№ 10933
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Е. ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110145634 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците са
ползватели за битови нужди на топлоснабден имот с адрес гр.София, АДРЕС, апартамент, за
който е открит абонатен №******, ИД №*****. Излага доводи за наличие на облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба при общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена
в предвидения в общите условия срок. Ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят дължимите суми, за които отговарят разделно, съобразно притежаваните ид. части
от съсобствеността.
Предвид изложеното са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове
за заплащане от Ж. Д. И., Д. Н. И. и К. Н. И. в условията на разделна отговорност на
„Топлофикация София” ЕАД - сума в общ размер на 2333.06лв., от които 1943.48лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до
изплащане на вземането, и 372.05лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г.,както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 14.03лв -
главница за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от датата на
входирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и сума в размер на
3.50лв - мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 30.08.2019г до 04.08.2022г, като и направените по делото съдебни разноски и
възнаграждение за един юрисконсулт, при следните квоти:
1
-Ж. Д. И. с ЕГН: **********, с квота 4/ 6, а именно за сумата в общ размер на 1555.37лв., от
които 1295.65лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 165.35лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 6.23лв -
главница за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08.2022г.
до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2.33лв - мораторна лихва върху главница
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г. до 04.08.2022г., както
и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт.
- Д. Н. И. с ЕГН: **********, с квота 1/ 6, а именно за сумата в общ размер на 388.84лв., от
които 323.91лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 62.00лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г., сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.33лв - главница
за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумите и сумата от 0.58лв - мораторна лихва върху главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г до 04.08.2022г., както и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт.
-К. Н. И. с ЕГН: **********, с квота 1/ 6, за сумата в общ размер на 388.84лв., от които
323.91лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 62.00лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.33лв -
главница за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08. 2022г.
до окончателното изплащане на сумите и сума в размер на 0.58лв - мораторна лихва върху
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г до
04.08.2022г, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт.
Ответниците Ж. Д. И., Д. Н. И. и К. Н. И., в писмения си отговор излагат
съображения за неоснователност на исковете поради недоказано съществуване на
облигационно правоотношение с ответното дружество за доставка на топлинна енергия,
както и да е доставена топлинна енергия в топлоснабдения обект. Излага доводи за
погасяване на вземанията по давност към датата на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца "ПМУ Инженеринг“ ООД не
изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и
реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на
претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
2
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а
именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. С посочената разпоредба
изчерпателно са посочени лицата, които могат да бъдат страна в облигационно
правоотношение с предприятието – доставчик на топлинна енергия, като от значение е
притежаването на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По
силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и
титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. Следва да се има предвид,
че предмет на делото не е спор за собственост, поради което ищецът не следва да представя
единствено и само валиден документ за собственост, съгласно чл. 18 ЗЗД, за да докаже
твърдението си, че ответникът е страна по договора за продажба на питейна вода.
В случая е представен договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в
нот.акт№ 191/2013г. се установява, че Ж. И. и Н.й И. са станали собственици на
недвижимия имот, описан в исковата молба. От удостоверение за наследници на Н.й И.,
починал на 30.10.2021г., се установява, че е оставил за свои наследници Ж. И.-съпруга и Д.
И. и К. И. –синове.
Не се установява да е настъпила промяна на посоченото обстоятелство, поради
което следва да се приеме за доказано, че през процесния период ответниците са
съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот, при посочените в исковата
молба квоти, поради което се установява тяхната пасивна материално-правна легитимация,
от което следва да се направи извод за съществуване на облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия при общи условия между тях и ищцовото дружество, тъй като
съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.Ето защо съдът намира, че ответниците имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са материално
легитимирани да отговарят по предявените искове в посочените от ищеца квоти, като
развитите от тях съображения в обратния смисъл са неоснователни. Предвид изложеното
съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно
3
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по
отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на
общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната
собственост, където се намира топлоснабдения имот. Направено е заключение, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, в която са извършвани ежемесечни
отчети на общия топломер , който е надлежно сертифициран. Извършено е дялово
разпределение , съобразно изискванията на нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че не са
установени плащания на процесните задължения при ищеца. Като се вземат предвид
изравнителните сметки е направен извод, че дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период е в размер на 1943,48лева, от които 715,96лева за отопление и сградна
инсталация и 1251,06лева за БГВ, че размерът на законната лихва върху главницата е 372,
05лева за периода от 15.09.2020г. до 04.05.2022г.
Съдът кредитира заключенията на посочените експертизи и въз основа на тях приема
исковете за основателни до посочените в заключението на ССЕ размери.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение следва да се уважи до
предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се
спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни
отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество
по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това искът за цената на
услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответниците не оспорват размера
на този иск, поради което искът за главницата, дължима за предоставена услуга дялово
разпределение, е изцяло основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност,
което следва да бъде разгледано от съда.
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на
Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения
за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
4
тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от
чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване
на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на исковата молба-24.08.2022г. Следователно вземанията станали изискуеми преди
24.08.2019г. са погасени по давност.
Най-старото вземане за 05.2019г. е изискуемо от 16.07.2019г., а вземането за месец
06.2019г. е изискуемо от 16.08.2019г., тъй като съгласно чл. 32 от Общите условия на
”Топлофикация София”ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че
вземанията за доставена топлинна енергия за м.05.2019г. в размер на 105,31лева и за
м.06.2019г. в размер на 104,80лева са погасени по давност и за тези суми в общ размер от
210,11лева исковете следва да бъдат отхвърлени. На основание чл. 119 от ЗЗД са погасени
като акцесорни и вземанията за лихва за забава, размерът на които следва да се определи
съобразно чл.162 от ГПК, като лихвата за забава върху сумата от 105,31лева за периода от
16.07.2019г. до 04.08.2022г. е в размер на 32,62лева, а върху сумата от 104,80лева за периода
от 16.08.2018г. до 04.08.2022г. е в размер на 31,60лева, за които суми искът следва да се
отхвърли.
След приспадане на погасените по давност вземания Ж. И. дължи главница в размер
на 1155,58лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г., като следва да се отхвърли иска за 140.07лева,
искът за лихва за забава върху главницата следва да се уважи за 122,53лева и да се отхвърли
за 42,82лева. Исковете срещу останалите ответници следва да се уважат за главница в
размер на 288,90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г., като следва да се отхвърли иска за
35,01лева, искът за лихва за забава върху главницата следва да се уважи за 51,03лева и да се
отхвърли за 10,70лева
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 793,32лева, от които
200,00лева за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъди възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсулт в размер на 100,00лева. В полза на ищеца
5
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от исковете, разноски за исковото
производство в общ размер на 606,65лева или 7/8 ид.ч., които се дължат от ответниците
разделно или 404,44лева за Ж. И. и по 101,10лева от останалите ответници.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете или за 1/8. Съдът приема, че минималното
възнаграждение за адвокат, съобразно действащата към датата на исковата молба наредба и
цената на исковете, е 339,99лева, от които следва да се присъдят 42,49лева, съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Ж. Д. И.
с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* сумата от
1155,58лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.07.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 122,53лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г.
до 04.08.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 6.23лв -
главница за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08.2022г.
до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2.33лв - мораторна лихва върху главница
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г. до 04.08.2022г., както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на
404,44лева, като отхвърля исковете за главницата за доставена топлинна енергия за
м.05.2019г. и м.06.2019г. в размер на 140.07лева и лихва за забава върху същите вземания
в размер на 42,82лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Д. Н. И.
с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********, сумата от
288,90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 51,03лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г., сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.33лв - главница
за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумите и сумата от 0.58лв - мораторна лихва върху главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г до 04.08.2022г., както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 101,10лева,
като отхвърля исковете за главницата за доставена топлинна енергия за м.05.2019г. и
м.06.2019г. в размер на 35,01лева и лихва за забава върху същите вземания в размер на
10,70лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД К. Н. И.
с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК *********, сумата от
6
288,90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
изплащане на вземането, 51,03лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
04.08.2022г., сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.33лв - главница
за периода от м.07.2019г до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумите и сумата от 0.58лв - мораторна лихва върху главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019г до 04.08.2022г., както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 101,10лева,
като отхвърля исковете за главницата за доставена топлинна енергия за м.05.2019г. и
м.06.2019г. в размер на 35,01лева и лихва за забава върху същите вземания в размер на
10,70лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК
********* да заплати на Ж. Д. И. с ЕГН: **********, Д. Н. И. с ЕГН: ********** и К. Н. И.
с ЕГН: ********** направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 42,49лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ПМУ Инженеринг“ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7