МОТИВИ:Срещу подсъдимия В.С.Д. *** било предявено обвинение за престъпление по чл. 129,
ал.2,във връзка с ал.1 от НК, за това, че на
02.06.2011 год. в гр.Ловеч в Дискотека „Илит", причинил средна телесна повреда
на Б.Г.Г. ***, изразяваща се в счупване на дясна
зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, обуславящо трайно затруднение на дъвченето и говора за около два
месеца.
В съдебно
заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявеният
от Б.Г.Г. срещу подсъдимия В.С.Д. граждански иск
за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 02.06.2011 год. до
окончателното й изплащане и направените по делото
разноски,като Г. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса с адв.Н..
Представителят на Районна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението,с което е предаден
на съд подс.Д. така,както е формулирано с обв.акт.Излага,че се касае за
престъпление против личността по чл.129 от НК,а именно причинена средна телесна
повреда и счита,че от проведените в хода на съдебното следствие действия,както и от доказателствата по
досъдебното производство,се формира
обема от доказателства,който преценен в
съвкупност,позволява една пределна изясненост на фактическата обстановка и
възможността за извеждане на правни преценки.Приема за установено,че между
страните подсъдим–пострадал е съществувало макар и в малка степен
познанство,както и отправени заплахи,за които твърди пострадалия,с
конкретен мотив- предходни
взаимоотношения с трето лице,като поради това се е стигнало до
инцидента на 02.06.2011 г.в дискотека „Илит” в град Ловеч.Инцидента е проявен в
нанасяне на побой от страна на подс.Д. на пострадалия Г. при пределно изяснени
обстоятелства и в присъствието на преки очевидци.Излага,че характерно за всяко
едно резултатно престъпление е,че в
процеса присъстват две групи лица, което се наблюдава и в настоящи казус,като
групата свидетели,които сочат обстоятелството за нападението към
пострадалия и причиняването на
уврежданията е категорична и изчерпателна
в показанията си.Тези показания се потвърждават и от казаното от свидетелите,изпълнявали охрана на
заведението и липсва каквото и да било разминаване,независимо,че последните са
се намесили в един не много,но все пак по-късен етап от началото на
инцидента.Факт е начина,по който е нанесен
удара от страна на подсъдимия-чрез юмрук в областта на лицето на
пострадалия,както и последващите действия,насочени към нанасяне на удари след като пострадалият е бил повален на
земята.По отношение на другата
група свидетели, тези от
компанията на подсъдимия,сочи, че в
показанията си,те не са изчерпателни по отношение на това как е възникнал и протекъл инцидента.Говорят
общо,неангажиращо за това,че е станало
някакво сбутване или сборичкване.Не се ангажират с никаква
конкретика,единствено свид.Н. излага обратното твърдение,че подсъдимият е бил
нападнат от пострадалия,съборен на земята и там е продължило да му бъдат нанасяни
удари от група лица. Счита,че подобно
твърдение не намира опора в останалите доказателства по делото,както
гласни,така и писмени.Извън логиката звучи нападателят да е Г. и да е понесъл
увреждания, които са констатирани при Г.,а пострадалият според тези показания –
подс. Д. да е без всякакви увреждания.Единствено тези показания на свид.Н.
кореспондират с обясненията на самия подсъдим, който също твърди,че е бил
нападнат от свид.Генков,удрян и съборен на земята.Излага,че единственото,което
обвинението приема за достоверно в обясненията на подсъдимия е казаното,че след
инцидента на място е пристигнал,извън заведението,баща му,което обстоятелство
не се споменава от останалите свидетели от кръга на неговата компания.То обаче
кореспондира напълно с твърдението,както на охранителите,така и от свидетелите
от страна на пострадалия,а именно,че по-възрастен мъж след инцидента,пред
заведението е отправил закани и
заплахи към Г.. Резултатът от побоя е
едно телесно увреждане,което съдебно-медицинската експертиза окачествява
като причинило затруднение на дъвченето и говора с продължителност около 2 месеца.Изтъква,че установената съдебна практика по отношение на
телесните повреди изисква необходимост от предизвикване на затруднения при
осъществяване на функциите на определени органи и не са
необходими медикобиологични белези, които да посочват счупване на
кости или ограничено увреждане на
мускули или тъкани.От друга страна има още едно заключение на вещи
лица,насочено към изследване на
уврежданията причинени на
подсъдимия,като забележителното в случая е,че тези увреждания напълно
съответстват на ситуацията,в която
подсъдимият е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на пострадалия и това е още едно потвърждение на
обстоятелствата,свързани с инцидента,по начина,по който е описан от преките
очевидци. Не споделя
становището на защитата,тъй като се излагат виждания,които произтичат единствено
от ангажираността за защита,а не от
доказателствата по делото. Едва ли може да се говори за причинено телесно увреждане на
подсъдимия,което е по-леко от това на пострадалия,ако се приеме тезата на
защитата,че нападател е бил Г.,а пострадал Д..Сочи,че ако е констатирана някаква еднаквост в показанията на
свидетелите,то очевидно причината за това е,че са преки очевидци на инцидента и е нормално да заявят
това,което са видели по един и същи
начин и да бъде отразено по един и същи начин.От защитата се навежда виждане, че всъщност в заведението са възникнали два инцидента,при
единия от които е бил нападнат и увреден
самия подсъдим и друг,при който други лица са нападнали и
увредили пострадалия.Логично е да възникне въпроса,възможно ли е такива инциденти да протекат без намеса
на охраната. Тя е реагирала на
инцидента,при обстоятелства,обуславящи самото обвинение.Относно това за какво
говори присъствието на бащата на подсъдимия на мястото на инцидента след неговото приключване,счита,че
красноречив отговор може да се търси в
показанията на свидетелите от охраната,които сочат в какво се е проявило
неговото поведение-закани и заплахи,конкретизирано по един ясен и
разбираем начин.Излага,че като цяло в
позицията на подсъдимия,което отново е свързано с поведението на бащата,се
забелязва една насока към съгласие да не се дава гласност на този инцидент и да не се подлага
на наказателно преследване, която нагласа очевидно хронологично е продиктувана
от чувството за виновност.Счита,че при този обем от доказателства единственият
възможен извод е,че подсъдимият е извършил деянието,за което е предаден на
съд,поради което моли да бъде признат за виновен по обвинението,повдигнато с
обв.акт.Счита,че не са налице доказателства обуславящи приложението на чл.55 от НК,т.е. липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
моли при условията на чл.54 от НК ,със съобразяване на чистото съдебно минало
на подсъдимия,да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1
година,изпълнението,на което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за 3 години изпитателен срок.Предявеният
гр.иск счита за основателен и моли да бъде уважен до размер по справедливост, съобразно съдебната практика.
Адв.Н. поддържа изцяло
казаното от представителя на обвинението,като счита,че по делото по безспорен и
категоричен начин е доказано,че подс. Д. ***,в дискотека „Илит”,след нанесен
побой върху пострадалия Г.,му е причинил
средна телесна повреда - счупване на дясна зигоматъчна кост,което е обусловило затруднение на дъвченето и говора за период от около 3 месеца,което се потвърждава
и от изготвената съдебно-медицинска
експертиза по отношение на Г..Безспорно е доказано,че нанесената средна телесна
повреда е в причинно-следствена
връзка с нанесения побой от
подсъдимия върху пострадалия.В обема на
доказателствата и фактите по делото,счита,че в голямата си част
всички свидетели –очевидци в показанията
си казват това,показанията им са правилни , логични и последователни, с оглед на което от
фактическа страна се доказа повдигнатото
обвинение.Приема за защитна тезата на подсъдимия,в изложените от него обяснения,които
кореспондират само от части с показанията на свид. Н.,който пък
се появява в много по-късен етап на съдебното производство,след като са разпитани всички свидетели – очевидци. Излага,че
доводите на защитата,че няма нанесена средна телесна повреда и не е подкрепена
с доказателства са неоснователни.От представените медицински
документи,епикризи и съдебно-медицинска експертиза,безспорно се
установява,че на 07.06.2011 г. в МБАЛ
“Св.Ана” - София доверителят му е приет и е изписан на 08.06.2011 г. Подробно
е описана диагнозата,оперативното лечение,състоянието,в
което е изписан.Неоснователно е и възражението,че свидетелските показания са
под индиго. Една част от тях доказват как се е случил побоя,кой на
кого е нанасъл удари, друга част
обясняват как е
закаран пострадалия до болницата,трета част е как и кой го е закарал в
болницата в София и другите показания са на свидетелите,които са го посещавали
в болницата.Охранителите заявяват,че
въпросната вечер е имало само един единствен инцидент и той е този с
пострадалия Г..От показанията на тези охранители,които разказват за компанията,в която се движи подсъдимия,се
установява,че не един или два пъти са ставали причина да се извършват такива деяния и на други лица и само,защото
си замълчават и не казват кои са тези
лица,се стига до там да не бъде разкрита тяхната
самоличност. По отношение твърденията , защо е присъствал бащата на
подсъдимия и кореспондиращите факти,че
преднамерено същите са знаели с каква цел отиват там и видите ли се твърди ,че
момче което е присъствало на побоя над
подсъдимия се е обадил на бащата,как в момента когато пострадалият Г. е изведен
от групата лица навън,се е оказал там и бащата на подсъдимия.И само и
единствено на обстоятелството,че всички
свидетели по делото заявяват категорично,че не познават по-възрастното
лице с брадва в ръка, отправяло заплахи,само поради това няма и други обвиняеми и подсъдими по делото.Отбелязва
и това,че по отношение на нанесените
средни телесни повреди съд.практика е
категорична,че при изминал период повече от 7 дни,когато не е извършена съдебно медицинска експертиза,дори и да се
направи след това не може да бъде ползвана като доказателство в едно съдебно
производство.Въпреки това настоящият
състав е проявил толеранс, допускайки
такава експертиза по отношение на
подсъдимия,която по категоричен начин доказа тезата на обвинението, и последователните показания на свидетелите,че именно с удар с ръка
подсъдимият е нанесъл на пострадалия средната телесна повреда.Въпреки,че има
показания на свидетел,който заявява категорично,че седмица след инцидента е
играл футбол с подс. Д.,който е бил на вратата и е паднал, наранявайки ръката
си.Това не беше изследвано в настоящия процес,може би
защита излага довод, че пострадалият с рязък удар на главата си и скулата
си е счупил и ръката на подс. Д.,може би имат и такава
теза.Счита,че не може деянието да се квалифицира по чл.132,ал.1 или 2 от НК,но ако съдът приеме такава квалификация,тъй като същата се преследва по
частен път,моли съда да се произнесе с
присъда,независимо,че престъплението е от частен характер.С оглед на
изложеното,моли съда да се произнесе с осъдителна присъда,с която постанови
справедливо наказание с оглед поведението на подсъдимия, с оглед неговото
държане,изказване и начин на разбиране,които състава е възприел.По отношение на
предявения гр.иск, моли съда да го уважи в пълния размер така,както е
предявен,а именно за сумата от 15 000
лева,претърпени неимуществени вреди,като
има предвид,че се касае за умишлено нанесена средна телесна повреда,както и
обстоятелството,което сам съдът може да възприеме и да прецени дали и как
средната телесна повреда,начина на причиняването й, обстановката, мястото и
свидетелите,се е отразило на достойнството на Г.,как рефлектира
върху обществото и присъстващите в
дискотеката.
Подсъдимият В.С.Д. в съдебно заседание се явява лично и с адв.В.М.,не
се признава за виновен,като дава подробни обяснения по обвинението,твърди,че не
е нанасял побой на Г.,а обратното Г. и други лица са му нанесли побой и са му счупили
ръката,като моли да бъде оправдан.Защитникът му адв.М. благодари
на съда от името на подзащитния си за усилието,което е положил за обективното
и цялостно разкриване на обективната обстановка.Обяснява,че
около 10 дни след инцидента,бащата на подзащитният му го е потърсил и са се срещнали на бензиностанцията на с.Сопот,като му е казал ,че синът му е бил
обект на нападение ,бил е бит в
дискотека и т.н.,при което той го е посъветвал,тъй като няма средни телесни
наранявания да не води безсмислени дела от частен характер.Посъветвал го също
все пак да направи изследване на
пострадалата ръка , тъй като често се случва уж няма счупване,пък се окаже
после,че има.Очевидно бащата го е послушал и след време му съобщил,че синът му има счупена дясна ръка,която е
гипсирана.Съобщил му и това,В. вече е призован
като свидетел при някаква районна
инспекторка,предполага г-жа
Цанкова.Там не се предвижда адвокат,но ходили заедно ,казали какво се е
случило и подчертали изрично,че това,което се прави срещу нас е защитна
теза на побойниците и извършителите на също такава средна телесна
повреда,но въпреки всичко са готови да не водим дела и дело да не бъде
образувано.Въпреки това, РП-Ловеч,в
лицето на прокурор Христо Христов образувала
досъдебно производство № 520/2011 г., но вместо подзащитният му да е
пострадал,му повдига обвинение,което не е случил по каква квалификация,с което
показал,че част от прокуратурата в Ловеч имат сериозни пропуски в своята подготовка,не им е ясно какво означава думата „ състав на
престъпление и съставомерност”.По
повод изискванията на НПК за
събиране и обсъждане на безспорни писмени и
гласни доказателства,счита,че делото се води целенасочено срещу
подзащитния му,тъй като са имали искане в тази връзка да се извърши съдебно медицинска експертиза по отношение на
това дали Д. има наранявания и какви,което искане име е отказано на досъдебното
производство.Искали са отвод на разследващия,което не е било уважено, искали
и отвод на прокурора,но не се изпълнило нито
едно от исканията им.Излага,че не
е убеден,че има безспорни доказателства
на пострадалия да е причинена средна телесна повреда.Той представя някакви
писмени доказателства за проведено лечение,но няма безспорни такива – в коя
болница е извършено лечението,кога е постъпил, записан ли е в журнала,какво
лечение е проведено, дали това лечение отговаря на „ писмените
доказателства”,които представя пред разследващия орган.Никой от свидетелите не
може да каже къде точно е
опериран,кога, колко време е
лежал,лъжат,че не се е връщал повече от
2-3 месеца в Троян,а той 2-3
седмици след инцидента е бил на моторни състезания в с.Голяма Желязна.
Всичко това поставя под съмнение дали
наистина е получил средна телесна повреда.На следващо място, подзащитният
му защитава своя си защитна теза,но от
свидетелските показания на 10-15 човека около 25-30 годишни, че е отишъл в дискотека “Илит” в
град Ловеч.Излага,че всяко престъпление
трябва да има мотив,а подзащитният
му не познава пострадалия, той не ходи с приятелката му,дори и да ходи,да поддържат някакви
компютърни,виртуални връзки,този
който трябва да иска обяснения е именно пострадалият.Защо В. да
бие пострадалия.Момче на 18 години да
бие 13 здрави мъже на по 28 – 30 години.РП и частният обвинител твърдят колко
били свидетелите,как са непротиворечиви показанията им,които показания обаче са
под индиго.Сочи,че тези същите свидетели са участници в побоя и това
потвърждава свидетелят от тяхна страна,че подзащитният му е бил при едно момче – Р.,след което остава
сам.След като вижда,че нещата отиват в
друга посока се сеща,че има и едно друго момче,което може да потвърди,че не е
бил той нападателя, а е бил жертва на
група големи мъже.Има едно съдебно решение,че не могат да се отхвърлят неговите
показания,само защото противоречат на тези от другата страна.Сочи,че са могли
да използват баща му като свидетел,но не са си поставяли такава цел,защото знаят,че
е невинен.Задав въпроса защо бащата на подсъдимия ще ходи след инцидента в
дискотеката,при условие,че не сина му е
пострадал,а друго момче и какво ще мотивира този човек да отиде да се саморазправя,при условие,че
неговият син е пребил друг човек, за какво да ходи там?.Твърди,въпреки,че
доказателствата им на пръв поглед изглеждат съшити с бели конци и измислени,че
не са си правили труда да събират лъжесвидетели,защото при такъв вид престъпления
в дискотеки, има свидетели,тъй като събраните доказателства колкото и да ги
уличават,те и не подкрепят обвинението.Счита,че липсват записи от камерите на заведението,защото са скрити,още от
самото начало тези записи са
изтрити,което потвърждава тезата,че пострадалият Г.
може наистина да е получил наранявания,да е станало меле,но не моят подзащитен е нанесъл побоя,а да
са използвали,че са се познавали и
заради г-ца К. да му се припишат тези неща.Излага,че са
налице противоречия и в показанията на охранителите.Всичко това го кара да си
мисли,че в действителност срещу неговия
подзащитен е имало наистина някакво
противоправно непосредствено нападение
и той като обект на това нападение има право да
се защитава,както намери за добре. Известно е на всички,че той
не е длъжен да бяга,да се спасява
или да търси опора в трети лица.Според него, подсъдимият- 18 годишно момче е бил обект на нападение именно от страна на Г.
и неговата компания. Д. е имал право да
се защитава,дори и да превишава пределите на тази неизбежна отбрана.Той
казва,че е бил респектиран от тях, дори
има друга травма,останал е в безсъзнание
и има още една средна телесна повреда.На
него му причиняват средна телесна повреда
на дясната ръка,втората е временно опасна за
живота,тъй като не се знае дали
ще дойде в съзнание и накрая го изкарват,че е причинил той на пострадалия Г.
телесна повреда.Следва да се има предвид и,че последните свидетели заявяват,че
когато е дошъл баща му, подзащитният му не е бил там.Излага,че свидетелите от
страна на подзащитният му са деца.Възможно е с тези уклончиви показания дори и
на охранителите,на тези изчезнали записи
от камерите в заведението,действителността да е много по-различна.Счита,че нито един от признаците на това деяние,в което е
обвинен Д. не са налице.Имайки предвид горното, говори за справедливост, дори счята,че
ако има някакво престъпление, то е по чл.132 от НК,някакъв вид средна телесна
повреда в момент на афект или по ал.2 на чл.132 от НК,но повдигнатото обвинение
е абсолютно недоказано.Моли съда да прекрати наказателното производство и да наложи
адм.наказание по чл.78а от НК – глоба
предвидена в общата част на НК. Моли,
в този смисъл да бъде съдебния акт,съобразен с факта,че се касае за млад
човек, неосъждан. Евентуално,но само
като алтернатива моли съда да приеме,че се касае за престъпление по чл.132,
ал.2 от НК.
От
събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства,
от показанията на разпитаните свидетели:Б.Г.,Г.Г.,К.К.,Н.Д.,Р.Б.,Р.К.,С.К.,Г.Л.,Н.Б.,П.П.,С.А.,И.Ш.,Р.Михалев,А.А.,В.Н.,Г.К.,П.К.,от
приобщените по реда на чл.281,ал.5,във връзка с ал.1,т.1 и 2 от НПК показания
на св.А.,Н.,Г.К.,от приобщените по реда на чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.2 от НПК показания на св.К. и П.К.,от проведената очна ставка между подсъдимия и
пострадалия, от заключението на вещо лице д - р Г. по съдебно - медицинската експертиза,от
заключението на вещите лица д-р Д. и д-р С. по съдебно-медицинската
експертиза,допусната от съда,от обясненията на подсъдимия,съдът приема
за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.С.Д.
бил роден на *** ***. Завършил средно образование в „ПГМЕТ” – гр.Ловеч, не бил
отбивал военна служба, безработен, неженен, неосъждан.
Една вечер през месец май
на 2011г., св.Г. бил в дискотека
„Илит" в гр.Ловеч. Същата вечер научил, че бившата му приятелка св.С.К., с която имал връзка
от 2008 г.
до април 2011г. имала връзка с подс. В.Д.,***. Същата вечер двамата се видели и
говорили за това. Няколко дни след това подс.В.Д. се обадил на св.Г. по мобилния телефона и му
казал „ Следващия път, като дойдеш в гр.Ловеч няма да можеш да си тръгнеш!
Оглеждай се хубаво, че не знаеш какви хора познавам!"
След този разговор на 02.06.2011г., св.Г. посетил отново дискотека
„Илит" в гр.Ловеч. Той бил със св. Г.Л., св.И.Ш. и св.К.К.. Малко след,
като влезли в дискотека „Илит" в гр. Ловеч пристигнали и други техни познати
от гр. Троян – св.Н.Д., св.Н.Б., св.А.А.. Св.Г. и гореспоменатите първи лица пристигнали от гр.Троян
около 00.30 ч., като седнали на една маса, находяща се до аварийния изход при
влизане в дискотеката. Другите дошли
малко по-късно и се настанили при тях. Поръчали
си напитки. По едно време Св.Г. видял подс. Д., който му махнал с ръка, да
излязат извън дискотеката. Св.Г. му направил жест с ръка, че не желае и ако искал, подс. Д. да
дойдел при
него. Подс. Д. не отишъл. Малко след 02.00 ч. на 02.06.2011г., св.Г. бил станал
прав до масата, която се намирала до аварийния изход при влизане в помещението
на дискотеката. В този момент св.Г. се обърнал и видял, че подс.В.Д. идвал към
него. Същият
не казал нищо. Когато се доближил достатъчно близо до св.Г., подс. Д. го ударил
с юмрук в дясната част на лицето. Св.Д. пряк
очевидец на случилото се, заявил, че се намирал на масата срещу св.Г., имал
пряка видимост към него и зад него, мястото било осветено от светлините на пода
и осветлението на сепарето до тях. Той видял, подс. Д. да идва към тях и без да
казва нищо да нанася удар с десния си юмрук в дясната част на лицето на св.Г.. При удара св.Г. отстъпил назад. Подс.В.Д. и приятелите му го избутали
първоначално до близката маса, където подс.Д. продължил да нанася удари с юмруци и ритници в главата и лицето на пострадалия Г.. Св.Д. видял, как приятелите на подсъдимия препречили пътя и ограничили
достъпа до пострадалия. Съборили го върху близкото сепаре. Подс.Д. продължил да
го рита и удря в лицето. Включили се и приятелите на подсъдимия, като те
нанасяли удари на св.Г. по краката, гърба и кръста му. От свидетелските показания
на св. Б. пряк очевидец на случилото се станало ясно, че бил на масата на около
метър и половина от св.Г.. Разговарял със св.Д., когато видял, как подс.Д.
ударил с юмрук в лицето пострадалия. След това заедно със приятелите си
избутали св.Г. до близката маса, където подс.Д. продължил да му нанася удари с
ръце и крака в лицето, главата и гърба. След като съборили св.Г. върху сепарето
до тях, подс. Д. продължил да го рита и удря в лицето. Приятелите на подс. Д.
също се включили в побоя, като св.Б. видял, как ритали пострадалия по ръцете,
краката и гърба, който се бил свил на кълбо и пазел лицето и главата си. Св.Ш.
пряк очевидец, заявил, че бил на масата на св.Г., когато подс. Д. ударил първи
пострадалия с юмрук в лицето. Видял, как св.Г. паднал първоначално върху масата
до сепарето по гръб, като подс. Д. продължил да го удря с юмруци и ритници в
лицето. След като св. Г. паднал на земята,
подс. Д. продължил да го рита в лицето и с юмруци да му нанася удари на
същото място. В побоя се включили и приятелите на подсъдимия, които удряли
пострадалия по ръцете, корема, гърдите. Единия от тях счупил малка стъклена
чаша в задната част на главата на св.Б.Г.. Св.Ш. се опитал да защити приятеля
си, като стигне до него и го изведе навън, но не успял, тъй като някой от
приятелите на подс. Д. го ударил в задната част на главата с тъп предмет, като
разбил главата му. Св.Л. пряк очевидец на случилото се, заявил че процесната
вечер бил на масата на св.Г.. Той бил с ръце в джобовете и в този момент не
разговарял с никого. Св. Л. видял, че към тяхната маса идвал подс. Д. с група
младежи. Подсъдимият Д. нанесъл удар с ръка в лицето на св.Г.. След като
последния паднал подс. Д. продължил да
го удря с ръце и крака по лицето, главата и тялото. Св.Л. се опитал да защити
приятелят си, направил опит да стигне до него, но не успял, тъй като приятелите
на подс. Д. му препречили пътя. Тогава св.Л. започнал да вика за помощ и
потърсил охраната на заведението. Охраната пристигнала и се намесила. Св.Г. се окопитил и видял св. Н.Д.,
който се опитал да му помогне да се изправи. Тогава видял, че в близост около
него бил и човек от охраната на дискотеката. Св.Г. погледнал тениската си и
видял, че била разкъсана и по нея имало кръв. От задната част на главата му
течала кръв. Св. К. /охранител/ извел пострадалия навън. Двамата били придружени и от св. Н.Д..
Когато излезли пред дискотеката, видели че се били събрали охранители от
дискотеката и подс.В.Д. с компанията си. Още с излизането от дискотеката подс.В.Д. тръгнал към
св.Г., като му посегна отново да го удари. Същият бил спрян от охранителите на
дискотеката. Подс.В.Д. отправил заплахи към св.Г. с думите „Ще те
пребия!". Приятелите на подс. В.Д. също отправяли закани към пострадалия. Заедно с тях имало
и по-възрастен мъж, който бил доста агресивен и отправил заплахи към св.Г.,
приятелите му и охраната. С думите „Ще ви отрежа главите, ще ви изколя!".
Св. К. /охранител/ заявил, че по възрастния мъж имал прилика с подс. Д.,
като го видял да отива към червен „Форд Ескорт” и от него извадил голяма брадва
и тръгнал със нея към св.Г.. След като охранителите на дискотеката овладели
ситуацията, св. К. завел пострадалия в болницата, тъй като от главата му течала
кръв. В „Спешна помощ” в болницата в гр.Ловеч на св.Г. била оказана медицинска
помощ, като лекарите зашили главата му в задната и част. Тогава усещал силни
болки в дясната скула на лицето и го боляла главата в задната част, чувствал я
изтръпнала. След като получил медицинска помощ, св.К. го върнал в дискотеката,
след което св.Г. заедно с приятелите си тръгнали към гр.Троян. На същия ден през деня, св. Г.
отишъл на преглед в болницата в гр. Троян. Там му направили снимки на главата.
В следствие на нея се оказало, че св.Г. имал счупена зигоматъчна кост в дясна част на лицето и
синуса бил пълен с кръв. Това причинило на св.Г. болки при дъвченето и говоренето
и имал ограничено отваряне на устата. Лекарите му съобщили, че при това
положение се налагало оперативна интервенция. Оперативната интервенция била
извършена в болница „Света Анна” в гр.София и обхващала зигоматъчна кост в дясната част на лицето. Към
настоящият момент св.Г. все още при дъвченето усещал претъпена болка в дясната
част на лицето, в областта на скулата.
Видно от
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза / л.66-67/, на Б.Г.Г.
е причинено: травматично счупване на дясната зигоматъчна кост с дислокация на
фрагментите с последващо оперативно лечение – наместване и имобилизация на
фрагментите. Повреда причинила на Г. затруднение на дъвченето и говоренето за
около 2 месеца. Касаело се за силен удар в областта на дясната част на лицето с
юмрук или ритник.
Видно
от заключението по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза с вещи лица
д-р Д. и д-р С. след провеждане на рентгеново изследване на дясната китка на
подс.В.Д. на 17.06.2011 год.е диагностицирано счупване на тялото на пета дланна
кост.Счупването на пета дланна кост е резултат от тъпа травма със значителна
сила.Същата може да бъде причинена по два механизма:от директна травма на
дланта от тъп предмет,било при удар с ръка по него,било при защитна поза на
ръката.Другият възможен механизъм е индиректен,т.е.предаване на силата по
надлъжната ос на костта,или юмручен удар,от където идва и името на
счупването,т.нар.»боксьорска фрактура»,по който механизъм се получават около
35-40% от счупванията на дланните кости.Вещите лица приемат като по-вероятен
втория механизъм с оглед показанията на свидетелите-очевици на инцидента.Предви
наличието на начален оздравителен процес-образуване на костен калус в областта
на фрактурната линия,приемат,че счупването е с давност срока на описания
инцидент.Обичайният срок за имобилизация на китката и дланта при такива травми
е четири седмици,с последващ курс на физиотерапия и рехабилитация,поради което
вещите лица приемат,че е налице трайно
затруднение на движението на десния горен крайник/хватателната
възможност/за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на
оздравителния процес,като се има предвид и закъснялото с две седмици лечение.
От така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият В.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2,във връзка с ал.1 от НК, като на 02.06.2011
год. в гр.Ловеч в Дискотека „Илит", причинил средна телесна повреда
на Б.Г.Г. ***, изразяваща се в счупване на дясна
зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, обуславящо трайно затруднение на дъвченето и говора за около два
месеца.
Съдът приема,че от доказателствата по делото се
установява по безспорен начин,че подсъдимият е автор на деянието,в извършване
на което е обвинен.От обективна страна подсъдимият е
осъществил деянието чрез действие – като нанасъл удар с
ръка/юмрук/ в лицето на пострадалия в дясната
страна,в областта на скулата и множество удари с ръце все в областта на главата.От показанията на разпитаните
свидетели-очевидци се установява фактическата обстановка описана в обв.акт и
предхождаща причиняването на телесната повреда.Безспорно установено по делото е
че на 02.06.2011 год.в дискотека „Илит” в гр.Ловеч са се намирали и подсъдимия
и пострадалия ,всеки от тях със своята компания.От показанията на св. К.,Д.,Л.,се
установява,че подс.Д. и пострадалия Г. са се познавали по повод тяхна позната
св.К./бивша приятелка на Г./,с която подс.Д. също е контактувал,както и че по
повод познанството между Д. и К. от една страна и между Г. и К. от друга
страна,Г. е получавал заплахи от Д.,както и че Д. е получавал заплахи от
неизвестно лице.От показанията на св.Д.,Б.,Ш. и А. се установява,че въпросната
вечер в дискотеката без никаква причина,без разговор,реплика или каквото и да
било от страна на подс.Д.,същият е нанесъл удар с ръка в дясната част на лицето
на пострадалия,от който последният залитнал,след което бил съборен върху
сепарето и Д. продължил да го удря,като приятели на Д. също се включили в побоя
и му нанасяли удари по тялото и го ритали,като се разположили така около
пострадалия,че да не могат хората от неговата компания да се намесят и да му
помогнат.Свидетелите от компанията на пострадалия са категорични,че първият удар
в лицето на Г. е нанесен от подс.Д.,както и че след повалянето му на сепарето и
на земята подсъдимият е застанал над него и е продължил да му нанася удари
предимно в главата,като според св.Л. подс.Д. е бил „главното лице”и „най-действащия”,който
е налетял на пострадалия и го е ударил.Св.Л. в показанията си използва буквално
израза:”Налагаше с удари Г.”.В тази насока са и показанията на Г.,който
подробно обяснява как подс.Д. е отишъл до него и му е нанесъл силен удар в
лицето,в дясната скула,след което е продължил да го удря,докато той се е
опитвал да се предпази,как е бил повален на сепарето,после на земята,свил се е
на топка и където вече е усетил и други лица от компанията на подсъдимия да го
ритат по тялото.Пострадалият твърди,че най-силният удар нанесен му от
подсъдимия е първият-този в лицето,в скулата му.Показанията на св.Д.,Б.,Ш.,Л. и
А. са последователни,непротиворечиви,логични и независимо от обстоятелството,че
тези свидетели са от компанията на пострадалия,по делото липсват данни за
пристрастност или необективност от тяхна страна и няма причина показанията им
да не бъдат кредитирани.Техните показания напълно съответстват и на механизма
на причиняване на телесната повреда,описан в съдебно-медицинската
експертиза,изготвена от д-р Г.. Не отговаря на истината,че показанията им са
„под индиго”,тъй като фактите и обстоятелствата от инцидента са възприети от
тях по един и същи начин,те са свидетели-очевидци и е нормално и логично да
имат сходни показания.В подкрепа показанията на пострадалия и изброените
свидетели-очевидци са и показанията на свидетелите К.,Г.К. и П.К.-охрана в
дискотеката,които са отишли на мястото на инцидента в един малко по-късен
момент,но са заварили това,което описват и свидетелите от компанията на
пострадалия,а именно,че Б.Г. е бил на земята и няколко човека са го
ритали,описват подробно състоянието му,това,че е имал кръв по лицето,че главата
му е била сцепена,със скъсана тениска.Категорични са ,че когато са отишли да
прекратят побоя,подс.В.Д. е бил в групата на лицата,които са удряли и ритали Г..
Св.Г.К. дори уточнява,че не е заварил две групи хора,които да се бият помежду
си,а една група хора,които удрят Б..Заявяват
още и че подс.Д. е бил доста агресивен и е отправял заплахи по адрес на Г.,както
и че след извеждането им от дискотеката навън е имало възрастен мъж,който също
отправял заплахи към Б. и компанията му.От показанията на св.К.,също от компанията
на Г.,както и от показанията на св.К.,които не са присъствали в момента на
нанасяне на побоя над Г. се установява състоянието на пострадалия
непосредствено след приключване на боя и и звеждането му от дискотеката,а
именно,че Г. е бил облян в кръв и си е държал тениската на главата.Именно тези
двама свидетели-К. и К. са придружили Г. до спешната помощ,където са зашили
раната на главата му,като и двамата свидетели заявяват,че освен кръвта по
главата на Г.,същият видимо е бил с изместена и хлътнала скула.Показанията на
всички тези свидетели опровергават изложената от подсъдимия теза,че не той е
нанесъл побой на Г.,а Г. и по-възрастни от него лица са го били и са му счупили
ръката.Всички разпитани свидетели с изключение на св.Н. са категорични,че
въпросната вечер е имало само един инцидент,при който пострадал е бил Г.,поради
което съдът не кредитира показанията на св.Н..Не само поради противоречието в
показанията на св.Н. с тези на останалите свидетели съдът приема,че показанията
на св.Н. не следва да бъдат кредитирани,а и поради факти,че същият не излага
никакви конкретни възприятия от инцидента,на който твърди,че е станал
свидетел.Заявява,че приятели на Г. са удряли подсъдимия по цялото тяло ,но не
може да каже къда са го удряли.Заявява,че Г. също е удрял В.,като пак не може
да каже къде го е удрял или колко пъти.Св.Н. заявява:”Удряше го в тялото,добре
да кажем в гърдите,не съм видял дали го е удрял на друго място”.От тези му
показания съдът остава с впечатление,че св.Н. отговаря уклончиво и несигурно за
факти,които ако непосредствено е възприел и е сигурен в това,което е видял няма
причина да дава подобни показания.От друга страна съдът допуска и вероятността
св.Н. в показанията си да е повлиян до известна степен от подсъдимия,тъй като
са налице съществени противоречия между показанията му от досъдебното
производство и тези в хода на съдебното следствие,поради което са прочетени
показанията му.В подкрепа този извод на съда е и обстоятелството,че св.Н.
първоначално твърди,че поддържа дадените от него показания в хода на
досъдебното производство,а впоследствие след прочитането им започва да
твърди,че неправилно са отразени показанията му в отделни части,че е два при
прочитане на показанията е разбрал какви показания е давал,както и че
разследващият полицай е водил делото тенденциозно срещу подсъдимия и е събирал
доказателства само в тази насока.Следва да се отбележи и факта,че св.Н. е бил
наясно и с това какви показания е дал св.Г.,както и че е говорил с подс.Д. за
делото,което сам признава в съдебно заседание.Случайно или не в тази насока за
тенденциозност при водене на разследването говори и подс.Д. в обясненията си
пред съда.Ето защо поради изложените съображения за
нелогичност,противорчивост и несигурност
от страна на св.Н. при депозиране на показанията му,съдът приема,че същите не
следва да бъдат кредитирани.Другата група свидетели от компанията на подсъдимия
също не заявяват с категоричност обстоятелствата, при които е възникнал и
протекъл инцидента,не посочват в този момент къде се е намирал подсъдимия,
говорят за сбутване,скупчване на хора на едно място,които след идването на
охраната са се пръснали/св.Г.Г./или пък въобще не са възприели да се е случил
някакъв инцидент/св.Б. и св.К./.Както св.Б.,така и св.К. са разбрали от свои
познати известно време след инцидента,че такъв е имало.Свидетелите П. и А. не
са присъствали въпросната вечер в дискотеката и впоследствие са разбрали от
подс.Д.,че е имало инцидент,при който той е пострадал,като св.П. заявява,че е
докарал подс.Д. *** и тъй като ръката му била счупена я гипсирали.При
проведения повторен разпит на св.П. същият свидетелства за състоянието на Г.
към 18.06.2011 год. и за това,че баща му Радослав Михалев се е обадил на бащата
на подсъдимия за да му съобщи,че в дискотеката е имало инцидент.В тази насока
са и показанията на св.Р.Михалев.Като цяло показанията на свидетелите от тази
група-познати/приятели/на подсъдимия не се изясняват нито причината,нито начина
на протичане на инцидента,същите споделят откъслечни спомени за състоянието на
подсъдимия,било по негов разказ за случилото се,било от информация от други
лица.Обстоятелството,че пострадалия е присъствал на състезание в с.Голяма
Желязна и че е управлявал АТВ”Кавазаки”на 18.06.2011 год.по никакъв начин не
може да игнорира или да обори събраните по делото писмени и гласни
доказателства относно възникналия инцидент,нанесения побой от подсъдимия над
пострадалия и вида и характера на причиненото му телесно увреждане.Единственият
извод върху който оказва влияние това обстоятелство-присъствието на пострадалия
на състезанието е този,че пострадалият се е чувствал в достатъчна степен добре
към този момент,но все пак следва да се отбележи,че причиненото му увреждане е
в областта на лицето,няма засегнати крайници или органи,което да му пречи да се
придвижва и само обстоятелството,че е решил и е отишъл на въпросното състезание
не означава,че не му е причинена телесната повреда или че се е възстановил
напълно.Обстоятелството,че както преди,така и по време на инцидента подс.Д. е
отправял заплахи към пострадалия,това,че пред дискотеката е бил и бащата на
подсъдимия/показанията на охранителите и очевидците на инцидента/,който също е
отправял заплахи по адрес на Г. и момчетата от неговата компания,говори още
веднъж за това,че подсъдимият и пострадалият са се познавали и че инцидента е
възникнал в резултат именно на отношенията им със св.К.,въпреки,че подс.Д.
отрича тези факти.От показанията на всички разпитани свидетели,присъствали на
инцидента,с изкл.на св.Н. се установява,че поведението на подс.Д. е било
доста агресивно и че точно той е бил
инициатора и изпълнителя на побоя над пострадалия.Освен от показанията на охраната на заведението и
истаналите свидетели,присъствали на извеждането на лицата от заведението се
установява,че пред дискотеката е имало възрастен мъж,за който всички свидетели
говорят ,че е бащата на подсъдимия,който също е отправял заплахи по адрес на
пострадалия и неговата компания.
Неоснователно
е възражението на адв.М.,че причинената средна повреда на пострадалия не е
доказана,че не е ясно кога е бил опериран същия,колко време е бил в болница и
отправеното обвинение към свидетелите,че лъжат колко време е бил Г. на
лечение,тъй като за всички тези обстоятелства освен гласните
доказателства,свидетелстват и писмените такива,представени още в хода на
досъдебното производство-медицинско
удостоверение/л.8/,епикриза/л.9/,направление за хоспитализация/л.73/, история
на заболяването/л.74-80/, лист за преглед на пациент в спешно
отделение/л.81/,оперативен протокол/,резултати от лабораторни
изследвания,искане за образна диагностика и резултат от същата/л.88 и 89/ и
останалите съпътстващи лечението документи/л.90-93/.Неоснователно е и
възражението на адв.М.,че записите от камерите в дискотеката са скрити и
изтрити,тъй като видно от писмо №122/22.08.2011 год./л.97/системата за
видеонаблюдение архивира записи приблизително от двадесет до тридесет дни в
зависимост от активността на движение пред камерите и това е причината записи
от датата на инцидента да не могат да бъдат предоставени за нуждите на
разследването.
Причиненото
увреждане се характеризира като средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК. Характерът и степента на увреждане на пострадалия се установяват
от заключенията на вещото лице д – р Г. по съдебно - медицинската експертиза ,от която е
видно,че на Г. е причинено :разкъсноконтузни рани в тилната област на
главата,обработени по правилата на хирургията,които са му причинили временно и
неопасно разстройство на здравето и травматично счупване на дясната
зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение –
наместване и имобилизация на фрагментите,повреда причинила на Г. затруднение на
дъвченето и говоренето за около 2 месеца.Установените изменения са от
травматично естество,дължат се на множество удари с твърд тъп предмет ,като
тези на главата се дължат на удари с твърд тъп предмет-може и ритник,а това в
областта на лицето с много силен удар-може с юмрук или ритник.Установените
изменения не могат да се самопричинят.От разпита на
вещото лице в с.з.се установява,както е описано и в експертизата,че най-честият
механизъм за причиняване на такова счупване е директен удар в областта на
лицето,който може да е нанесен с твърд тъп предмет,като най-вероятно е ударът
да е нанесен с юмрук.Вещото лице обяснява ,че с оглед свидетелските показания,
не се прекъсва връзката между механизма и и последствията и увреждането,което е
описала може да се получи по начина по който сочат очевидците.Приема,че
пострадалият и този,който му е нанесъл удара най-вероятно са се намирали лице в
лице,като ударът е нанесен с дясната ръка от удрящия върху дясната страна на
лицето на пострадалия.Съдът напълно приема изготвеното заключение на д-р Г.
,тъй като същото е пълно,подробно и съдържа отговори на всички поставени
задачи. Относно обстоятелството,че в побоя над пострадалия са участвали и други
лица и възражението на подсъдимия в тази връзка,че пострадалият не ги е
посочил,а сочи за извършител само него,съдът намира,че това възражение е
неоснователно.Следва да се отбележи,че в правомощията на разследващия орган и
прокурора е кои лица и за какво престъпление да привлекат като обвиняеми,като
при липса на категорични данни кои са били останалите лица участвали в побоя
над Г.,но при наличието на категорични такива за участието на подс.В.Д. и
конкретни действия от негова страна,довели именно до причиняване на телесното
увреждане на пострадалия правилно за извършител на деянието е приет подс.Д. и
му е повдигнато обвинение.Както беше отбелязано и по-горе лицата,придружавали Д.
към момента на инцидента са обградили пострадалия,за да може подсъдимият
безпрепятствено да му нанася удари и едва след повалянето на пострадалия на
земята са се намесили като са го ритали по тялото,но никой от свидетелите,нито
пострадалия твърдят други лица да са му нанасяли удари в главата и в лицето.
Заключението по съдебно-медицинската
експертиза,назначена от съда,с в.л.д-р Д. и д-рСпасов,касаеща увреждане на
подс.Д. се явява също в подкрепа на обвинението.От заключението по същата е
видно,че след провеждане на рентгеново изследване на дясната китка на подс.В.Д.
на 17.06.2011 год.е диагностицирано счупване на тялото на пета дланна
кост.Счупването на пета дланна кост е резултат от тъпа травма със значителна
сила.Същата може да бъде причинена по два механизма:от директна травма на
дланта от тъп предмет,било при удар с ръка по него,било при защитна поза на
ръката.Другият възможен механизъм е индиректен,т.е.предаване на силата по
надлъжната ос на костта,или юмручен удар,от където идва и името на
счупването,т.нар.»боксьорска фрактура»,по който механизъм се получават около
35-40% от счупванията на дланните кости.Вещите лица приемат като по-вероятен
втория механизъм с оглед показанията на свидетелите-очевици на инцидента.Предви
наличието на начален оздравителен процес-образуване на костен калус в областта
на фрактурната линия,приемат,че счупването е с давност срока на описания
инцидент.Обичайният срок за имобилизация на китката и дланта при такива травми
е четири седмици,с последващ курс на физиотерапия и рехабилитация,поради което
вещите лица приемат,че е налице трайно
затруднение на движението на десния горен крайник/хватателната
възможност/за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на оздравителния
процес,като се има предвид и закъснялото с две седмици лечение.От разпита на
в.л.д-р Д. в съдебно заседание се установява защо приемат за по-вероятен
механизъм удар с тази ръка,като силата на този удар попада по надлъжната ос на
ръката.Същият заявява,че за този вид увреждане няма значение как е нанесен
юмручния удар,дали подсъдимия и пострадалия са били един срещу друг,един до
друг,отстрани или отзад,може от всички
посоки,като важното е как ще попадне силата на удара по нъдлъжната ос на костта.Същият
излага,че ударът от подсъдимия към пострадалия е бил с дясната ръка на
подсъдимия върху дясната страна на лицето на пострадалия.Д-р С. споделя
казаното от д-р Д. и доуточнява,че такъв удар с дясна ръка от подсъдимия по
дясната страна на лицето на пострадалия е възможен например,ако подсъдимият е
стоял непосредствено до пострадалия от дясната му страна обърнат към него,както
и че такъв механизъм с дясна ръка в дясна част на лицето е възможен и ако
пострадалият в последния момент е обърнал главата и лицето си с дясната си част
към подсъдимия.
Имайки
предвид заключенията по двете съдебно медицински експертизи,показанията на
свидетелите очевидци,както и тези на пострадалия,съдът приема,че телесната
повреда на пострадалия е причинена още с първия удар в дясната част на
лицето,когато Г. е бил на масата си и подсъдимият се е приближил до него и
директно го е ударил в областта на скулата,тъй като това е бил най-директния и
най-силния му нанесен удар и съответства на механизма на причиняване на
телесното увреждане описан от вещите лица както по отношение на
пострадалия,така и по отношение и на телесното увреждане на подсъдимия.Следва
да се има предвид и обстоятелството,че нараняването на пострадалия по вид е
такова,че не може да си го самопричини,докато от заключението на в.л.д-Д. и С.
се установява на практика,че подс.Д. сам си
е причинл счупване на ръката при нанасяне на удар с нея по лицето на
пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от показанията
на пострадалия и свидетелите-очевидци,от заключението по съдебно-медицинските
експертизи.От цитираните доказателства се установява твърдяното от пострадалия
и е безспорно установен механизма на причиняване на увреждането,а именно чрез
директен удар в дясната част на лицето .Съдът не приема и направеното
алтернативно искане на адв.М. относно квалификацията на деянието,а именно че се
касае за деяние по чл.132,ал.1 или 2 от НК,тъй като по делото няма
доказателства пострадалия Г. да е предизвикал подсъдимия с насилие,тежка
обида,клевета или друго противоправно действие,от което да са настъпили или да
е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови
близки,нито пък има такива,че Г. пръв е нападнал подсъдимия,за да се говори за
отбранителна реакция от негова страна и превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
Предвид на изложените
съображения съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се
изяснява от писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели,от заключението на вещо лице д - р Г. по съдебно - медицинската експертиза и
заключението на вещите лица д-р Д. и д-р С. по
съдебно-медицинската експертиза.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в
слабите морално - волеви задръжки от страна на подсъдимия и нежеланието му да
се съобразява с установените правила и норми.
При определяне на вида и размера на наказанието на
подсъдимия в.Д., настоящата
инстанция прие като смекчаващи
вината обстоятелства - чистото му
съдебно минало невисоката обществена
опасност на деянието и дееца и наложи на
подсъдимия при условията на чл.54 от НК наказание от
1 година лишаване от свобода, като отложи изпълнението му за срок от три години
от влизане на присъдата в сила на основание чл. 66, ал. 1 от НК.Съдът прие,че
по делото не са изтъкнати и не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива,поради което не са налице условията за
приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответствува на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл.
45 от ЗЗД съдът уважи предявеният граждански иск за неимуществени вреди от Б.Г.Г. против подсъдимия В.С.Д. в размер на сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането - 02.06.2011 год. до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски в размер на 1000,00 лева, като отхвърли иска за неимуществени
вреди до пълния размер на сумата от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът прие, че
с виновното си противоправно поведение, подсъдимият Д. е осъществил състава на
непозволеното увреждане, като е причинил на пострадалия Г. средна
телесна повреда,изразяваща се в счупване на дясна зигоматъчна кост с
дислоксация на фрагментите,като между виновното и противоправно поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът
взе предвид по отношение на предявения иск за обезщетение на неимуществени
вреди : причиненото увреждане на пострадалия,проведеното оперативно лечение,претърпените болки
и страдания вследствие на това увреждане,времето за възстановяване,както и че
сравнително скоро след инцидента пострадалият се е чувствал в достатъчна степен
добре,за да управлява АТВ и да присъства на състезание.Настоящата
инстанция прие, че иска е основателен, като по справедливост и съгласно
практиката на съда при присъждане на обезщетения за причинена средна телесна
повреда и посочените последици от нея, осъди подсъдимия да заплати на постарадалия
обещетение в размер на сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски, като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния
размер на сумата от 15 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия В.С.Д. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 50. 00 лева,на ЛРС
сумата от 410,00 лева разноски по делото ,както и на ЛРС сумата от 160.00 лева,представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :