Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.06.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
въззивно гражданско дело № 14368 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 12.07.2019г. по
гр.д. № 19715/2016г. на СРС, 118 с-в е признато за установено по предявените от
Л.Г.П. – И. и Б.Г.Й. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67
ЗД, че „С.Е.А.“ ООД не притежава учреденото му с нотариален акт № № 139, том І,
дело № 126/20.06.2008г. на нотариус К.К.и нотариален акт № 140, том І, дело №
127/2008г. на нотариус К.К., право на строеж за описаните в цитираните актове
недвижими имоти, тъй като не е упражнено в установения в чл. 67 ЗС петгодишен
срок. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник обжалва
решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. Поддържа, че ищците не са материалноправно легитимирани по предявения иск,
тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което е развален
сключения договор за учредяване право на строеж за цялата сграда на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Сочи, че съобразно задължителните указания в ТР № 1/2012г.
по т.д. 1/2011г. на ВКС, не е налице и
пасивна легитимация по иска, тъй като ищците имат правен интерес за
установяване на погасяването на правото на строеж спрямо неговия праводател, а
не срещу него. По същество поддържа, че сградата е построена преди подаване на
исковата молба и независимо, че е въз основа на ново разрешение за строеж, правото
на строеж не е погасено, тъй като е използван същия инвестиционен проект. Твърди,
че изводите на СРС, че не може да се позовава на чл. 118 ЗЗД, са неоснователни.
Моли съда да отмени решението и да постанови ново за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Въззиваемите – ищци са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват по подробно изложени
съображения. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство
на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка
по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По същество решението е правилно.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС за признаване за
установено несъществуването на правото на строеж в патримониума на ответниците,
поради погасяването му по давност, по отношение на два самостоятелни обекти –
ап. № 7 и ап. 8, находящи се на ет. 2 в шестетажна жилищна сграда върху УПИ XI –
665 от кв. 7 по рег. план на гр. София, м. „Витоша-ВЕЦ – С.“.
По делото е безспорно установено, че
с решение от 30.01.2013г. по гр.д. № 13246/2011г. на СГС, І отд., 13 състав, в
сила от 18.06.2013г., вписано в Агенция по вписвания на 28.06.2013г., е
развален поради неизпълнение, договор за учредяване право на строеж върху
процесния недивижим имот за изграждане на цялата шестетажна сграда, сключен на 09.04.2008г. с нот. акт № 76,
дело № 071/2008г. на нотариус П., по предявения от ищците по настоящото дело
срещу „А.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът „С.Е.А.“ ООД е приобретател
на правото на строеж за процесните два обекта по силата на договори за
покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 139/2008г., дело №
126/2008г. и № 140, дело № 127/2008г. на нотариус К., като двата договора са
сключени на 20.06.2008г-.
По
делото също е безспорно установено от събраните доказателства и от заключението
на приетата СТЕ, че строителството на сградата е започнало на 04.06.2008г.
/протокол за откриване на строителна площадка/, а на 07.02.2011г. е съставен
протокол акт образец 10 за състояние на строежа при спиране на строителството.
Към 04.06.2013г., когато е изтекъл 5 - годишния давностен срок по чл. 67 ЗС, не
е била налице построена сграда на етап „груб строеж“.
Сградата е изградена въз основа на издадено ново разрешение за строеж № 2/19.01.2015г. на гл. архитект на район Студентски на името
на ищците Л.Г.П. – И. и Б.Г.Й. и одобрен инвестиционен проект от 16.01.2015г. С
удостоверение от 16.06.2016г. е удостоверено изпълнението на „груб строеж“ по
смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, издадено след приемане на акт за приемане
на конструкцията от 23.05.2016г., като строежът е завършен и въведен в
експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 67/20.01.2017г.
За да уважи предявения иск, СРС е
приел, че в 5 - годишният срок по чл. 67, ал. 1 ЗС, изтекъл на 04.06.2013г.,
сградата не е била построена в груб
строеж, съгласно издаденото разрешение за строеж и проекти, както от
първоначалния суперфициар, така и от ответника. Счел е за неоснователно
възражението на ответника по чл. 118 ЗЗД, че ищците не могат да се позовават на
изтекла давност при наличие на построена и въведена в експлоатация сграда върху
земята, тъй като строежът е изпълнен от друго лице, различно от ответника и
неговия праводател, въз основа на ново разрешение за строеж. Предвид изложеното
е приел, че правото на строеж за процесните обекти от сградата – два апартамента,
е погасено по давност, започнала да тече от 04.06.2008г. , когато е издаден
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа, т.е. от когато фактически е възникнала възможност за
реализиране на строежа, по арг. от т. 2 от ТР
№ 1/2011г. на ВКС, ОСГТК.
Ищците обосновават правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск с факта, че ответникът е придобил
правото на строеж върху отделни обекти от сградата преди предявяване и вписване
на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу дружеството – първоначален
суперфициар. Поради това, по арг. от чл. 88, ал. 2 ЗЗД, възражението на ответника
за недопустимост на предявения установителен иск, е неоснователно. Ищците имат
правен интерес от предявения иск именно защото ответниците не са обвързани от
влязлото в сила съдебно решение, с което
иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен, тъй като са приобретатели на правото на
строеж върху процесните обекти преди предявяване и вписване на исковата молба
за разваляне на договора между собствениците на земята и дружеството
-суперфициар. Ето защо доводите в жалбата за недопустимост
на иска са неоснователни.
По същество искът е основателен и
доказан.
Съгласно задължителните указания в
ТР № 1/04.05.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ВКС, ОСГТК, правото на строеж по
смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или
завършване на съответния етап на строителството
в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право на строеж за
цялата сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни
субекти на трети лица. При липса на завършена сграда до покрив, погасяването на
правото на строеж е изцяло, а не само за незавършените обекти. Съобразно
мотивната част на цитираното ТР, ако договорът между строителя – предприемач и
собственика на земята бъде развален и междувременно правото на строеж е
прехвърлено на трети лица, правото на строеж следва да се реализира в рамките
на петгодишния срок от първоначалното учредяване на суперфицията. При липса на
реализиране на правото на строеж в петгодишния срок, същото ще се погаси за
всички обекти по отношение на собственика на земята.
Неоснователен е довода в жалбата, че
въззивникът – ответник не е и материалноправно легитимиран по иска, а такъв е
неговия праводател – носител на правото на строеж за цялата сграда. Именно
защото обратното действие на развалянето на договора за учредяване на правото
на строеж между ищците и дружеството – строител не касае ответника, който не е
страна по него /чл. 88, ал. 2 ЗЗД/ и
облигационното действие, респ. отпадането му с обратна сила, касае само страните
по договора, ответникът е пасивно материалноправно легитимиран по иска.
По отношение на реализирането на
право на строеж, т.е. на вещното действие на договора за учредяване на право на
строеж на сградата, при преценка на изтичане на срока по чл. 67 ЗС за
процесните по настоящото дело обекти и съобразно указанията в ТР №
1/04.05.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва извода, че правото на
строеж за цялата сграда е погасено по давност през м. юни 2013г. /при започнала
да тече давност през м. юни 2008г./ и предвид липсата на твърдения и доказателства по делото за поетапно строителство по смисъла
на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, правото на строеж и за процесните обекти е погасено по
давност към този момент. Следва да се отбележи, че по арг. от указанията в горецитираното
ТР № 1/2012г., последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на
трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя
не започва за тече нов срок за упражняване на правото на строеж, тъй като той
не може да има повече права от своя праводател. Предвид изложеното,
петгодишният давностен срок тече от един и същи момент за първоначалния титуляр
и за последващите приобретатели на правото на строеж.
Предвид изложеното, са неоснователни
и поддържаните от ответниците доводи в хода на производството, че е налице завършена
сграда в имота и ищците не могат да се позовават на изтекла давност, на
основание чл. 118 ЗЗД. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС
в тази връзка, към които препраща. Безспорно е установено по делото, че след
спиране на строителството, сградата е била построена и въведена в експлоатация
въз основа на ново разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, като
строежът е реализиран от лице, различно от ответника или неговия праводател. Именно
поради това жалбоподателят не е легитимиран да черпи права от визираната норма.
Поради изложеното, доводите в жалбата за идентичност на обектите, описани в
придобивните актове на въззивното дружество и изградените въз основа на новото
разрешение за строеж и инвестиционен проект, са неотносими за уважаване на така
предявения иск.
Предвид всичко изложено, от ответника,
в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е доказано спиране
или прекъсване на давността по чл. 67 ЗС, поради което правото на строеж е
погасено по давност в полза на
собствениците на земята.
По изложените съображения жалбата е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на възззиваемите –
ищци следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.07.2019г. по гр.д. № 19715/2016г. на СРС,
118 с-в.
ОСЪЖДА „С.Е.А.“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Л.Г.П. – И., ЕГН ********** и на Б.Г.Й., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 750 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.