Р Е Ш Е Н И Е
Номер 728 25.02.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На десети февруари две
хиляди и двайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 2225
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3,
ет. 4, представлявано от изп. директор Ганчо Йовчев Тенев, чрез юрисконсулт
Десислава Бонева Златева, тел. +359
56 871 440, факс: +359 56 842 979, e-mail: ******@**********.***, срещу
Р.А.Ф., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му по частно
гражданско дело № 9011/2018 година
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 4638 от
07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/,
за сумата от 222,39 лева (двеста двадесет и два лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща главница от неизплатени суми по фактури, издадени в
периода от 25.02.2016 г. до 26.06.2017 г., за използвани ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода, за абонатен № 719407, в отчетния период
14.01.2016 г.-19.06.2017 г. и 60,55 лева (шестдесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща лихва за забава, за периода 26.03.2016 г.-30.11.2018
г., и законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до изплащане
на вземането. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата
Р.Ф., чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете
изцяло, като неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че фактурираната
изразходвана вода, за периода от 25.02.2016 година до 26.06.017 година, не е
потребена на процесния обект, не са ползвани ВиК услуги, съответно не се дължи
и лихва за забава. Абонатът не е пребивавала в процесния обект за периода на
фактуриране. На второ место, прави възражения, че водоснабдяваният обект не е
бил посещаван лично от служител на ВиК, за точно отчитане на измервателното
средство на адреса и фактурираните суми са отчетени приблизително по електронен
път. На трето место, прави възражение, че не се доказва по делото правилното
формиране на цената за отчетената вода.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите от исковата молба, намира, че установителните искове
са основателни, поради следното:
Процесният
период по главния иск е от 14.01.2016 г. до 19.06.2017 г. Ответницата по делото
Р.Ф. е абонат от при общи условия на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“ на 21.08.2014 г. и вестник „Компас“ на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г. Приетите като доказателства по делото документи,
подкрепят фактическите твърдения от исковата молба за валидно възникнало и
съществуващо правоотношение между страните по делото, за доставка на вода и ВиК
услуги. Видно от справката по лице от Служба по Вписванията-Бургас, за периода
от 01.01.1992 г. до 05.11.2018 г., ответницата Ф. е собственик на водоснабдения
имот, представляващ апартамент от 62.75 кв. м., с административен адрес село
Свобода, община Камено, бл. 9, вх. А, ап. десен, придобит в собственост по
договор с Община Камено, възбранен от ЧСИ Иванка Миндова на 19.01.2016 г., за
задължения на длъжника-собственик. Следователно, ответницата Ф. притежава
качеството на „потребител” в отношенията си с експлоатационното дружество, по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за процесния водоснабден обект.
От
заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, извършена след оглед на място, съдът установява,
че измервателният уред в процесния имот е един, разположен в банята на
апартамента. Отчетите на измервателното устройство/водомер/ са били извършвани с мобилно
устройство и от него автоматично прехвърляни в системата на дружеството. В
периода по
главния иск от 14.01.2016 г. до 18.05.2017 г. общото изразходвано количество вода,
преминало през измервателното устройство, е 164 куб. м. По делото липсват
доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че през процесния период е била
променяна партидата на абоната, че са били подавани молби за прехвърляне,
откриване или закриване на партидата.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, след проверка в
счетоводството на доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, неоспорена от
страните, от която съдът установява, че за горепосоченото количество вода, преминало през измервателното
устройство, в периода от 25.02.2016г. до 26.06.2017 г. са били издадени и
осчетоводени от доставчика данъчни фактури към абоната Р.А.Ф. както следва: №
**********/25.02.2016 г.-09,24 лв., № **********/25.03.2016 г.-13.20 лв., №
**********/25.04.2016 г.-13.20 лв., № **********/25.05.2016 г.-11,88 лв., №
**********/27.06.2016 г.-13,44 лв., № **********/25.07.2016 г.-13.68 лв., №
**********/25.08.2016 г.-12,31 лв., № **********/24.02.2017 г.-13.68 лв., №
**********/24.03.2017 г.-13.68 лв., № **********/25.04.2017 г.-13.68 лв., №
**********/25.05.2017 г.-71,14 лв. и № **********/26.06.2017 г.-23,26 лв., всичко
222,39 лв., в който размер е предявен главният установителен иск по делото. Към
настоящия момент няма извършени плащания по процесните данъчни фактури. Счетоводните
записвания в дружеството-доставчик „Водоснабдяване и канализация” ЕАД са
редовни. Цената за доставената вода е нормативно определена с решения на
ДКЕВР/КЕВР. Дължимите суми за доставената вода по процесиите фактури са
правилно изчислени, съгласно решенията на ДКЕВР/КЕВР, както следва: решение №
Ц-26/31.07.2012 г. на ДКЕВР, считано от 01.08.2012 г. за определена цена на
услугата доставяне на вода на потребителите-1,10 лв./куб.м., решение № Ц-11/31.05.2016
г. на КЕВР, считано от 01.06.2016 г. за определена цена на услугата доставяне
на вода на потребителите-1,14 лв./куб.м.
С
предвиждането по чл. 33, ал. 1 от действащите публично известни общи условия на
доставчика „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, потребителите имат задължението да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. По делото е доказано виновно неизпълнение на това съществуващо
договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от страна на абоната Ф.,
за което отговаря. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона
и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия
начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Ето защо, предявеният по делото главен установителен
иск за сумата от 222,39 лева, като основателен и доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
Основателност
на главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане на главницата/лихва за забава/, за периода от
26.03.2016 г. до 30.11.2018 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана
от кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото задължението
е срочно. Срокът кани длъжника за изпълнение. За периода на забавата кредиторът
неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на
задължението съдът, кредитира стойностите
на съдебно-счетоводната експертиза, от която установява, че съобразно
падежите и стойностите на всяка от
фактурите, общият размер на обезщетението възлиза на от 41,56 лв. Следователно,
акцесорната претенция е основателна и доказана до този по-нисък размер, поради
което акцесорният иск в останалата част, до претендирания размер от 60,55 лв., следва
да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на делото, събраните по делото доказателства и дадените
разясненията с т. 12 от тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по делото, съобразно
събраните по делото доказателства и уважената част от исковете, в размер на 862.92
лв. и припадащата се част от разноските в заповедното производство по частно гражданско
дело № 9011/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, в размер на 69.97 лв.
За отхвърлената част от акцесорния иск разноски не следва да бъдат присъждани,
защото такива не се претендират.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Ф., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет.
4, по частно гражданско дело № 9011/2018 година по описа на Районен съд-Бургас,
по което е издадена заповед № 4638 от 07.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за целия
размер на главницата от 222,39 лева
(двеста двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
неизплатени суми по фактури, издадени в периода от 25.02.2016 г. до 26.06.2017
г., за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, за
абонатен № 719407, в отчетния период 14.01.2016 г.-19.06.2017 г. и до размера от 41,56 лева(четиридесет и
един лева и петдесет и шест стотинки) лихва за забава, за периода
26.03.2016 г.-30.11.2018 г., и законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за лихва за забава в останалата част, от
уважения размер 41,56 лева до предявения
размер от 60,55 лева.
ОСЪЖДА Р.А.Ф., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените по делото разноски
за уважената част от исковете, в размер на
862.92 лева(осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Р.А.Ф., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, направените разноски в
заповедното производство, по частно
гражданско дело № 9011/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, за уважената
част от исковете, в размер на 69.97 лева(шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: /п/ Р.Кирякова
Вярно
с оригинала:
И.Г.