част на последното,
предмет на въззивна проверка е било определение
№ 939 / 14.09.2015 г. на РС-Карлово, само
в частта, с която се прекратява гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на
РС–Карлово, III гр. състав, по иска
на Ц. Т. К., тъй като само тя е обжалвала акта на районния съд. В останалата
част относно прекратяването на гражданското дело по отношение на исковете на
П.В.Г. и А.В.К., определението на РС – Карлово не е обжалвано и то е влязло в
сила, вкл. и в частта за разноските.
Съгласно трайната съдебна практика
заплащането на разноските в гражданския процес се дължи на деликтно
основание. В този смисъл приложение намира нормата на чл. 53 от ЗЗД, когато
неколцина ищци или ответници са осъдени да заплатят
направените разноски от страната, за която делото е приключило по благоприятен
начин, т.е. отговорността за разноски е солидарна. По силата на чл. 127, ал. 1
от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено, респ. се дължи на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
В този смисъл припадащата се част от задължението за разноски на всеки
от първоначалните ищци, осъдени с определение №
939 / 14.09.2015 г., постановено по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на
РС–Карлово, III гр. състав, е по 1/3
от дълга, или 266,67 лв. за всеки. След частичната отмяна на посоченото
определение само досежно иска на Ц.Т. К., то и
дължимите разноски съгласно определението на РС – Карлово следва да се намалят
с припадащата се на Ц. Т. К. част. Следователно П.В.Г. и А.В.К. дължат на Е. Н.
Г. и К. Г. Г. остатъчната сума от 533,33 лв., представляваща разноски, които са
осъдени да заплатят, съгласно определение №
939 / 14.09.2015 г., постановено по гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на
РС–Карлово, III гр. състав, тъй като
в тази част същото не е обжалвано и е влязло в сила.
В горния смисъл е и обжалваното разпореждане
на РС – Карлово, което настоящият състав намира за правилно. Следователно
депозираната от А.В.К. частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и чл. 7,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения П.В.Г. следва да заплати на ответниците
по частна жалба с вх. № 9645 / 26.08.2019 г. по описа на РС – Карлово, Е.Н. Г.
и К. Г. Г. сумата от 200 лв., представляващи разноски за един адвокат. Същите
са реално направени от тях и са представени доказателства в този смисъл –
договор за правна защита и съдействие (л. 50), който има характера на разписка
относно удостоверяването на плащането в брой на посочената сума.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 7,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения А.В.К. следва да заплати на ответниците
по частна жалба с вх. № 20016 / 01.07.2019 г. по описа на ОС – Пловдив и с вх.
№ 7877 / 04.07.2019 г. по описа на РС–Карлово, Е. Н. Г. и К. Г. Г. сумата от
200 лв., представляващи разноски за един адвокат. Същите са реално направени от
тях и са представени доказателства в този смисъл – договор за правна защита и
съдействие (л. 83), който има характера на разписка относно удостоверяването на
плащането в брой на посочената сума.
Предвид изхода на настоящото производство ответниците по частната жалба не дължат разноски.
На основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК настоящото определение подлежи на
обжалване в частта, с която се прекратява производството по частната жалба с
вх. № 9645 / 26.08.2019 г. по описа на РС – Карлово, подадена от П.В.Г..
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от
12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен
лист (чл. 407, ал. 1 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Следователно
настоящото определение е окончателно в частта, с която се оставя без уважение
частна жалба с с вх. № 20016 / 01.07.2019 г. по описа
на ОС – Пловдив и с вх. № 7877 / 04.07.2019 г. по описа на РС–Карлово, подадена
от А.В.К..
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №
9645 / 26.08.2019 г. по описа на РС – Карлово, подадена от П.В.Г., ЕГН
**********, с адрес *** и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. дело № 1640/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
IX въззивен състав, само по
отношение на тази частна жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК П.В.Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ………, жк „……………“ бл. …, вх.
.., ет. …, ап. ….. да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********, и К. Г. Г., ЕГН
**********, и двамата от гр. …………, ул. „………….“ №…, сумата от 200 лв. (двеста
лева), представляваща възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщението само в част относно
частна жалба с вх. № 9645 / 26.08.2019 г. по описа на РС – Карлово.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
20016 / 01.07.2019 г. по описа на ОС – Пловдив и с вх. № 7877 / 04.07.2019 г.
по описа на РС–Карлово, подадена от А.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Разпореждане от 26.04.2017 г. постановено по
гр. д. № 535 / 2014 г. по описа на РС–Карлово, III гр. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.В.К., ЕГН
**********, с адрес гр……………., ул. „…………..“ № .…., ет.
…., ап. .., да заплати на Е. Н. Г., ЕГН **********, и К. Г. Г., ЕГН **********,
и двамата от гр. ……., ул. „………..“ № …, сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Определението в частта относно частна жалба с
вх. № 20016 / 01.07.2019 г. по описа на ОС – Пловдив и с вх. № 7877 /
04.07.2019 г. по описа на РС–Карлово е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: