Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената от адвокат Д. Ц.-ВТАК, в качеството й на пълномощник на И. П. К. от гр.В., въззивна жалба против Решение №/27.10.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№/2011 г. по описа на съда ,в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 и т.3 от КТ- за отмяна на незаконно уволнение,извършено със Заповед № /23.03.2011 г. на управителя на „Л. Е.” Е. гр.Д. и за за заплащане на обезщетение в размер на 480 лв за времето,през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение в периода от 23.03.2011 г. до 16.05.2011 г., както и в частта за разноските. В жалбата се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, немотивираност и необоснованост.Твърди се, че районният съд е отхвърлил исковете, въпреки че по делото не били доказани твърденията на ответника, поради което решението се явява неправилно.Неправилно според жалбоподателя са тълкувани доказателствата.Нито от протокола за вътрешна проверка с дата 12.03.2011 г., нито от заключението на експертизата, може да се установи според жалбоподателя, че именно той е управлявал в нарушение на правилата служебните автомобили.На него не му е бил зачислен конкретен автомобил и всеки от Великотърновския офис на фирýата на длъжност „превозвач поща” е имал достъп до ключовете и автомобилите, а не само той.Според експертизата не може да се установи кой от тримата превозвачи на двата тежкотоварни автомобила е карал в посочените дни и часове.Това не се установява и от показанията на свидетеля М.В този смисъл решението на районния съд е немотивирано. Счита за неправилен извода на съда, че ищецът е работил само нощем, защото нито в трудовия му договор, нито в длъжностната му характеристика е посочено, че той работи на длъжността „превозвач поща-нощни”.Счита, че не може със свидетелски показания да се установяват обстоятелства в разрез с разпоредбата на чл.164,ал.1, т.3,във вр. с ал.3 от ГПК.Следователно, след като работодателят не е регламентирал ясно границите на работното време, а в своя заповед е определил, че то зависи от конкретния обем и специфика на работата, необосновано е становището, че ищецът е работил само нощем, и в този смисъл немотивирано е становището, че е извършил дисциплинарно нарушение, управлявайки служебните автомобили извън работното си време. Счита за необоснован и извода на съда за злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като не е установен умисъл за това.Невярно и недоказано според жалбоподателя е и твърдението за използване на служебните автомобили за неслужебна цел.Той твърди, че в три от посочените случаи е използвал автомобилите за да осигури тяхната техническа поддръжка, което е част от задълженията му.Твърди, че преди налагане на дисциплинарното уволнение не са му поискани писмени обяснения за вменени му нарушения, послужили като основание за налагането на уволнението.В заповедта за уволнение са посочени пет дати, на които не са вярно попълвани пътни листи и има несъответствие с маршрутите, а обяснения са му поискани за две дати, различни от тези, посочени в заповедта.За едно от нарушенията, посочено като извършено на 26.02.2010 г., е изтекъл срокът за налагане на наказание.Заповедта според жалбоподателя е немотивирана.Не е посочено конкретното нарушение на безопасните и здравословни условия на труд, на техническите правила и правилата за безопасност на труда.Не е посочено в какво се състои увреждането на интересите на работодателя, неикономичното разходване на материали, кога не е предал своевременно дължимата отчетна документация и какво представлява тя, коя информация е затаил,с което е увредил интересите на фирмата.От заповедта не ставало ясно кои от изброените твърдения съответстват на посочените правни квалификации на извършените нарушения.Дисциплинарното уволнение е наложено с предхождаща връчването на заповедта дата- 23.03.2011 г., вместо 28.03.2011 г.Жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Л. Е.” Е., в който се твърди законосъобразност на постановеното решение и се иска неговото потвърждаване.Сочи се необоснованост на твърденията в жалбата, че районният съд е направил изводите си само въз основа на протокола за извършена вътрешна проверка и заключението на съдебно-техническата експертиза, като се заявява, че тези доказателства са само част от всички събрани по делото.Констатациите в протокола не са оспорени и са потвърдени от показанията на свидетеля М.При тяхната преценка съдът е обсъдил и саморъчно написаното и подписано от ищеца К. обяснение, в което той изрично е посочил, че е управлявал автомобилите на пет от датите, на които са констатирани нарушения.Не са спазени и установените правила във връзка с ремонта и обслужването на автомобилите, което води до извод, че на тези дати именно К. е управлявал автомобилите и е извършил визираните в заповедта нарушения. Ответната страна счита, че независимо от това, че е доказан фактът на работа нощем от ищеца, дори и да е работил през деня, той не е спазил изискването, формулирано в длъжностната му характеристика, ежедневно и вярно да води пътен лист или пътна книжка на автомобила.Ищецът не отрича факта, че не е редовно съставял пътни листи, обстоятелство потвърдено и от свидетеля М.На посочените дати в заповедта е установено ,че ищецът не е попълвал ежедневно и вярно пътни листи.Така че обстоятелството дали ищецът е бил задължен да работи само нощем е ирелевантно за спора.Неоснователно Õ според ответника изложеното в жалбата за липса на доказателства за злоупотреба с доверие.По делото е безспорно установено, че ищецът заедно с други свои колеги е използвал служебния автомобил за лични цели- за хамалски услуги, за което е подал обява във вестник.Това именно, според показанията на разпитаните свидетели, е станало повод за проверката.Дори и само това нарушение е достатъчно тежко за да обоснове уволнението.Според ответника, дори и описаните в обстоятелствената част на заповедта нарушения да са с неправилна квалификация, това не се отразява на законността на уволнението.Неоснователно според него е и твърдението, че не са били изискани от ищеца писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.Това възражение противоречи на събраните по делото доказателства.Ищецът изрично и в писмена форма е признал, че е управлявал служебните автомобили на трите съвпадащи с писменото искане на работодателя дати.Съгласно утвърдената съдебна практика, дори само да бъдат установени три нарушения, са налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.3 на КТ-системно нарушение на трудовата дисциплина.По отношение на посоченото в заповедта нарушение с дата 26.02.2010 г. е установено, че се касае до техническа грешка и същото е с дата 26.02.2011 г.Необоснован е и доводът на жалбоподателя за липса на всички реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, както и че наказанието било наложено с предхождаща връчването на заповедта дата-23.03.2011 г.,вместо датата на връчване-28.03.2011 г.В заповедта е ясно указано, че прекратяването на договора е на дата не по-рано от връчването й. В заключение се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане в полза на ответното дружество на направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от ищеца И. П. К. от гр.В. против „Л. Е.” Е. гр.Д. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т.3,във вр. с чл.225 от КТ -за отмяна на незаконно уволнение и обезщетение за времето, през което уволненият е останал без работа поради незаконното уволнение.За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил подробно, прецизно и задълбочено всички посочени от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е стигнал до правилен и обоснован извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове.Правилно и въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че ищецът К. е работил по трудов договор №/25.06.2008 г. на длъжността „превозвач поща” в ответното дружество „Л. Е.” Е. гр.Д. с месторабота офиса на фирмата в гр.В..По подаден сигнал контрольорът на автомобилния транспорт на фирмата М. уведомил управителя за некоректно попълване на пътни листи от служители на фирмата и за използването на служебните автомобили извън работно време за лични цели.В резултат от извършената на 12.03.2011 г. проверка от нарочна комисия, назначена от работодателя със съответната заповед, е констатирано чрез проверка на GPS-системата, че автомобилите, управлявани от ищеца, са се движили по маршрути извън адресите на доставени и приети пратки, отразени в товарителниците за проверявания период, при което били застрашена сигурността на пратките на клиентите и било злоупотребено с доверието на работодателя.Автомобилите са били използвани за лични цели, за което било разходвано гориво на ответното дружество.Ищецът, който съобразно утвърдения график работел само нощем, без да уведоми контрольора, използвал автомобилите и денем извън работното си време.В приетите от работодателя писмени обяснения той посочил, че на три от визираните в заповедта дати се е движил и денем във връзка с ремонт и обслужване на автомобилите.На 23.03.2011 г.,след приемане на писмените обяснения на ищеца и изслушването му, след преценка на резултатите от извършената проверка, управителят на ответното дружество издал Заповед № за дисциплинарно уволнение на ищеца, която му била връчена на 28.03.2011 г. В приетите от работодателя писмени обяснения ищецът посочил, че на три от визираните в заповедта дати се е движил и денем във връзка с ремонт и обслужване на автомобилите.За такива възникнали проблеми и нужда от ремонт обаче, липсват доказателства той да е уведомявал контрольора на автомобилния транспорт, въпреки задължението си за това, предвидено във вътрешните правила, с които ßили запознати всички служители, включително и той.Свидетелите М. и П. установяват, че освен писмените обяснения, дадени по реда на чл.193, ал.1 от КТ, ищецът е бил изслушан от управителя на дружеството.В хода на делото е назначена съдебно-техническа експертиза,чието заключение съдът е приел като компетентно, безпристрастно и обосновано.Показанията на разпитаните свидетели М. и П. са кредитирани от съда.Тези свидетели, макар и служители на фирмата –ответник, дават непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото данни.Заключението на вещото лице потвърждава установеното при вътрешната проверка, с констатации в протокола от 12.03.2011 г.При така установената фактическа обстановка, съдът е постановил решението си, с което е отхвърлил предявените искове. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано.Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на доказателства ,че именно той е ползвал автомобилите на фирмата на посочените в заповедта дати и то за лични цели без да съставя пътни листи за това.За да стигне до извода си, районният съд е преценил доказателствата в тяхната съвкупност.Констатациите за проверка на GPS-системата не са оспорени.Те са потвърдени и от изслушаната по делото техническа експертиза и сочат на отклонение на автомобилите на фирмата от нормалния маршрут, по който е следвало да се движат.От друга страна, липсват съставени пътни листи за тези курсове.В обясненията си ищецът признава, че на три от посочените в заповедта дати се е движил с автомобилите на посочените при проверката места,но сочи, че това е във връзка с ремонта и обслужването им, без да са налице доказателства за такива проблеми и без да има уведомление на контрольора на транспорта.В този смисъл, възражението на жалбоподателя, че автомобилите са били на разположение на трима служители на фирмата и не може да се докаже кой ги е карал, е неоснователно.Съвкупната преценка на доказателствата-писмени,гласни,експертиза и неговите обяснения, води до извода, че именно той е управлявал процесните автомобили на датите, посочени в обжалваната заповед, и че визираните в нея нарушения са извършени от него.Без значение е обстоятелството дали К. е бил задължен да работи само нощем или работното му време се е разпростирало и през деня.Дори и да е работил през деня, съгласно длъжностната си характеристика, той е бил задължен да води ежедневно и вярно пътен лист или пътна книжка на автомобила, което очевидно не е правил в посочените случаи.Това обстоятелство е потвърдено както от показанията на свидетеля М., така и от протокола от извършената ревизия, така и от заключението на експертизата.Установено е категорично по делото, че ищецът е използвал служебните автомобили за лични цели за да извършва превозни услуги.С това свое поведение ищецът е нанесъл имуществени вреди на дружеството и е злоупотребил с доверието на работодателя. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани съображения за съответствието на тежестта на наложеното наказание с критериите по чл.189, ал.1 от КТ.С оглед установеното нарушение по чл.187, т.8 от КТ, а именно злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, работодателят е упражнил правото си да наложи най-тежкото наказание, предвидено в чл.190 от КТ, при наличие на хипотезата на т.4 и 7 от същата разпоредба. Неоснователно е и възражението в жалбата,че преди налагане на дисциплинарното наказание на ищеца не са били искани обяснения.Доказателствата-писмени и гласни, сочат, че от ищеца не само са били поискани и взети писмени, но и устни обяснения.Той е бил изслушан именно по въпросите, поставени при проверката.За три от датите, посочени в искането за обяснения -31.01., 01.03. и 07.03.2011 г., ищецът изрично е признал, че е управлявал служебните автомобили в нарушение на вътрешните правила и не е уведомявал прекия си ръководител. Неоснователно е и възражението за липса на изискуемите от закона реквизити по чл.195, ал.1 от КТ в заповедта.В обжалваната заповед са посочени както нарушенията, датата мястото и лицето което ги е извършило,така и наказанието и текста на закона.Заповедта е връчена надлежно срещу подпис и без значение е неправилно вписаното в нея, че прекратяването на договора е от дата 23.03.2011 г. ,след като последващо е упоменато „но не по-рано от датата на връчване”. В заключенÞе съдът намира решението в обжалваната му част за правилно и обосновано.Като такова, то следва да бъде потвърдено.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Ответната страна е поискала присъждането на разноски за въззивната инстанция,но поради липса на доказателства за направени такива, съдът не ги присъжда. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № /27.10.2011 г. на Районен съд гр.В., постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2011 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |