№ 118
гр. София, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода Д. Д.,роден на *** година в Република
Турция,турски гражданин,с установена самоличност,понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр.***,подадена чрез служебния му защитник адв.А. Ф. от
САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №448/02.02.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№162/2022 година
по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода Д. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му
наказание „лишаване от свобода”,като съдът не е уважил искането му да се постанови УПО
по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на
наказанието„лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
Сочи,че е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо него не е завършен
корекционния процес,а възприетите от съда фактически положения,дали допълнително
основание на съда да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно
освобождаване“ от неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“,свързани с
открити забранени за притежавани вещи, предназначени за производство на алкохол в
„домашни условия в помещение,ползвано в работния процес от осъденото лице,не са
доказани.
Сочат се вътрешни противоречия в изготвените доклади от затворническата
администрация ,касателно корекционния процес при осъдения Д. Д.,които не са обсъдени
достатъчно задълбочено от първия съд,включително факта,че не е наказван,а е награждаван
няколкократно.
1
Сочи,че съдът не се е съобразил с обстоятелството,че „поделото няма налични данни
относно неизпълнение на плана на присъдата.Обобщаващо се сочи,че съдът неправилно е
приел,че не са налице условията на чл.70 НК и не са налице предвидените кумулативно
изискуеми предпоставки за прилагане института на т.н.„условно“ предсрочно
освобождаване.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:Осъденият Д. Д. е роден на *** година в Република
Турция,турски гражданин,със средно образование,с установена самоличност.
Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.***.
Видно от приложените по делото писмени доказателства Д. е постъпил в Затвора гр.***
на 02.05.2019 година-преместен от Затвор гр.***,като по отношение на него,с начало
24.08.2017 година е приведено в изпълнение определено му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7/седем/ години и 6/шест/месеца,наложено му по нохд.№320/2018
година по описа на ОС гр.Ямбол за извършено престъпление по чл.242 ал.4 НК.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-02.02.2022 година,осъдения Д.
е изтърпял фактически 4 години,5 месеца и 8 дни,като към тази изтърпяна част са добавени
и зачетени 1 година,1 месец и 8 дни от работа или всичко-5 години,6 месеца и 16
дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** 14/02.02.2022 година,л.20 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 1 година,11 месеца и 14 дни.
Лишеният от свобода Д. Д. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска
от рецидив от 29 точки,непроменена.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище и справка изх.№14/10.01.2022
година,л.2-ри и справка №14/02.02.2022 година,л.20 от делото,по чл.437 ал.2 изр.2 НПК от
и.ф.началник на Затвора гр.***,Доклад за лишения от свобода Д. Д.,л.л.4-6,изготвен от
инспектор СДВР на 05.01.2022 година,ведно с препланиран план на присъдата,писмени
доказателства ,приложени към досие на лишения от свобода Д.,относими към
обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Д. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.
2
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателствата за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на
осъдения.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения в
нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите
по чл.440 и сл НПК.
Обосновано първият съд е приел обобщително,че процесът на личностното поправяне
на осъдения Д. не е завършил,не е реализиран принципа на прогресивната система на
изпълнение на наказанието и в правните си изводи се е основал на събрани и проверени по
делото писмени доказателства.Следва да се отбележи,че първият съд,макар и лаконичен е
бил ясен и последователен във фактическите си анализи и последвалите ги правни изводи.
Необосновани са доводите на осъденото лице,сторени чрез защитника му,че е
неправилен извода на първия съд за незавършен корекционния процес.
Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се
поправителен процес при осъденото лице-факта,че работи,че е награждаван,наред с
характеристиките,сочещи го като неконфликтна личност,отнасящ се с уважение към
затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи
затова,че осъдения се стреми да избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода,с
него не са осъществявани кризисни интервенции и отношението му към затворническата
администрация е в рамките на законоустановеното.Анализирал е начина,по който
затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на
29 точки,непроменян.Поради това не може да се приеме,че първият съд е подценил
факти,установени чрез приложени писмените документи по делото,затова да са налице
частични положителни промени в поведението на осъдения Д.. Правилно е посочено,че
осъденият е работил и се е справял с възложената му работа,макар и да не е постоянствал в
тази насока.
Безспорно е обаче и това,че първият съд е анализирал коректно доказателствата по
делото,свързани с неблагоприятни за осъдения фактически констатации.Собственият прочит
от страна на въззивният съд на доказателствените източници за поведението на осъдения в
пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки констатираните положителни промени
в поведението на осъденото лице,то корекционния процес не е приключил.Внимателния
прочит на изготвения по делото доклад от инспектор СДВР сочи,че при осъдения Д.Д. са
очертани ясно отделни проблемни,дефицитни зони,които към настоящият момент не са
преодолени. Въззивният съд,както това е сторил и първият съд констатира,че ясно са
очертани дефицити в следните зони:
Не определя присъдата си за справедлива и законосъобразна,не приема и осъзнава вина
3
за извършеното правонарушение,липсва критична оценка към установено с окончателен
съдебен акт негово криминално поведение.
Не разпознава изцяло проблемите си и не съумява да намери законосъобразно решение
за тях.
Правилно първият съд е акцентирал на наложено на осъдения наказание през м.юли
2021 година наказание,което макар и отложено,сочи на допуснати пропуски в поведението
на осъденото лице.Обосновано първият съд е акцентирал на установеното в началото на
м.декември нарушение на установения ред в пенитенциарното заведение.Твърдението на
защитата,че откритите забранени за притежавани вещи,предназначени за производство на
алкохол в „домашни условия в помещение ,ползвано в работния процес от осъденото
лице,не са свързани с осъдения,не може да се сподели като основателно.Такова твърдение на
защитата сочи на неточна критика на мотивите на първия съд,който подробно е обосновал
защо приема за доказани твърденията на затворническата администрация в тази
насока.Установено е,че към 03.12.2021 година в работното помещение, ползвано от
осъдения Д. са открити забранени вещи,включително такива,свързани с установената
„заготовка“ за производство на алкохол в конкретните условия.Установено е,че посоченото
от осъдения Д. лице,което би могло да е свързано с тези вещи/С.Болукбаси/ е преместен в
ЗО“Казичене“,считано от 23.11.2021 година.
Коректно е оценено от първия съд стореното предложение за дисциплинарно наказание
на осъдения,включително предложението да бъде освободен от работа/вж.докладна от
15.12.2021 година/,независимо,че към момента не е издадена конкретна заповед.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения и
въпреки възражението му в тази насока,следва да се посочи,че това е един от двата основни
разделителни критерии,решаващи въпросите за прилагане института на т.н.“условно
предсрочно освобождаване“.Въззивният съд споделя като обоснован както извода на първия
съд в тази насока,така и изводите на изготвилия доклада инспектор СДВР при затвора
гр.***.Категорично е и становището на и.ф.началник на Затвор гр.***,че към момента не са
изпълнени целите на наказанието „лишаване от свобода”и заложените в план на присъда
цели и задачи.Лишеният от свобода се нуждае от стабилизиране на доказателствата за
настъпила трайна промяна в поведението и нагласите и все още процеса на поправяне и
превъзпитание не е завършил.Видно е,че целите на наказанието не са изпълнени,както
изисква Закона.Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието.Очертаните проблемни зони сочат на това ,че плана на присъдата не е
изпълнен,а становището на началника на затвора гр.*** и изготвения доклад на инспектор
СДВР установяват непостигнати в пълнота цели и задачи в плана на присъдата.Социалната
работа с осъдения Д. Д. следва да продължи в насока осмисляне собственото му
поведение,мотиви и последиците от него.Въззивният съд намира,че преценени в
съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило
превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.Корекционната работа следва да
продължи до постигане разписаните цели по индивидуалния план на
4
присъдата.Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с
данни,установени по ясен ред,оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС,свързана с
план за изпълнение на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №448/02.02.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№162/2022 година
по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5