Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 10.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен административен състав, в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Кръстева адм.д. №348/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл.185 и сл. от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№3035/10.08.2020 г. подадена от И.К.Г. ***.***, чрез
адв. Р. – М.Х. от гр.Габрово ул. ***, против чл. 23, ал. 3 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на
територията на община Габрово.
В жалбата се прави
искане за отмяна на разпоредбата като незаконосъобразна, противоречаща на нормите
на чл. 30, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
народната просвета /ППЗНП/, в който е регламентирано, че за
времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща
такса, на чл. 8 и чл. 6, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 81 и чл.86 от ЗМДТ и на чл.
8 от ЗНА.
Предмет на оспорване са
отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт на орган на местното
самоуправление. Подзаконовите нормативни актове съдържат административно-правни
норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат
многократно правно действие по смисъла на чл. 76, ал. 3 вр. чл. 75 от АПК.
Иска се отмяна на
обжалваната разпоредба като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично, поддържа жалбата и претендира възстановяване на сторените
деловодни разноски.
Ответникът – Общински
съвет Габрово, не се представлява в заседанието по съществото на спора.
Представено е писмено становище, с което се оспорва основателността на жалбата.
Окръжна прокуратура
Ловеч, редовно призована, се представлява от прокурор Кирил Петров. Изразява
становище за основателност на жалбата.
Съобщението за постъпилата
жалба е обявено по реда на чл.181 вр. с чл.188 от АПК. По делото не са встъпили
заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
Ловешки административен
съд, тричленен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол
за законосъобразност са отделни текстове чл. 23, ал. 3 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на
територията на община Габрово.
Чл. 186 от АПК
регламентира правото на оспорване. В нея са посочени субектите, които имат
право да оспорват подзаконови нормативни актове – това са както гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения,
така и прокурора, който може да подаде протест срещу акта.
Жалбоподателката, като
майка на дете, посещаващо детска градина в гр.Габрово, видно от представените
писмени доказателства, и заплащаща такса за това, се явява лице с правен
интерес от оспорване на разпоредбата. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето, а съгласно чл. 185, ал. 2 от АПК подзаконовите нормативни актове могат
да бъдат оспорени както изцяло, така и в отделни техни разпоредби. Предвид
изложеното жалбата на И.Г. се явява процесуално допустима.
Съдът не е обвързан с
посочените в жалбата основания за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената
част, а е длъжен да извърши пълна проверка съгласно чл. 168 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна при следните съображения:
Наредбата е приета на
основание чл. 9 от ЗМДТ, и е с предмет уреждане на обществените отношения
свързани с определяне, администриране и събиране на местните такси, цени на
услуги и права, предоставяни на физически и юридически лица от Община Габрово.
Общинският съвет, като
орган на местно самоуправление на територията на Община Габрово, решава самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата
компетентност. По силата на чл. 9 от ЗМДТ, вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да
издава нормативни административни актове, уреждащи въпроси от местно значение,
сред които и наредби.
Предвид изложеното,
съдът намира, че Наредбата е приета от компетентен орган – Общински съвет Габрово.
В представената по
делото административна преписка по приемане на Наредбата са приложени
доказателства за спазване на процедурата по ЗНА – чл. 26, ал. 2 и чл.
28 от Закон за нормативните актове, когато е приета Наредбата. Наредбата е
публикувана и на сайта на Община Габрово, същата е разгласена при условията на
чл. 37, ал. 3, пр.второ от ЗНА.
Съдът счита, че при
приемането на Наредбата са спазени процесуалните правила, същата е издадена в
изискуемата от закона форма и от материално компетентен орган.
Но при приемане на
обжалваната разпоредба е допуснато противоречие с разпоредби от нормативни
актове от по-висок ранг, което води до незаконосъобразност на Наредбата в тази
част.
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
народната просвета /ППЗНП/ „В
детските градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по
всяко време с предварително уведомяване от родителите или настойниците. За
времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща
такса.“. Същевременно съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ "Общинския съвет определя с наредбата по чл.
9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през
определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса".
С разпоредбата на чл.
23, ал. 3 от процесната Наредба на ОбС- Габрово /лист 11/ е регламентирана
„постоянна такса“ за детски ясли и градини, която е различна от „дневната такса“, определена в
ал.1 и ал. 2 от същия член. Таксата е определена като размери в Приложение №2
към Наредбата /лист 19/ диференцирано според възрастта на децата и периодите на
ползване. Тази такса според разпоредбата се дължи постоянно, независимо дали
детето посещава или не посещава детската ясла или градина.
Процесната разпоредба е
приета от ОбСГ, без да разполага с правомощие и при превишаване на
предоставената му дискреционна власт да приема подзаконови нормативни
административни актове. Същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Понятието "постоянна
такса", представлява възмездна форма на потребление на публична услуга в
общ интерес, т. е таксата се заплаща срещу извършване на услуга. В настоящата
хипотеза регламентирането на "постоянна такса" е незаконосъобразно,
тъй като, ако детето не е посещавало детската градина или ясла поради молба от
родителя/настойника за прекъсване или поради заболяване, удостоверено със
съответен медицински документ, то за периода на отсъствието не е ползвана
услугата. Като правно основание за приемане на процесната Наредба е посочена
нормата на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ). Именно в Закона за местните данъци и такси се съдържа правното основание за издаване на процесната Наредба /по
смисъла на чл. 75, ал. 4 АПК/. Тъй като Законът за местните данъци и такси, приложим в случая, е
специален закон по отношение на общия Закон за местното самоуправление и местната администрация, намира приложение принципа: Lex specialis derogat generali (от латински:
специалният закон отменя (замества) общия). Този принцип се свежда до случаите
на конкуренция между правни норми от общия (generalis) и специалния (specialis)
закон, като в такъв случай вторите се ползват с предимство, т.е. имат примат
над първите, включително и в случаите на тълкуване на правото. Приема се, че
това е така, защото обичайно първите регулират родово определен тип обществени
отношения в правните дялове, а вторите - видово този род в правните отрасли.
Съгласно чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема
наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги,
а разпоредбата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България предвижда правомощия на общинския съвет да определя размера (но не и
вида!) на местните такси по ред, установен със закон. Следователно общинският
съвет може да определя само размера, но не разполага с правомощия да въвежда с
наредба нови, неустановени от специалния закон, видове такси. Такъв специален
закон, определящ лимитативно вида на таксите, събирани от общините, е ЗМДТ. В
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "а"-"к" законът съдържа
лимитативно изброяване на видовете местни такси, събирани от общините.
Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ местните такси
се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата. Определяните от общинските съвети размери на
такси, съобразно цитираните разпоредби на чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ, винаги са обвързани с
предоставяне на услуги от страна на общината, което съставлява и основание да
се изисква плащане на съответната такса в определен размер. Рамката на
предоставените от общините услуги и на дължимите за тези услуги такси е
законово определена, като общините нямат право да въвеждат такси извън
установените със закона - в случая със специалния ЗМДТ. С разпоредбата на чл. 23,
ал. 3 от Наредбата Общински съвет Габрово е въвел публично задължение от вида на
местните такси, но за случаи извън изрично предвидените в ЗМДТ – при отсъствие
на дете от детската градина и ясла, което не влиза в понятието за предоставена
услуга по смисъла на специалния закон.
Разпоредбата е приета в
противоречие с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Следователно предназначението на Наредбата е да уточнява и конкретизира
разпоредбите на закона, но не може да е в противоречие със закона, нито да
преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.
По изложените съображения
обжалваната разпоредба се явява материално незаконосъобразна, поради
несъответствието й с по-високи по степен нормативни актове, и следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за възстановяване от ответника на жалбоподателя на
сторените разноски следва да бъде уважено, като се присъдят 230 лв. разноски по делото: 200 лв. за
адвокатско възнаграждение (на лист 7 от адм.д.№225/2020 г. по описа на АдмСГ са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие
с адв. Р. – М.Х., изготвила жалбата по делото), представено платежно нареждане за
държавна такса в размер на 10 лв. и за платена такса в размер на 20 лв. за
публикуване на съобщение за оспорването в Държавен вестник.
Воден от горното,
Ловешки административен съд, тричленен административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата
на чл. 23, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните
такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово, приета с
Решение № 220/18.12.2018 г., изм. с Решение № 118/03.05.2019 г., изм. с Решение
№69/30.04.2020 г. на Общински съвет Габрово, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Общински съвет
Габрово да заплати на И.К.Г. ЕГН ********** ***.*** сумата от 230 лв. /двеста и
тридесет лева/, представляващи сторени деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обнародва
от Общински съвет Габрово съгласно чл.194 от АПК, при неподаване на касационни
жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.