Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./29.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7539 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 310175 от 30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 25387/2018 г. на СРС, 82 състав, е осъдeно З. “Б.В.И.Г.” да заплати на “ЗАД А.” АД
на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 3372,35 лева,
представляваща остатъчна неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
10.11.2013 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. “Христо Смирненски” и бул.
“Сливница”, ведно със законната лихва от 19.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1027,26 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 19.04.2015 г.
-18.04.2018 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 527,44 лева
разноски в производството, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от
1027,26 лева до претендирания размер от 1050 лева.
Това решение е
обжалвано в срок от ответника З. “Б.В.И.Г.” в частите, в които исковете за
главница и лихва за забава са били уважени, с оплаквания за неправилност поради
нарушение на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената тежест
и обсъждане доводите и възраженията на страните, вкл. и липсващото възражение
на ищеца по твърдението с отговора на исковата молба, че ответникът е заплатил
на ищеца извънсъдебно сумата 11 374,65 лв. Моли решението да се отмени в
обжалваните части и исковете да се отхвърлят, претендира разноски .
Въззиваемата страна-ищец “ЗАД А.” АД, с писмен отговор оспорва жалбата
като неоснователна. Счита решението в обжалваните части за правилно, не намира допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, и възразява, че правилно е отчетено с
решението, че ответникът не е доказал да е платил сумата 11 374,65 лв. по
ретгресната претенция, а само 9025,40 лв. Претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на спорния по делото факт, отнасящ се до размера на направеното
насрещно плащане извънсъдебно от ответника по заявената от ищеца регресна
претенция преди подаване на исковата молба, спорът за който факт само е
пренесен и пред въззивния съд, предмет на въззивна проверка е установяване размера
на направеното от ответника плащане по предявената регресна претенция от ищеца
към него.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск за главница по
регресното вземане на ищеца, като е приел, че то е основателно само за сумата 13084
лева, като сбор от 13069 лева обезщетение и още 15 лева ликвидационните
разноски , и поради липсата на спор, че
преди завеждане на делото чрез прихващане ответникът е погасил регресната
претенция на ищеца за сума в размер на 9025,40 лева, остава дължимо обезщетение
по процесната щета в размер на 4058,60
лева, което надвишава претендираната с исковата молба сума, поради което искът
за главница следва да се уважи изцяло, а акцесорният му иск за лихви за
забава-.частично за сумата 1027,26 лева
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд
мотиви поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на решението в обжалваните части.
В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени правни изводи, формирани
въз основа на доводите и възраженията на страните и преценка на събраните
доказателства, и приетите за безспорни факти.
По повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира възраженията на
ответника за неоснователни.
С исковата молба ищецът е направил признание за частично погасяване на
регресната му претенция към ответника чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника към него, в размер на само 9025,40 лв., при което твърди останала
непогасена част от 3372,35 лв. с отговора на исковата молба ответникът е
направил искане съдът да приеме за безспорно заплащане от ответника на ищеца на
сума 11 374,65 лв. по процесната щета, което обаче не е било предмет нито
на определението на съда по чл.140 от ГПК, нито на доклада на съда по чл.146 от ГПК, възпроизвеждащ определението по чл.140 от ГПК, спрямо което страните не са
направили никакви възражения, като са били запознати с него. С доклада на съда
на ответника е възложена тежестта да докаже погасяване на задължението към
ищеца, ако се установи неговата основателност. Ответникът не е ангажирал в
първоинстанционното производство никакви доказателства за твърдението си, че е
заплатил на ищеца сума в размер на 11 374,65 лв. по процесната щета, и предвид
признанието на ищеца и представените с исковата молба писмени доказателства,
вкл. и изходящо от ответника писмо, съдът приема, че е погасена чрез прихващане
само сума в размер на 9025,40 лв. по процесната щета. Предвид установеното то
приетата СТЕ, че размерът на обезщетението възлиза на 13069 лева. При тотална
щета с приспадане на запазените части, и при дължими 15 лв. ликвидационни
разходи, то остава дължима сума по процесната щета, която надвишава исковата
сума, след като се приспадне направеното частично погасяване със сумата 9025,40 лв. Искът за
главница се явява основателен и доказан, и поради липсата на други оплаквания с
въззивната жалба по отношение на фактите по този иск, нито такива по акцесорния
иск за мораторна лихва за забава, въззивният съд, с оглед и ограниченията по
чл.269, изр. второ от ГПК приема, че исковете са основателни и доказани в
уважените с обжалваното решение размери. При извършената служебна проверка не
се установи нарушение на приложима материално правна норма.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните
части следва да се потвърди, вкл. и
обусловената то това отговорност за разноски.
Решението в частта, в която е би частично отхвърлен иска по чл.86, ал.1
от ГПК решението не е обжалвано, и не е предмет на въззивна проверка за
допустимост и правилност.
По разноските за въззивната инстанция: При този изхода на въззивника-ответник
не се дължат разноски. На въззиваемата страна-ищец ответникът дължи разноски съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК в минимален размер от 100 лв. съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за правна помощ за защита от юрисконсулт.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 310175 от 30.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 25387/2018 г. на СРС, 82 състав В
ОБЖАЛБАНИТЕ ЧАСТИ, в които исковете са уважени, и в частта за разноските.
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”***, да заплати на “ЗАД А.” АД, ЕИК *****, гр.София,
ул.*****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.