№ 987
гр. В., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110110808 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Р. Г. И., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. ж.к. „Вл.В.“ ***** срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД /частен правоприемник
на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД/, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П. В.”
**** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20128080404119/2012г. по описа
на ЧСИ рег. № 808 З. Д. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в
изпълнителен лист от 20.11.2012г. издаден по ч.гр.д. № 13263/2012г. по описа на ВРС, а
именно за сумите: 534,16лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 04.02.2011г.; 245,84лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 11.03.2011г. до 22.06.2011г.; 76,90лева, представляваща мораторна лихвя за
периода 01.04.2011г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда 13.09.2012г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 125лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: По заявление на „Б. П. П. Ф.“
ЕАД срещу ищеца е образувано ч.гр.д. № 13263/2012г. на ВРС. Въз основа на издаден в
полза на банката изп.лист по влязла в сила заповед за изпълнение № 7188/18.09.2021г.
издадена по ч.гр.д. № 13263/2012г. по описа на РС- В., ищецът е бил осъден да плати
процесните суми в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД. Въз основа на изп. лист и молба от
10.12.2012г., кредиторът е образувал изп. дело № 20128080404119/2012г. по описа на ЧСИ
рег. № 808. Твърди се, че по това изп.дело е изготвена ПДИ, изискана е информация за
имущество на длъжника, трудови договори и банкова сметка.
С молба от 09.09.2015г. ответникът е конституиран по изп.дело като взискател
поради настъпило частно правоприемство.
На 05.01.2017г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в
„Селект трейд“ ЕООД.
1
На 08.01.2018г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. Твърди, че няма
постъпили суми по изп.д. в погашение на дълга.
Сочи, че в периода от повече от две години не са извършвани изп.действия. На
31.07.2023г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника. Сочи, че към този момент
обаче изп. производство е било прекратено по силата на закона. Затова, то не е прекъсвало
изтичането на давностния срок и понастоящем е изтекла петгодишната давност за
принудително събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен.Оспорва понастоящем петгодишната давност за събиране на
вземането да е изтекла. Потвърждава, че въз основа на изп.лист от издаден по ч.гр.д. №
13263/2012г. на ВРС в полза на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и молба от 10.12.2012г., кредиторът е
образувал изп.д. № 4119/2012г. по описа на ЧСИ рег. № 808. Потвърждава, че е частен
правоприемник на взискателя и като такъв конституиран по изп.дело по негова молба от
09.09.2015г. Посочва, че предприетите по това изп. дело действия са, както следва: молба от
10.12.2012г. за образуване на изп.дело с възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ; изпратена ПДИ
на 17.12.2012г.; на 25.01.2013г. входирани справки от ТД Нап – В., за трудови договори и
удостоверение ДОПК; отправено на 09.09.2015г. искане да бъде конституиран като
взискател; на 03.12.2015г. е депозирана молба с искане длъжникът да бъде уведомен за
извършената цесия; на 06.12.2016г. е отправно искане за справка НОИ; изпратено запорно
съобщение на 05.01.2017г. и на 06.02.2017г. до работодател „Селект трейд“ ЕООД; молба от
06.12.2017г. за справка НОИ; изпращане на запорни съобщения на 08.01.2018г. до
Инвестбанк АД, ОББ АД и ЦКБ АД.; молба от 20.02.2019г. за насрочване опис на движими
вещи; на 09.07.2020г. изпратена призовка за принудително изпълнение; насрочен опис за
30.09.2020г.; на 06.10.2022г. молба за справка БНБ и искане за опис на движими вещи;
запорно съобщение на 30.06.2023г. до Банка ДСК АД. Твърди, че с всички гореизброени
действия по движение на изп.дело е прекъснато протичането на давностния срок. Излага
правни доводи относно прекъсване на давността с извършените и искани от взискателя
действия по изпълнението и за това, че във времето, в което е бил висящ изп. процес,
давност не е текла съгласно чл. 115, ал.1 б. ж ЗЗД и ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото
изп.д. е образувано при действие на разрешенията дадени с последното. Поради изложените
съображения оспорва да е проявявал бездействие по повод събиране на вземането си.
Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа иска и оспорва писмения отговор.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С
писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
2
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение – 19.10.2012г. /след извършена служебна справка
в деловодна система на ВРС/, а именно изтекла погасителна давност /така решение по гр.д.
№ 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за събиране на
спорното вземане е висящо изп. дело № 20128080404119 по описа на ЧСИ рег. № 808 З. Д. с
район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения, а и от
данните по изп. производство не следва извод то да е междувременно прекратено.
Следователно ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална
легитимация. Искът е отрицателен установителен и в тежест на ответника е да докаже, че
правото на принудително изпълнение съществува.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства:
- че по силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. № 13263/2012г. по описа на ВРС ищецът
е бил осъден да заплати на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, частен правоприемник на което е ответникът,
процесната сума;
- че за събиране на вземането е било образувано изп.дело № 4119/2012г. по описа на
ЧСИ рег. № 808.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 7134/2011г. по описа на ВРС. Заявлението е
уважено и е била издадена заповед за изпълнение с № 7188/18.9.2012г., а след влизането й в
сила и изпълнителен лист от 20.11.2012г. с предмет на вземането по нея - 534,16лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 04.02.2011г.; 245,84лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.03.2011г. до
22.06.2011г.; 76,90лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2011г. до
27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На 10.12.2012г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя, ЧСИ
рег. № 808 е образувал изп.дело № 4119/2012г. С молбата е поискано от ЧСИ извършване на
изпълнителни действия, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено предприемане от
ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на задълженията на
длъжника.
На 17.12.2011г. ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и извършване
проучване на имуществото му чрез изготвяне на справки до съответните институции.
По изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му като частен
правоприемник на взискател, като с разпореждане от 09.09.2015г. същият е конституиран по
делото. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ извършване на всички необходими
действия по събиране на вземането.
На 20.12.2015г. е разпоредено изпращане на съобщение до длъжника за извършената
цесия, изпълнено на 05.01.2017г.
На 05.01.2017г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
Селект Трейд ЕООД.
На 24.01.2017г. ответницата е уведомена, че по делото е конституиран новия
3
взискател.
На 06.02.2017г. ЧСИ отново е изпратил запорно съобщение до работодателя на
длъжника – Селект Трейд ЕООД.
На 06.12.2017г. е постъпила молба от взискателя за справка БНБ.
На 08.01.2018г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ АД, Общинска банка АД, и
ТБ Инвестбанк АД относно вземания по банкови сметки на длъжника.
На 20.02.2019г. взискателят е отправил до ЧСИ искане за насрочване на опис на
движими вещи, като такъв е насрочен с разпореждане за 30.09.2020г.
На 30.06.2023г. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК АД.
При така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между
страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Страните не спорят, че
издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 19.10.2012г.
От тогава е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея и в рамките на
търсената защита следва да се съобразяват само факти настъпили след 19.10.2012г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност, т.е 5години /така
решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС/.
С образуването на изп. дело на 10.12.2012г. давността се счита за прекъсната.
С ТР 3/28.03.2023г., по т.д. № 3 по описа за 2020г, ОСГТК, ВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. След тази дата всяко едно от действията по
налагането на запори на 05.01.2017г., 06.02.2017г. 08.01.2018г., насрочване на опис -
30.09.2020г. и на 30.06.2023г. изпратено ново запорено съобщение, е прекъсвало давностния
срок, без значение че реално не са довели до осребряване имущество на длъжника, съотв. до
постъпление на суми по изп.дело. Съгласно задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР
№ 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с образуването на
изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на
взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. С всяко от посочените
действия давността е прекъсвана, а от 30.06.2023г. е започнала да тече нова 5годишна
давност и към момента на подаване на исковата молба - 22.08.2023г., тя не е била изтекла.
В заключение, предприетото от ищеца отричане съществуването на правото на
принудително изпълнение е неоснователно. Това обоснова неоснователност на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът претендира разноски за
юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в минимален размер на 100лева, предвид че по делото е проведено едно
единствено заседание и поради липсата на фактическа и правна сложност, което следва да се
възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Г. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. ж.к. „Вл.В.“ *****
срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД /частен правоприемник на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД/,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П. В.” **** за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело №
20128080404119/2012г. по описа на ЧСИ рег. № 808 З. Д. с район на действие ВОС, относно
вземане обективирано в изпълнителен лист от 20.11.2012г. издаден по ч.гр.д. №
13263/2012г. по описа на ВРС, а именно за сумите: 534,16лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 04.02.2011г.; 245,84лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 11.03.2011г. до 22.06.2011г.; 76,90лева,
представляваща мораторна лихвя за периода 01.04.2011г. до 27.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
13.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125лева разноски по делото
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта по чл. 410 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. ж.к. „Вл.В.“ ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК **** сумата от 100лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5